Търсене
Close this search box.

Университетските класации се нуждаят от преосмисляне

Университетските класации се нуждаят от преосмисляне

Университетските класации се нуждаят от преосмисляне

Университетските класации се нуждаят от преосмисляне


Направи дарение на училище!



***

Автор: Елизабет Гад

Изследователите често се оплакват от показателите, които комисиите по наемане и безвъзмездна помощ използват, за да ги оценят. През последните десет години инициативи като Декларацията от Сан Франциско за оценка на научните изследвания и Лайденския манифест накараха университетите да преосмислят как и кога да използват публикации и цитати за оценка на научните изследвания и изследователите.

Използването на класации за оценка на университетите също се нуждае от преосмисляне. Тези таблици на лигата, които са изготвени от Академичната класация на световните университети (ARWU) и Times Higher Education World University Ranking (THE WUR) и други, определят допустимостта за стипендии и други доходи и се променят, когато учените решат да работят и учат. Правителствата разработват политики и отклоняват средства, за да помогнат на институциите в своите страни да издигнат тези класации. Изследователите в много институции, като моята, пропускат възможностите поради поставянето им в такива класации.

Преди две години Международната мрежа на организации за управление на научните изследвания (INORMS), която е колектив от организации за управление на научни изследвания, ме покани да председателствам нова работна група за оценка на научните изследвания с членове от дузина държави. Още от първата ни среща бяхме единодушни относно нашата основна грижа: необходимостта от по-справедливи и по-отговорни университетски класации. Когато изготвихме критерии за това какво тези класации ще доведат и оценихме класациите, то техните недостатъци станаха ясни.

Тази седмица Глобалният съвет за изследвания, който включва ръководители на агенции за финансиране на науката и инженерството, събира онлайн експерти, за да обсъди как оценяването може да подобри изследователската култура. Това трябва да включва как се изграждат и използват класациите на университетите.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Литературата за управление на научните изследвания изобилства с критики на класациите. Класирането се оспорва методологически – често се използват неподходящи показатели, като например броенето на възпитаниците, носители на Нобеловите награди като гарант за предлагане на качествено образование. Те предпочитат публикации на английски език и институции, които са се справили добре в предишни класации. Така че, по-старите, по-богати организации в Европа и Северна Америка се нареждат постоянно в класациите. Класирането прилага комбинация от показатели, които може да не представляват конкретни мисии на университетите и често пренебрегват социалното въздействие или качеството на преподаване.

Въпреки това те се утвърдиха, като всяка година се появяват нови класации. Както при фактора на въздействие на списанието, студентите, преподавателите и финансиращите органи се обръщат към класациите като мързелив гарант за качество, независимо от недостатъците. Последиците са твърде реални: възпиран талант, засегнат доход. И неравенствата бързо се появяват.

Нашата работна група комбинира различни литературни източници, за да разработи нашите критерии, и помоли за обратна връзка от различни общностни по дискутираните въпроси, които са отворени за учени, за специалисти в подкрепа на научните изследвания и за подобни групи. Ние синтезирахме обратната връзка в 20 принципа, включващи добро управление (като декларация за финансов конфликт на интереси), прозрачност (на цели, методи и данни), измерване на това, което има значение (в съответствие с мисията на университета) и строгост (показателите са добри помощници за това, което твърдят, че измерва).

След това превърнахме тези принципи в инструмент за оценка на класирането, качествено и количествено (вижте go.nature.com/2ioxhhoq). Ангажирахме международни специалисти, за да направим оценка на шест от най-известните класации в света, и поканихме оценяваните да се самооценят. (Само един, CWTS Leiden, го направи.) Ричард Холмс, редактор на блога на University Ranking Watch, обобщи резултатите, които представихме като профили, а не като класиране.

Класирането с най-голяма аудитория (ARWU, QS World University Ranking, THE WUR и глобалната класация на US News & World Report) се оказа най-желаното, особено по отношение на „измерване на важното“ и на „строгост“. Нито една от тези „водещи“ класации не разглежда темите за отворения достъп, равенството, разнообразието, устойчивостта или други насочени към обществото програми. Никой не позволява на потребителите да оценят показателите, за да отразят мисията на университета. И все пак всички класации твърдят, че определят най-добрите световни университети.

Класациите могат да твърдят, че нашите принципи са нереалистични – че е невъзможно да бъдем напълно справедливи при такива оценки и че простите, всеобхватни показатели имат своето място. Противопоставям се, че сме извлекли принципите от очакванията за най-добри практики в общността и ако класиращите не могат да отговорят на тях, може би трябва да спрат класирането или поне да бъдат честни относно присъщата несигурност в заключенията си (по наша оценка само CWTS Leiden направи опит) .

В крайна сметка рейтингът трябва да бъде по-отговорен. Ще се радвам от сърце от новите очаквания за това как се оценяват изследователите. От януари 2021 г. британският изследовател Wellcome ще финансира само организации, които представят доказателства, че извършват справедливи оценки на резултатите на изследователите. По същия начин Декларацията за визия на Европейската комисия „Към 2030 г.“ призовава висшето образование да премине отвъд настоящите системи за класиране и оценка на университетските резултати, тъй като те са ограничени и „прекалено опростени“.

Надяваме се, че насочването на вниманието към техните слабости ще привлече съюзници, които да настояват за промяна, като неутрален, независим надзор и стандарти за етика и строгост, които са приложими към други аспекти на академичните среди.

Подобен натиск може да доведе до по-голямо съгласуване между подходите на световните класации и очакванията на общността за висше образование относно честно и отговорно класиране. Това може също да помогне на потребителите да разберат ограниченията на класирането и да проявят дължимата предпазливост, когато ги използват за вземане на решения. И двете биха били напредък.

Nature 587, 523 (2020)

Превод: Ваня Максимова
Източник: nature.com


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.