Търсене
Close this search box.

Удивителният динозавър, открит случайно от миньори в Канада

Удивителният динозавър, открит случайно от миньори в Канада

Удивителният динозавър, открит случайно от миньори в Канада

Удивителният динозавър, открит случайно от миньори в Канада


Направи дарение на училище!



***

Познат като нодозавър, този брониран растителнояден динозавър на 110 милиона години, е най-добре запазеният фосил от този вид, намиран някога.

Зашеметяващо откритие. Преди около 110 милиона години, този брониран растителнояден динозавър се движел тежко сред днешна Западна Канада, докато една наводнена река не го отнесла в открито море. Подводното погребение на динозавъра запазило бронята му с изящен детайл. По черепа му все още има пластини, подобни на плочки и сива патина от вкаменена кожа. Credit: Robert Clark
Зашеметяващо откритие. Преди около 110 милиона години, този брониран растителнояден динозавър се движел тежко сред днешна Западна Канада, докато една наводнена река не го отнесла в открито море. Подводното погребение на динозавъра запазило бронята му с изящен детайл. По черепа му все още има пластини, подобни на плочки и сива патина от вкаменена кожа. Credit: Robert Clark

В следобеда на 21 март 2011 година, оператор с тежко оборудване на име Shawn Funk пробивал пътя си през земята, без да знае, че скоро ще срещне дракон.

Този понеделник започнал като всеки друг в мината Милениум – просторна яма на 27 километра северно от Форт МакМъри, Албърта, управлявана от енергийната компания Suncor. Час след час големият багер си пробивал пътя надолу към пясъци стегнати с битум – преобразените останки на морски растения и създания, които живели и умрели преди 110 милиона години. Това бил единственият древен живот, който някога е виждал. През дванадесетте години копане той е попадал на фосилизирани дървета и случайни вкаменени дънери, но никога на останките на животно – и със сигурност не на динозавър.

Нодозавър. Credit: Manuel Canales, Ngm Staff; Patricia Healy. Art: Davide Bonadonna. Sources: Caleb Marshall Brown And Donald Henderson, Royal Tyrell Museum Of Palaeontology; Jakob Vinther; C. R. Scotese, Paleomap Project
Нодозавър. Credit: Manuel Canales, Ngm Staff; Patricia Healy. Art: Davide Bonadonna. Sources: Caleb Marshall Brown And Donald Henderson, Royal Tyrell Museum Of Palaeontology; Jakob Vinther; C. R. Scotese, Paleomap Project

Но около 13:30 ч. кофата на багера на Funk се ударила в нещо много по-твърдо от заобикалящата го скала. Странно оцветени бучки паднали от втвърдената глина, плъзгайки се надолу по насипа. Само за няколко минути Funk и неговият супервайзър Mike Gratton започнали да се чудят какви са орехово-кафявите скали. Дали са парчета вкаменено дърво, или са рудни жили? След това повдигнали едно от парчетата и открили странна структура: ред след ред пясъчно-кафяви дискове, всеки от които бил обграден от бронзово сив камък.

„Тутакси Mike реагира с „Това нещо трябва да се провери“, казва Funk в интервю от 2011 година. „Определено беше нещо, което не бяхме виждали никога до този момент.“


Разбери повече за БГ Наука:

***

Подреждане на пъзела. Докато е било живо, това внушително тревопасно животно – наречено нодозавър – е било дълго 5,5 метра и е тежало 1300 килограма. Изследователите подозират, че първоначално се е вкаменил цял, но когато бил открит през 2011 година, само предната част от муцуната до хълбока била достатъчно непокътната, за да се възстанови. Този екземпляр е най-добрият фосил на нодозавър, откриван някога. (Това е композиция от осем изображения, заснета в Кралския музей по палеонтология „Тирел“, Дръмхелер, Албърта.) Credit: Robert Clark
Подреждане на пъзела. Докато е било живо, това внушително тревопасно животно – наречено нодозавър – е било дълго 5,5 метра и е тежало 1300 килограма. Изследователите подозират, че първоначално се е вкаменил цял, но когато бил открит през 2011 година, само предната част от муцуната до хълбока била достатъчно непокътната, за да се възстанови. Този екземпляр е най-добрият фосил на нодозавър, откриван някога. (Това е композиция от осем изображения, заснета в Кралския музей по палеонтология „Тирел“, Дръмхелер, Албърта.) Credit: Robert Clark

Близо шест години по-късно Michael Greshko посещава фосилната подготвителна лаборатория в Кралския музей „Тирел“ в откритите неплодородни области на Алберта. Подобният на пещера склад се оживява от бръмченето на вентилацията и жуженето на техниците, които свалят скала от кост с инструменти с върхове на игли, подобни на миниатюрен пневматичен чук. Но той се фокусира върху 1 100 килограмовата маса от камък в ъгъла.

Клъстер от подобни на камъчета камари може да са останки от последното хранене на нодозавъра.
Клъстер от подобни на камъчета камари може да са останки от последното хранене на нодозавъра.

От пръв поглед сглобените сиви блокове приличат на триметрова скулптура на динозавър. Костелива мозайка от броня покрива врата и гърба му, а сиви кръгове очертават отделните люспи. Вратът му грациозно се извива вляво, сякаш се протяга към някое вкусно растение. Но това не е просто реалистична скулптура. Това е истински динозавър, вкаменен от муцуната до хълбоците.

Техникът Mark Mitchell от Кралския музей „Тирел“ бавно изчиства крака на нодозавъра и люспестите му лапи от заобикалящата ги скала. Внимателната работа на Mitchell ще запази за години наред загадъчните черти на животното. Credit: Robert Clark
Техникът Mark Mitchell от Кралския музей „Тирел“ бавно изчиства крака на нодозавъра и люспестите му лапи от заобикалящата ги скала. Внимателната работа на Mitchell ще запази за години наред загадъчните черти на животното. Credit: Robert Clark

Колкото повече го гледаш, толкова по-умопомрачителен става. Вкаменени останки от кожа все още покриват неравните люспи броня върху черепа на животното. Десният му крак лежи до него, петте му пръста са опънати нагоре. Люспите на ходилото му могат да се преброят. Caleb Brown, изследовател от музея, се смее на удивлението на Michael Greshko. „Ние нямаме просто скелет“, казал му той по-късно. „Ние имаме динозавъра такъв, какъвто е бил.“

За палеонтолозите удивителното ниво на фосилизация на динозавъра – причинено от бързото му подводно погребение – е толкова рядко, колкото и да спечелиш от лотарията. Обикновено са запазени само костите и зъбите, и много рядко минерали заменят меката тъкан, преди тя да е изгнила. Няма никаква гаранция, че фосилът ще запази истинската си форма. Пернатите динозаври, открити в Китай, например, били смачкани и плоски, а северноамериканските „мумифицирани“ папагалски динозаври, сред най-сложните, откривани някога, изглеждат увредени и изсушени от слънцето.

Палеобиологът Jakob Vinther, експерт по окраската на животните от Великобританския университет в Бристол, е изучавал някои от най-добрите фосили в света за следи от пигмента меланин. Но след като работил четири дни върху този – внимателно изстъргвайки проби, по-малки от парчета настърган пармезан – дори той се смаял. Динозавърът е толкова добре запазен, че „може да се е разхождал наоколо само преди няколко седмици“, казва Vinther. „Никога не съм виждал нещо подобно.“

Постер от филма „Нощ в музея“ висял на стената зад Vinther. На него скелет на динозавър излиза от сенките, магически върнат към живота.

Забележителният фосил е новооткрит вид (и род) на нодозавъра, тип анкилозавър, често засенчван от известните си братовчеди в подгрупата Ankylosauridae. За разлика от анкилозавъра, нодозавърът няма куб от шипове в края на опашката си, но също има бодлива броня, за да възпира хищниците. Докато се движел тежко през естествения пейзаж преди 110-112 милиона години, почти по средата на периода Креда, дългият 5,5 метра и тежащ 1300 килограма динозавър бил носорогът на своето време, сръдливо тревопасно, което до голяма степен успявало да се опази. И ако нещо друго го зовяло – например страховитият акрокантозавър – нодозавърът имал един трик: 50 сантиметровите му шипове, излизащи от раменете му като бичи рога, които не са на правилното място.

Предпазен от гниене. Отличителните плочи на бронирания динозавър обикновено бързо се разпадат – съдба, която не засегнала този динозавър. Забележително запазената броня ще увеличи знанията на учените за това как са изглеждали нодозаврите и как са се движели. Credit: Robert Clark
Предпазен от гниене. Отличителните плочи на бронирания динозавър обикновено бързо се разпадат – съдба, която не засегнала този динозавър. Забележително запазената броня ще увеличи знанията на учените за това как са изглеждали нодозаврите и как са се движели. Credit: Robert Clark

Западна Канада, която този динозавър познавала, била много различен свят от брутално студените, проветриви равнини, които Michael Greshko заварил през есента. По времето на нодозавъра местността приличала повече на Южна Флорида с топли, влажни бризове, проникващи през гори от иглолистни дървета и папратни ливади. Възможно е дори нодозавърът да е гледал към океана. В Ранната Креда повишаващите се води издълбавали вътрешни водни пътища, които покривали голяма част от това, което днес е познато като Алберта, западният бряг се загъвал към Източна Британска Колумбия, където нодозавърът може би е живял. Днес тези древни морски дъна са покрити с гори и хълмисти полета от пшеница.

Един нещастен ден това живеещо на сушата животно се оказало мъртво в река и вероятно отнесено от наводнение. Трупът, обърнат с корема нагоре, се отправил надолу по реката, поддържан на повърхността от газовете, които бактериите бълвали от телесните му кухини, и накрая достигнал до открития океан според догадките на учените. Ветровете задухали трупа на изток и седмица или повече, откакто започнал да се носи, подутият труп се пръснал. Тялото потънало на морското дъно с гърба надолу, размътвайки гъстата кал, която го обгърнала. В кожата и бронята се просмукали минерали и подкрепили гърба му, осигурявайки запазването на истинската форма на нодозавъра, докато дългогодишни скали не го затрупали.

Безсмъртието на създанието зависело от всяка връзка в тази необичайна верига от събития. Ако тялото било продължило да се движи още няколко метра по това древно море, то щеше да се е вкаменило под собствеността на Suncor и да остане погребано завинаги. Вместо това Funk попаднал на най-стария динозавър на Алберта, откриван някога, замръзнал в камък така, сякаш е погледнал Медуза.

„Това беше наистина вълнуващо откритие“, казва Victoria Arbour палеонтолог, специалист по бронираните динозаври от Кралския музей на Онтарио, Канада. Arbour е виждала фосила в различни нива на подготовка, но не е част от изследването. „Представлява съвсем различна среда от днешната и толкова различно време, и се е запазил страхотно.“ Arbour започнала да изучава толкова добре запазен анкилозавър, открит в Монтана през 2014 година, голяма част от който остава скрит в каменен блок, тежащ 16 тона. На 10 май Arbour и колегата ѝ David Evans публикували описание на анкилозавъра от Монтана и го кръстили Zuul crurivastator – „Зул, унищожителят на извънземни“ на чудовището от филма „Ghostbusters“.

Счупване в шипа на рамото на нодозавъра разкрива напречно сечение на костната вътрешност. Върхът на шипа бил покрит с кератин, същото вещество, което се намира и в човешките нокти. Credit: Robert Clark
Счупване в шипа на рамото на нодозавъра разкрива напречно сечение на костната вътрешност. Върхът на шипа бил покрит с кератин, същото вещество, което се намира и в човешките нокти. Credit: Robert Clark

Канадският екземпляр буквално не може да бъде описан с думи. Когато тази статия стигнала до пресата, съставът на музея финализирал научното описание на създанието и все още не се бил спрял на подходящо име за него. Но фосилът ни осигурява нови знания за структурата на бронята на нодозавъра. Реконструирането на броня обикновено изисква знание, но и много догадки, тъй като костните плочи, наречени остеодерми, се разпръскват по-рано при процеса на гниене. Не само, че остеодермите на този динозавър били все още там, но също и следите от люспите между тях.

