Учени разбулват тайните на облаците от плазма на Слънцето

http://esciencenews.com/files/images/201011083953140.jpg

Слънцето непрекъснато изхвърля трилиони тонове водород с температура от милиони градуси чрез експлозии, наречени коронални масови изригвания. Такива облаци са с огромни размери (простиращи се милиони километри) и са изградени от магнетизирана плазма, толкова гореща, че водородните атоми се йонизират. Изригванията са силно ускорени от магнитните сили, достигайки скорости от стотици километри в секунда до 2000 км/с след няколко десетки минути. Те са тясно свързани със слънчевите изригвания и когато достигнат до Земята, могат да предизвикат сияния. Те също причиняват електрически поток в магнитосферата и йоносферата на Земята, водещи до прекъсване на телекомуникациите и GPS системите, а ако смущенията са много тежки, водят дори и до сриване на електрически мрежи.


http://esciencenews.com/files/images/201011083953141.jpg

Откакто за пръв път е наблюдавано слънчево изригване през 1859 г., слънчевите експлозии са привличали много внимание на учените по цял сват и са били изучавани с модерни сателити през последните няколко десетилетия. Голямо предизвикателство е било това, че огромните структури от плазма, отдалечаващи се бързо от Слънцето, могат да се наблюдават само отдалеч. В резултат на това е било трудно да се тестват теоретични модели, с които да се установи точният механизъм на подобно изригване. Но през 2006 г. е стартирана интернационална сателитна мисия STEREO, за да могат постоянно да се наблюдават структурите изриваща плазма от Слънцето от към Земята.

Сега използвайки данни от STEREO, ново изследване на учени от Военноморската изследователска лаборатория във Вашингтон (ВИЛ) за пръв път демонстрира, че наблюдаваните движения от изригващи плазмени облаци, тласкани от магнитни сили, могат да бъдат точно обяснени чрез теоретичен модел. Изследването ще бъде презентирано на 52-та годишна среща на APS Plasma Physics Division.


РЕКЛАМА:

***

Теорията е била доста спорна, когато е била предложена през 1989 г. от д-р Джеймс Чен от ВИЛ. Тя се основава на концепцията, че изригващите плазмени облаци са като огромно въже, направено от усукани магнитни нишки с форма на част от геврек (поничка). Чен и Валбона Кункел, докторант в Университета Джорд Мейсън, са приложили този модел към данните от мисията STEREO и са показали, че теоретичните решения съвпадат с измерените траектории на изхвърлените облаци.

Интересно е, че основните сили, действащи върху слънчевите нишки, са същите като онези, действащи върху лабораторните плазмени структури. Механизмът, обяснен от теорията, е подходящ също за прилагане върху изригвания на други звезди.

 

Източник: http://esciencenews.com

Превел: Боян Василев

 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: