Възможно е световното население рязко да намалее след 2050 г., предсказвайки големи промени в глобалната популация и икономическата сила

Илюстрация на хората, формиращи световната карта. Credit: © Mopic / stock.adobe.com

Подобренията в достъпа до съвременна контрацепция и образованието на момичета и жени пораждат широко разпространени, трайни спадове на плодовитостта и световното население вероятно ще достигне своя максимум през 2064 г., около 9,7 милиарда, а след това ще намалее до около 8,8 милиарда до 2100 г. – с около 2 милиарда по-малко от някои предишни оценки, според ново проучване, публикувано в The Lancet.

Изследването чрез използването на модели разглежда данни от анализа на глобалната тежест на болестта от 2017 г., за да проектира бъдещото глобално, регионално и национално население. Използвайки нови методи за прогнозиране на смъртността, плодовитостта и миграцията, изследователите от Института за здравни показатели и оценка (ИЗПО) от Училището по медицина на Университета във Вашингтон изчисляват, че до 2100 г. 183 от 195 страни ще имат общи проценти на плодовитост (ОБП), които представляват средния брой деца, които една жена ражда за целия си живот, под нивото на заместване от 2,1 раждания на жена. Това означава, че в тези страни населението ще намалее, освен ако ниската плодовитост не бъде компенсирана от имиграцията.
Новите прогнози за населението контрастират на прогнозите за „продължителен глобален растеж“ от отдела за народонаселение на Организацията на обединените нации и подчертават огромните предизвикателства пред икономическия растеж заради намаляващата работна сила, високата тежест върху здравните системи, социалната подкрепа за застаряващото население и влиянието на глобалната сила, свързана с промените в световното население.

Новото проучване също така предвижда огромни промени в глобалната възрастова структура с приблизително 2,37 милиарда индивида на възраст над 65 години през 2100 г. в сравнение с 1,7 милиарда под 20 години, което подчертава необходимостта от либерална имиграционна политика в страни със значително намаляващо население в трудоспособна възраст.
„Продължаващият глобален прираст на населението през века вече не е най-вероятното бъдеще за световното население“, казва директорът на ИЗПО д-р Кристофър Мъри, който ръководи изследването. „Това проучване предоставя на правителствата на всички страни възможност да започнат да преосмислят своите политики относно миграцията, работната сила и икономическото развитие за справяне с предизвикателствата, представени от демографските промени. “
Професорът от ИЗПО Щайн Емил Фолсет, първи автор на статията, допълва: „Последствията от социалната, икономическата и геополитическата сила на нашите прогнози са значителни. По-конкретно, нашите открития предполагат, че намаляването на броя на възрастните в трудоспособна възраст само ще намали темповете на растеж на БВП, което може да доведе до големи промени в световната икономическа сила до края на века. Реагирането на намаляването на населението вероятно ще се превърне в основна грижа за политиката в много държави, но не трябва да компрометира усилията за подобряване на репродуктивното здраве на жените или напредъка относно борбата за правата на жените.“

Д-р Ричард Хортън, главен редактор на The Lancet, добавя: „Това важно изследване показва бъдещето, което трябва да планираме спешно. Той предлага визия за радикални промени в геополитическата политика, оспорва митовете за имиграцията и подчертава значението на защитата и укрепването на сексуалните и репродуктивните права на жените. В 21 век ще се наблюдава революция в историята на нашата човешка цивилизация. Африка и арабският свят ще оформят нашето бъдеще, докато Европа и Азия ще отстъпят инициативата. До края на века светът ще бъде многополюсен, като доминиращите сили ще бъдат Индия, Нигерия, Китай и САЩ. Това наистина ще бъде нов свят, такъв, за който трябва да се подготвяме днес.“


РЕКЛАМА:

***

Ускоряване на спада на плодовитостта в световен мащаб

Прогнозира се, че глобалният коефициент на полезни разходи ще намалява постоянно от 2.37 през 2017 г. до 1.66 през 2100 г. – доста под минималния процент (2.1), считан за необходим за поддържане на броя на населението (нивото на заместване) – с темпове, спадащи до около 1.2 в Италия и Испания, и едва 1.17 в Полша.
Дори и леките промени в TFR се изразяват в големи разлики в размера на населението в страни под нивото на заместване – увеличаването на TFR с едва 0.1 раждания на жена се равнява на около 500 милиона повече индивиди на планетата през 2100 година.
Голяма част от очаквания спад на плодовитостта се предвижда в страните с високо плодородие, особено в страните от Африка на юг от Сахара, където се очаква за първи път процентите да паднат под нивото на заместване – от средно 4.6 раждания на жена през 2017 г. до само 1.7 от 2100. В Нигер, където коефициентът на плодовитост е бил най-висок в света през 2017 г. – при жените, раждащи средно седем деца – прогнозира се, че този процент ще спадне до около 1,8 до 2100 г.
Въпреки това се очаква населението на Африка на юг от Сахара да се утрои през века, от приблизително 1.03 милиарда през 2017 г. до 3.07 милиарда през 2100 г. – тъй като смъртността намалява и все повече жени настъпват в репродуктивна възраст. Северна Африка и Близкият Изток са единствените други региони, за които се очаква да имат по-голямо население през 2100 (978 милиона), отколкото през 2017 г. (600 милиона).

Много от най-бързо свиващите се популации ще бъдат в Азия и Централна и Източна Европа. Очаква се населението да намалее наполовина в 23 страни и територии, включително Япония (от около 128 милиона души през 2017 г. до 60 милиона през 2100 г.), Тайланд (от 71 до 35 милиона), Испания (от 46 до 23 милиона), Италия (от 61 до 31 милиона), Португалия (от 11 до 5 милиона) и Южна Корея (от 53 до 27 милиона). Очаква се допълнителни 34 държави да имат понижение на населението от 25 до 50%, включително Китай (1,4 милиарда през 2017 г. до 732 милиона през 2100 г.).

Огромни промени в глобалната възрастова структура – хората над 80-годишна възраст ще надхвърлят тези под 5 години в отношение две към едно

С намаляването на плодовитостта и продължителността на живота в световен мащаб се предвижда броят на деца под 5 години да намалее с 41%, от 681 милиона през 2017 г. на 401 милиона през 2100 г., докато броят на лицата по-възрастни от 80 години, се очаква да нарасне шест пъти, от 141 милиона до 866 милиона. По подобен начин се очаква глобалното съотношение на възрастни над 80 години към всяко лице на възраст от 15 години или по-млади да нарасне от 0.16 през 2017 г. до 1.50 през 2100 г. в страните с намалено над 25% население.
Освен това глобалното съотношение на неработещите възрастни към работниците е било около 0.8 през 2017 г., но се очаква да нарасне до 1.16 през 2100 г., ако участието на работната сила по възраст и пол не се промени.
„Докато намаляването на населението е потенциално добра новина за намаляване на въглеродните емисии и стрес върху хранителните системи, с повече възрастни хора и по-малко млади хора ще възникнат икономически предизвикателства, тъй като обществата се борят да растат с по-малко работници и данъкоплатци и възможностите на страните да генерират богатството, необходимо за финансиране на социална подкрепа и здравни грижи за възрастни хора, са намалени, казва Фолсет.
Намаляването на населението в трудоспособна възраст може да предизвика големи промени в размера на икономиките
Проучването също така изследва икономическото въздействие на по-малкия брой възрастни в трудоспособна възраст за всички страни през 2017 г. Докато Китай трябва да изпревари САЩ през 2035 г. като страната с най-голям общ брутен вътрешен продукт (БВП) в световен мащаб, бързият спад на населението от 2050 г. нататък ще ограничи икономическия растеж. В резултат на това се очаква САЩ да си върнат първото място до 2098 г., ако имиграцията продължи да поддържа работната сила в САЩ.
Въпреки че се предвижда броят на възрастни в трудоспособна възраст в Индия да спадне от 762 милиона през 2017 г. до около 578 милиона през 2100 г., се очаква тази страна да бъде една от малкото – ако не и единствена – голяма сила в Азия, която да успее да съхрани населението си на трудоспособна възраст през века. Очаква се то да надмине китайското трудоспособно население (където се изчислява, че броят на работниците ще намалее от 950 милиона през 2017 г. на 357 милиона през 2100 г.) –преминавайки по този начин от 7-мо до 3-то място в класацията по БВП .

Африка вероятно ще се превърне във все по-мощен континент на геополитическата сцена заради нарастването на населението му на юг от пустинята Сахара. Предполага се, че Нигерия ще бъде единствената страна сред 10-те най-населени държави в света, чието население в трудоспособна възраст ще нарасне през века (от 86 милиона през 2017 г. до 458 милиона през 2100 г.), подкрепяйки бързия икономически растеж и по-високото класиране на страната в класацията по БВП (от 23-о място през 2017 г. до 9-то място през 2100 година).
Докато Обединеното кралство, Германия и Франция се очаква да останат в топ 10 за най-голям БВП в световен мащаб в края на века, Италия (от 9-то място през 2017 г. до 25-то място през 2100 г.) и Испания (от 13-то до 28-то) се предвижда да се смъкнат в класацията, а това от своя страна отразява много по-големия спад на населението в тези страни.
Либералната имиграция може да помогне за поддържане на числеността на населението и икономическия растеж
Проучването също така предполага, че намаляването на населението може да бъде компенсирано от имиграцията, като страните, които насърчават либералната имиграция, могат по-добре да поддържат числеността на населението си и да подкрепят икономическия растеж, дори и при намаляване на равнището на плодовитост.
Моделът прогнозира, че някои страни с плодовитост, по-ниска от нивото на имиграция, като САЩ, Австралия и Канада, вероятно ще запазят населението си в трудоспособна възраст чрез нетна имиграция (виж приложение 2, раздел 4). Въпреки че авторите отбелязват, че съществува значителна несигурност за тези бъдещи тенденции.

„За страните с високи доходи и ниско равнище на плодовитост най-добрите решения за поддържане на настоящите нива на населението, икономическия растеж и геополитическа сигурност са отворените имиграционни политики и социалните политики в подкрепа на семействата с желания брой деца“, казва Мъри. Съществува обаче много реална опасност, че на фона на намаляващото население някои държави могат да обмислят политики, които ограничават достъпа до услуги за репродуктивно здраве, с потенциално пагубни последици. Задължително е свободата и правата на жените да са на първо място в програмата за развитие на всяко правителство.“
Авторите отбелязват някои важни ограничения, включително това, че докато проучването използва най-добрите налични данни, прогнозите са ограничени от количеството и качеството на минали изследвания. Те също така отбелязват, че миналите тенденции не винаги предсказват какво ще се случи в бъдеще и че някои фактори, които не са включени в модела, биха могли да променят темпа на плодовитостта, смъртността или миграцията. Например пандемията COVID-19 засегна местните и националните здравни системи по целия свят и причини смъртта на над половин милион души. Въпреки това, авторите смятат, че прекомерната смърт, причинена от пандемията, е малко вероятно да промени съществено тенденциите за прогнозиране на световното население.

Пишейки в свързан с това коментар, Ибрахим Абубакар, професор от Университетския колеж в Лондон (UCL), Обединеното кралство, и председател на миграцията на Ланс (който не е участвал в проучването), казва: „Миграцията може да бъде потенциално решение за прогнозирания недостиг на лица на трудоспособна възраст. Докато демографите продължават да обсъждат дългосрочните последици от миграцията като лек за намаляващия коефициент на плодовитост, за да бъде тя успешна, се нуждаем от фундаментално преосмисляне на глобалната политика. По-голямото многообразие и новото глобално лидерство трябва да дадат възможност както на страните, изпращащи мигранти, така и на страните, приемащи мигранти, като същевременно защитават правата на хората. Нациите ще трябва да си сътрудничат на нива, които ни избягват досега, за да се подкрепят стратегически и да финансират развитието на свръхквалифициран човешки капитал в държави, които са източник на мигранти. За справедливата промяна в глобалната миграционна политика ще е необходим гласът на богатите и бедните страни. Прогнозираните промени в размера на националните икономики и последвалата промяна във военната мощ може да породят тези дискусии.“

Той добавя: „В крайна сметка, ако прогнозите на Мъри и колегите му са дори наполовина точни, миграцията ще се превърне в необходимост за всички нации, а не възможност. Положителните въздействия на миграцията върху здравето и икономиките са известни в световен мащаб. Изборът, пред който сме изправени, е дали да подобрим здравето и богатството, като позволим планираното движение на населението или дали в крайна сметка имаме подклас на вносна работна ръка и нестабилни общества. Антропоценът създаде много предизвикателства като изменението на климата и по-голямата глобална миграция. Разпределението на населението в трудоспособна възраст ще бъде от решаващо значение за това дали човечеството ще процъфтява или не.“
Проучването отчасти се финансира от Фондация Бил и Мелинда Гейтс. То е проведено от изследователи от Университета във Вашингтон, Сиатъл, САЩ.

Източник: The Lancet
Превод: Георги Жечев

 

 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: