На 18 май 1929 г. Конгресът на Фифа на свое заседание в Барселона решава да даде домакинството на първото световно първенство на Уругвай. Малката южно американска страна (с население от 1,9 млн души тогава) по онова време има редица спортно технически предимства пред останалите, след като е спечелила последните две издания на футболния турнир в олимпийските игри. От политическа гледна точка везните се накланят към Уругвай и заради стогодишния юбилей на републиката.

Една от важните задачи пред страната е построяването на голям стадион, който да отговаря на изискванията на един световен форум. Правителството решава да изгради известния стадион „Сентенарио“ с 80 000 места, на който и до ден днешен играе националният тим на Уругвай.
Организирането на шампионата обаче е доста трудно, най-вече с прекосяването на океана от европейските отбори. През 30-те години това е било възможно само по морски път. Целият воаяж и престой на тимовете от Стария континент траел около 6 седмици, което изисквало огромни разходи от все още неукрепналите финансово национални федерации. Дори финансите да са на лице, възниквал въпросът с освобождаването на играчите от работните им места. По тези причини Италия и Испания се отказват от участие, а британските отбори са се самоизключили от ФИФА през 1926 г. Сред пристигналите в Южна Америка отбори от Европа естествено е Франция, родината на създателя на световната купа – Жул Риме.
Интересното е, че „петлите“ тренират на палубата на кораба, а на борда му са още румънците и белгийците. Четвъртият европейски тим е този на Югославия, който обаче пристига „самосиндикално“ в Уругвай с кораб от Марсилия. Фаворити в надпреварата са домакините и съседите им от Аржентина, които избират най-луксозните хотели за лагери.

Уругвайците се разполагат в един парк в Монтевидео със 150 000 дървета. Те са лишени от всякакъв вид забавления и практикуват дълги и изтоштителни тренировки без топка. Вечер си лягат късно, сутрин на крак от ранни зори под зоркия поглед на наставника Алберто Супичи. Вратарят Андрес Масали една нощ решил да избяга от „затвора“, в 3 часа сутринта Супичи установил липсата му и при завръщането му го наказал сурово.

До финала се добират съседите Уругвай и Аржентина и напрежението стига връхната си точка. От трийсетина години се е зародило голямо съперничество между двете страни, като през този период двата отбора са изиграли 111 мача. Аржентинците имат леко предимство в баланса – 44 победи срещу 39 за уругвайците. На собствен терен в Монтевидео, уругвайците обаче имат повече успехи – 26 победи и 14 загуби. Дните от неделя до сряда, за когато е насрочен финалът, са използвани трескаво приготовление от запалянковците. За гостите отвъд Ла Плата са предвидени 20 000 билета. Полицията също е на крак. „Нито един аржентински револвер да не премине границата“, пише с едри букви уругвайската преса.
Още от сутринта полицията прави кордони около стадион „Сентенарио“.Три часа преди първия съдийски сигнал асамблеята на арбитрите решава двубоят да бъде ръководен от белгиеца Джон Лангенус, който изглежда най-неутрален. От съображения за сигурност за белгиеца е осигурено място на кораб, който отплава за Европа час след финалната среща. Капацитетът на „Сентенарио“ е намален на 70 000 места от съображения за сигурност. Двете фракции фенове са грижливо отделени.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Реферът веднага е изправен пред сериозен проблем – и двата отбора настояват мача да се играе с тяхната топка. Накрая се стига до соломоновското решение едното полувреме да се играе с топката на уругвайците, а другото – с тази на аржентинците. Домакините започват по-активно благодарение на по-добрата си средна линия, но защитата им е в плен на емоциите. Уругвайците първи стигат до гол още в 12-ата минута. Гостите обаче реагират незабавно и равенството е възстановено чрез Пеуселе още в 20-ата. В 37-ата Стабиле извежда аржентинците напред след гол, отбелязан при съмнение за засада.
На почивката стадионът е като разбунен кошер, а Андраде от домакините получава нервна криза. „Не можем да загубим! Те са аржентинци, а ние уругвайци!“, крещи той. Тази сцена действа като допинг за съотборниците му и Сеа изравнява в 57-ата минута. След нови 9 минути по-голямата част от трибуните вече ликува – Ириарте извежда Уругвай напред с 3:2. Минута предикрая Кастро фиксира крайния резултат – 4:2.

В този момент цял Уругвай е в делириум, а пратениците на различните медии не успяват да напишат и ред от своите репортажи. Същевременно аржентинците са започнали да напускат трибуните още при резултат 3:2.

Уругвай става първият световен шампион, а на следващия ден аржентинската преса обвинява за загубата „пристрастния“ съдя.