Желанието на хората да им бъде поставена ваксина се променя в зависимост от това на какъв риск чувстват, че са изложени, казва антропологът Хайди Ларсън. Изображение: Pexels
Усилията за постигане на стаден имунитет срещу Covid-19 чрез ваксинация могат да бъдат възпрепятствани от ниските нива на доверие в имунизационните програми в някои европейски страни, предупреждава професор Хайди Ларсън, директор на Проекта за доверие във ваксините и антрополог в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, във Великобритания.
Проучванията, проведени от проекта по време на пандемията, показват, че много хора все още не са сигурни относно безопасността на потенциалните ваксини против Covid-19 и доколко ефективни ще бъдат те. Проф. Ларсън смята, че е необходима по-открита и честна дискусия с обществеността, за да се отговори на въпросите, които вълнуват хората.
Какво представлява доверието във ваксината?
Преди около две десетилетия в имунизационните програми в различни краища на света започнаха да се наблюдават все повече хора, които отказват да им бъдат поставени ваксини по различни причини, някои от които всъщност се приготвят в продължение на седмици, месеци и дори години. Това беше нарастващо предизвикателство, тъй като индивиди, общности и дори правителствени ръководители се колебаеха дали да въведат ваксините.
Но те не се разделят просто на хора, които са про и анти ваксъри – има много хора по средата, които не са сигурни, някои може и да приемат, но други не. Световната здравна организация формулира това като „ваксинална колебливост“.
Не разполагахме с никакви данни до каква степен това е проблем, така че нашият индекс за доверие във ваксината се опитва да предвиди желанието на хората да приемат ваксина, като измерва тяхното доверие във ваксините.
Какво определя доверието на хората във ваксините?
В днешно време живеем в свят, в който хората имат изключително много информация на една ръка разстояние. Това означава, че лесно могат да се завъртят слухове около определени ваксини. Хората разглеждат съставките и се съмняват дали няма да има нежелани ефекти, свързани с ваксината. При някои като HPV ваксината, която се дава на юноши, може да има последици за сексуалното им поведение, с които хората не са съгласни.
Всяка ваксина е различна, както и последствията, които засягат хората. В някои случаи това е свързано повече с общественото доверие в правителството или здравните власти. Някои хора имат по-широки философски или религиозни причини да не искат ваксини или пък възразяват срещу други неща, които са задължителни, просто защото не обичат да им се казва какво да правят. Но също така не бива да отхвърляме факта, че има и все по-силно организирани антиваксинални движения, които са по-скоро заинтересовани да подриват обществото, отколкото се вълнуват от самите ваксини.
Медицинската общност трябва да реагира на притесненията на хората относно ваксините или рискува да отчужди хората от себе си, според проф. Ларсън. Снимка: Хайди Ларсън.
Виждат ли се подобни опасения около надпреварата за производство на ваксина срещу Covid-19?
Един от проблемите е, че това се оформя като състезание. Състезание с времето в известен смисъл, но има и друго усещане, че то се развива твърде бързо и че е противопоставяне на една компания срещу друга компания. Има осезаем скептицизъм, че ваксините могат да бъдат бързо прокарани по политически причини. Някои хора също смятат, че ваксината реално ще бъде от полза само за големия бизнес. Но обществеността е най-загрижена за ефективността на ваксината и риска от странични ефекти, които имат голямо влияние върху приемането на ваксината. Някои хора са искрено загрижени за това, че ваксините са съвсем нови и предпочитат да изчакат, за да видят какво ще стане след като други хора първо изпробват.
Промени ли се доверието към ваксината против Covid-19 по време на пандемията?
Желанието на хората да приемат ваксините се променя в зависимост от това доколко те се чувстват в риск. Проведените проучвания в различни страни, потвърждават това. В края на март, само 7% от представителната извадка във Великобритания, например, заявиха, че определено няма да вземат ваксина против Covid-19. Този брой се е увеличил на 14% до края на лятото, така че това е удвояване на броя на хората, отказващи да приемат ваксина.
Но това отразява състоянието на пандемията. През март и април беше пикът на регистрираните смъртни случаи, които дотогава бяхме виждали, така че мотивацията и отвореността на хората към ваксина тогава разбираемо бяха малко по-високи.
Какво е положението в различните страни?
Виждаме паралели между общата увереност в други ваксини и желанието да се приеме ваксината срещу Covid-19, но и тук ситуацията също зависи от това до каква степен е заплаха болестта във всяка държава.
Франция е с едни от най-ниските нива на приемане на ваксината – някои учени от Френския национален институт по здравеопазване и медицински изследвания (Inserm) направиха проучване, в което установиха, че 26% заявяват, че не биха искали ваксина. Това не предизвика особена изненада, тъй като по принцип и в предишни проучвания, където спрямо доверието във ваксините в 149 страни, французите имат най-ниския индекс на доверие в целия свят. В Германия 9% казват, че ще откажат ваксина против Covid-19, докато 20% казват същото в Швейцария, а в Австрия те са 18%.
Какво въздействие може да има това?
Тук идва проблемът със стадния имунитет. Напоследък все по-често се чува, че ще се нуждаем от 60-70% имунизирани за да получим стаден имунитет. Но в повечето страни сме далеч от тези проценти по отношение на желанието и възможностите.
Отделните индивиди, които бъдат имунизирани, ще получат защитата, която предлага ваксината, но цялото население няма да получи допълнителните ползи ако не се ваксинират достатъчно хора.
Все още дори официално нямаме ваксина и съществуват реални опасения дали ще можем да произвеждаме достатъчно в началото, така че достигането на тези 70% ще бъде трудно. Ще трябва да подходим много внимателно към здравните работници от първа линия и към тези, които са най-силно изложени на риск.
Защо доверието във ваксините е толкова ниско в някои страни?
Франция си има дълга история на ерозията в доверието между обществеността и правителството. Тя датира от откриването на ХИВ в една от публичните кръвни банки (през 1991 г.), за което обществеността не е била информирана достатъчно навременно. Същото беше и по времето, когато имаше подозрения, че ваксината срещу хепатит В има странични ефекти, че може да увеличи риска от множествена склероза. Това беше подробно разследвано и не се намериха доказателства за каквато и да било връзка, но поради обществената паника френският министър на здравеопазването по това време, спря програмата за ваксинация срещу хепатит В в училищата в разрез със съветите на СЗО. През 2009 г. много гняв се изсипа и около ваксината срещу грип H1N1, защото някои кръгове от обществеността смятаха, че правителството е купило твърде много ваксини, с цел да обслужва дадени бизнес интереси.
Доверието е наистина важен въпрос. Наскоро във Филипините имаше ново идентифициран риск за нова ваксина срещу денга, която стана доста политизирана. Хората загубиха доверие в цялата система – те не само не вземаха ваксината срещу денга, но не приеха и ваксини срещу морбили и спряха децата си от достъп до ваксини срещу обезпаразитяване.
Как може да се подобри доверието във ваксините?
Трябва да бъдем много внимателни и да не допускаме някой да бъде прибързано слаган в тази „антиваксинална“ група или пък уволнен само защото задава въпроси. Напълно законно и отговорно е да задавате въпроси. Много от младите майки, които ходят на консултации казват, че трябва да има повече съпричастност от медицинската общност.
И ако не реагираме на обществените опасения без да им даваме ухо, може да произлязат още по-широки обществени ефекти вследствие отчуждаването на хората. Ако експертите говорят само за цифри, това може да изглежда, така сякаш нямат чувства. Трябва да се проявява повече честност и по-човешко лице в начина, по който се поднася информацията за ваксините пред обществото.
Възможно ли е това да достигне до тези, които имат силни убеждения и възражения?
Това всъщност не е ново. През 1800 г. първото движение срещу ваксини в света е във Великобритания, след като ваксината срещу едра шарка става задължителна. Хората тогава са смятали, че това не е естествено, или че е „против Божия план“. Днес виждаме подобни неща при съвременните зелени движения. Това е дълбоко вкоренена част от начина на живот сред редица млади майки, които не приемат противозачатъчни средства, без глутен или раждат вкъщи.
И няма причина едното да изключва другото. Просто трябва да намерим подходящата зона, където да може да се проведе разговорът. Истината е, че ваксините всъщност задействат нашата естествена имунна система.
Къде хората могат да получат надеждни съвети за ваксините срещу Covid-19, когато те бъдат готови?
Реалността е, че учените научават толкова, колкото и обществеността в момента. Може да се каже, че е по-добре да разчитаме на известни достоверни източници като университети, органи за обществено здравеопазване, СЗО. Един от много полезните източници на информация е например Vaccine Safety Net – това е наистина добър ресурс от уеб сайтове, които предоставят надеждна информация по темата. Може да не намерите всичко, което искате, но е чудесно място откъдето да започнете.
Източник: horizon-magazine.eu
Превод: Радослав Тодоров
