Направи дарение на училище!

От котешки миймове и музикални песни до всякакъв вид дигитално изкуство, чудноватият пазар за незаменими токени (NFT) се радва на небивал разцвет. Стигна се дотам, че дори науката се заинтересува от пазара за тези разписки за собственост върху цифрови файлове, които се купуват и продават онлайн.

На 8 юни Калифорнийският университет в Бъркли продаде на търг NFT въз основа на документи, свързани с работата на изследователя на рака Джеймс Алисън, носител на Нобелова награда, за повече от 50 000 щатски долара. На 17 юни космическите сили на САЩ – клон на въоръжените сили на САЩ – започнаха да продават серия от NFT, включващи изображения с разширена реалност на спътници и космическа иконография.

После от 23 до 30 юни компютърният учен Тим Бърнърс-Лий – изобретателят на World Wide Web – пусна на търг NFT, включващ изходния код на оригиналния уеб браузър, заедно с кратко видео на изписването на кода.

Междувременно пионерът в биологията Джордж Чърч и компанията Nebula Genomics в Сан Франциско (Калифорния), на която той е съосновател, обявиха намерението си да продадат NFT на генома на Чърч. Той е генетикът от Харвардския университет в Кеймбридж (Масачузетс), който помогна за стартирането на проекта за човешкия геном и е добре известен с противоречивите си предложения, като това за възкресяване на вълнестия мамут или това за създаване на приложение за запознанства, базирано на ДНК.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Модата на NFT е едновременно широко възхвалявана онлайн задето стимулира издигането на дигиталното изкуство – и в същото време е осмивана като безсмислена и заради това, че има огромен въглероден отпечатък поради огромната изчислителна мощност, необходима за поддържането ѝ.

Аргументите относно NFT в науката са също толкова разгорещени, като някои казват, че те осигуряват стимул за представяне на науката пред обществеността; нов метод за набиране на средства; и дори начин хората да печелят хонорари, когато фармацевтичните компании купуват достъп до техните геномни данни. Други казват, че NFT – които работят по подобен начин на цифровите криптовалути – са просто ненужна енергия, която се излива в пазарен балон, който със сигурност в някакъв момент ще се спука.

„Колкото повече го гледате, толкова повече осъзнавате колко е безумно“, казва Никълъс Уивър, който изучава криптовалута в Международния институт по компютърни науки в Бъркли.

NFT балонът

NFT използват блокчейн технологията, която е в основата на криптовалути като биткойн, за да удостоверят собствеността върху даден файл. NFT са „изсечени“ по същия начин като криптовалутата – като се използва една от многото онлайн платформи, за да се добавят към защитена от подправяне блокчейн книга, обикновено на цена от десетки или стотици долари – и след това се продават онлайн. Хората могат да купуват и търгуват тези сертификати по същия начин като физически предмети за колекционерство или като бейзболни карти. Изкуството или данните могат свободно да се разглеждат онлайн и да се изтеглят в оригиналния им вид; купувачът на NFT просто има удостоверяема разписка за собственост върху тях.

Концепцията за NFT се роди в началото на 2010-те, но експлодира чак през 2021 година: през март например NFT за дигитално произведение на изкуството на американски художник с прякор Beeple беше продадено за близо 70 милиона долара. Пазарът на NFT достигна 30-дневен рекорд за продажби от 325 милиарда долара в началото на май. През юни той се охлади значително, но все още има продажби от над 10 милиона долара на седмица.

Майкъл Алварес Коен, директор по развитие на иновационната екосистема в службата за интелектуална собственост в Калифорнийския университет в Бъркли, реши да се опита да използва NFT за набиране на средства за университета. Екип от дизайнери сканира юридически документи, подадени в университета, заедно с ръкописни бележки и факсове, свързани с ценните открития на Алисън. Това произведение на изкуството, наречено Четвъртият стълб, е достъпно за всички за гледане онлайн и екипът извади NFT за собственост върху произведението.

След кратка война за наддаване, този NFT се продаде на 8 юни за 22 етера (около 54 000 долара). Купувачът беше група възпитаници на Бъркли, наречена FiatLux DAO, основана дни преди това от същите експерти по блокчейн, които бяха посъветвали Бъркли как да създаде NFT на първо място. Парите ще бъдат разделени между фондация за търгове на NFT, изследователски фонд в Бъркли и за въглеродни компенсации.

„Това е интересна комбинация от показване на света на тези исторически документи, както и създаване на изкуство и спонсориране на изследвания и образование“, казва Коен. „Това е един вид красив кръг.“

Но други възразяват, заявявайки че продажбата на NFT е загуба, тъй като блокчейновете разчитат на гладно за енергия изчислително хрускане, за да подсигурят поддръжката на данните. Операторът на цифрова валута Ethereum, например, в момента има приблизително същото потребление на енергия колкото цялата държава Зимбабве.

Това прави NFT да генерира „наистина престъпно прахосване на енергия за нещо, което не прави нищо ценно, освен да действа като база данни за разписки за грозни котки“, казва Уивър. Раздаването на търг на физическите книжа би имало повече смисъл според него.

Златната треска за генома

Генетикът от Харвардския университет Джордж Чърч планира да продаде на търг NFT за своя геном.

Екипът на Бъркли също така създаде дигитално произведение на изкуството от документи, свързани с Нобеловия лауреат Дженифър Дудна, един от пионерите на генното редактиране CRISPR, за бъдещ търг на NFT. Това се забави от необходимостта да се гарантира, че неговият патент – който все още е активен – не е в правно нарушение.

Междувременно, на 10 юни, Church and Nebula Genomics пуснаха за продажба 20 NFT, всеки от които включва произведения на изкуството, базирани по подобие на Чърч и специална отстъпка за ограничено издание на услугата за секвениране на целия геном на Nebula. Събраните пари ще бъдат разделени между неназована благотворителна организация, църква, блокчейн компанията Oasis Labs, Nebula Genomics и платформата за продажби AkoinNFT.

Това предложение е изненадваща стъпка назад от първоначално рекламираното: групата заяви, че ще продаде NFT, включващ генома на Чърч на търг на 10 юни. Но този план беше оставен на заден план в последната минута „защото пазарите на NFT и крипто пазарите намаляха през последната седмица“ както казват от Nebula Genomics пред списание Nature.

„Нашият план е да продължим да чакаме пазарните условия да се подобрят, преди да стартираме целия търг“, казва съоснователят на Nebula Камал Оббад. Но не е ясно кога може да стане това.

Идеята за продажба на NFT на генома на Чърч предизвика както вълнение, така и възмущение онлайн. Както един учен се пошегува в Twitter, като се има предвид, че геномът на Чърч отдавна е свободно достъпен онлайн: „По странно стечение на обстоятелствата и аз продавам генома на Джордж Чърч! При това, без търг, NFT или нещо подобно, предлагам да ви изпратя линк към него в замяна на $5.”

Етични въпроси

Но за компанията на Чърч този NFT има по-сериозна цел: пробно изпълнение. Nebula Genomics вече използва блокчейн технология, за да позволи на 15 000 души, чиито цели геноми е секвенирала, да предоставят временен достъп до техните данни на конкретни потребители (като фармацевтични компании, които търсят връзки между гени и болести). В бъдеще NFT могат да осигурят удобна система, която позволява на клиентите да правят пари от тези борси, казва Оббад.

Няколко други компании по подобен начин експериментират с начини клиентите да продават геномни данни на блокчейн пазари. Идеята е да се даде на потребителите по-голям контрол върху техните данни и да се насочат печалбите директно към отделните лица, като по този начин се насърчат повече хора да получат секвенирането на техните геноми.

Но някои отбелязват, че тези цели могат да бъдат постигнати и без NFT. Планът за търг на NFT за генома на Чърч „е PR трик“, заявява Янив Ерлих, компютърен учен от Колумбийския университет в Ню Йорк и главен научен директор на MyHeritage, компания за геномно секвениране и генеалогия, базирана в Ор Йехуда, Израел.

Продажбата на лични геноми отваря етични проблеми, казва биоетикът Вардит Равицки от университета в Монреал в Канада, като например това дали някой наистина притежава изцяло правата над неговия геном, като се има предвид, че голяма част от него се споделя и от членовете на семейството му. Тя също така отбелязва, че вече има дебати за това дали на хората трябва да бъде позволено да правят пари от своите биологични ресурси, например чрез даряване на сперма. Проблемът с продажбата на данни, добавя тя, „ще бъде следващото поколение на тези проблеми“.

Има много „отворени въпроси“, съгласява се и Оббад, който казва, че все пак предложението за продажба на NFT с генома на Чърч е било „добро начало на разговор“.

Превод: Радослав Тодоров
Източник: Nature

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!