Направи дарение на училище!

Експертът по албатросите д-р Анри Ваймерскирх от Френския национален център за научни изследвания (CNRS) превърна любимите си морски птици в шпиони преди две години, като им прикрепи дата логъри (записващи устройства), които могат да откриват радари на незаконни риболовни кораби.
Информацията от този проект, известен като OCEAN SENTINEL, помогна на правителствата да изберат в кои части на океана да се пращат патрули.

Сега д-р Ваймерскирх вербува друг вид, вероятно по-подходящ, за такива стелт операции. В края на 2020 г. той се завърна в отдалечения архипелаг Кергелен, в южната част на Индийския океан, за да види дали това сътрудничество ще може да се осъществи успешно.
“Работата преди две години вървеше много добре, но по това време използвахме странстващи албатроси. Черновеждите албатроси обаче повече ги привличат риболовните кораби, така че си помислих, дали те не могат да ни дадат повече информация.” – казва Ваймерскирх.

През ноември миналата година той летя заедно с други двама полеви работници от Франция до остров Реюнион в Индийския океан, след което прекарва 15 дни на снабдителен кораб, плавайки до островите Кергелен (архипелаг на 3400 км на юг – виж картата по-долу).
Столицата Порт-о-Франсе се намира в североизточната част на главния остров и там има научна база, където работят около 80 души. Оттам те летят 30-40 км с хеликоптер до голяма колония на черновежди албатроси.

Това е субантарктически остров, така че на него няма дървета и на над 200-300 м надморска височина няма никаква растителност, а само скали. Мореплавателят капитан Джеймс Кук го нарекъл Островът на отчаянието. За него са характерни обилните дъждовни валежи, ветрове и малко сняг, въпреки че температурите не са много ниски – от 0°С до ок. +6°С.

Местоположението на Кергелен в Индийския океан. Изображение: washingtonpost.com

Разбери повече за БГ Наука:

***

Екипът се настанява в хижа, намираща се в малка долина покрай една река, на 40-50 минути пеш до колонията.
Черновеждите албатроси гнездят в скали, така че на изследователите им се налага да използват въже, за да се спуснат от платото 200 метра надолу. Така те се озовават на скала – перваз около два на десет метра с около 200 гнезда под нея, които са част от по-голяма колония от над хиляда двойки.
Предимството е, че тези птици са съвсем питомни и спокойни, така че учените могат да се приближават до тях без проблеми.

“По това време албатросите инкубират яйцата си, така че в гнездото винаги имаше една птица, а партньорът беше в морето, ловувайки риба.” – разказва Ваймерскирх. “Когато партньорът се върне, той поема яйцето, а другият излита. Искахме да прикрепим дата логъри към птиците по време на заминаването им, така че трябваше да изчакаме смяната на двойката. Всеки път, когато имаше смяна, слизахме долу с въже, за да стигнем до гнездото. Трябваха трима души за тази работа – един да хване и задържи птицата, един да прикачи логъра и трети да води бележките и да претегли птицата.”
Понякога трябва да се чака за това цял ден ако има само една смяна, в други дни пък има по около десет смени на партньорите. Това зависи от вятъра, албатросите го използват при полетите си, за да намалят разхода на енергия, така че ако вятърът не е благоприятен, отнема повече време на птиците да се върнат в колонията.

Така за осем дни екипът успява да оборудва 40 албатроса с новите записващи устройства. Птиците са в морето за около 10 дни, след което се връщат и учените им сменят устройствата.

Д-р Ваймерскирх и неговият екип трябваше да направят нови регистратори, пригодени към по-малкия размер на черновеждите албатроси.

Странстващият албатрос тежи до 12 кг, а дата логърите до преди две години са тежали по 40 – 60 гр. Черновеждите албатроси обаче тежат само 3 кг и затова за тях се налага да се направят нови наполовина по-малки устройства.
Както новите, така и старите регистратори имат GPS антени, чрез които учените да знаят къде са птиците, а също така и радар-детектори, засичащи корабите.
След месец събиране на данни екипът се завръща в базата и оттам поема със следващия снабдителен кораб обратно към о. Реюнион.

Каква е целта на цялото занятие? По закон всички риболовни кораби трябва да имат транспондери, които сигнализират къде се намират. Ако ги изключат, най-вероятно извършват нелегален риболов.
Докато Ваймерскирх и колегите му са на Кергелен, те записват движенията на всички декларирани кораби в югозападната част на Индийския океан по техните AIS трансмисии (Автоматична система за идентификация). И когато се върнат във Франция, те ще могат да разберат дали корабите, които са били открити от албатросите, са имали AIS сигнал. Ако не – значи са били незаконни, след като са засечени в националната икономическа зона.

При предишната си работа със странстващите албатроси изследователите откриха, че една трета от корабите не са използвали своите транспондери. Като в някои сектори незаконните кораби са били доста повече, например около островите Принц Едуард, които са във водите на Южна Африка.
Този път обаче ще имаме информация от различен вид албатроси – такъв, който е по-склонен да кръжи около риболовните кораби. Така че се очаква благодарение на тези пернати шпиони да се открият още повече кораби около Кергелен.

Констатациите на учените в тези изследвания се предоставят и на френските власти. Тази информация ще се използва и за в бъдеще за наблюдение.
“Ние също така се интересуваме да разберем дали птиците, които кръжат около корабите, набират повече маса от птиците, които се хранят само в природата.” – казва д-р Ваймерскирх. “Този въпрос е важен при изучаването на взаимодействията между морските птици и риболовната индустрия. От една страна, съществува риск за тях да попаднат в мрежите, но от друга стои предимството от събирането на лесна храна.”

Източници: cordis.europa.eu, horizon-magazine.eu
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!