„Векът на науката“ (книга на БГ Наука)


Сп. Българска Наука, брой 163 (март 2023 г.):

***

Книга: „Науката през XX век“ вижте тук

От появата на първите цивилизации насам, жаждата за знания и технологичното развитие на човечеството винаги са го водели напред и никога не са стихвали. През вековете и хилядолетията прогресът, макар и често възпиран от временни сътресения, бавно и упорито е вървял все напред. 

Но през ХХ век се случва нещо необикновено. Постепенно издигащата се крива на този прогрес внезапно излита бързо и рязко нагоре, като топка, ударена със стик за голф, достигайки до висини, които са били напълно немислими дори за хората от предното столетие.

 


Разбери повече за БГ Наука:

***

Как се е стигнало до такава изумителна аномалия в нашето развитие?

Разбира се за да успее човечеството да направи такъв скок е трябвало да стъпи здраво на солидната платформа от натрупваното с безброй поколения познание. Но възможността за подобен мощен тласък на прогреса идва чак след Индустриалната революция и най-вече след като от средата на ХІХ век електричеството става приложимо за използване в технологиите. Това обстоятелство предстои да помени завинаги облика на нашия свят.

Още в първите години на двадесетото столетие, човечеството сбъдва отколешната си мечта да полети в небесата, когато през 1903 година братя Райт за първи път успяват да вдигнат във въздуха моторен самолет. По същото време започват да се развиват и двигателите с вътрешно горене, които ще направят много по-бързо, лесно и комфортно придвижването по пътищата, изпращайки в заслужена почивка конете и другите впрегатни животни, които допреди това бавно и мъчно са теглили всички пътници и товари.

Тогава за първи път се позволява и на жените да следват в университетите и да практикуват специалностите си, с което капацитетът за научна работа на човечеството напрактика се удвоява.

Това време ражда цяла плеяда от велики умове, като Мария Кюри, Нилс Бор, Алберт Айнщайн и Макс Планк. Благодарение на тях нашето познание прониква в микрокосмоса на най-малките съставни частици, а също така и в полето на квантовата физика, влизаща в конфликт с тезите на класическата физика и разтърсваща из основи дотогавашните разбирания на учените. Напълно непознати и дори неподозирани допреди територии за изучаване, камо ли пък за реално използване. Но въпреки това впоследствие те намират и своите практически приложения. Така например човекът се научава да дели атома и да използва невероятните количества енергия, които се освобождават при този процес.

Медицината открива възможности, които само допреди век биха били считани за магия и чудо. Намират се начини за успешно преливане на кръв и спасяване на човешки животи при голяма кръвозагуба или дълги и сложни операции. Откриват се антибиотиците, като пеницилина, с което вече могат да се предотвратяват бактериални инфекции, водещи до ампутации и смърт. Открит е инсулинът, с което вече става възможно лечението на диабета, погубил дотогава страшно много хора. Измислят се и се въвеждат масово ваксини против болести, които от хилядолетия са морели човечеството, но сега науката дава в ръцете му ефективно оръжие против тях и благодарение на това някои, като например едрата шарка, са напълно изкоренени от лицето на Земята.

Настава време, в което вече е възможно да се заменят и трансплантират основни повредени органи на човешкото тяло, нещо което съвсем доскоро, също като космическите полети, е било само в сферата на фантастиката.

Страница от книгата „Науката през XX век“ – виж повече тук

 

Хората започват да летят най-редовно със самолети, досигащи само за броени часове до всяка точка на планетата. А в края на столетието човечеството навлиза в глобалната ера на комуникациите, в която вече всеки може да осъществява връзка с когото пожелае по всяко време. 

Така в крайна сметка се достига до съвременното ниво на науката и технологиите, когато вече компютрите могат да мислят и изчисляват вместо нас, а физическият ни труд да бъде подпомаган или дори напълно заместван от виско технологични машини.

Ако в края на ХІХ в., през нощта, от космоса планетата е изглеждала изцяло тъмна, то в началото на ХХІ в. тя вече свети. 

Как това можа да се случи само за един век?
Може да проследите в подробности причините и протичането на целия този забележителен процес в новата електронна книга на сп. Българска Наука – “Науката през ХХ век”.

Текст: Радослав Тодоров

На едно място сме събрали най-важното от всички 100 години на 20-ти век свързано с наука. 

Виж съдържанието и вземи книгата >>


ВИДЕО: Какво е БГ Наука?

***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Сп. Българска Наука, брой 162: