Направи дарение на училище!
Група учени от Университета на Тексас са открили нови факти за слабо проучен ключов фактор за момента на раждане. Тези нови знания може да помогнат за предотвратяването на преждевременните раждания. Проучването е публикувано в Scientific Reports.
Според Световната здравна организация, всяка година около 15 млн. бебета се раждат преждевременно. Усложнения след преждевременно раждане са водещата причина за смърт сред децата до 5-годишна възраст, като всяка година в световен мащаб умират около 1 млн. бебета. През 2017 г. всяко десето бебе в САЩ е било недоносено.
В края на бременността нормалният детероден процес започва с освобождаване на химически сигнали от плода, които подсказват, че органите му са достатъчно добре развити, за да се роди. Тези вещества изменят хормоналните нива на майката и раждането започва.
„Има друг компонент на биологичния часовеник, който допринася за момента на раждането – вид комуникация между клетките на майката и плода, наречена паракринна сигнализация“, казва главният автор Менон, професор от катедрата по акушерство и гинекология. „Тъй като се знае малко за това какво се случва с този тип сигнализиране по време на бременността, ние изследвахме ролята на паракринните сигнали, наречени екзозоми, за определянето на момента на раждане.“
Изследователите събрали кръвна плазма от бременни мишки и изолирали екзозомите. Екзозомите, събрани по време на ранна или късна бременност, били инжектирани в отделна група бременни мишки по време на човешкия еквивалент на началото на третия триместър.
„Ние установихме, че инжектирането на висока концентрация екзозоми от късна бременност може да предизвика промените, свързани с раждането, без участието на другите хормонални или химически стимули, които обикновено участват в този процес. Инжектирането на екзозоми от ранна бременност нямаше същия ефект“, казва Менон. „Това показва, че екзозомите играят по-важна роля при раждането, отколкото сме мислели досега.“
Превод: Росица Ташкова
Източник: University of Texas Medical Branch at Galveston
Статия от сп. „Българска наука и медицина“, бр. 11. Открийте всички статии от броя тук.