Карти с памет, USB пръчки и външни твърди дискове са в състояние да съхраняват голямо количество данни в сравнително малко пространство. Нано-технологията предлага нов начин за това, но учените продължават да търсят още по-удобно решение.
Учени от Харвардския университет създадоха биологичната версия на електронен четец. Те успяха да кодират съдържанието на книга в ДНК верига. Информацията, състояща се от 53 250 думи, 11 изображения и компютърния език JavaScript, е най-големият информационен масив, съхранен по изкуствен път посредством генетичен материал.
Експериментът цели да демонстрира устойчивостта на съхранението на голямо количество данни в молекулата на ДНК. Предимставата на ДНК са, че тя може лесно да се копира и да се прочете след хиляди години, но – само в лабораторни условия.
Учените твърдят, че цената за ДНК кодиране все още е доста висока, но тя пада и след около 5 -10 години методът може да стане по-евтин от конвенционалното съхранение на информация на дигитални устройства.
Прехвърлянето на информацията в ДНК молекулата отнело на учените няколко дни, тъй като те я разделили на малки фрагменти и използвали бинарен код за съхранението й. Данните са били съхранявани като двойки нуклеотиди, които получават информация под формата на двоичен код и се сглобяват в ДНК-веригата. Теглото на синтезираната ДНК верига било с 1 млн. пъти по-малко от теглото на една песъчинка. Грешките в процеса на кодиране били минимални: само 10 бита от общо 5.27 млн.
Това постижение е само драскотина по повърхността на възможностите за използване на ДНК като дългосрочен носител на данни.
По материали от:
http://www.abctrick.net/2012/08/dna-to-store-data-in-future-scientists.html
http://www.reasons.org/articles/harvard-scientists-write-the-book-on-intelligent-design-in-dna
