Учени са записали звуци от дъното на Марианската падина

Hauling-up-Credit-NOAA.jpg
Потапянето на хидрофона. Credit: NOAA

Когато подслушвате бездната, се оказва, че и бездната ви подслушва. Ново проучване разкрива, че както природните, така и звуците, създадени от дейността на човека, преминават през цялата водна маса чак до дъното на океана.

За първи път учените са поставили хидрофони с титаниева обвивка на дъното на океана – на дъното на Марианската падина в Тихия океан, което се намира на около 11 000 метра под морското равнище. Хидрофонът записвал шума от околната среда в продължение на три седмици, като резултатите изненадали изследователите. Проучването е проведено от Pacific Marine Environmental Laboratory към Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания (NOAA)

„Може би си мислите, че най-дълбоката част на океана ще бъде едно от най-тихите места на Земята“- казва Робърт Дзиак, изследовател океанограф от NOAA и главен учен по проекта. „А всъщност там има почти постоянен шум от естествени и изкуствени източници. Шумът в околната среда е доминиран от звука на близки и далечни земетресения, както и отличителните стонове на беззъби китове и невероятната шумотевица, причинена от тайфун четвърта категория, който се случи да премине отгоре, докато записвахме.“

“Също така имаше много шум, създаден от трафика на кораби, които се разпознават по ясния звук от перките им, докато преминават” – добавя Дзиак.

Целта на това проучване, което включва изследователи от NOAA, Държавния университет на Орегон и бреговата охрана на САЩ, е да се получат точни измервания на шума, така че учените да могат да определят в бъдеще дали нивата му се увеличават. Въпреки това, океанските дълбини са особено трудна област за изучаване.


РЕКЛАМА:

***

„Никога не бяхме поставяли хидрофон по-дълбоко от една миля под повърхността, така че да се потопи на около седем мили дълбочина в океана беше обезсърчително“ – казва Хару Матсумото, който е помогнал за създаването на инструмента по поръчка за този експеримент. „Ние трябваше да спускаме хидрофона надолу през водния стълб при не повече от около пет метра в секунда. Тези устройства не обичат бързите промени и ние се страхувахме, че може да счупим керамичния корпус на хидрофона.“

Въпреки трудната задача, резултатите си заслужават усилието. Дзиак и останалата част от екипа анализирали звуците от трите седмици и разделили естествения шум от шума, произвеждан от човешката дейност. Сега екипът планира друга експедиция през 2017 г., по време на която ще задържат хидрофона потопен за по-дълъг период от време и ще прикачат дълбоководна камера.

Сами можете да сравните силата на звука, който издават китовете, за да се ориентират и да комуникират помежду си, с тази на преминаващите кораби и да прецените какъв е ефектът от шума, създаван от човека, върху морските обитатели и качеството им на живот.

Беззъби китове, записани от хидрофона:

Преминаващ кораб:

 

Превод:  Росица Ташкова

Източник:  http://www.iflscience.com/


Европейска нощ на учените 2022 г.: