Вдъхновяващото в науката – интервю с Боян Лазов

Автори: Яна Ненчева и Боян Лазов

%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b0-2

Боян Лазов завършва НПМГ, след това записва да учи физика във Физическия факултет към СУ „Св. Климент Охридски”, където защитава магистратурата си по Теоретична и математическа физика. Към момента е докторант в катедра Теоретична физика, където продължава научното си развитие.

Вие сте записал да учите физика. Как Ви заинтригува тази специалност?

В някаква степен цял живот съм знаел, че ще уча (теоретична) физика. Не съм сигурен защо обаче. Предполагам, че родителите ми имат пръст в това. Винаги съм имал в главата си представата за тези гениални умове, които описват как работи нашият свят. Все пак, за да съм по-конкретен, в училище винаги са ми вървели точните науки (математика и физика). Голям зор виждах с литературата… А специалността Физика избрах, т. к. беше така да се каже най-общата от специалностите във ФзФ. Тоест с тази специалност можех да отложа избора за по-нататък (например, да се пренасоча към нещо инженерно), т. к. нямаше специализирани предмети.


РЕКЛАМА:

***

Кога осъзнахте, че именно това е вашето занимание? Може ли да се нарече призвание? Ако не беше това, с какво смятате, че щяхте да се занимавате?

Има доста такива моменти на осъзнаване. Мисля, че те все още продължават. За първи път това стана още в първи курс. Тогава видях, какво всъщност представлява математиката. Във втори курс пък беше направена за първи път връзката между физиката и математиката в курса по диференциални уравнения. Говоря не за училищната физика, където се използват прости формули за решаване на прекалено идеализирани и статични задачи. Имам предвид описанието на по-сложна, движеща се система, като например обикалянето на планетите около Слънцето. Бях възхитен от факта, че всичко, което наблюдаваме, се описва от уравнения. Някой може да каже, че това е добре известен факт. Това е така, но човек не го разбира наистина, докато не види конкретен пример. За да отговоря на другите въпроси – чак да е призвание не съм сигурен. А иначе предполагам, че бих се занимавал с програмиране, но подозирам, че щеше да ми писне много бързо. Това е нещо, което ми е интересно като хоби, но не като професия.

Прочетете цялото интервю безплатно тук.

Изтеглете новия 91. брой на сп. Българска Наука тук.


Европейска нощ на учените 2022 г.: