Унгария (IX – началото на XVI в.)

Края на IX в.
Унгарците, или маджарите, народ от угрофински произход, пристигат от край-азовските степи и Дон в района на Среден Дунав и Тиса (в земите на някогашната великоморавска държава). Маджарите са Предимно чергари-скотовъдци, съхранили отчетливо чертите на родово-племенния строй. Заселват се край Дунава и създават държава.

Хв.
Унгарците се занимават вече и със земеделие, но продължават да бъдат и скотовъдци. Тяхната държава, изградена въз основа на т. нар. военна демокрация, става база за завоевателни походи срещу Византия, Северна Италия, Прованс, Източна Франция, Южна и Западна Германия. Едва Хенрих I и Отон I Велики, германски крале от Саксонската династия, слагат край на унгарските нашествия, побеждавайки маджарите в две битки: край Мерсебург в 933 г. и край Лех — в 955 г. През втората половина на X в. в Унгария започва да прониква християнството.

997—1038 г.
Управление на Стефан I Велики, унгарски княз от рода на Арпадите. В 1001 г. Стефан I получава от папата кралска корона. Християнството се превръща в господстваща религия. Страната е разделена на провинции („комитати“), начело с жупани. Жупаните свикват народното опълчение, събират данъци в полза на краля и изпълняват съдебни функции. В цялата страна възникват редица градове.

ХI-ХII в.
Крал Андраш I (1017—1062 г.) възстановява независимостта на държавата. Това става след дълги изтощителни вътрешни борби, след народно въстание (с искания за възстановяване на старата религия) към което се присъединяват и богатите, след нашествие на печенегите и куманите и след временно подчинение на Унгария на империята. В състава на Унгария са включени нови територии — Седмоградско (на изток), Харватия и Далмация — достъп до Адриатическо море (на юг). Феодалните отношения в Унгария се развиват под прякото влияние на западноевропейския феодализъм, особено на немския.

ХII-ХIII в.
Унгария се превръща във феодална държава. Унгарските крале довеждат в страната немско духовенство и рицарство, предоставяйки на едните и на другите големи поземлени имоти. В плодородните равнини край Дунав и Тиса възникват имения на учгарската аристокрация, на бароните и епископите, а също и по-малки рицарски владения. Длъжността на жупана става наследствена. Феодалите се стремят да използуват максимално своите плодородни земи и налагат на селяните сурови крепостни закони. Развиват се занаятчийски и търговски градски центрове. Нараства износът на пшеница, на едър рогат добитък, месо и други селскостопански продукти, а това води до увеличаване броя на крепостните селяни и експлоатацията им.


РЕКЛАМА:

***

1222 г.
„Златна була“ на Андраш II. Неуспехът на експедицията до Египет, по време на V кръстоносен поход (1917—1219 г.), е използван от аристокрацията, която вдига бунт срещу непопулярния, заради фискалната си политика крал Андраш и го принуждава да подпише „Златната була“. Този документ утвърждава привилегиите и правата на феодалите, осигурява им контрол над краля, включително и възможността да се опълчват с военна сила срещу него, ако наруши постановленията на булата. Рицарите получават значително влияние в местното самоуправление, освободени са от данъци, могат да участвуват в заседаващия всяка година сейм. Голямо влияние върху управлението оказват едрите феодали. „Златната була“ не дава никакви съществени права на гражданите и селяните.

1240—1241 г.
Татарско-монголско нашествие в Унгария. След като завзема Киев, хан Бату навлиза в Унгария и разгромява унгарските войски край р. Сайо (при устието й в Тиса — 1240 г.). Най-големите унгарски градове — Пеща и Гран, са разграбени и опожарени. Крал Бела IV (1235—1270 г.) се укрива в Далмация с останалата армия. Краткотрайното татарско нашествие разорява голяма част от страната. След него се засилва крепостничеството на унгарските селяни и нараства германската колонизация, която обхваща предимно новосъздадените градове.

1301 — 1308 г.
След отмиране на династията на Арпадите, властта фактически е в ръцете на едрите феодали, макар че управляват чужди крале: Вацлав III Чешки (1301— 1305 г.) и Ото Баварски (1305—1308 г.). В 1308 г. на трона е поставен Карл Роберт, от династията Анжу.

1308—1342 г.
Управление на Карл Роберт, способен администратор и съобразителен политик. Избягва войните, изглажда вътрешните отношения, грижи се за градовете, увеличава богатствата на страната. При управлението на Карл Роберт и неговия син Лайош унгарската държава е във възход.

1342—1382 г.
Управление на Лайош Велики (син на Шарл Роберт); той завладява крайдунавската територия (или Долна Сърбия) налага протекторат над Молдавня и Влахия и разширява границите на държавата до Адриатическото крайбрежие, в резултат на победата си над Венеция (1356—1358 г.). Каго наследник на Кажимеж Велики, получава полския трон (1370—1382 г.). Унгария става могъща сила и играе важна политическа роля в Европа; унгарското влияние стига до Италия, Полша и Русия. В края на XIV в. Унгария е застрашена от могъществото на Турция, която постепенно завладява Балканския полуостров. Враждебни са отношенията на Унгария с Венеция, която се стреми да монополизира адриатическата търговия и най-вече да завладее далматинските градове.

1387 г.
Очаквайки война с Турция, унгарските феодали поставят на трона Зигмунд Люксембургски, по-късно германски крал и император, който претендира също и за чешката корона. Зигмунд (управлява до май 1437 г.) започва подготовка за война с Турция.

1396 г.
Унгарско-турска война. Обединените унгарски, немски, чешки и френски войски претърпяват поражение край Никопол (на р. Дунав).

1437—1438 г.
Антифеодално селско въстание в Североизточна Унгария и в Седмоград, организирано под непосредственото влияние на хусистките движения. (Бунтовете и въстанията срещу унгарските и немските феодали са често явление в различни части на Унгария; налице са дори в Седмоградско, напр. през 1430, 1434—1435 г.).

1440—1444 г.
Управление на Владислав Ягелончик, крал на Полша (от 1434 г.). Упорита борба за изтласкване на турците от Балканския полуостров, подета от известния унгарски пълководец Янош Хунияди. Въпреки първоначалните си успехи, тази борба завършва s поражение в битката край Варна, през 1444 г., където кралят загива. След това поражение Янош Хуниядн спасява Унгария, като организира енергична отбрана на държавните граници и отблъсква турските атаки срещу Белград.

1458—1490 г.
Управление на Магей (Матиаш) Корвин — син на Янош Хунияди. За известно време засилва значително кралската власт, опирайки се на средното и дребно рицарство и на градовете; ограничава самоволията на аристокрацията. Води победоносни войни с Хабсбургите и успешно защитава южните граници от турците.

1490—1526 г.
Управление на двама владетели от династията на Ягелоните: Владислав (1490-1516 г.) и неговия син Лайош II (1516—1526 г); двамата са едновременно крале и на Чехия. Аристокрацията отново укрепва позициите си в държавата.

1514 г.
Въстание на кръстоносците, т. е. на участниците в антитургките походи. Голяма селска война; тя започва с призива на епископ Томаш Бакоч за антитурски кръстоносец поход. В лагера край Пеща се събират многобройни селски маси, на които е обещано, че ще бъдат освободени, ако участвуват в похода. Щом научават че магнатите със сила възпират от участие някои от своите крепостни, започват да рушат магнатските имения и домовете на богатите в Буда и Пеща. Редовната селска армия, предвождана от героя в боевете с турците Георг Дожа, след редица победи е разбита край Темешвар от войводата Ян Заполя. Броят на избитите и загинали селяни достига ок. 60 хиляди души. Свиканият през октомври сейм на шляхтата въвежда неограничена аренда, поставя селяните изцяло под властта на земските съдилища, признава шляхтата и духовенството за единствените управляващи съсловия. Под заплахата от смъртно наказание, на селяните е забранено да носят оръжие. Тези закони, както и диктатурата на феодалите ускоряват падането на унгарското кралство.

1526 г.
Решаваща атака на турците срещу Унгария, която завършва с битка при Мо-хач. Пълно поражение на унгарското ри-царство. Загива крал Лайош II. Унгария загубва самостоятелността си за дълги години. По,-голяма част от страната (Средна и Южна Унгария) е присъединена към Турция. Източните унгарци (Седмоградско) запазват характера си на отделно княжество, но под зависимостта на Турция. Сравнително неголяма част от кралството — Западна Унгария — (на запад и на север от Будапеща), се подчинява на австрийските Хабсбурги.


Европейска нощ на учените 2022 г.: