Направи дарение на училище!

Повечето хора, които са достатъчно възрастни, за да си спомнят първото приземяване на Луната, ще се подсетят какво е било да гледаш Нийл Армстронг да произнася известния си цитат: „Това е една малка стъпка за един човек, един гигантски скок за човечеството.“ Половин век по-късно събитието все още е едно от най-големите постижения на човечеството. Въпреки бързия технологичен напредък оттогава, астронавтите не са се връщали на Луната от 1972 година.

Това е изненадващо. Като се има предвид, че сега имаме повече изчислителна мощност, отколкото компютърът на Аполо 11 е имал. Но дали това е истина? И ако е така, колко по-мощни са нашите телефони?

Компютърът на Аполо 11 е бил наречен Аполо Guidance Computer (AGC). Той съдържал 2048 бита памет, които можелио да се използват за съхраняване на „временни резултати“ – данни, които се губят при липсата на мощ. Този тип памет се нарича RAM (памет с произволен достъп). Всяка дума, съдържаща 16 двоични цифри (битове), чийто бит е нула или единица. Това означава, че компютърът на Аполо има 32,768 бита RAM памет.

В допълнение, компютърът е имал 72KB памет само за четене (ROM), което е еквивалентно на 589 824 бита. Тази памет е програмирана и не може да бъде променена, след като бъде финализирана.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Един-единствен азбучен знак – да кажем „а“ или „b“ – обикновено изисква съхраняването на осем бита. Това означава, че компютърът на Аполо 11 няма да може да съхранява тази статия в своите 32 768 бита RAM. Сравнете това с вашия мобилен телефон или с MP3 плейър и можете да видите, че те могат да съхраняват много повече съдържание, например хилядите имейли, песни и снимки.

Памет и обработка на телефона

За да стане по-ясно, новите телефони обикновено имат 4GB RAM, което е равно на 34,359,738,368 бита. Това е повече от един милион (1,048,576, за да бъдем точни) пъти повече памет от компютъра на Аполо в RAM. Айфонът също има до 512GB ROM памет. Това е 4,398,046,511,104 бита, което е повече от седем милиона пъти повече от това на компютъра.

Но паметта не е единственото нещо, което има значение. Компютърът на Аполо 11 имал процесор – електронна верига, която изпълнява операции на външни източници на данни, която работела с 0.043 MHz. Най-новият процесор на Айфон се оценява на около 2490 MHz. Епъл не рекламират скоростта на обработка, но други хора са я изчислили. Това означава, че Айфонът в джоба ви има над 100 000 пъти по-голяма изчислителна мощ от компютъра, който е кацнал на Луната преди 50 години.

Ситуацията е още по-осезаема, като считаме, че в Айфон има друга вградена обработка, която се грижи за определени задачи, например дисплеят.

Ами калкулатор?

Това е нещо, което се сравнява с най-съвременния телефон, но как се сравнява компютърът Аполо 11 с класическия калкулатор? Texas Instruments е един от най-известните производители на калкулатори. През 1998 г. те пуснаха TI-73, а през 2004 г. пуснаха TI-84.

Ако сравним двата калкулатора с компютъра на Аполо, можем да отбележим, че TI-73 има малко по-малко ROM, но осем пъти повече RAM. Но в същото време при TI-84 количеството на RAM се увеличава до 32 пъти повече от компютъра на Аполо, а ROM 14,500 пъти повече.

Що се отнася до скоростта на обработка, TI-73 е 140 пъти по-бърз от компютъра Аполо, а TI-84 е почти 350 пъти по-бърз.

Невероятно е да си помислим, че един прост калкулатор, предназначен да помогне на учениците да преминат изпитите си, е по-силен от компютъра, който каца на Луната.

Ами ако Аполо 11 имаше модерен компютър?

Компютърът Аполо беше най-съвременен в своето време, но какво щеше да е различно, ако приземяването на Луната имаше най-съвременните компютри, налични днес?

Подозирам, че времето за разработка на софтуер би било много по-бързо, поради инструментите за разработка на софтуер, които са на разположение днес. Би било много по-бързо да се напише, да се отстранят грешките и да се тества сложният код, необходим за изпращане на човек на Луната.

Потребителският интерфейс (наречен Display Keyboard (DSKY)) има интерфейс тип калкулатор, където командите трябва да се въвеждат с помощта на цифрови кодове. Днешният интерфейс ще бъде много по-лесен за използване – което оказва влияние в стресова ситуация. Почти със сигурност няма да има клавиатура, но ще използва командите „плъзни“ (swipe) на сензорния екран. Ако това не е възможно, поради необходимостта да се носят ръкавици, интерфейсът може да бъде чрез жестове, движение на очите или друг интуитивен интерфейс.

Изненадващо, едно нещо, което днес не би било по-добро, е скоростта на комуникация със Земята. Действителното време, необходимо за общуване, е същото днес, както беше през 1969 г., т.е. скоростта на светлината, което означава, че отнема 1,26 секунди, за да се получи съобщение от Луната на Земята. Но с по-големите файлове, които сега изпращаме – и от по-големи и по-големи разстояния да получим образ от космически кораб на Земята днес ще отнеме относително по-дълго, отколкото през 1969 г. Това показва, че благодарение на развитите технологии и камерите, всичко ще изглежда много по-хубаво.

Може би най-голямата промяна, която ще видим, е, че компютърът е много по-интелигентен. Сигурен съм, че летенето и кацането на космическия кораб няма да бъдат поставени единствено в ръцете на компютъра, но ще имат много повече информация и разузнаване и ще могат да вземат много повече решения, отколкото компютърът на Аполо 11 е бил способен да направи през 1969 г. Това може да бъде огромно облекчение за астронавтите. Армстронг е казал, че от скалата от едно до десет за тревоги, ходенето по Луната е около едно, докато слизането обратно на Земята е около 13.

Затова нека приключим тази статия с уважение към това, което е било необходимо за приземяването на хора на Луната през 1969 г. с ограничената изчислителна мощност, налична по това време. Това наистина е било забележително постижение.

Превод: Петя Парашкевова

Източник: PopSci

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!