Направи дарение на училище!

Автор: Красимир Григоров, зав. отдел „Възраждане”, РИМ Враца

Преди 141 години върху наранената българска земя се разиграват главните сражения и битки на Освободителната Руско-турска война, която в историята на Европейския континент е едно от най-крупните военни събития на ХIХ век. Безспорна е решаващата роля на Русия за Освобождението на България, заплатила жадуваната мечта на признателните българи с кръвта на над 190 000 свои жертви. Признателна България отдава заслужения принос за помощта и на съюзниците на Русия; Румъния, Финландия, Сърбия и Черна гора. Не по-малки са и заслугите на българския народ за крайния изход от войната. Не е достатъчно да се спомене само известният принос на българското опълчение, достигнало още през 1877 г. до 10 000 души и послужило след края на войната като основа на бъдещата българска армия. На страната на руската армия се сражавали като доброволци хиляди българи, организирани в доброволчески чети, градски и селски въоръжени стражи; българи са вземали участие като разузнавачи, преводачи, водачи на армията. Всички местни революционни комитети са активизирали дейността си в помощ на освободителите. Съгласно източници, около 30-35 000 души с желание и готовност са взели участие във войната. Опитите на някои историци да елиминират героичните усилия на българския народ и прогресивните резултати от войната през 1877-1878 г., след нейното завършване налагат необходимостта от аргументирани отговори с факти, съхранени в историческата летопис. Същественото е, че интересите на царска Русия, свързани с тази война, напълно съвпадат с вековното желание на българите да се освободят от петвековното османско владичество В хода на войната планът на руското командване е да се премине Балкана в три направления – през Западния дял, през Троянския проход и през Шипченския дял. Турската армия не очаква настъпателни действия през зимата. Българите масово помагат на руските войски при зимното преминаване. Тази спонтанна помощ има различни измерения. Според мен най-важна се оказва икономическата/материална помощ. Съгласно източници, още преди обявяването на войната, поради увеличаващия се числен състав на войските, руската армия получава едва 30-40% от продоволствения ресурс. Това принудило командването да търси решения на проблема с българска помощ или да набавя необходимите припаси. На първо време бил използван продоволственият запас на завзетите турски складове.

Не е тайна, че се разчитало и на готовността на българите за доброволни пожертвования, особено на по-богатите българи, като небезизвестния Евлоги Георгиев, предложил да отпусне 180 000 франка. Руският консул в Русе в писмо от 3 януари 1877 г. уверявал генералния щаб, че много русенски българи са подготвили вече тайни складове с храна и фураж. В заповедта си за похода от 9 декември 1877 г. ген. Скобелев препоръчва на командирите си да купуват български полушубки от Ловеч и Севлиево във възможно по-голямо количество. Той предлага сухарите да се заменят с хляб, закупуван по пътя и на български царевични питки. Офицерите се снабдяват с топли кожени шапки, ръкавици и ботуши. На българите от Габрово, Севлиево и Трявна е било поръчано да правят и шейни за превозване на оръдията, както и да осигурят впрегатни животни и самари /800 бр./ срещу предварителен аванс от 800 рубли. Показателен е фактът, че всички майстори сарачи, както и другите занаятчии в този период, са подчинили своето производство за нуждите на руската армия. При недостиг на ботушите, били заменяни с български цървули от биволска кожа и сукно за топли партенки. Жителите на Горна Оряховица пък дарили тютюн. Когато предният отряд на генерал Гурко се откъсва от армейските обози, в продължение на седмица, той получава безвъзмездна помощ с продоволствие от търновчани. Особено топло е било посрещането на руските войски и българските опълченци в Казанлък, Стара Загора, Чирпан. Самите руси свидетелстват: ”Българите не знаят как да ни угодят. Предлагаха ни ту ракия, ту червено вино, което се сочеше за най-доброто в България, ту розово сладко, плодове в изобилие, но особено добър бе казанлъшкият тютюн, който се сочеше за най-добър в Турция…”; „Вратите на всички българи бяха отворени за скъпите гости за посрещането на освободителите в Стара Загора. Храна, хляб, сирене и други ястия, пития, разни дрехи – всичко бе на разположение на войниците…”. Само за един ден старозагорци предоставят на отряда безвъзмездно 4 коли – ризи, бельо, партенки, кърпи, чаршафи и др. Облекло и обувки събира населението и от Търново, Елена, Ловеч, Свищов, София, Троян, Тетевен, Етрополе, Дряново, Трявна, Габрово, Ловеч, Никопол, Плевен, Телиш, Летница, Враца, Силистра, Разград и Оряхово… П. Паренсов пише:„Аз помня, че за много припаси българите не взеха нищо, а за което взеха, поискаха крайно евтино”.

Решителен се оказва приносът на българите и в смяната на локацията и разузнаването. Българите оказват помощ при разчистване на пътища, придвижването на военна техника, на обозите и т.н. По всеобщо признание първият поход на ген. Гурко през Балкана би бил невъзможен без помощта на местните жители. Командването е впечатлено от организаторските способности на легендарния войвода Панайот Хитов. През юли 1877 г. около 500 габровци с шанцови инструменти прокопават и разчистват пътя през Шипченския проход до връх Св. Никола. Съгласно отчет на ген. В. Кренке, „през първия етап на войната до зимното преминаване на Балкана в строителните работи вземат участие 19 392 българи. През зимата в Етрополския край, около връх Баба по посока към Буново, 700 българи работят денонощно, разчиствайки пътя от двуметрови преспи, теглят или пренасят на ръце оръдията към върха, изваждат от преспите коли, премръзнали руски войници и често сами отблъскват нападенията на башибозуците. При прехвърлянето на троянския отряд в началото на януари 1878 г., всеки ден към троянския проход потеглят около 400 българи да разчистват пътя с помощта на 200 бивола, теглят оръдия и военни коли. Българите подкрепят и Шипченския отряд начело с ген. Радецки. Към ген. Скобелев се присъединяват 2 700 българи от Габровско, Тревненско, Казанлъшко, Старозагорско и други места. Разузнаването, в което участват предимно българи, разкрива достоверно числеността, групировката и укрепителната система. За водачи на колоните през Балкана са използвани българите, чиято намеса предотвратява нежелателното излизане пред фронта вместо във фланг. За своята неоценима помощ са отличени Георги Антонов, Г. Цариградски, Васил Нетков, Христо Исикийски, Цеко Петков, Ильо Марков, Г. Пулевски и др.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Без съмнение, медицинската помощ, оказана от нашето население се оказва последната живителна глътка, без която живота на ранените би бил немислим. Огромната Дунавска армия е разполагала с крайно недостатъчните 300 санитарни коли и 8 000 легла. Истински подвизи извършват жителите на Свищов. След настаняването на 50-та военновременна болница в Свищов, всеки ден на определените от командването места се явяват българи и с набързо приготвени носилки помагат при транспортирането на болните до Румъния. През зимата, когато връзката с румънския бряг е прекъсната, в Свищов се съсредоточават ранени и болни от вътрешността на страната. В 50 български къщи на Свищов са настанени около 3 000 ранени. Целият град е наподобявал на огромно болнично заведение. Женското дружество „Милосърдие” всеки ден изпраща в местната болница на Търново 10-15 жени като медицински сестри. Съгласно източници, медицинската подкрепа на българите достига своя връх в Габрово. По сведение на руски офицери, там е спасен животът на хиляди руски войници, опълченци, четниците от горските чети или бежанци от южнобългарските области. На 16 юли 1877 г. по предложение на българина д-р Алекси Христов в Априловската гимназия е открито болнично заведение с 250 легла, обзаведено изцяло със средствата на Габровската община. Три дни след откриването на габровската болница в нея са настанени 308 ранени. По време на най-кръвопролитните сражения на Шипка, Габровската община изпраща там цяла рота доброволци – мъже, жени, ученици. Пристигат селяни и със собственоръчно направени носилки пренасят ранените до най-близките санитарни пунктове. Девически манастир е превърнат в болница за офицерския състав, а домът на д-р Христов – в лазарет за руски войници и опълченци. През зимата на 1877-1878 г. в болниците, в десетки габровски къщи са настанени над 2 600 ранени и премръзнали. При минус 20 градуса всеки ден от върха са докарвани по 200 премръзнали офицери и войници от Шипченския отряд. Военният руски кореспондент Н.В.Максимов пише: „Българинът вървеше след руските войници, грижеше се за тях, проправяше пътища и под убийствения огън на неприятеля пренасяше ранените, делеше последната кора хляб с тях.”

Въз основа на посочените данни можем да обобщим,че русите са посрещнати като освободители. С разностранната икономическа, медицинска и други форми на помощ по време на войната, българският народ е показал както своите силни патриотични и гостoприемни чувства и качества, така и неутолимата жажда за свобода и признателност за избавлението си. Това е част от разрасналата се национално освободителна революция по цялата земя Българска.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!