Направи дарение на училище!

Днес, повече от всякога,  с всички нови предизвикателства пред модерния човек, имаме нужда от наука и съответно тази наука да бъде предавана на всеки и разбирана от всеки. За тази цел е нужно учените, освен експерти в своето поле, да станат и транслатори на това, което вършат. Как обаче се случва това, какви са пречките пред комуникирането на науката и как новостите в дигиталния свят влияят на този процес?

Защо се нуждаем от комуникатори на науката?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Необходимостта от такива комуникатори се изразява в това че тенденциите се променят много бързо в днешно време и хората се неподготвени и получават често двупосочни сигнали за това какво се случва в различни сфери на живота – биология, политика, изкуствен интелект и т.н. Добър пример за това е пандемията от COVID-19, засегнала целият свят, която внесе много паника сред обикновеното население, именно заради многото разминаващи се информации по различните форуми и социални мрежи. Затова е нужно експертите да разясняват научно какво представляват всички аспекти на света ни – храненето, физиологичните процеси, климатичните промени, физичните явления и т.н. Такова мнение изразява проф. д-р Милена Георгиева, учен, специализиращ в сферите на генетиката, епигенетиката и биологията на стареенето. Тя е и един от примерите за такъв комуникатор на науката в България.

Споделя, че в практиката ѝ често ѝ се налага да дообяснява и разяснява неща, комуникирани от неексперти. Смята че е чудесно, че всеки има шанса да изрази мнение и че има свобода на словото, но трябва и да има активна борба срещу фалшивите новини.

Комуникирането на наука в България

„Стигма имаше преди“, казва експертът, говорейки за комуникирането на наука в страната ни. Обяснява, че през последните 5 години се наблюдава „отваряне“ от страна на учените към този процес и търсене на хора, които могат на прост език да обясняват и предават науката и същевременно да запалват другите. Тук тя дава пандемията от COVID-19, като причината за това, тъй като тя е „отворила вратите“ към разбирането за важността на комуникаторите на наука в нашето общество – „Точно тогава най-добрите комуникатори в световен мащаб и у нас предаваха най-точно ситуацията на обществото, а те бяха малцинство. Пандемията ни научи на много – че можем да дигитализираме света си, че можем да работим във всякакви условия, че науката е много важна и има смисъл“. Според нея, от 2-3 години насам се е засили интересът от страна на научните институции и те гледат с много добро око на хората, които могат да говорят добре, което е показателно, че стигмата е преодоляна.

Ролята на изкуствения интелект и съвременните технологии

Проф. д-р Милена Георгиева смята, че развитието му, макар и изключително бързо, е преекспонирано, тъй като със същото темпо се развиват и съвременните науки. Появяват се хиляди статии ежедневно показващи фундаментални научни изследвания, продуцират се толкова много данни, че човекът е достигнал лимита на възможностите си, що се отнася до систематизирането, анализа и обработката им. Затова ни е нужен изкуствения интелект, за да можем да прави правилните изводи от тези данни, но трябва да го правим по начин, който не ни отнема способността да синтезираме и анализираме данните, тъй като изкуственият интелект предоставя готовите решения и изводи от дадена статия, а е хубаво да се минава през целия процес на обработка на информацията.

Поради тази причина се налага да се въведе образователна реформа, за да могат бъдещите поколения да се научат правилно и ефективно да използват способите на модерните технологии. Също така, това трябва да бъде заложено още в семейството, за да се създаде културата при децата за правилно ползване на технологиите, не само като средства за забавление, отчита проф. Георгиева.

Интервю на БГ Наука с проф. д-р Милена Георгиева.

„Нужна е система, на всички нива да има отговорни хора, които да знаят как да харчат парите от различните финансирания. Има и отпор от самите учители да бъдат модерни, до голяма степен заради това колко е сложна образователната програма, голямото количество материал, което трябва да предадат за кратко време От тях се изисква да покажат, че различните сфери на науката са част от нашия живот, което децата не разбират“, споделя тя по темата за образователната система и модернизирането на учебния процес.
Тя изразява мнение, че няма и насоки към младите за кариерното им развитие след завършване на образованието им, което трябва да се промени и по тази причина е необходима единна платформа, на която да могат да се видят вакантни места, където младите експерти да започнат кариерата си, особено такива, учили в чужбина. Също така, да се обяснява на младите какво е да си учен в различните сфери, за да се преборят някои стигми, като например тази за ниското заплащане. Затова са важни комуникаторите, и  всъщност в ролята на такива трябва да влизат и учителите.

През опита си и разговорите си с млади хора, на тема „здравословен живот“, проф. д-р Милена Георгиева е видяла колко добро влияние имат технологиите в това да информират младите за това как да живеят правилно и да им помогнат да разберат как функционира света, до голяма степен по-добре отколкото това се случва в училищата. Като причини изтъква по-интерактивния и интересен формат на поднасяне на информацията онлайн и по-кратките, 10-минутни видеа или кратки текстове, които по-лесно задържат вниманието, но отчита и важността на добрите комуникатори на тази информация онлайн, които да създадат съдържание, чрез което потребителите в рамките на едва 5-10 минути да разберат есенцията на това, от което се интересуват. Споделя, че социалните мрежи трябва да се третират като канал за комуникиране на наука и от институциите.

Форуми за наука

Като част от много форуми и организации, свързани с науката и нейното комуникиране, тя отчита страхотната работа, която вършат в това да стимулират децата и подрастващите да се занимават с наука и особено момичетата, показвайки им, не само, че е възможно жените да създават семейства, да имат деца и същевременно да се занимават с наука, а и да го правят на едно изключително високо ниво. Затова, тя обяснява, че е изключително важно да се обяснява на хората, особено подрастващите, какво е да си учен, тъй като „няма как да искаш да станеш учен, ако не знаеш какво е да си учен“. Тя вярва, че чрез подобни форуми и организации може да се вдъхне кураж в младите да се занимават с наука.

Емил Кръстев

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!