Нещо повече, обвивките, които някога били от кератин – същото вещество, което изгражда и човешките нокти – все още покриват много от остеодермите, което дава възможност на палеонтолозите да видят точно как тези обвивки са подсилвали размера и формата на бронята. „Наричам това Розетския камък на броните“, казва Donald Henderson, уредник на динозаврите в Кралския музей „Тирел“.

Да се освободи този Розетски камък от каменната му гробница обаче, се оказало Херкулесова задача.

След като новината за откритието достигнала чак до Suncor, компанията бързо известила Кралския музей „Тирел“. Henderson и Darren Tanke, един от ветераните техници на музея, се качили на реактивния самолет на Suncor и излетели до Форт МакМъри. Багерите на Suncor и колегията на музея рязали скалата на 12-часови смени, обвити в прах и дизелови изпарения. Накрая я намалили до парче, тежащо 7 тона, съдържащо динозавъра, готов да бъде изваден от ямата. Но тук дошло и бедствието: когато била вече вдигната, скалата се натрошила, разцепвайки динозавъра на няколко парчета. Частично минерализираната вътрешност просто не могла да удържи собственото си тегло.

Tanke прекарал нощта в мисленето на план как да спаси фосила. На следващата сутрин служителите на Suncor обвили фрагментите в гипс, докато Tanke и Henderson търсели нещо, с което да стабилизират фосила по време на дългото пътуване до музея. Вместо дървен материал, екипът използвал напоен с гипс конопен плат и ги увили като цепеници.

Планът, сякаш от сериала „MacGyver“ проработил. Близо 700 километра по-късно екипът достигнал лабораторията за подготовка на Кралския музей „Тирел“, където блоковете били поверени на Mark Mitchell, който се занимава с подготовката на фосилите. Работата му върху нодозавъра изисквала известни скулпторски умения: за повече от 7 000 часа през последните 5 години Mitchell бавно разкривал кожата и костите на фосила. Този усърден процес е като да освобождаваш компресиран талк на прах от бетон. „Трябва да се бориш за всеки милиметър“, казва той.

По торса на нодозавъра шоколадово-кафяви ребра стоят до жълто-кафяви остеодерми и тъмносиви люспи. Сухожилията, които някога поддържали опашката на динозавъра (най-горе) се намират около гръбначния му стълб, запазени като тъмнокафяви ивици. Credit: Robert Clark
По торса на нодозавъра шоколадово-кафяви ребра стоят до жълто-кафяви остеодерми и тъмносиви люспи. Сухожилията, които някога поддържали опашката на динозавъра (най-горе) се намират около гръбначния му стълб, запазени като тъмнокафяви ивици. Credit: Robert Clark

Борбата на Mitchell почти е привършила, но ще отнеме години, ако не и десетилетия, да се разбере напълно фосила, който той разкрива. Скелетът му, например, е покрит под кожа и броня. В някои отношения е дори твърде добре запазен; достигането до костите на динозавъра би изисквало разрушаването на горните слоеве. Рентгеновите снимки, финансирани от National Geographic Society, са разкрили малко, тъй като скалата е упорито непрозрачна за лъчите.

За Vinther най-революционните характеристики на фосила на нодозавъра може да се намират в най-малките му люспи: микроскопични останки от истинския му цвят. Ако  успешно реконструира разпределението на цвета, той може да помогне за разкриването на начина, по който динозавърът се е движел в своята среда и как е използвал ясно изразената броня.

„Тази броня очевидно е осигурявала защита, но тези сложни рога в предната част на тялото му са били почти като билброд“, казва той. Тази реклама може да е помагала при ухажване или срещу заплашителни противници, и може да са изпъквали на фона на червеното. Химични тестове на кожата на динозавъра загатват за присъствието на червеникави пигменти, контрастиращи с рогата и тяхното подчертано светло оцветяване.

През май Кралският музей „Тирел“ е разкрил нодозавъра като централния от ново изложение на фосили, открити в индустриалните зони на Алберта. Сега публиката се учудва на нещата, които са изненадвали учените в последните шест години: пратеник от далечното минало на Канада, открит в лунен пейзаж от мъж с багер.

Превод: Никол Николова

Източник: National Geographic


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.