Д-р Григор Бойков е един от авторите на наскоро излезлия филм “Османските регистри проговарят”.

Петър Теодосиев: Първо ако можете да се представите кой сте и къде се намирате в момента?

Григор Бойков: Григор Бойков се казвам, в момента съм във Виена (Австрия), работя към Австрийската академия на науките. Иначе сам продукт на българската образователна система, завършил съм Софийския университет в Историческия факултет. По-късно имах докторат в Турция, но след него се върнах и работих близо десетина години в Историческия факултет в ректората на СУ. Най-общо казано съм историк на Османската империя, като изследователският ми фокус е хвърлен върху Балканите. Моят изследователски профил на пръв поглед изглежда леко странен, защото се опитвам да обхвана процеси, които от една страна изглеждат несвързани и от друга страна хронологическият обхват на изследванията ми се шири от началото на османския период кажи-речи до края му, че и след това постосманския период и следосвобожденската действителност. Но ако трябва да го фокусираме аз си мисля, че моите исторически дирения, макар и разнопосочни, имат една обединителна точка и тя е общо взето историята на хората, които обитават Балканите и най-вече територията на днешна България. Няколко важни акцента са взаимодействието между хората от една страна и от друга – как хората взаимодействат с природната среда, климатичните особености и как това определя цяла поредица от социални, икономически и културни процеси, как обществото се променя като цяло в рамките на този некратък период около половин хилядолетие. И разбира се ако си представим обществените процеси и културата като едно динамично общуване между хора и среда, която се случва в някакво пространство и в някакъв хронологически момент и която динамично се променя. Силно се вълнувам от населението и от промените в него и в средата, в рамките на целия този период. От друга страна гледам кои са важните исторически актьори и каква е тяхната роля, определяне на тези процеси и администрирането на властта. Като пример мога да дам изследването на вакъфите – османските благотворителни фондации, които имат изключително важна роля през целия османски период и до голяма степен определят част от политическия дискурс в следосвобожденската епоха. Други акценти са как взаимодействията между хора, власт, “актьори” променят чисто географския пейзаж, как се появяват нови градове на Балканите през османската епоха, дали това е плод на някакъв спонтанен неорганизиран процес или дирижиран от централната власт, както историографията иска да ни внуши. Много често в по-старите исторически изследвания Османската империя е представена като нещо като зрял социализъм едва ли не, където султана управлява чрез декрети или постановления на министерския съвет. Докато аз си представям, че нещата са една идея по-сложни, ако се вгледаме в актьорите ще видим, че те имат различни представи и политически визии и преследват различни цели, което води до мрежи на влияние, които не винаги са в синхрон с централната администрация. Тези мрежи са далеч по-обхватни отколкото ние обикновено си представяме. Те не са конфесионално ограничени, дори напротив. Ако човек се вгледа в една мрежа от зависимости от кой да е период, ще види, че на равна нога участват както ислямски исторически актьори, така и християнски и в това отношение, ролята примерно на манастирите е изключително важна. Ние често имаме склонността също така да виждаме манастирите като един пасивен реципиент и място където само се съхранява културата и духовността. Но на мен ми се ще да погледнем и от обратната страна на нещата и примерно работата ми с колеги от архива на Зографския манастир показват, че манастирът е изключително проактивен в своите взаимоотношения с централни и местни власти и би трябвало да завъртим нашата визия за това как са изглеждали нещата.

П.Т.: Откъде е този интерес у вас към този период? В България сякаш много по-емоционално се гледа на този период дори и от историците, което може да попречи на обективността.

Г. Б: Моят интерес ме връща повече от 20 години назад във времето, когато бях все още студент в Софийския университет. Горе-долу тогава се зароди у мен този интерес. Мисля че бях студент в първи курс когато присъствах на една от лекциите на проф. Цветана Георгиева, която към днешна дата несъмнено е доайенът на османистиката в България, тогава тя отключи този интерес в мен. Тя посочи редица проблеми, които са напрактика неизследвани и с които ние би следвало да се занимаем ако искаме да разбираме по-добре историята на България, в частност в рамките на този период. Оттам нататък последва един дълъг път на развитие. 

Проблемът на османския период се състои в това, че човек до голяма степен трябва да усвои езика, на който са написани повечето от източниците, което е чисто технически процес, но отнема време.

П.Т.: А той реално е османско-арабски езикът?

Г. Б: Ами различни са термините, които използваме за езика на администрацията и елита на Османската империя. Османо-турски е може би най-популярният термин. Чисто граматически езикът представлява – сериозна турска граматическа подложка, разбира се арабографична (латиницата идва чак с Ататюрк), която обаче инкорпорира огромно количество арабско-персийска лексика и цели граматически конструкции. Тъй че отново зависи с кой период се занимава човек – османотурският език би могъл да бъде по-персизиран или по-арабизиран да речем, ако се занимава с по-късния период.

Ние имаме два подхода – от една страна можем да решим да идеологизираме този период или да го употребим за целите, за които бихме искали. От една страна за изграждане на нация и един наратив, който води в определена посока, или от друга страна бихме могли да отстъпим крачка назад и да погледнем на нещата като на случили се в миналото. Да се опитаме да се дистанцираме от нашите собствени емоционални заряди, с които всички ние неизменно сме обременени и да потърсим обективните факти, на базата на които бихме могли да изградим някакъв анализ на сложна действителност, доколкото ни позволяват разбира се нашите чисто дисциплинарни умения и собствен интелект. И последна скоба – дигиталните инструменти, които масово навлизат в историческите изследвания, специално за моите дирения, придобиват все по-голямо значение защото неимоверно разширяват аналитичния инструментариум.

П.Т.: Каква е идеята на филма, откъде дойде и какво ще видят зрителите в него?

Г. Б: Филмът е резултат от един проект, който реализирахме с колегите в София. Този проект е финансиран по една прекрасна национална програма за финансиране на научни изследвания, свързана с с културно-историческото наследство най-общо. В рамките на тази програма аз предложих един проект, чиято цел беше да се създаде поне основата за един историко-географски справочник за селищата в България, разбира се дигитален и сложен в управляема база данни, която позволява неговите манипулации и по-сложни търсения. Този проект има за цел да съхрани наличната топонимия от османския период, която е минала през няколко вълни на съвсем целенасочено изличаване и промяна. А също така да даде на историците, занимаващи се с османския период, един удобен инструмент за работа с документи и други източници, имащи някаква географска отпратка. Ние много често срещаме ситуацията, при която се говори за дадено селище Х, в кой да е времеви период и се сблъскваме с практически почти пълната липса на справочници, такива с каквито западните ни колеги разполагат още от времето на Ренесанса. Така че ние трябва да си ситуираме данните пространствено и те да получат някакви координати.
Филмът представя целите на този проект, но режисиорът реши да отидем една стъпка по-далеч – какво бихме могли да направим когато вече имаме един такъв историко-географски справочник, какви други анализи да правим на базата на тези данни и затова заглавието е такова – “Османските регистри проговарят. То не е мое, но го харесвам много.

П.Т.: Какво ново ще покаже филма, някакви нови данни или нов прочит на старите?

Г. Б: Аз не съм в положение да коментирам художествената стойност на филма. От гледна точка на научния продукт обаче зад този филм седи един екип от няколко колеги. Центърът е София, но Дамян Борисов и Христо Христозов например са от Пловдив, аз се изместих във Виена след започването на проекта, но не само аз, един от по-младите колеги – Александър Жабов, също се премести във Виена. Това са движещите сили на този проект, разхвърляни между България и Австрия, зад него стоят хора с експертиза в областта на османистиката, а също и хора с дигитални умения за извличане на данни от различни източници и тяхното форматиране. Различните източници са османските документи, но проектът почива и на сериозно количество исторически карти и цялата топонимична информация от тях беше извлечена ръчно, стъпка по стъпка. След което с помощта на колегите от Техническия университет различните масиви от данни бяха обединени в един общ. И това най-вероятно в съвсем скоро време ще види бял свят, онлайн също. Друг проект на колегата Дамян Борисов, който изследва един слабо познат период от историята – този на ХVІІІ век и ние вярваме, че стъпваме на източници, които могат да осветлят доста по-добре историята му. Ние ги представяме под формата на публикация, но и на дигитална платформа, където данните ще бъдат обработени, качени и направени достъпни за широката общественост в различни категории, като да речем общо население или гъстота на населението, промени във времето, които хората ще могат да наблюдават онлайн директно.

П.Т.: Това е доста интересно, даже на базата на тази латформа може би биха излезли и интересни статии и заключения, които може да се направят.

Г. Б: Аз гледам на това като на създаване на необходимата инфраструктура, която ще ни послужи за относително по-информирани анализи. А те ще ни позволят до голяма степен да се отдалечим и от идеологията, с която започнахме.

-50% на Абонамента (Годишен и Вечен) | Най-голямото намаление на БГ Наука за 2024 г.