Учените представят какво се случва в мозъка, когато сме самотни

Този почивен  сезон ще бъде самотен за много хора, защото КОВИД-19 продължава и е важно да разберем как изолацията влияе върху нашето здраве. 

Ново проучване представя нещо като „подпис“ в мозъка на самотните хора, което ги прави различни по съществени начини, които се базират на обема на различните мозъчни области и също така как тези области комуникират помежду си в мозъчната мрежа. 

Екип от изследователи изследват данни от ядрено-магнитен резонанс, генетични и психологични самооценки на приблизително 40 000 човека, които са на средна и напреднала възраст и тяхната информация беше доброволно включена към UK BIOBANK – това е здравна банка, която е достъпна за всички здравни учени по света. След това те сравниха MRI данните на участници, които казват, че са самотни с тези на такива, които не са. 

Изследователите откриха няколко разлики в мозъците на самотните хора. Тези мозъчни прояви бяха съсредоточени на мястото, което се нарича мрежа: съвкупност от мозъчни области, включващи вътрешни мисли като спомени, планове за бъдещето, въображение и мислене за другите. Учените откриха, че така наречените мрежи на самотните хора са по-силно свързани и за изненада обемът на сивото им вещество е по-голям. При форникса самотата също корелира с разлики. Форниксът е е сноп от нервни влакна, които пренасят сигнали от хипоталамуса към мрежата. При самотните хора структурата на този влакнест тракт е по-добре запазена. 

Ние използваме т.н мрежа, когато си спомняме миналото, предвиждаме бъдещето или мислим хипотетично за настоящето. Фактът, че структурата и функциите на тази мрежа се асоциират положително със самотните хора, се дължи на това че, самотните хора използват повече въображението си, спомени от миналото или надежди за бъдещето, за да преодолеят своята изолация. 


РЕКЛАМА:

***

„При липса на желани преживявания, самотните хора могат да бъдат пристрастени към вътрешно насочени мисли, като спомени  или измисляне на социални преживявания. Знаем, че когнитивните преживявания се опосредстват от мрежовата област на мозъка.“ – това каза Нейтън Щренг от The Neuro (Монреалски неврологичен институт-болница) от университета McGill и водещ автор на изследването. Този засилен фокус върху саморефлексията и представянето на евентуално социално преживяване ангажират функциите на паметта. 

Самотата все повече се приема като основен здравословен проблем, а предишни проучвания показват, че възрастните хора, които страдат от самота имат по-висок риск за когнитивен спад и развитие на деменция. Разбирането как самотата се проявява в мозъка може да бъде ключово за предотвратяване на неврологични заболявания и разработване на по-добро лечение.  

 „Ние сега започнахме да разбираме въздействието на самотата върху мозъка. Разширяването на знанията ни в тази област ще ни помогне да разберем неотложната нужда за намаляване на самотата в днешното общество.“ – казва Данило Бздок, изследовател от The Neuro и института за изкуствен интелект в Квебек и старши автор на изследването.

Това проучване е публикувано в списание Nature Communications на 15 декември 2020 г.

Превод: Анита Николова

Източник: www.sciencedaily.com


Европейска нощ на учените 2022 г.: