Търсене
Close this search box.

Учени от БАН разработват космическа система за многократна употреба

Учени от БАН разработват космическа система за многократна употреба

Учени от БАН разработват космическа система за многократна употреба

Учени от БАН разработват космическа система за многократна употреба


Направи дарение на училище!



***

Европейският проект FALCon конкурира опитите за „рециклиране“ на ракети на американските SpaceX и Blue Origin.

Прототип на аеродинамично управлявана „кошница“ за улавяне на ракетен ускорителбеше показан на изложението за аеро-космически иновации в Берлин през 2018 г. По проекта FALConсе разработва усъвършенствана версия на „уловителя“.

Учени от Института по механика на БАН (ИМех-БАН) работят върху създаването на система за многократно използване на ракетен носител, която ще е по-евтина, по-безопасна за околната среда и по-ефективна от съществуващите американски разработки за „рециклиране“ на ракети.

Българските учени са част от европейския проект FALCon (“Formation flight for in-Air Launcher 1st stage Capturing demonstration”), в който участват още шест партньорски организации от Германия, Австрия, Испания, Белгия и Румъния. Водеща е Германската аеро-космическа агенция DLR. През следващите три години проектът е финансиран с 2.7 млн. евро от програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“.


Разбери повече за БГ Наука:

***

В момента голяма част от използваните ракети и компоненти просто се изхвърлят във или около атмосферата и дори да бъдат открити, в повечето случаи са в лошо състояние и е невъзможно да бъдат възстановени за повторна употреба. Това прави космическите полети изключително скъпи и вредни за околната среда. Единственото изключение бяха космическите совалки на NASA, разработени през 70-те години на миналия век, но след поредица аварии полетите с тях бяха прекратени през 2011 г. През последните години компаниите SpaceX и Blue Origin на милиардерите Илън Мъск и Джеф Безос правят опити за вертикално приземяване на първата степен от ракетата върху специална площадка, което да позволи нейното повторно използване.

Европейският проект е още по-иновативен – той предвижда на връщане към Земята ракетният ускорител да бъде прихващан още във въздуха. „След отделянето му и навлизането му в атмосферата системата за управление и неговите крила позволяват спускане по планираща траектория. На определена височина специално проектиран малък безпилотен самолет, снабден с въже и  куплиращо устройство, захваща планиращия ракетен ускорител и го влачи до подходящо място на Земята, което може да се намира на хиляди километри от стартовата позиция на космическата ракета. Там ускорителят се освобождава и каца самостоятелно подобно на „безмоторен“ самолет“, обясни ръководителят на проекта в ИМех-БАН доц. Валентин Пенев

При европейската разработка има три системи за управление, които работят в синхрон – на самолета, на куплиращото устройство и на ракетния ускорител. Първоначалните тестове ще се извършват с умалени модели.

„Нашият подход е различен от този в САЩ. Негово основно предимство е, че в планиращия ракетен ускорител няма гориво и двигатели. По този начин той може да изстреля по-голям товар в Космоса“, посочи доц. Пенев. Освен това при тази концепция големината и стартовото тегло на космическите апарати могат да се намалят, което, заедно с многократното им използване, силно съкращава разходите.

В рамките на европейския проект екипът на Института по механика (ИМ) на БАН разработва прецизни аеродинамични модели на ракетния ускорител и на влачещия самолет.

 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.