Автор: Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане”, РИМ – Враца
Българското национално възраждане е израз на икономическия и политически подем на страната ни. Небивал разцвет бележат културата и изкуството. Подир вековете на угнетения и потиснат народен дух, българският творчески гений се разгръща и процъфтява. Архитектурата, живописта, дърворезбата и всички художествени занаяти са онзи венец, в който са вплетени народните усилия.
Носител на този размах са заможните българи, които предугаждат новите тенденции и строят красиви жилища, въздигат църкви, градят училища, стягат силуетите на часовникови кули, проектират цели търговски и занаятчийски чаршии. Изпод сръчните им дюлгерски ръце оживяват емблематичните фасади, оцветени в синьо, бяло, червено и охра, скрепени в едно от камък, дърво и мазилка. Няма никакво съмнение, че фамилните къщи, тези перли на възрожденската архитектура в България, от една страна са събрали в себе си най-хубавото от местните традиции, съчетавайки и европейски, и източни влияния, а от друга – разказват за специфичния бит, култура, естетически схващания, строителна техника и природни дадености в различни части на нашето отечество – България.
Наименованията на типовете възрожденски къщи показват територията, на която преобладава съответният тип (Западна България, Родопите, Добруджа, Странджа и Черноморското крайбрежие) или населеното място, в което са се съхранили най-много и най-прекрасни образци от типа къщи (Тетевен, Трявна, Копривщица, Жеравна, Банско, Пловдив).
Началото на пъстрото разнообразие при възрожденските къщи се корени много по-назад във времето, създавало се е в условията на феодална изолация на отделните области, вследствие на която са се появили различия в живота и бита на българското население. Всички тези различия предопределят и архитектурните концепции за изграждане на къщите – разграничения в естетиката на формата, пропорциите и колорита, процес, който трае до Освобождението.
Емблеми на уютния патриархален свят са селищата – Боженци, Жеравна, Лещен, Бръшлян. Къщите са сътворени от камък, плочи, желязо, мед и по тази причина устояват стоически на промяната и изхабяването. Характерният за периода и потънал в зеленина двор, ограждащ къщата с висок дувар, включва кладенец, неизменната стара асма и стенни чешми към улицата.Често край нея има шумяща планинска вада и калдъръмени пътеки.Така архитектурата става естествено продължение на природата. От чардаците се открива чудесна гледка. Вътрешността, нерядко е украсена с пищна резба по вратите на долапите, по таваните, полиците и иконостасите. Някои от тях са на повече от 300 години. Отлични образци са къщите на Руси Чорбаджи и Сава Филаретов.
Възрожденският период продължава и след Освобождението на България, но тогава протича обратният процес на уеднаквяване на типовете, в следствие на всеобщия икономически и културен обмен и централизирано държавно управление.
Тенденцията, която се улавя с просто око е, че докато в западна България и Добруджа отруденото население посреща Освобождението с 60% „уземни къщи”/вкопани до покрива в земята/, то в южна България в градчета като Мелник, Самоков, Банско и Копривщица, от началото на XVIII все строят „наземни къщи”.
Най-ранните образци на новия синкретичен стил се появяват в будни градчета, които са в досег с външния свят, като Арбанаси и Мелник. Интересна е Констанцалиевата къща в Арбанаси, която е построена през XVII в. Приземният й етаж е изцяло от камък. Жилището е защитено от здрава дървена входна врата, обкована с метални гвоздеи. В миналото огнището е имало извънредно голямо значение в ежедневния бит на семейството, свързано е с много вярвания и обичаи. Важен е начинът, по който другите помещения се групират по отношение на него и цялото вътрешно пространствено оформление.
Севернобългарските къщи – Западна, Тетевенска, Тревненска, Копривщенска, Жеравненска, Добруджанска,са едноогнищни. При Западната, Тетевенската, Тревненската и Добруджанската централното помещение, около което се групират останалите, е помещението с огнище. При Копривщенската и Жеравненската, централното помещение е прустът.
Възрожденските къщи от другия дял „Южнобългарските къщи”, в т.ч. Родопска, Банска, Странджанска, Черноморска и Пловдивска, са преобладаващо многоогнищни. При Странджанската къща, помещенията са амфиладно (последователно) свързани, а при останалите – жилищните помещения вкъщи и соба, независимо от броя им, са групирани около едно стопанско или разпределително помещение – одър, потон. Често нароилата се многобройна челяд е изисквала повече от една одая с оглед на битовите потребности на младите.
Измежду всички възрожденски къщи обаче единствено Пловдивската къща е била без стопанско предназначение.На нея се е отделяло значително повече внимание върху художествено-декоративната й част. Предприемчивостта на местните дюлгери ражда функционални архитектурни решения като подземния тунел, свързващ избата с улицата,или пък директната топла връзка между централната жилищна част и кухнята. В други къщи като тази на Хиндлиян пък е отделено специално помещение за баня, изградена на принципа на римския хипокауст и турския”хамам”, а на втория етаж бликало фонтанче с розова вода. Богато изписаните алафранги с пейзажи от европейските столици и клюкарника /изнесен еркер с прозорци към улицата/, осъществявал контакта с живота навън.
Възрожденските къщи и до днес са истинско предизвикателство с неповторимите си силуети и пъстри багри. Те са истински притегателни и за българи, и за чужди туристи, защото в тях е съхранена душевната битност на българските родови фамилии.Това ги прави разпознаваеми, търсени и предпочитани.
