Учени искат да построят Ноев ковчег за човешката микробиома

Бактериите Lactobacillus, живеещи в нашите черва, показани тук чрез компютърна илюстрация, са само част от богатата човешката микробиома, която изчезва. Credit: LIBRARY/ALAMY STOCK PHOTO

Телата ни са домакини на огромна екосистема от бактерии, вируси и гъбички. Точно когато учените започват да разбират как този микробиом подпомага човешкото здраве, отличителните белези на съвременния живот като антибиотици и преработени храни, могат да тласнат много от полезните за нас микроорганизми към изчезване.

 Сега международен екип от учени иска да опази здравето на човечеството в дългосрочен план, като създаде Ноев ковчег за микробите. Вдъхновен от Международното семехранилище на остров Шпицберген от архипелага Свабалд, което защитава разнообразието на световните селскостопански култури от природни и антропогенни бедствия, екипът предлага да създаде Микробиотно хранилище, което да съхранява човешките микробиомни колонии, които един ден да бъдат използвани за превенция на различни болести.

Проектът е възможен и благоразумен, според репорта на независими експерти, в лицето на EvalueScience AG и швейцарски адвокати, публикуван на 11.06: „Ако сме все още в началото на истинското разбиране и разясняване на това каква е ролята на микробиотата, разбира се, трябва да запазим и съхраним поне част от това разнообразие преди то да изчезне.” – казва Доминик Щайгер, главен оперативен директор на компанията EvalueScience, базирана в Цюрих.

Проучвания, най-вече при животни, предполагат, че изчезнал микроб или недостиг на микробно разнообразие може да допринесе за широк спектър от здравословни състояния – от затлъстяване и възпалителни процеси в червата до инфекция с Clostridium difficile и Болест на Лу Гериг.


РЕКЛАМА:

***

Изследователите подозират, че много съвременни практики допринасят за спада на нашите полезни микробиомни щамове, включващи раждане чрез цезарово сечение, диети с ниско съдържание на фибри и прекомерна употреба на антибиотици.

Международното семехранилище на остров Шпицберген от архипелага Свабалд пази разнообразието на световните селскостопански култури от природни и антропогенни бедствия. Учените предлагат Микробиотно хранилище, за да защитят по подобрен начин бъдещето на човешкия микробиом. Credits: RELAXEDPACE/ISTOCK/GETTY IMAGES PLU

“Селските райони се урбанизират, а хората, живеещи в саваните и джунглите, се заселват в градовете” – казва Мария Глория Домингес-Бело, микробиолог при Университета Рутгерс в Ню Брънзуик, Ню Джърси и лидер на инициативата Microbiota Vault. „Виждаме, че губим (микробиомно) разнообразие и паралелно откриваме корелация с увеличаването на хроничните заболявания.”

Домингес-Бело е работила с местни изследователи във Венецуела, Боливия, Перу и Бразилия за събиране и изследване на фекални проби от коренното население в тези страни. През 2017, заедно с нейни колеги, публикува проучване в Science, което показва, че колкото по-индустриализирано е едно общество, толкова по-малко разнообразен е неговият микробиом. Чревното разнообразие при хората в САЩ е почти наполовина от това на най-изолираните индианци, живеещи в Южна Америка, посочва тя.

 

Изследванията на Домингес-Бело са били в опасност много пъти – от политически вълнения, докато работи във Венецуела, до урагана Санди, след като премества лабораторията си в Университета в Ню Йорк.

И така, идеята за Микробиомно хранилище, изложена за първи път в Science през 2018 е, че щамовете от микробиоми, много от които като тези на Домингес-Бело, вече съществуващи в изследователски или здравни заведения по целия свят и поддържани локално, биха се съхранявали успешно и в резервно хранилище, на политически стабилно място. Докладът за приложимост препоръчва Швейцария или Норвегия, с възможност дори покрай или в рамките на Международното семехранилище в Свалбард.

Докладът също така предлага образците да бъдат запазени чрез криоконсервация – охлаждане до много ниски температури. Тъй като това ще бъде резервна база, изследователите също така трябва да обмислят използването на по-малко тестваната техника на сушене чрез замразяване, известна като лиофилизация.

Инициативата, управлявана като глобална нестопанска цел, би насърчила развитието на повече щамове от микробиоми чрез създаване на курсове за обучение на изследователи по цял свят за събиране на проби от коренното население в техните региони. В пилотната фаза Домингес-Бело планира да бъде домакин на курс в Лима, Перу със сътрудници от местни университети, но планирането остава несигурно заради пандемията от коронавирус.

Финансирането на такава инициатива първоначално вероятно ще дойде от изследователски и филантропски организации, но може да нарасне до степен, която включва в по-голямата си част държавно финансиране, след като проектът се утвърди, коментира Щайгер.

„Микробиотичното хранилище има огромен потенциал да подпомогне човешкото здраве” – казва Матю Кели – педиатър и специалист по здравеопазване към Университета Дюк, който не участва в инициативата. Но Кели предупреждава, че етиката на проекта е сложна и изследователите ще трябва да водят ефективна и ясна комуникация с местните общности за ползите, ако има такива, от участието им в това изследване.

Етиката ще бъде основен компонент от курсовете, споделя Домингес-Бело. През 2016 г. в коментар за Nature Microbiology, тя и съавторите заявяват, че всяка комерсиализация в резултат на проби, събрани от коренното население „трябва да се извършва с най-високи етични стандарти, респект към местните култури и с участието на посредник по техен избор, запознат с финансовите системи условия, който може да защити техните интереси.

Много местни общности осъзнават потенциалната здравна полза от събирането на техните микроби, тъй като те също вървят към индустриализация, отбелязва тя.

 

Източник: Science News

Превод: Галина Кирилова

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: