Учените се опитват да влязат в ума на терорист

На фона на зачестилите терористични атаки в Европа, при които извън условията на истинска война загиват невинни хора, в съзнанието ни стои един въпрос: как е възможно някой да стори това? Този въпрос си задават и в Кения и Нигерия, където терористичните актове на групировки като Боко Харам и ал-Шабаб не предизвикват толкова силен медиен интерес, но са не по-малко смъртоносни.

И въпреки поведението, което много от нас биха определили най-малкото като аморално, терористите често го обвиват в морална терминология, оправдаваща действията им с концепции като „социално прочистване“ и „морално очистване“, атакувайки хора и символи, за които смятат, че са представители на нравствен упадък. Но как може хора, които твърдят, че са мотивирани от морала, да извършват очевидно аморални действия?

Agustín Ibáñez, изследовател в областта на когнитивните науки от Ineco Foundation към Favaloro University, Аржентина и Adolfo Garcia, учен от Scientific and Technical Research Council (CONICET), предприели интересен подход, за да разберат по какво се различава умът на терориста от този на хора, които не извършват терористични актове.

В изследване, публикувано преди дни в списание Nature Human Behavior, Ibáñez и Garcia (в сътрудничество с учени от Universidad Autonomoa del Caribe, Universidad los Andes и Университета ICESI в колумбия, Universidad Adolfo Ibanez в Чили и Boston College) изучават моралната преценка на 66 терориста.


РЕКЛАМА:

***

Докато терористичните атаки са относително ново явление за американците на север, Колумбия е преживяла повече от двадесет години под постоянна заплаха от тероризъм от паравоенни групировки, които според някои изчисления за погубили живота на 70 000 души. Garcia, Ibanez и техните колеги включили 66 затворници, осъдени за тероризъм, в изследването си. Те били подложени на тестове за когнитивно функциониране, оценка на агресията, способност да разпознават емоциите и трябвало да изпълнят задача за морални преценки.

Тези хора били членове на незаконна въоръжена паравоенна група, определена като терористична организация в много държави. Всеки от тях е бил осъден за убийство на средно 33 души – някои от тях били участвали в кланета, в които загинали повече от 600 души. Терористите били сравнени с други 66 души, сходни в социо-демографско отношение (т.е. хора със сходно образование и среда, но които не са престъпници).

Изследователите установили, че от гледна точка на интелекта и способността да саморегулират поведението си, терористите не се различавали от останалите хора. Те не били по-реактивно агресивни; нито били по-склонни да избухват емоционално при заплаха. Но те се оказали по-проактивно агресивни: те били по-склонни да реагират агресивно, когато очакват, че ще получат възнаграждение за агресията си.

Представете си малко дете, което бута друго, за да му вземе бонбона или играчката. Повечето от нас не биха направили това, след като са отминали дните на детството си. Но един терорист би, особено като вземем предвид, че изследваните субекти не били толкова добри в анализирането на емоциите на другите хора (особено гняв, тъга и отвращение). Не толкова защото не се интересуват, че се чувствате по този начин, а просто не го забелязват.

Най-много информация дали резултатите от задачата за моралната преценка. На участниците им били представени 24 различни сценария в писмен вид, в които двама души си взаимодействат, а в резултат или никой не е наранен, или някой е наранен при инцидент, или е неуспешно, но преднамерено наранен, или пък успешно и нарочно наранен. Участниците трябвало да оценят колко допустимо смятат, че е поведението във всеки от сценариите.

„Множество проучвания по света систематично показват, че оценявайки моралността на дадено действие, цивилизованите индивиди обикновено придават по-голямо значение на намеренията, отколкото на резултата“, казва Ibáñez пред PopSci. „Ако целта на едно действие е да предизвика вреда, няма значение дали то е било успешно или не: повечето хора го възприемат като морално по-недопустимо, отколкото други действия, при които вредата не е била нарочна или при действия, при които вредата е била нанесена случайно.“

За повечето от нас, намерението има значение. Ако искам да те тръшна на земята, но не успея, това е много по-лошо, отколкото ако нямам такова намерение, но това все пак се случи. Ако това ви звучи като нещо самопонятно, то трябва да знаете, че за терористите от проучването моралът е преобърнат. Те оценили случайното нанасяне на вреда като по-лошо, отколкото проваленият нарочен опит, защото в едната ситуация никой не е наранен, докато при другата е. „Изненадващото е, че тази морална преценка наподобява онази от ранните етапи на развитие“, пишат авторите на проучването.

Може би още по-смразяващо е това, че тенденцията да се фокусират върху резултатите, вместо върху намеренията зад деянието, означава че терористът е по-концентриран върху резултата, отколкото средностатистическия човек, и че терористичното поведение е „насочено към постигане на цели“. Авторите пишат: „…изследваната извадка се характеризира с обща тенденция да се фокусира повече върху резултата, отколкото върху намеренията, стоящи зад действията“. По своята същност тероризмът е най-лошата система за производителност, защото когато се съчетае с теорията за рационалния избор – според която сме склонни да действаме така, че да постигнем целите си с цената на минимална саможертва – убийството на много хора, за да постигнеш целта си, заедно с липсата на морална стигма, започва да придобива смисъл.

Откъде знаем, че това е специфично за терористите, а не за всички престъпници като цяло? Учените също са мислили върху това. Те дали задачата за оценка на моралната преценка и на затворници, осъдени за убийство, но без то да е свързано с тероризъм, като те били на сходна възраст, брой години, на които са осъдени, образование и среда като тези на терористите. Убийците се държали по-сходно с всеки от нас.

„Ние очаквахме при терористите да се наблюдава ненормална морална преценка, но бяхме много изненадали от селективността на този модел“, казва Garcia. „В сравнение с повече от 20 други показателя (множество задачи за оценка на агресията и различи други когнитивни и афективни функции), моралната преценка беше променливата, която най-добре отразяваше разликата между групите.“

Не знаем защо терористите мислят по този начин, но Ibáñez казва: „Като качествено наблюдение, един от потенциално намесените елементи е фактът, че колумбийският конфликт е наситен с екстремни социокултурни фактори, които може да поддържат социалното научаване на атипични морални възприятия: повечето от тези хора идват от много уязвими обществени сектори. Това са изключително бедни хора, с ниско ниво на образование, малтретиране в детска възраст, високи нива на сексуални посегателства и в много случаи присъединяването към паравоенните групировки се случва по принуда или може да представлява по-добър сценарий срещу предишни тежки условия на живот.“

Думите на Ibáñez са в съответствие с други открития, които предполагат, че социалната изолация може да допринесе за радикализация, което кара човека да се присъедини към терористична групировка.

Има едно нещо, което вероятно не е било фактор за тези мъже, въпреки думите за морал, които терористичните групи използват. Идеологията.

„В тази популация, религията или идеологията изглежда не са значим фактор“, казва Garcia. „В действителност, влиянието на идеологическата позиция изглежда има само частично значение. Повечето бивши бойци от Камбоджа са се присъединили към паравоенни групировки по икономически причини, тъй като са получавали заплата за това. Само около 13% от тях са имали идеологическа мотивация, за да се присъединят към групировката. Затова е малко вероятно терористичните и други криминални деяния (кланета, убийства, кражби, отвличане и измама), извършени от тези хора да са били ръководени само от техните идеологически убеждения. Някои теории на социалните науки предполагат, че идеологията и действията понякога са свързани, но не винаги. Много терористи не са идеолози или дълбоко вярващи в дадена екстремна доктрина.“

Ibáñez подчертава, че тестът за морала не е метод за разпознаване на потенциални терористи, нито пък е филтър за определяне кои терористи да бъдат освобождавани, когато присъдата им изтече. Но ако това откритие се препотвърждава от бъдещи изследвания, може да бъде полезен инструмент за установяване на това кой би имал нужда от психологическа помощ и наблюдение, които да му помогнат да се интегрира в обществото по добър начин. И въпреки че все още не знаем защо изследваните в това проучване мислят така, то предлага поле за следващи изследвания.

„Проучването ни не може да отговори на въпросите свързани с това какво е предизвикало тази нетипична морална оценка“, казва Garcia за PopSci. „Тероризмът и радикализацията са многофакторни феномени, моделирани от груповата динамика, биологични предразположения, културни норми и социо-психологически фактори. Възможно е тази ненормална форма на морални възприятия да е резултат от самото участие в терористични практики. Необходими са още изследвания, за да отговорим на тези въпроси.“

 

Превод: Росица Ташкова

Източник: Popular Science


Европейска нощ на учените 2022 г.: