Търсене
Close this search box.

Велико Търново: Разходка в древността

Видео версия на нашия подкаст

Интересно ти е да изглеждаш нашата видео версия на Наука.БГ подкаст? Можеш да го направиш чрез видео плейъра по-долу.

Автор: Росица Ташкова

На 25 май посетих Археологическия музей на гр. Велико Търново, където с Петя Иванова пропътувахме хиляди години назад във времето, за да се докоснем до бита и културата на хората, обитавали някога нашите земи. Как са живели, в какво са вярвали и какви са били техните занаяти? Каня ви на кратко пътешествие с машината на времето, а когато се завърнем, не пропускайте да посетите музея и на живо.

Всички артефакти в Археологическия музей на Велико Търново са много ценни, тъй като ни дават сведения за тези, които са обитавали земите ни хиляди години преди нас. Музеят е открит през 1985 г. по случай 800 години от въстанието на братята Асен и Петър.

В първата зала на музея са изложени най-древните намерени предмети. Значим обект от неолитната епоха е селищната могила от с. Самоводене. Това може би е едно от най-големите неолитни селища на Балканския полуостров. Заема площ от 200 дка. Съществува без прекъсване в продължение на 600–700 години или от 5700 до 5000 г. пр. Хр. Наблюдават се 12 жилищни хоризонта – вкопани и надземни жилища. Важен паметник за човешката история, произхождащ от това селище, е знаковата предписмена система. Тя се намира върху дъното на керамичен съд и е датирана 5000 г. пр. Хр. Но все още не се знае какво е тяхното значение и може би тази загадка никога няма да бъде разкрита.

Впечатляваща находка е глиненият олтар с моделирана вътре в него женска фигура, свързана с култа към богинята майка. Представите за този култ допълват експонираните амулети от млечни зъби на елен, култови стълбчета и зооморфна пластика. Селището е открито в местността Качица в Търново (днешният Пишман) и е датирано от късния неолит до късния халколит (5300–3800 г. пр. Хр.).

Млечни зъби на елен. Снимка: Росица Ташкова
Млечни зъби на елен. Снимка: Росица Ташкова

Кремъчните ножове от неолитната селищна могила Джулюница са датирани 4800–4000 г. пр. Хр. От това време е и първият рисуван съд, украсен чрез отнемане на повърхностния слой на съда и последващото му запълване с бяла паста.

Един от най-ценните експонати в първата зала на музея е златната находка от селищна могила Хотница. Златото е открито в храма на селището и се състои от 21 големи халки, 17 по-малки, 1 гривна и 4 апликации, представляващи схематично човешко лице. Предполага се, че това са първите в света златни изделия, направени от човека. Датирани са 4100 г. пр. Хр.

Златната находка. Снимка: Росица Ташкова
Златната находка. Снимка: Росица Ташкова

Хотнишката селищна могила има 14 жилищни хоризонта, 20 сгради – една от тях е храмът, а в друга са открити много костни идоли и се предполага, че това е била работилница за тяхното изработване. Открити са и много предмети, свързани с духовните представи на енеолитното общество.

До Хотнишкия водопад е открито селище от прехода от енеолит към бронзовата епоха, 3600 г. пр. Хр. Има два жилищни хоризонта. По време на разкопките е доказано, че подземните жилища са били заляти от вода, а надземните са изгорели. Открити са много интересни артефакти – вече при изработката на глинените съдове се е използвал ръчният грънчарски кръг, което е много напредничаво за времето си. Тук се появяват лъжици от глина, костени игли и медни ножове, както и мидата спондилус, която не е местен биологичен вид и изглежда е била внасяна от други земи. Мидата е носена като амулет.

В музея има находка от 32 кухи бронзови брадви, за които се смята, че са били използвани като разменна монета. Те са открити в с. Овча могила.

След 1100 до 700 г. пр. Хр. настъпва желязната епоха. По нашите земи живеят траките: кробизи и уздицензи. Разкрити са много предмети, притежание на тракийската аристокрация.

Виртуална разходка из първата зала с Петя Иванова:

 

През 1990 г. край с. Големани, е проучена тракийска могила, случайно открита при строителни дейности. Тя е проучена от д-р Иван Църов, директор на РИМ Велико Търново. Разкритата могила е част от голям некропол, състоящ се от 8 могили. Открито е голямо погребение на гетски династ или парадинаст от края на 5 в. пр. Хр. Гробният инвентар включва около 260 предмета от злато, бронз и желязо, които свидетелстват за владетелски, жречески и военни дейности, изпълнявани от погребания. Парадинастите са военно-административни управници, подчинени пряко на царстващите владетели и на централната власт. Те са и неговите съуправители и контролират отделни области от общата територия на държавното обединение. Според Херодот, те са най-мъжествените и най-справедливите сред траките.

Погребението е изложено в отделна зала.

Погребението на парадинаста. Снимка: Росица Ташкова
Погребението на парадинаста. Снимка: Росица Ташкова

През късножелязната епоха, 4–5 в., натуралната размяна преминава в парична. Траките не са секли монети, а са използвали такива от гръцките полиси. Когато не достигали, правели тракийски имитации. Във витрините на музея са показани монети и от македонски владетели. В изложената бронзова кана е имало съкровище от сребърни монети от 2–3 в.

В началото на новата ера Римската империя завладява земите на Балканския полуостров. След покоряването на тракийските племена, през 15 г. сл. Хр. между Дунав и Стара планина е образувана провинцията Мизия, в която възникват множество градски центрове.

В средата на първи век земята по поречието на р. Росица била разделена сред демобилизирани войници. Старите одриски земи били организирани в провинция Тракия през 45 г. сл. Хр. След 25–30-годишна служба в армията римският войник бил демобилизиран и получавал поземлен участък или пари.

Появила се нужда от градски център, който да събира данъците. Това е била причина за създаването в началото на втори век на Никополис ад Иструм – градът на победата.

Той се разполага на 18 км от Велико Търново, върху плато на левия бряг на р. Росица. Основан е от римския император Марк Улпий Траян (98–117 г.) в чест на победата му над даките (106 г.) и се превръща във важен административен и икономически център в северната част на римската провинция Тракия. Градът е населен предимно с преселници от Мала Азия. Основната дейност на градската аристокрация е било земевладението. Около 100 години те секли собствени моменти с над 1000 емисии. На лицевата им част е бюстът на императора и титлата му, а на гърба – божество и името на града на старогръцки език.

В Никополис ад Иструм е открита и най-голямата за българските земи статуя на божеството Асклепий, с височина почти два метра. Статуята е от мрамор и е открита през 1985 г. от археолога Румен Иванов. Понастоящем краси лапидариума на Археологическия музей на Велико Търново.

Статуята на Асклепий в лапидариума. Снимка: Росица Ташкова
Статуята на Асклепий в лапидариума. Снимка: Росица Ташкова

Във втората зала на музея можете да видите снимка на площадния комплекс на Никополис ад Иструм, артефакти от разкопките и макет на агората.

Разкопките на Никополис ад Иструм. Снимка: Росица Ташкова
Разкопките на Никополис ад Иструм. Снимка: Росица Ташкова
Макет на агората. Снимка: Росица Ташкова
Макет на агората. Снимка: Росица Ташкова
Характерната римска подова настилка. Снимка: Росица Ташкова
Характерната римска подова настилка. Снимка: Росица Ташкова
Зехтинени лампи с 1, 3 или 5 фитила. Снимка: Росица Ташкова
Зехтинени лампи с 1, 3 или 5 фитила. Снимка: Росица Ташкова

От първи до седми век град Нове е седалище на I Италийски легион: 4000 до 6000 войници охранявали границата. В началото е бил военен лагер, но постепенно около него възниква и цивилно селище.

В залата са изложени различни строителни материали, включително такива, които се внедряват за подобряване на акустиката в сградите и тигула (цигла) с печат на I Италийски легион, който в извънвоенно време се занимавал с тяхното производство.

Тук можете да видите и част от голямото монетно находище, наброяващо над 3700 сребърни монети, както и медна военна диплома, издавана на демобилизираните войници. Тези войници първоначално били набирани сред римляните, а по-късно армията разчитала на наемници, на които държавата заплаща. Пътищата и акведуктите са изградени именно от войниците в извънвоенно време.

Монети. Снимка: Росица Ташкова
Монети. Снимка: Росица Ташкова
Лампи, военна диплома и калъп за производство на амулет с Горгоната Медуза. Снимка: Росица Ташкова
Лампи, военна диплома и калъп за производство на амулет с Горгоната Медуза. Снимка: Росица Ташкова
Детски играчки: кончета, петле и зарове. Снимка: Росица Ташкова
Детски играчки: кончета, петле и зарове. Снимка: Росица Ташкова

Изложена е и тръба от хипокауст от Никополис ад Иструм. Тя е служела за затопляне на помещенията. Когато римляните строяли град, първо се определяли посоките и главната порта винаги била насочена към Рим – за Никополис ад Изтрум това е западната порта. След това се прави канализацията, а след нея и улиците, които са перпендикулярни: главната е север-юг, а другата е изток-запад. Агората е централният площад, който вечер се затваря. Там са разположени магазините.

Тръба от хипокауст. Снимка: Росица Ташкова
Тръба от хипокауст. Снимка: Росица Ташкова

Изложена е луксозна керамика, тъй като през втори век на територията на Никополис ад Иструм се изграждат четири центъра за производство на керамика: Павликени, Бутово, Хотница и Бяла черква. Показана е и шлаката от процеса на производство, което е доказателство, че то се е извършвало на място и керамиката не е вносна.

В залата има пещ за изпичане на съдове. Съществуват десетки запазени такива пещи. Огънят гори отдолу, а отгоре се поставят съдовете за изпичане, покрити с капак, който се разрушава в края на процеса. В Павликени има музей, в който се демонстрира този занаят.

Снимка: Росица Ташкова
Пещта, гледана отгоре. Снимка: Росица Ташкова
Снимка: Росица Ташкова
Пещта. Снимка: Росица Ташкова

Керамичният център край Павликени е произвеждал предимно фина керамика с много голям асортимент, докато в керамичния център край Бяла черква са открити най-добре запазените досега пещи за изпичане на строителна керамика.

В залата са изложени и тежести, наречени екзагии с точно определено тегло. В района са открити две тържища, където са били използвани те.

Снимка: Росица Ташкова
Екзагии. Снимка: Росица Ташкова

Тук можете да видите и съдовете, в които наетите оплаквачки са събирали сълзите си при оплакването на покойник и в зависимост от количеството събрани сълзи им се е заплащала съответната сума. Тези съдове са от стъкло или от глина, наричат се лакримарии и са се поставяли до главата на починалия.

Снимка: Росица Ташкова
Лакримарии. Снимка: Росица Ташкова

В съдове са запазени изгорели смокини и фурми, които са били внасяни от Изток. Съдчето от стъкло също не е местно производство.

Горели фурми и смокини. Снимка: Росица Ташкова
Горели фурми и смокини. Снимка: Росица Ташкова

В залата са изложени и оброчни плочки с божества от гръцкия и римския пантеон. Най-почитани били Тракийският конник и Херкулес.

Оброчни плочки. Снимка: Росица Ташкова
Оброчни плочки. Снимка: Росица Ташкова
Херкулес. Снимка: Росица Ташкова
Херкулес. Снимка: Росица Ташкова

В надгробна могила край гара Джулюница са разкрити погребения от III век с богат гробен инвентар. Тъй като един от най-почитаните богове по онова време е Дионисий, чийто жезъл завършвал с шишарка, много ритуални съдове за неговите празници били със същата шишарковидна форма.

Шишарковиден съд. Снимка: Росица Ташкова
Шишарковиден съд. Снимка: Росица Ташкова

В последната зала са изложени моменти от Средновековието, когато Търнов град е столица на България (12–14 в.). Предполага се, че след разрушаването на римския град Никополис ад Иструм през 5 век, хората се заселват на укрепеното от природата място – Царевец, още преди 12 в. Затова в първата витрина са изложени различни съдове от по-ранни времена – съд с прабългарския символ на бога Слънце и славянска керамика. Тук има и кръстове енколпиони, съставени от две части, които се затварят и вътре се поставяли частици от мощи или други свещени предмети.

Първите разкопки на Царевец са осъществени от местното археологическо дружество още през 1879 г. През 1900 г. се правят по-мащабни разкопки на Царевец и Трапезица от френския археолог Жорж Сьор, но всичко, което е открито в момента се намира в музея в София. Най-мащабни са разкопките през 60-те и 70-те години, а средствата за тях са събирани от целия български народ.

В залата под лупа могат да бъдат разгледани златният пръстен печат на цар Калоян и златният кръгъл печат на цар Иван Асен II. Има и оловен печат на цар Калоян. С тези печати се скрепяват важни царски документи и дипломи. Златният печат се нарича хрисовул, сребърният – аргировул, а оловният – молевдовул.

През 1972 г. Въло Вълов разкрива поредния гроб (номер 39) от голям некропол пред църквата Св. Четиридесет мъченици. В него е открит много висок за времето си мъж – около 1,90 м. Смята се, че това е цар Калоян. Костите му са погребани през 2007 г., като преди това са обработени със специален колофонен разтвор, с който са обработвали мумиите някога, и са запечатани в специален саркофаг, в който не навлизат влага и въздух. Тази процедура може да ги запази непокътнати в продължение на 3000 години с надеждата някога да се установи със сигурност дали това наистина е Калоян.

Виртуална разходка из третата зала с Петя Иванова:

Събития

Награди за принос в науката „Питагор“ 2024

Направи дарение на училище! *** Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината; Награда „Питагор“ за млад учен в областта на науките за живота и медицината; Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки; Награда „Питагор“ за млад учен в областта на социалните и хуманитарните науки; Специална награда „Питагор“ за комуникация на наука. Общите изисквания към желаещите да участват в конкурса са: Попълнен формуляр за участие; Подадена справка с наукометрични показатели, включително патенти; Подадена справка за участие в международни организации и проекти; Ясно и конкретно формулиран принос за развитие на науката; Доказателства за релевантност към съответната категория. В зависимост от категорията, за която подават документи, кандидатите

История

Корсетите: Мит срещу истина

Направи дарение на училище! ***   История Най-ранният корсет, известен на хората е този от Древна Гърция от около 1000 г. пр.Хр. После тази дреха

Наука.БГ подкаст

Последно от Наука.БГ

Публицистиката на Виктор Юго

Направи дарение на училище! *** Както е известно, при много създатели на творчество (независимо от неговото естество) съществува история зад всяко попълнено произведение – дали такава, която пояснява причината за

Станете част от научния фестивал FISSION!

Направи дарение на училище! *** Всеки проект се оценява от жури, съставено от утвърдени учени и експерти. След като проектите биват внимателно разгледани и оценени, журито награждава учениците с „Най-добър

Пет от най-старите градове в България

Направи дарение на училище! *** Най-старите следи от човешко обитаване на територията на днешния град Пловдив са от VI хилядолетие пр.н.е., когато там възникват първите трайни неолитни селища. Най-ранното известно

Зависимост към тютюн – пътят от мотивацията до терапията

Направи дарение на училище! *** Намаляването на вредата от тютюна се определя като “свеждане до минимум на вредите и намаляване на общата смъртност и заболеваемост, без пълното премахване на употребата

Разказ от интервю с Цветан Цветков

Направи дарение на училище! *** След първата му статия стигаме до момента, в който г-н Цветков е част от одобрен проект за финансиране от Фонд научни изследвания (ФНИ). Свързан е

От молекулите, през медицината и животните, до Космоса

Направи дарение на училище! *** Първата публикация на младия доктор е свързана с работата му като ветеринарен лекар. Заглавието, което е избрал е по-скоро информативно, отколкото завладяващо: „Контрол на болката