Направи дарение на училище!

Нарастващата нужда от енергия, намаляването на евтините изкопаеми горива и негативният им ефект върху климата, околната среда и човешкото здраве, налагат все по-спешното преминаване към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Зелената енергия води до по-стабилна икономическа ситуация и намаляващи цени на електроенергията, докато нефтът и газът от своя страна периодично са съпровождани от различни кризи, растеж на цените и зависимости.

На глобално ниво над 76% от всички субсидии за енергийни ресурси отиват за изкопаеми горива, на европейско ниво този процент е 52%. А в България за конвенционалната енергетика годишно се дават суми от порядъка на 3-4 милиарда лева.

Въпреки че за период от около десетина години възобновяемият сектор в страната беше в сравнителен застой, от 2013 г. насам, напоследък той най-накрая започна да бележи значителен ръст. Десетки български ВЕИ компании днес разработват иновации и мащабни проекти, а някои от тях са глобални гиганти в тази област, конкуриращи се дори на пазарите на другите континенти. Това предизвика един ускорен бум на нови инвестиции и нови мощности, макар и в началото без определени норми, правила и проучвания, което доведе до конфликт с природата или местните жители на определени места. Но въпреки всичко тези технологии постепенно станаха популярни и широко употребявани включително и у нас.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Възобновяемите енергийни източници са поевтинели с 80% за последните 10 години, за разлика от останалите използвани технологии. Освен това при природните суровини има и допълнителни разходи за това първо те да бъдат намерени, след което да бъдат добити, транспортирани, преработени и накрая изгорени. Целият този цикъл създава добавена стойност, данъци, корупция, субсидии и други пречки. 

Друг съществен проблем е, че у нас все още има стари и амортизирани електропреносни съоръжения в някои райони на провинцията, които често се случва да прекъсват, понякога за дни, поради неблагоприятни климатични въздействия или други причини за аварии. В каквито случаи е добре домакинствата от пострадалия район да имат алтернативен вариант на централната електропреносна мрежа, каквито могат да бъдат панелите, турбините и други типове ВЕИ.

Като южна страна България притежава достатъчно потенциал от слънце и вятър за да развива този тип технологии. Разбира се в различните области условията са различни – през нощта не грее слънце, а и невинаги духа вятър, но това не означава, че ВЕИ не могат да бъдат устойчиво решение. Както използваме различни типове изкопаеми горива за цялостното енергийно осигуряване на страната, така и при ВЕИ не можем да лежим само на една технология, а на подходящ балансиран микс от всичките. Отделно и технологиите за съхраняване на енергия продължават да се развиват и да намират нови решения.

В България все още не е разработен сериозният потенциал на геотермалната енергия. Огромната част от използваните в момента у нас минерални води (95%) всъщност не са от естествени извори а от сондажи, правени преди време. От над 3000 направени и каптирани сондажа в момента се ползват 350 (едва ок. 10%). Допълнителен потенциал може да се крие и във факта, че по-дълбоките геоложки сондажи от България и Сърбия имат високо съдържание на литий под формата на течен разтвор. От този метал днес се правят батериите на телефоните, а също и големите акумулаторни батерии за съхранение на електроенергия. Поради което цената на тон литий в момента се движи между 35 000 и 50 000 долара. 

Дори отделните домакинства могат да се възползват от геотермалната енергия, използвайки термопомпи, които да заместват потреблението на въглища и газ. Става въпрос за плитка геотермална енергия от 10 до 100 м под земята, където температурата е постоянна (обикновено между 6° и 18°С) и може да бъде използвана за отопление през зимата и охлаждане през лятото.

Така че в България определено имаме и ресурсите и технологиите и специалистите, с които да осъществим успешно зеления преход. Само че преди това той ще трябва да набере повече популярност сред политиците и сред обществото, за да се задвижи по-бързо и с всички възможни лостове. Хората просто не са достатъчно добре информирани за екологичните, икономическите и чисто практическите ползи, които ще донесе такава трансформация на енергетиката.

Статията е написана въз основа на интервю на Българска Наука с еколога Георги Стефанов.

Текст: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!