Виж още: Play in new window | Download | Embed

Слушай ни: Spotify | RSS | More

Направи дарение на училище!

Автор: Яна Ненчева

Организмът ни е подложен на ежедневни „нападения” от страна на най-различни вируси, бактерии, паразити, гниеродни видове и какви ли още не гадини. Науката, която изучава отговорът му спрямо тях се нарича “имунология”.

„Нашествениците” се нар. антигени (Ag). Аз лично запомних термина като: антигени = срещу нашите собствени гени. Тези „нападения” предизвикват имунния отговор на нашия организъм, а той си знае работата. Има два вида имунен отговор – вроден и придобит.

За вродения не ми се иска да задълбавам. Придобитият се отнася за антигените, с които вече се е срещал един път организма, т.е. придобитият имунитет е специфичен. Този вид имунитет се основава на два вида бели кръвни клетки (лимфоцити), за които сме чували от училище.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Тези лимфоцити се разделят на два вида според мястото, в което се образуват:
– B-лимфоцити, които се синтезират в костния мозък (англ. bone – кост)
– T-лимфоцити, които се синтезират в тимуса (жлеза с вътрешна секреция)

Лимфоцитите разпознават чуждородните „нашественици” с много висока специфичност. От своя страна В- и Т-лимфоцитите разпознават антигена чрез определени рецепторни молекули.

Рецепторните молекули най-общо представляват белтъчни молекули, които разпознават химични сигнали, което е важно, защото те отчитат определени промени и позволяват да се отреагира адекватно спрямо тях.

В случая на B-лимфоцитите, рецепторните им молекули се наричат имуноглобулини (Ig). Наричат се имуноглобулини, ако се разглеждат от структурна гледна точка. Иначе от функционална се означават като антитела (Ab). Или както го опивам по-просто: антитяло = срещу навлязлото чуждородно тяло.

Антителата са разположение из целия организъм – „дежурят” по кръвта и лимфата, загнездени са в лигавиците и дебнат за някой промъкнал се „нашественик”. Намерил веднъж „жертвата” си имуноглобулина подава сигнал към „компетентните органи на реда” и антигена бива унищожен.

Има пет класа имуноглобулини – IgA, IgM, IgG, IgD и IgE. Може да видите снимката на IgG по-долу. Там, където има червеничко е частта, с която имуноглобулина се прикрепя за антигена щом го разпознае.

Както вече споменах, придобития имунитет е специфичен. Именно това е участъкът, който го прави такъв. Един път срещнал антигена, той ще бъде запомнен. Така при всяка следваща среща ще бъде обезвреден по-бързо отколкото при първата им среща. Трябва да се знае обаче, че ако никога преди не се е срещал с него, ще го подмине по кръвния ток като малка гара. Спокойно. За да се „запознаят” си има определени механизми. Те не са обект на темата към момента.

Тъй като статията е за алергичните реакции, нека се съсредоточим върху IgЕ, именно това е антигенът, свързан с алергиите. За да съм коректна, алергични реакции могат да се причиняват и от други два типа имуноглобулини, но тъй като е косвен ефекта им, няма да се задълбочавам в това.

При скорошно изследването на паразита Schistosoma mansoni, учени попадат на протеин, който наподобява друг такъв в брезовия прашец. А този белтък в прашеца е виновник за ред алергичните реакции.

Schistosoma mansoni

Новото проучване сочи, че неща, съдържащи молекули близки до тези на конкретния протеин, предизвикват редица алергична реакция. Това може да е от помощ в прогнозирането например, кои храни могат да са причинители на алергии.

Когато IgE нормално се свърже с антигена, това води до възпаление. Ако обаче IgE се свърже с много голямо количество антигени едновременно, това не води просто до възпаление, а до атопична алергия и дори анафилаксия. Знаем, колко опасно може да бъде това.

Или иначе казано, когато IgE разпознае, т.нар алергенен протеин на фъстъка например, то той се свързва с него. Това може да доведе в някои случаи до силна реакция на имунния отговор и в крайна сметка до симптоми, вариращи от хрема до животозастрашаващият анафилактичен шок.

Учените смятат, че този механизмът на предизвикване на алергична реакция първоначално се е развил, като защитен за хора и животни срещу паразити. В развитите страни обаче, където имунната система на човека почти не се сблъсква с такива паразити, алергичните реакции се насочват към други видове молекули, които не са така опасни. И всъщност свързването на IgE с причинителя и последващата реакция на имунната система водят до много по-големи беди, отколкото е щял да нанесе самия причинител.

Още в самото начало в подкрепа на хипотезата, че има протеин и той е ключов, група учени, водени от изчислителния биолог Николас Фърнхам, Лондон се занимават с този проблем. Те анализират сходствата между 2 712 протеина, за които е известно, че причиняват алергии с повече от 70 000 протеини от 31 вида паразити. Така изследователите идентифицират 2 445 паразитни белтъка, които са с високо ниво на сходство спрямо алергенните протеини.

Така те откриват гореспоменатия протеин от паразита Schistosoma mansoni.

В следваща по-сигурна стъпка от изследването, учените събират кръвни проби от 222 души в Уганда, заразени с червея S. mansoni. Така установяват, че един на всеки шест произвежда антитела, които разпознават пречистения паразитен протеин, т.е. те вече са се срещали с него. Специфичността, за която говорихме по-рано при придобития имунитет.

„Ние прогнозираме, че този протеин ще бъде разпознат от имунната система, тъй като фрагмент от него е подобен на този от брезовия белтък, който причинява редица алергични реакции“, констатира Фърнхам. Изследователите допълват, че това е „първият пример за сходства на паразитни протеини и такива от растителни полени, които да са сред таргетните молекули на IgE“.

В изказването си паразитолога Мария Язданбакш от университета в Лейден, Холандия споделя: „Това е един много полезен научен труд, който дава възможност да развием нов метод за идентифициране на нови алергени.“

Фърнхам твърди, че „резултатите биха могли дори да помогнат за разработването на по-ефективни терапии за хората, страдащи от алергии.”

При имунотерапията хората са изложени на въздействието на нарастващи алергенни дози, за да се намали чувствителността на имунната им система. Познавайки вече този протеин и знаейки сходствата му с редица алергени, това би позволило на лекарите да дават направо пречистената белтъчна форма на пациентите. „Това неимоверно ще улесни дозировката, а от там и имунотерапията ще е по-безопасна”, казва Фърнхам. „ Но това е дълъг път, за изминаване“, предупреждава той.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!