Направи дарение на училище!

Автор: Магделия Шугова

Ключови думи: лък, стрелба, история, прост лък, композитен лък, скитски лък, хунски лък, английски лък, викингски лък, аварски лък, японски лък, корейски лък, китайски лък, конни стрелци, лов, оръжия 

Лъкът често бива посочван като едно от най-важните изобретения в историята. И това твърдение е напълно обосновано – дали като средство за лов и осигуряване на прехрана, или като военно оръжие, носещо победа в битките и доминация над съперниците, той играе значима роля в продължение на хилядолетия.

Конструкцията и дизайнът му се променят с една основна цел – да се повиши ефективността му. Благодарение на тези подобрения той си извоюва приоритетно място във военния арсенал на цивилизациите на Древния Изток, номадите от степите на Централна Азия и сред редица други народи.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Според известния американски ловец  и производител на лъкове Фред Беър “историята на лъка и стрелата е историята на човечеството”. Тази история се простира хилядолетия назад от нашето време.

Праисторическият лък. Кога и как е изобретен лъкът?

Въпреки неоспоримата значимост на изобретяването на лъка, няма исторически останки от примитивните му форми. Археолозите засега не са открили и най-вероятно няма да открият останки от първоначалните етапи на изобретяването на лъка, тъй като те трудно биха се запазили, подложени на разрушителните климатични условия. Основавайки се на намерените каменни върхове на стрели, учените предполагат, че лъкът и стрелите са били изобретени през Късния палеолит, преди около 28 000 години. Другите материали, с които хората по това време са разполагали за направата на лък и стрели, включват дървесина, определени растителни влакна, животински мускули, сухожилия и кожи. Лъкове и стрели, направени от такива материали, няма как да оцелеят в природни условия за такъв дълъг период от времe. Затова каменните върхове на стрели се явяват единствените индикации, че през Късния палеолит е имало стрели, а следователно и лъкове. Откритието им обаче може да спомогне само за определянето на последните етапи от изобретяването на примитивния лък, но не и да ни даде представа за първоначалното му възникване.

Изобретяването на много примитивни инструменти е резултат от познанието за механизма на функциониране на нещата в природата, което хората са трупали по време на живота си, благодарение на директни наблюдения. Можем да сравним древните заострени инструменти с естествените заострени форми на скалите, стъргалките с мидените черупки и т.н. Но за лъка и стрелата няма природни образувания или обекти, които да са аналогични на формата или катапултиращия механизъм, така че древните хора да са могли да ги наблюдават и копират. Така лъкът се явява скок напред от изобретяването на инструменти на базата на директни наблюдения на естествените природни форми към изобретяването на по-сложни инструменти и оръжия вследствие на натрупан опит и познания за функционирането на по-простите инструменти.

Най-ранните доказателства за използването на лък

Скални рисунки като тази във Валторта, Испания, дават информация за използването на лъка за лов. На нея са изобразени група стрелци, ловуващи стадо елени, а приблизителната ѝ датировка е около 20 000 г. пр. Хр.

Пещерни рисунки във Валторта, Испания, изобразяващи стрелци, ловуващи стадо елени с лъкове – оригинал

Ла Валторта, Испания; пещерни рисунки, изобразяващи стрелци, ловуващи стадо елени с лъкове – реплика от музей

Друго доказателство е откритият в гробница в пещерата Сан Теодоро, Сицилия скелет на човек, живял около 11 000 г. пр. Хр. Той имал частица от забоден в пелвиса му кремъчен връх на стрела. Друг връх е открит в прешлен на дете, погребано на италианското крайбрежие. Тези два върха представляват единствените индикации за междучовешко насилие през този период в Европа.

Най-старите запазени лъкове

Датирани между 8000 – 6000 г. пр. Хр., лъковете от Холмегаард, Дания, са най-старите оцелели лъкове, открити до момента (фиг. 3). Дължината им е между 150-170 см., а материалът от който са направени е бряст. Тисът, който иначе се смята за много добър за направата на лъкове, още не е растял в Дания по това време.

Лък от Холмегаард, Дания, датиран около 7000 г. пр. Хр.; National museumofDenmark

Запазването им за такъв период от време учените отдават на торфищата в региона, които създават по-благоприятни анаеробни условия за оцеляването на органичен материал.

Сред притежанията на една от най-известните човешки мумии – Йотци, наричан още “Леденият човек”, също е лък  с дължина 1,82 см., направен от тис, както и колчан с 14 стрели. Йотци е починал около 3 300 г. пр. Хр., а причината за смъртта му е рана от стрела, която вероятно е засегнала голям кръвоносен съд и е причинила смърт вследствие на кръвозагуба.

Стрелите на Отци

Отци “Леденият човек”

Лъкът като основно военно оръжие. Поява на композитния лък

Около 3500 г. пр. Хр. египтяните  използвали единичния (прост) лък (фиг.6 ), който е направен от едно парче дърво, като основно оръжие във войната. Той обаче се чупел лесно, ако му било оказвано твърде много напрежение при опъване. Освен това заради самия дизайн на този лък, се наблюдавало разтърсване на ръката, която държи лъка, в последния момент на изстрела, което отклонявало стрелата леко от целта.

Прост лък от гробницата на Сенемут в Египет, датиран  между 1492–1473 пр. Хр.); metmuseum.org

В средата на третото хилядолетие пр. Хр. в Египет се появява усиленият лък, състоящ се от две парчета дърво, залепени или свързани с кожа в средата. (фиг. 7)

Усилен лък; рисунка от некропола Бени Хасан, Египет

Истинска военна революция обаче носи композитният лък, които се разпространил по-широко през второто хилядолетие пр. Хр. Нарича се така, тъй като е направен от няколко материала – най-често дърво, рог и сухожилия, съединени с животинско лепило. Когато лъкът бива опъван, предната част на лъка (корема), обърната към стрелеца, бива компресирана, а външната част на тялото на лъка (гърба), обърната към мишената, е подложена на напрежение. Това изисква материалът, от който са направени рамената на лъка, да осигурява достатъчно издръжливост, подложен едновременно на компресия и напрежение, докато в същото време да позволява висока степен на деформация. При композитния лък рогът е на корема на лъка, а сухожилието – на гърба. Когато лъкът се опъва, сухожилието (опънато навън) и рогът (компресиран навътре) събират повече енергия, отколкото би могло само дърво със същата дължина.

Благодарение на по-малкия си размер и по-голямата сила, композитните лъкове били много по-удобни за използване в движение – от стрелци върху коне или бойни колесници.

Композитни лъкове представили нова форма на рамената на лъка – извитата. При тази форма, тетивата влиза в съприкосновение с рамената на лъка, за разлика от познатите допреди това прости лъкове, при които единственият контакт между тетивата и рамената са ушите на лъка (изрязаната част на края, служеща за закачване на тетивата). Така извитият лък събира повече енергия и изстреляната стрела е с по-голяма скорост.

Въпреки всички свои предимства, композитният лък има и редица недостатъци. Направата му отнема повече време и изисква разнообразие от материали. Направата на някои композитни лъкове отнемала месеци или дори години, докато единичният лък може да бъде направен за ден и изсушен за една седмица.

Животинското лепило, използвано за съединяване на частите на лъка, лесно би могло да бъде унищожено от дъжда. Това е посочено и във византийското военно ръководство от 6-ти век – “Стратегикон”, в което кавалерията е посъветвана да държи лъковете си в кожени калъфи, за да ги предпазва. Затова има тенденция хората, живеещи във влажни и дъждовни райони да предпочитат повече единичния лък, а тези в по-сухите райони – композитния.

Опъването на композитния извит лък изисква повече сила, поради което стрелците трябвало да притежават нужната физическа издръжливост, но дори в такъв случай след изстрелването на не много голям брой стрели настъпвала умора, повлияваща на точността на изстрела.

Тетивата трябвало да бъде сваляна, когато лъкът не се използва и да се слага отново при нужда, за което също била нужна не малка сила и често помощта на втори човек.

Въпреки тези недостатъци, навлизането на композитния лък в употреба била важна за времето си военна иновация, довела до революционизиране на военната тактика.

С композитния лък за първи път противниковите формирования могли да бъдат обстрелвани преди да навлязат в обхвата на копието или простия лък. Той давал възможност за изненадващи атаки, а в комбинация с колесницата, армиите могли да атакуват или да се оттеглят по-бързо, както и да атакуват фланковете или задната част на пехотата, докато отблъскват другите бойни колесници.

Въпросът за това кой е изобретил композитния лък предизвиква спорове. Някои му приписват акадски произход, тъй като смятат появата му на стела (фиг. 8), на която е изобразен акадският цар Нарам Син (2254-2218 г. пр. Хр.), за най-ранното свидетелство за съществуването му. Макар че от стелата не си личи ясно дали лъкът е бил направен само от дърво или от повече материали, застъпниците на тезата посочват, че  дължината му е около 90 см., което значи, че е много по-къс от простия лък и че раменатa му изглеждат извити.

Стела, на която е изобразен акадския цар Нарам-Син и предполагаем композитен лък

Най-вероятно обаче композитният лък е бил изобретен от номадите от азиатските степи, като бързо се разпространил сред цивилизациите, които влезнали в контакт с тях (китайци, египтяни, асирийци и др.). Скотовъдците трябвало да предпазват стадата си от хищници, както и лагерите си от врагове. За това им била нужна стрелба с по-далечен обхват. Но хищници като вълците и леопардите се движели бързо. Чак с изобретяването на колесницата, в комбинация с мощния лък, те могли да се справят ефективно с враждебната фауна. Тази комбинация се разпространила сред всички ираноговорящи в степите и те започнали да нахлуват в нови територии в началото на второто хилядолетие пр. Хр.

За композитни лъкове от евразийската степна културата Синташта (около 2000 г.пр. Хр.)  има индиректни доказателства – стрели, дълги 50-60 см., които вероятно кореспондират и на по-къси лъкове; обект, за който се предполага, че е накрайник за горно рамо на лък, направен от рог; голямо разнообразие от материали, нужни за направата на композитния лък. В индивидуални и колективни погребения са намерени общо 237 върхове на стрели (каменни, метални и костни) и 8 части от лъкове.

Композитният лък във военните конфликти в Древния Изток; Римският лък

Сложният лък се използвал в Египет, но това не значи че простият лък излезнал веднага от употреба. В гробницата на Тутанкамон са открити 32 композитни и 14 прости лъка. (фиг. 9)

Композитни лъкове и калъф за лък, намерени в гробницата на Тутанкамон

Композитният лък бил използван широко за военни цели  от цивилизациите в Древния Изток – вавилонци, асирийци, хети, перси, парти.

Персийците използвали лъка успешно срещу гърците в конфликтите им в периода 499-449 г. пр. Хр., но за гърците лъкът не бил основно, а второстепенно оръжие, използвано предимно от критските и скитските им наемници.

Александър Велики (356-323 г. пр. Хр.) обаче дал по-първостепенна военна роля на стрелеца, което било важен фактор за завладяването на Сирия (334г. пр. Хр.), Египет (332 г. пр. Хр), както и в битката при Иса (333 г. пр. Хр.) и в предизвикването на Дарий за трона на Персия (338-331 г. пр. Хр.).

Римляните също използвали лъка, макар и не толкова приоритетно, колкото копията и мечовете. През периода на Ранната римска империя имало наемници стрелци, които са част от пехотата. Конните стрелци се появяват чак след като империята се сблъсква с армиите на Древния Изток, чиято сила са именно гореспоменатите бойци. Една от най-големите загуби на Римската империя e в битката срещу Партското царство, водена през 53 г. пр. Хр. при  Кархае (днешен Харан, Турция). Тогава около 9000 партски конници побеждават между 40 000 и 50 000 римски легионери, благодарение на т.нар. партска стрелба – докато се оттегляли с конете си в галоп, те обръщали  тялото си назад и стреляли с лъка по преследващия ги противник. Стремето по това време не било изобретено и те разчитали изцяло на натиска на краката си, за да направляват конете.

През 1-ви век сл. Хр. в Римската империя се формирали помощни кохорти само от стрелци. Думата за стрелци била сагитариуси (“sagittarii”).  През 5-ти век вече имало много кавалерийски формирования в Римската империя, обучени да използват лъковете като допълнение към мечовете и копията, докато сагитариусите използвали лъка като основно оръжие.

Късно-римският военен писател Вегетий споменава дървени лъкове, използвани за тренировки, което предполага, че са били използвани прости лъкове. Някои от тези лъкове били с два чифта уши. Според едно от обясненията функцията на двата чифта била да се скъси тетивата и да се увеличи силата на лъка. Вероятно е също външния чифт уши да е бил направен за да може да се използва въже за натягане на лъка (стрингър), което улеснява слагането на тетивата – въжето се закача за външния чифт уши, един човек държи лъка хоризонтално, стъпва на въжето и опъва лъка към гръдния си кош, докато втори човек приплъзва тетивата към вътрешните уши.

В битка римската армия използвала композитни лъкове, като извити лъкове били произвеждани за Западната империя във фабрика близко до Павия. На изток такива лъкове били често срещани и по-леснодостъпни за купуване. Не се знае достатъчно за стила на конструкция, използван за римските лъкове от 4-ти – 5-ти век. Находките предполагат, че лъкът е бил асиметричен и не чак толкова извит, колкото по-късните монголски лъкове, например.

Лъкът в Централна Азия

1. Скитският лък

В степите на Азия лъкът продължил да бъде основно оръжие. Между 7-ми век пр. Хр. и 3-ти век. сл. Хр. скитите използват конни стрелци, за да развият империята си. При среден обхват традиционните им оръжия били копие и понякога щит; при близък – акинак и брадва, но символът на воинския авторитет си останал оръжието за далечен обхват – композитният лък. (фиг. 10)

Скица как скитският лък може да е изглеждал натегнат и опънат

Лъкове, намерени в погребения в китайските провинции Синцзян и

Цинхай, датирани между 1000-400 г. пр. Хр., ни дават представа за скитския тип лъкове. Всички мъжки погребения са придружени с лъкове и стрели. Спецификите на погребенията и гробните дарове, заедно с дизайна на стрелите и кожените калъфи, в които много от лъковете били поставени (gorytoi), потвърждават, че лъковете са скитски. За разлика от скитските лъкове от западните степи на Русия и Украйна, които най-вероятно били ламинирани (изработени от три или повече слоя сходен материал, обикновено различни по гъвкавост видове дърво), тези лъкове са композитни, направени от рог, дърво и сухожилия. Дължината им е около 130 см. и са силно асиметрични. Тялото на лъка се състои от рог в средата, стиснат между две дървени летви.

Най-отличителната характеристика на лъковете е силното извиване на крайните части, сочещи в посока, обратна на стрелеца (рефлексия). Докато краищата, направени от рога определят рефлексията в края, централната част и на двете рамена е леко извита към стрелеца (дефлексия). За да се получи такова извиване вероятно е било нужно рамената на лъка да бъдат третирани с нагряване. (фиг. 10; фиг. 11)

Лък със скитски дизайн от Синцзян – atarn.org

Извивките подлагат лъка на много по-голямо напрежение, като по този начин един сравнително къс лък може да има голяма сила на опън и дължина на опъване. Така рефлексен лък, който е наполовина на дължината на леко извит лък или ⅓ от дължината на дълъг лък, може да изстреля стрела със същта или дори по-висока скорост. Дефлексията, от своя страна, намалява напрежението върху лъка, но и енергията, генерирана от него.

Лъкът в Централна Азия

2. Хунският лък и появата на сии

Първоначално върховете на раменете на лъка били направени, така че да се огъват, когато лъкът се опъва. По-късно върховете били втвърдени с костени пластини или летви от еленов рог. Посткласическите лъкове обикновено имат твърди върхове, наречени сии (“siyahs”). От около 4-ти век пр. Хр. използването на такива накрайници за рамената на лъка се разпространило широко. Те имат най-голям шанс да оцелеят във времето в сравнение с останалата част на лъка. Такива сии са намерени от гробове от 4-ти и 3-ти век пр. Хр., асоциирани с номадите.

През 3-ти век пр. Хр. се появява мощен враг на скитите – хуните. Лъкът, който те използвали, днес е познат като хунски или още лък тип “Qum-Darya” заради лък с такъв дизайн, открит в масов гроб при устието на едноименната река в Китай и датиран около 2 в. сл. Хр. (фиг. 12)

Приблизителна форма на намерения при QumDarya лък – atarn.org

Този лък се превърнал в стандартен за Централна Азия в продължение на 1000 години. Дължината му била между 140-160 см. Имал не само сии, но и подсилена дръжка. Често бил асиметричен, като горното рамо било по-късо от долното рамо на лъка.  Сиите пък били поставени под такъв ъгъл, така че да се увеличи още повече силата на изстрела.

Поне десет цели лъка с такъв дизайн са намерени в гробове в Туркестан. Части от други са намирани в Югозападна Азия и Източна Европа, като подсилените им крайници са разпръснати из Евразия от Корея до Шотландия, свидетелствайки за успеха на дизайна на хунския лък.

Аварският, монголският и турският лък

Аварите модифицирали хунския лък, катo изменили ъгъла и формата на сиите – вариации на техния дизайн се използвали векове наред. Ухото често било по-далече от горния край на сията в сравнение с хунския лък. Лъкът бил подсилен с общо 12 пластини, а предполагаемата му дължина 120-140 см. Това е лъкът, който Византия започнала да използва през 4-ти- 5-ти век сл. Хр.

Известни с уменията си за стрелба били и монголците. След основаването й през 1206 г., начело с Чингиз хан, Монголската империя се разширява чрез завоевания навсякъде в континентална Евразия.

Бойците в монголската войска носели два лъка – един за далечна и един за по-близка стрелба. Монголският лък имал същия състав като останалите азиатски композитни лъкове – дърво (най-често бамбук),  рог на корема и сухожилие на гърба на лъка, залепени с животинско лепило. Имал дължина около 150 см. и сила на опън между 45-77 кг, надминавайки английския лък (32-66 кг). Запис от 13-ти век на Чингис Хан докладва за рекорд, направен от един от най-добрите му стрелци – изстрел на разстояние 335 алда. Алдът е мярка, равняваща се на дължината на  изпънатите встрани ръце. Според приблизителните изчисления изстрелът е бил на впечатляващото разстояние от около 530 м.

Монголците били експертни конни стрелци, които използвали стремена, позволяващи им да стрелят във всяка посока. Стрелянето от гърба на движещ се кон било най-точно, ако стрелата е изстреляна във фазата на галоп, когато и четирите крака на коня са във въздуха. Благодарение на тази стрелба, те развили техника за стреляне от височина, като стрелата падала почти вертикално върху врага – метод, много успешен в случаите, в които врагът се е разположил на стан, укрепил се е или по-голямата част от него е съсредоточена на едно място. (фиг. 14)

Хунски лък – схема

Монголски лък

Тактиката им срещу противникова войска била да изпратят малка конна сила, която да започне битка и да се оттегли, а противниковата войска да я последва. Тази малка сила отвеждала войската към предварително подготвена засада, където войскта била заобиколена от стрелци и засипана от стрели. Тогава тежката кавалерия се намесвала, за да довърши противника.

 Векове по-късно (15-16-ти век) отоманските турци направили следващото подобрение в дизайна на композитния лък. Макар че катo състав турският лък не се отличава толкова от останалите, когато лъкът е ненатегнат, рамената са извити напред, и наподобяват формата на геврек (фиг. 15), като при някои лъкове сиите се докосват.

 Ненатегнати турски лъкове

Лъкът в Азия – Китай, Япония и Корея     

Композитните лъкове са познати в Китай поне от времето на династията Шан (1700–1100 пр. Хр). Надписите, открити по гадателните кости (кости, върху които били врязани древни китайски йероглифи и били използвани за гадаене през Бронзовата епоха в Китай), дават сведения, че китайците са ловували от колесниците си, убивайки тигри и диви говеда с композитни лъкове.

Една от главите в “Обредите на Джоу” (“The rites of Zhou”) изброява няколко занаята, които са били извършвани в кралските палати по времето на династията Джоу (1046-256 пр. Хр.), включително детайлни описания на принципите за конструирането на лък, стрели и мишени.

Ранните китайски лъкове били извити, с дължина около 160 см. Шест основни материала били нужни за направата на ефективни лъкове – дърво, рог, сухожилие, влакна (най-вече копринени или бамбукови), лепило и лак, а “трите балансиращи елемента” са качеството на материалите, умението за изработка и това тази изработка да бъде извършена в точния момент.

“Направата на лък за императора изисква комбинирането на девет слоя, за феодалните лордове – седем, за висшите служители – пет, а за по-нискостоящите членове на аристокрацията и войниците – 3“.

Тялото на лъка можело да бъде направено от седем различни вида дърво – лугуструм, копринено дърво, дива черница, портокалово дърво, дюля, бодливо дърво или бамбук. Отнемало около 3 години дървото да бъде подходящо избрано според сезона, другите материали да се подготвят и всички фази на направата, включително залепването, изсъхването и лакирането да бъдат завършени. (фиг. 16, фиг. 17)

Възстановка на традиционен китайски лък – atarn.org;

Илюстрации на лъкове от времето на династията Минг

Традиционният корейски лък бил направен от същите материали като китайския, но бил по-малък и известен с дълбокия си рефлекс, концентриран тъкмо под и над дръжката.  (фиг. 18)

Традиционен корейски лък

Рефлексният лък бил най-важното оръжие в корейските войни с китайките династиии и номадите, записани през 1-ви век пр. Хр.. Според легендите, първият цар и основател на Когурьо (едно от древните три корейски царства) – Чумонг, бил експерт в стрелбата с лък.

С монголското завоевание на Корея, стрелбата с лък се превърнала в опора на корейската войска. Мечът и копието не могли да спрат монголските стрелци, затова композитният лък бил предпочетен бързо като по-ефективно оръжие в борбата срещу тях.

Стрелбата с лък била главното бойно събитие, тествано през т. нар . “gwageo” (държавни тестове, измерващи експертността в различни области, които били основен начин за повечето хора за достигане на позиции в бюрокрацията) по време на династията Чосон (1392-1894 г.).

Днес в Корея има стотици клубове за традиционна стрелба с лък, а корейските стрелци са си спечелили признание в олимпийския стил стрелба.

Ранната стрелба с лък в Япония била силно повлияна от церемониалната стрелба на китайската аристокрация.

Възходът на военната каста на самураите през феодалния период (1185-1867) довел до отваряне на  училища за стрелба с лък. Самураите в Япония били известни с уменията си за стрелба. Техният лък бил направен предимно от бамбук, с дължина около 2 м, наречен “yumi”. Той се отличава с това, че е асиметричен – неговата дръжка не се намира по средата на лъка, а на ⅔ по дъгата на лъка, като така едното рамо е по-късо от другото. Долното по-късо рамо улеснява стрелбата с лък от кон или от коленичещо положение. (Фиг. 19)

Конна стрелба с традиционен японски лък. WoodblockprintbyChikanobu, 1898, atarn.org

Единични ленти от бамбук формирали корема и гърба на лъка. Между тези два слоя имало малки секции от бамбук, съединени с рибно лепило и държани заедно с помощта на ленти от чернишка върху външните краища на тялото на лъка.

Лъкът в Северна и Южна Америка

Когато европейците влезнали в досег със Северна и Южна Америка, лъкът бил широко разпространен сред коренното население за лов и военни цели, както и в различни игри и церемонии. Доминирал единичният лък – той бил единствения познат тип лък в Централна и Южна Америка. Дълги лъкове се срещали често в гористите местности на Северна Америка (фиг. 20), а по-къси единични лъкове били характерни за Южна Америка, Мезоамерика и северноамериканските низини.

Реплика на оригинален северноамерикански лък, взет през 1660г. от Масачузетс

В Северна Америка били познати също композитни лъкове по време на историческия период (след 1670 г.), като често били изрисувани с геометрични дизайни.

Лъкът в Африка

Наред с древните египтяни, стрелбата с лък била умение, което нубийците и етиопците също владеели отлично. Част от Нубия била наречена “Ta-Seti” – “земя на лъка”, а заради способностите им за стрелба с лък, нубийците били използвани като наемници от различни кралства от Югозападна Азия.

В по-скорошни периоди копията и ножовете за хвърляне доминират над лъка като военно оръжие, но лъкът все още се използва в  провинциални области за лов на дивеч.

Най-разпространените традиционни африкански лъкове са направени от дърво и са заострени в краищата. Дължината им варира от 100 до 170 см и се различават по техниките за закачане на тетивата. Тетивата е направена от сухожилие в източните и южните райони или от животинска кожа или растителни влакна в централните и западните райони. Единствената украса са ленти от животинска кожа.

Лъкът в Европа

1. Скандинавия

Лъкът е бил използвано оръжие в Скандинавия както по времето на викингската ера (8-ми-11-ти век), така и преди това. Преди епохата на викингите германските племена често отпразнували победите срещу противниците си като хвърляли оръжията и притежанията им в езера и блата като дар към боговете. Един такъв дар – кораб, пълен с оръжия и потопен в едно блато, датиращ от 3-ти век сл. Хр., е открит в Нидам, близко до южния край на полуостров Ютланд. Той предлага богати археологически открития от гледна точка на историята на стрелбата с лък, тъй като съдържа общо 36 частични и цели лъкове. Повечето са симетрични дълги лъкове, направени от различни видове дървесина, включително тис. Рамената на няколко от лъковете имат заострени железни върхове, вероятно, за да може при нужда лъкът да бъде използван като пронизващо оръжие, ако опонентът се приближи много до стрелеца. (фиг. 21)

Възстановка на викингски лък; Hurstwic.com

Два лъка, открити при погребения от епохата на викингите, дават сведения какви лъкове са използвали викингските бойци. И двата са големи, типично оформени и симетрични дълги лъкове от тис. Единият, намерен в Балиндери в Ирландия, е с дължина около 185 см, а другият, намерен в Хедеби в Южна Дания е дълъг около 193 см. Последният лък бил достатъчно добре запазен, за да се прецени по размера и пропорциите му, че вероятната сила на опън била 45 кг.

Използването на лъкове е засвидетелствано в детайлни франкски описания на нападението на Париж от викингите през 885-886 г., както и в редица саги като „Изгарянето на Нял“ и голяма част от сагите в „Земния кръг“ на Сноре Стурлусон.

В Konungs skuggsjá (“Огледалото на краля”), норвежки текст от 13-ти век, пише, че “hornbogi” (лък от рог) е полезно оръжие за конните стрелци, тъй като се опъва лесно по време на езда (глава 38). Възможно е да става въпрос за композитен извит лък, направен частично от рог. Въпреки това няма археологически доказателства, потвърждаващи използването на такъв тип лък в Скандинавия.

2. Англия

През 11-ти век норманите използвали лъка, за да победят англичаните (англо-саксонците) в битката при Хейстингс. По това време стрелците преизползвали стрелите, дошли от противниковата страна. Само че сред англосаксонците почти нямало стрелци и те се позиционирали зад стена от щитове. Затова норманите се придвижили напред към врага, възстановили голяма част от своите стрели, които били близко до противниковата линия и ги изстреляли към стената от щитове. Битката завършва с победа на норманите и установяване на контрола им над цяла Англия.

След тази битка лъкът става основно оръжие в Англия и англичаните се прочуват със своя дълъг лък (около 1,80 м) (фиг. 22)

Английски дълъг лък

Техниката, използвана от тях, е подобна на тази на стрелците от пехотата в ранносредновековна Византия – не прицелване към точно определена мишена, а засипване на противника с дъжд от стрели. Смята се, че английските стрелци могли да изстрелват по 15 стрели в минута и че именно стрелите са една от причини да бъде изоставена ризницата и постепенно да  навлезне бронята за рицарите и конете, което от своя страна намалило гъвкавостта на кавалерията.

Битката при Аженкур на 25 октомври 1415 г. също е  забележителна с употребата на английския дълъг лък. Английската армия от приблизтелно 6 000 войници побеждава по-многочислената френска армия от около 36 000 войници. Мнозинството от английските войници са стрелци и докато те разчитали на английския дълъг лък, французите използвали предимно арбалети, които имали много по-малка далекобойност. Резултатът бил около 10 000 загинали френски войници и 112 английски.

Заместване на лъка с огнестрелни оръжия за военни цели

Въпреки видимата ефективност на дългия лък като военно оръжие, той скоро бил изоставен. Около 200 години след битката при Аженкур, вече почти не се използвал за военни цели в повечето страни.

Изключение прави Китай, където нещата се развили по различен начин. Огнестрелни оръжия са били познати много по-рано там. Още през 1232 г. Монголската армия използва огнетстрелни оръжия по време на превземането на някогашната столица Кайфън. И все пак, китайките армии продължили да използват лъковете в продължение на още няколко века.

Едно от вероятните обяснения за това разминаване е, че за да бъде ефективна стрелбата с лък се изисквали много умения и предварителна подготовка на стрелеца. Докато китайките армии имали множество умели стрелци, при европейските не било така. Наред със характеристиките на двата вида оръжия, това може да е причината в Европа войниците да бъдат обучавани да си служат с огнестрелни оръжия и лъкът да бъде изоставен като военно оръжие, докато в Китай двата типа оръжия да продължат да се използват едновременно.

Днес стрелбата с лък е дисциплина, включена в Олимпийските игри и се практикува като спорт и като хоби. Макар че ролята на лъка се е изменила, интересът към историята и развитието му през вековете не е намалял. Наред с модерните лъкове се правят и реплики на традиционни лъкове, а в Япония, например, елементи от старите военни и церемониални стилове се практикуват чрез модерната форма на традиционна японска стрелба “Kyudo” (пътят на лъка).

Източници:

1. “Martial Arts of the World: An Encyclopedia of History and Innovation” – Thomas A. Green, Joseph R. Svinth

2.    Traditional Archery from Six Continents: The Charles E. Grayson Collection –  Charles E. Grayson,Mary

3. “The Sintashta bow of the Bronze Age of the South Trans-Urals, Russia” – Andrey Bersenev, Andrey Epimakhov and Dmitry Zdanovich
4. “How was the bow and arrow invented? An investigation of its origin” by Ma Guang Yan

5.    “The Great Armies of Antiquity” – Richard A. Gabriel

6.    “The History of Central Asia: The Age of the Steppe Warriors” By Christoph Baumer

7.    “International Encyclopedia of Military History” edited by James C. Bradford

8. “Martial Arts of the World: An Encyclopedia of History and Innovation” – Thomas A. Green, Joseph R. Svinth
9. “The Ancient World” – Sarolta Anna Takacs, Eric H. Cline
10. “Scythian bow from Xinjang” – Adam Karpowicz and Stephen Selby

11.  “Mounted Archers of the Steppe 600 BC-AD 1300” By Antony Karasulas

12.  “Chinese Archery” By Stephen Selby

13. “The Shang Dynasty, 1600 to 1050 BCE “- Spice digest
14. “50 Weapons That Changed Warfare” By William Weir
15. “Ancient Chinese Warfare” By Ralph D. Sawyer, Mei-chün Sawyer
16. “European Medieval Tactics (2): New Infantry, New Weapons 1260–1500” – David Nicolle

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!