Тюлени

 

 Тюлените, наричани перконоги, съставят група хищни животни, коитоса преминали към земноводен начин на живот и са отлично приспособени даживеят във вода. Само когато се размножават и сменят козината си,трябва да са върху земя или лед, т. е. на сухо. Следователнонай-близките роднини на перконогите са сухоземните хищници, а недругите водни бозайници като китовете и морските крави, или сирените,които приличат на тюлените не поради родство, а поради сходнотоприспособяване към живот във вода.

Тюлените имат вретенообразно тяло с къси крайници, които завършват сширока перка поради образуването на твърда плавателна ципа междупръстите на крайниците. Челюстта е както при хищниците, но липсваткучешките зъби. Късата козина плътно приляга към тялото и го предпазваот вятър и студ, само ако е суха. Във вода тя цялата се намокря.Топлинната изолация се осъществява на първо място чрез дебелия слойподкожна тлъстина. Тюлените не само умеят добре да плуват, но сегмуркат отлично. Когато плуват под вода, предните перки им служат закормило, а придвижването става със задните перки, които порадиспецифичното си разположение в задната част на тялото са отличнопригодени за загребване, Задните перки се удрят една в друга и по тозиначин се създава силен тласък назад. Като правило тюлените се гмуркатза 5—6 минути, но без затруднение могат да останат и 20—30 минути подвода. Най-изкусният гмурец сред тях — тюленът на Уедъл — издържа 70минути, Спускането на дълбочина до 200 метра е обикновено явление замного видове, до 300 метра — по-рядко. За тюлена на Уедъл нормалниятдиапазон на гмуркане е 180—360 метра, но може да стигне и до 600 метрадълбочина. На кратки разстояния тюлените плуват със скорост 22—28километра в час (наблюдаваната максимална скорост е 37 километра вчас). При гмуркане ноздрите плътно се затварят. Младите тюлени не сегмуркат толкова надълбоко и с такава продължителност като възрастните.

В сравнение с масата си тюлените имат много повече кръв от сухоземнитебозайници — около 75 на сто повече, отколкото при човека, а тюленът наУедъл — дори 100 на сто. Мозъкът на перконогите е 20 пъти по-малък отчовешкия. Активността на обмяната на веществата в мозъка е с една третапо-слаба, отколкото при човека. Преди гмуркане тюлените издишат изадържат значително количество остатъчен въздух в белите дробове, коитоблагодарение на система от клапи отделят малко кислород. Задържаниятвъздух съдържа малко азот. Под вода честотата на сърдечните удариведнага намалява на 4—15 удара в минута. Особеното в кръвоноснатасистема е, че венозната кръв не се връща към мозъка, благодарение накоето в него постъпва богата на кислород кръв, когато тюленът сегмурка. Тюлените на Уедъл — майсторите по гмуркане сред перконогите,имат по-висока концентрация на хемоглобин в кръвта, отколкото другитетюлени или човека. Затова кръвта им поема 1,6 пъти повече кислород,отколкото кръвта на човека. Тъй като тюлените на Уедъл в сравнение смасата си имат около два пъти повече кръв, отколкото човека,кислородното съдържание в кръвта им е 3,5 пъти повече, Миоглобинът притюлена на Уедъл съдържа дори десет пъти повече кислород, отколкото причовека.

Тюлените улавят храната си предимно под вода. Дихателната им система епригодена към продължително гмуркане. Те могат да дишат на неравномерниинтервали. Имат 15 двойки ребра и поради това по-гладък гръден кош. Насуша също могат да задържат дишането си до десет минути.


РЕКЛАМА:

***

     Малките се раждат и кърмят на сушата или върху леда, но въввсеки случай на въздух, а не във вода. Тюленовото мляко съдържа 40—50на сто мазнини (кравешкото мляко съдържа 3,4 на сто мазнини).

Тюлените се поддават в значителна степен на обучение. Достатъчно е само да си припомним дресировката на морските лъвове в цирка.

Тюлените са разпространени във всички морски басейни на Земята, някоивидове се срещат дори в сладководни води. Почти без изключение обаче тепредпочитат студените води, главно защото полярните морета са богати схрана. Тюлените извършват далечни странствания по море. От старо времемного видове са били преследвани от хората заради кожата и мазнините. Сусъвършенстването на тюленовия лов в края на XVIII в. редица видове сабили почти изтребени. В наши дни все по-силно си пробива път идеята дасе запазят тези животни, а икономическото им използване в голяма степенсе съчетава с подходящи защитни мерки.

Днес на Земята съществуват около 30—35 милиона тюлени, от които 17милиона живеят в Антарктика. Видовете са 34 на брой и се групират в триразлични семейства, а именно два вида спадат към моржовете(разпространени са само в Северното полукълбо), 14 към ушатите тюлени и18 вида към безухите, или същинските тюлени. Шест вида живеят, вАнтарктика — един вид ушат тюлен (антарктическата морска мечка) и петвида безухи тюлени (южният морски слон и четири вида южни тюлени).Възрастта на тюлените се определя по годишните кръгове на дентина.
Антарктическите тюлени също се населяват от постоянни паразити.Истинските въшки, смучещи кръв, са външни паразити, Четирите вида южнитюлени дават подслон на паразити от рода Antarctophthirus, дълги 3—4милиметра и кафяви на цвят. Живеят в кожните гънки под перките околоаналния и половия отвор, но също и в козината. Когато гостоприемникът евъв вода, този вид въшки поемат кислород от морската вода чрез кожата.Въшката от вида Antarctophitus ogmorhini напада най-вече малките натюлена на Уедъл. Тези паразити са характерни както за морския леопард,така и за тюлена на Уедъл, но при тюлена крабояд и тюлена на Рос сесреща друг вид въшки. Различен род въшки (Lepidophthirus) напада южнияморски слон. Видът L. macrorhini дълбае канали в роговия слой наепидермиса на гостоприемника. Когато морският слон линее, роговият слойсъщо се отделя. Тогава въшките се лишават само от покрива на своя тунели продължават да се крият в останалата част на канала. Особеномногобройни са въшките по малките на морския слон. За разлика от кожатана пингвините, която се намира под плътно оперение, кожата на тюленавъв вода с температура под 30° С се охлажда до температурата на водата.В такива условия въшките не умират, но за определено време не проявяватактивност. Кислород поемат от водата. Размножават се само когатогостоприемникът е на сушата и кожата му се е затоплила. Приспособявайкисе към относително краткия престой на сушата, жизненият цикъл навъшката по морския слон протича за три седмици, а женската въшка можеда снася до десет яйца на ден. Освен това в носа на тюлена на Уедъл иморския слон се срещат кърлежи (Halarachne). В червата на тюленитеживеят многобройни паразитни червеи. Най-често това са тении (около 10вида), някои от които се срещат в големи количества. Когато животното емасово засегнато, се получава запушване на червата, при коетогостоприемникът умира. Антарктическите тюлени могат да бъдат междиненгостоприемник на циетообразуващите спорозои. На много места вмускулатурата им се крият саркоцисти, които са изпълнени със стотици,дори хиляди инфекциозни форми. По-нататъшното развитие би трябвало дапродължи в животно, което се храни с тюлени, например в друг вид тюлен,делфин, а може би и в птици, които се хранят с умрели тюлени. Чревнатафлора на антарктическите перконоги (също както при птиците) е по-слаборазвита. Бактерии се срещат обикновено в дебелото черво.

 

БЕЗУХИ ТЮЛЕНИ

 

 По устройство на тялото безухите тюлени (Phocidae) са още по-добреприспособени към воден начин на живот от морските лъвове. Крайниците имса силно скъсени. От тялото им се подават само ръцете и краката.Външното ухо е напълно закърняло. Тестисите се намират вътре в тялото.Поради изключително скъсените крайници безухите тюлени се придвижват насушата или върху леда само чрез плъзгане по корем. Те извиват тялото сии се отблъскват с перките. Пързалянето по корем се улеснява откоравите, обърнати назад косми. Движейки се по този начин, безухитемогат да развият скорост до 10 километра в час. Употребяваният въввоенното дело и в спорта на XX в. израз „пълзя като тюлен“ произхождаот този специфичен начин на придвижване. Според досегашни данниантарктическите тюлени не живеят толкова дълго (15—20 години), колкотоарктическите им братовчеди (25—43 години). По отношение на храната ичелюстта „северните антиподи“ на антарктическите тюлени не са такасилно специализирани.

    Южните тюлени (Lobodontinae) са подсемейство на безухите тюлени,разделят се на четири вида и се срещат само в антарктическата област,където са разпространени циркумполярно. И четирите вида спадатсъответно към един монотипичен род, т. е., който включва един-единственвид. Това са тюлените крабояди, тюленът на Уедъл, морският леопард итюленът на Рос. Всички са типичниобитатели на зоната с паков лед,където се размножават (тюленът на Уедъл се размножава на неподвиженморски лед близо до брега). Различията между двата пола не са ясноизразени, но като правило женските са малко по-едри. На горната сичелюст южните тюлени имат само четири резци за разлика от безухитетюлени в Северното полукълбо, които имат по шест горни резци. Ноктитена предните перки са добре развити както при северните безухи тюлени,на задните перки обаче те са слабо оформени или изобщо липсват. Първияти петият пръст на задните перки са по-дълги от средните. Досега южнитетюлени не са били използувани за стопански цели.

  Крабоядът (Lobodon carcinophagus) наброява около 15 млн. екземпляра.Тази цифра го прави най-често срещания тюлен в Антарктика (съставляваоколо 80 на сто от биомасата на перконогите в Антарктика) и в светаизобщо. Крабоядите имат стройно тяло, тясна глава и удължена муцуна.Благодарение на аеродинамичното си тяло във водата и извън нея той енай-бързият, най-подвижният и активен вид тюлен. Сухата му козинаварира между белезникавосребристосив и жълтеникаворус илисветломаслинен цвят, гърбът е по-тъмен от корема. Космите са твърди,приличат на четина. Когато израснат, крабоядите достигат на дължина 2,5метра и тежат 226 килограма. Женските понякога са по-едри от мъжките.Задните перки нямат нокти. В зависимост от основната храна, която поема— крил, крабоядът притежава филтрираща челюст, в която се задържатракообразните (без кривите раци). Челюстта се състои от малки резци,дълги и тесни кучешки зъби и от по десет тривърхи кътника в горната идолната част. Освен с крил крабоядите се хранят с риба и главоноги.

След деветмесечна бременност малките се раждат на паковия лед. В днешновреме женските узряват полово още на третата година вероятно подвлияние на хранителните източници, които сега са по-богати порадинамаляването на едрите китове. Британският изследовател на тюлени Лос,определяйки възрастта им по годишните кръгове на дентина, установи, чепрез 1950 г. средната възраст за полово съзряване на животните е биланай-малко четири години, през 1956 г. — три години и половина, а през1968 г. — две години и половина. Периодът на раждане варира в отделнитеобласти на Антарктика между средата на септември и началото на ноември.В района между 80° и 90° източна дължина са наблюдавани раждания в краяна март, което показва, че има допълнителен размножителен период кактопри северния дългомуцунест тюлен. През брачния период крабоядите живеятна двойки или на семейства и образуват големи стада (не колонии) напаковия лед. Малките се раждат със 137 сантиметра дължина и иматсиво-кафява, мека вълниста козина. Бозаят около пет седмици. Два месецаслед раждането (между октомври и декември) женските отново сезаплождат. През лятото, когато малките са навършили четири-пет месеца иса вече самостоятелни, те образуват разпръснати групи по паковия ледили се придвижват от мястото на раждането, което се намира многонавътре в зоната на паковия лед, до леда пред крайбрежието, като слизатпонякога и на брега. Щом наближи зимата, те отново потеглят на северкъм паковия лед в открито море. Не е известно как се ориентират. Факт еобаче, че някои млади животни объркват посоката. Тогава те тръгват посушата, където накрая загиват. Намерени са много мумифицирани крабояди(впрочем също и няколко тюлена на Уедъл и морски леопарди) наразстояние до 113 километра от брега и на 1100 метра височина впланината. Чрез метода на разпадане на активния въглерод (4С) беопределено, че тюленовите мумии лежат на съответното място десетки,стотици или дори 2000 години. Голямата суша и стерилност на въздуха саспособствали мумифицирането им. Особено много мумифицирани тюлени санамерени в Сухите долини в Трансантарктическата планина. Първитемумифицирани тюлени са били открити от експедициите на прочутитеполярни изследователи Скот (1901—1904) и Шекълтън (1910— 1912). След1957 г. са намерени десетки такива находки.

   Крабоядите се срешат най-често там, където 30—70 на сто от воднатаповърхност е покрита с плаващ лед, т. е. в зоната с паков лед в откритоморе. Те обичат да си почиват върху ледени блокове и айсберги. Често сесрещат животни с големи белези или пресни рани, които са в резултат отнападение на делфини или на морски леопарди, по-рядко от борба междусъперници. По време на дългата зима крабоядите са разпръснати по целияпаков лед в открито море, но не се знае нищо конкретно как япреживяват. Срещат се предимно поединично или по двама, по-рядко нагрупи от 30, 40 или повече екземпляра и много рядко на групи от няколкохиляди. Най-често можем да ги видим как се носят върху ледени блокове вморето. Още не е установено какви разстояния изминават по време намиграция. Тюлените крабояди живеят най-много 19 (някои дори 33 години).Техният северен антипод е ивичестият тюлен в Ледовития океан. Основнатахрана на крабоядите са ракообразните.

Женските на по-тромавия тюлен на Уедъл (Leptonychotes weddeli) са дълги3 метра и тежат 370 килограма (в отделни случаи до 500 килограма), амъжките израстват до 2,75 метра. Малката глава с тесен врат се отделяпо странен начин от дебелото цилиндрично тяло. Върху лед тюлените наУедъл се придвижват бавно.

Предполага се, че сегашният им брой възлиза на 730 000 екземпляра. Тесе хранят предимно с риба (Dissostichus, Pleuragramma, Trematomus,Notothenia, Gymnodraco), с главоноги и други морски животни(ракообразни и морска краставица). Освен сред паковия лед тюленът наУедъл се среща и край брега. Най-северните райони, в които серазмножават (явно това са области с реликтови организми от старителедникови епохи), се намират край бреговете на Южните Оркнейски островии Южна Джорджия. В сухо състояние козината на гърба е черна досиво-кафява с малко на брой неравномерни светли петна. Коремната частварира на цвят от жълто-кафяво до синьо-сиво или сребристочерно и епо-неравномерно напръскана с бежови петна.

  Тези тюлени водят дружен и сравнително заседнал живот. Презантарктическата пролет (септември — ноември) женските раждат нанеподвижния морски лед близо до брега, понякога и на самия бряг, а наАнтарктическия полуостров — един месец по-рано, отколкото в района наморето на Рос. В Земята на Адели периодът на раждане настъпва около 15октомври. По време на брачния период през ноември мъжките пристигат поместата, където малките са били родени и където ги кърмят (родилниколонии). Тюленът на Уедъл за разлика от другите три вида тюлени серазмножава в полуколонии и проявява териториално поведение. Презпървите седмици майката бди непрекъснато над малкото. Новороденитетежат около 30 килограма и са дълги 144 сантиметра. През първите двамесеца от живота си те имат сива вълниста козина с тъмна ивица нагърба. Хранят се обилно с майчино мляко, което съдържа 13 пъти повечемазнини от кравето, и за десет дни удвояват масата си. От този моментнататък тюленчетата се опитват да плуват. Кърмят се най-малкошест-седем седмици, а по-късно сами поемат храна от морето (на първовреме предимно малки ракообразни и риба). От момента на раждането доотбиването 95 на сто от малките оцеляват, ако не възникнатнеблагоприятни условия. Докато те постепенно придобиват самостоятелност(кърмят се до шестмесечна възраст), мъжките се бият ожесточено икърваво със съперниците си. Руският изследовател на тюлени Попов описваследното: „Боевете, които водеха помежду си възрастните мъжки, нямахаравни на себе си по жестокост. Побеснялите бойци се сграбчваха заперките, откъсваха си големи колкото юмрук парчета кожа, тлъстина имесо от телата. По снега и скалите на места се лееше кръв в пълниясмисъл на думата“. Водните пространства под леда близо до родилнитеколонии упорито се защищават. Копулацията става под вода приблизителнодва месеца след раждането на малкото. В районите на размножаване винагиима повече женски, отколкото мъжки. В този момент малките, които са наполовин година и са вече напълно самостоятелни, тежат 110 килограма.Женските узряват полово на три години (около 50 на сто са оцеляли дотози момент) и извършват първата си копулация. Могат да се заплождат впродължение на девет години. Годишно оцеляват 76 на сто от възрастнитемъжки, а от женските — 86 на сто. Като изключим периода наразмножаване, тюлените на Уедъл най-малко се плашат от човека. Затоваизследователите на Антарктика им придават човешките качества„добродушни“ и „общителни“. Както всички перконоги и тюлените на Уедълса любопитни животни. Ако се приближим към животното от задната мустрана, когато си почива на брега, то веднага извива тялото си настрании протяга една перка като за поздрав, за да провери кой ли пък идва принего (казано научно, това е поведенческа реакция при обезпокояване,наречена „позиция за поздрав“). Някои се оставят дори да ги пипнат ипогалят.

   Тюленът на Уедъл стеснява зениците на очите си, ако се покаже надводата при дневна светлина. Така попада по-малко светлина, но сеполучава късогледство. Под вода и извън нея зеницата е кръгла инастроена за далекогледство. Животните ловуват най-вече нощем в моретопод леда, където отлично се ориентират. Тюлените на Уедъл саединствените антарктически перконоги, които от май до август пребиваватпредимно под морския или шелфов лед. А от септември до януари можем даги видим отгоре на леда. Дупките в леда са жизненоважни за тюлените.През тях те дишат особено през зимата, а през по-големите дупки влизатвъв водата и излизат над леда. Ако няма друг начин, тюлените самипробиват дупки с помощта на зъбите си. След десет години от гризане ипилене на леда кучешките зъби и резците се изхабяват и стават негодни.Досега не е намерен тюлен на Уедъл, който да е живял повече от 20години. Най-честата причина за смъртта на животните следователно саизхабените или повредени зъби и последиците, които произтичат от това.

Тъй като тюленът на Уедъл живее под леда в зоната на лаковия лед вблизост до брега, той е трудно достъпна плячка за делфина. Затова не сесрещат животни с белези от ухапване, както това често се случва притюлените крабояди. Следователно процентът на смъртност при тюлена наУедъл се влияе не от враговете или недохранването, а от тежките зимниусловия. Зимуването под плътния морски лед затруднява поемането навъздух, спането и гризането на леда.

   Северният антипод на тюлена на Уедъл е дългомуцунестият тюлен, койтосъщо се храни с риба. Според изследванията на британските полярни учениСмит и Бъртън съществуват следните общи черти между тюлена на Уедъл идългомуцунестия тюлен. Представителите на двата вида се връщат всякагодина на същите места за размножаване. Женските от двата видапроявяват явно изразено поведение за защита на местата, в които раждатмалкото, а мъжките отбраняват територията си. И двата вида серазмножават върху лед, свързан със сушата, или на брега. Новороденитене са обкръжени с грижи (ако няма причина за безпокойство). Майките непомагат на малките при плуването. Подобни са и майчините грижи къммалкото тюленче. Често се наблюдава интересно явление — и двата видакърмят чужди малки. Нерядко се „осиновяват“ чужди тюленчета, чиитомайки са изчезнали, или се хранят малки „на разменни начала“. Товаповедение се обяснява с факта, че площта на колониите намалява порадиразчупването на леда и тогава даденият ареал неизбежно се препълва.Взаимното разпознаване при такива условия очевидно става по-трудно ипопулацията е принудена по-скоро да завърши цикъла на отглеждане.Колкото повече се увеличава плътността на населението, толкова повеченараства смъртността сред малките. Тенденцията малките да се кърмятчастично и от чужди майки помага на оцелелите тюленчета да достигнатпрез по-краткия период на отглеждане необходимото развитие, когато вечемогат да се отбият.

 

   Хората смятат, че морският леопард (Hydrurga leptonyx) е същинскиятхищник сред перконогите, защото освен с крил, риба и главоноги се хрании с морски птици, пингвини и млади тюленчета крабояди. Женските садълги 3—4 метра и тежат 300—500 килограма. Морският леопард енай-едрият сред безухите тюлени. И при този вид мъжкият не израстваколкото женската. Тялото му достига на дължина малко над 3 метра и тежи272 килограма. Броят на морските леопарди се определя на около 220 000екземпляра. Въздългото тяло, източеният врат, голямата глава и широкатауста напомнят влечуго. Предните перки са много дълги. Благодарение назаострената форма на зъбите (дълги остри резци, огромни кучешки зъби,три върхи кътници) челюстта както при крабоядите, е добре приспособенада прецежда крил и да улавя бързо плуващи жертви — пингвини или риби.Сухата козина откъм гърба е кафеникавотъмносива с малко на брой светлии тъмни петна, а по посветлия бежово-кафяв или жълтеникав корем севижда неравномерно кафяво оцветяване, което вероятно е дало поводживотното да се нарече морски леопард. Понякога черните петна образуватпръстен, който огражда белезникаво петно отвътре. Морският леопардузрява полово между три и шест години (женските — на три-четири,мъжките — на четири-пет години). Максималната продължителност на животе 25 години. Две пети от храната се състои от птици (предимно пингвини)и перконоги (предимно млади крабояди). Понякога морският леопард сехрани с мъртви животни и месни отпадъци, изхвърлени от китоловнитекораби. Другите две пети от храната му включват крил, а останалото сариби, главоноги и други безгръбначни морски животни. Съотношениетомежду тези хранителни съставки варира според местонаходището и сезона.

    В определен период от време морските леопарди стават единаци. Презлятото те обитават зоната с паков лед, а много от тях стигат и добреговете на Антарктида. Тогава една част се специализират в лов напингвини. В обедните часове и те си почиват върху ледени блокове близодо брега, а понякога и на брега. Сутрин и привечер животните сеактивизират и дебнат пингвините, които на групи се връщат в колониитеили се отдалечават от тях. Морският леопард напада пингвините под вода.Щом сграбчи пингвина, хищникът се показва на повърхността и гоумъртвява със силно захапване, отхвърляйки главата му настрани. С другизахапвания морският леопард отделя меките части на пингвина, катомногократно удря тялото му по повърхността на водата. Накрая оставатсамо скелетът и кожата. Такива изхвърлени на брега остатъцисвидетелстват за дейността на морския леопард. По-дребни животни (същои пингвини) морският леопард поглъща цели. Когато настъпиразмножителният период на пингвините и те се запътят по леда на юг, къмколониите си, морският леопард ги напада, пробивайки с глава тънкиялед. Особено успешно се ловят неопитните млади пингвини, които напускатколониите в края на лятото. Често се срещат морски леопарди с белези.Това са следи от наранявания, получени в бой между съперници или отделфини.

През зимните месеци морските леопарди се оттеглят на север в зоната напаковия лед в открито море. Някои на по-големи групи проникват досеверноантарктическите и субантарктическите острови, като о. ЮжнаДжорджия, о. Хърт или о. Макуори, Кергеленския архипелаг или дори о.Сен Пол. Нощем отиват чак до брега. Понякога между юни и октомвриморски леопарди се появяват дори по крайбрежието на Австралия и НоваЗеландия. Приблизително от септември нататък те отново се отправят наюг и тогава често може да ги видим на големи групи върху леда.Странното е, че тези групи, а също и специализиралите се в лов напингвини през лятото единаци се състоят почти изключително от мъжки.

 

  Размножаването става на семейства (не на колонии) и също кактосмяната на козината се извършва в зоната на паковия лед в открито моревърху плаващи ледени блокове, най-често далеч от брега. Малките сераждат през ноември. Бременността продължава около девет месеца.Северен антипод на морския леопард не съществува.

Тюленът на Рос (Ommatophoca rossi) е най-малко известният безух тюлен,защото живее по средата на най-плътния паков лед, а тази област епрактически недостъпна за човека. Броят на този вид се определя на 220000 екземпляра. Това е доста едър тюлен. Женските, които и в тозислучай са малко по-големи от мъжките, достигат на дължина до 2,50метра, а средният размер е 2,10 метра. Върху лед тюленът на Рос сепридвижва бавно. Главата му е къса, муцуната е сравнително малка, аочите му са много големи и изпъкнали. Когато вдига глава, обича данадува врата си и по това лесно се разпознава. Когато лежи по коремвърху леда той с удоволствие се отпуска и се сплесква и тогавазаприличва на плоча върху леда. Кожата на гърба му е сиво-кафява съсзеленикав или зеленикавочерен оттенък, коремната страна е жълтеникава.От двете страни на тялото в предната част обикновено могат да се видятчерни или жълтеникави ивици. Челюстта е слабо развита. Ноктите назадните перки са изцяло атрофирани. Вероятно тюленът на Рос, подобно наморския леопард, живее изолирано. Не знаем много за начина му на живот.Поради невероятно големите му очи се предполага, че търси храната си наморското дъно. Храни се предимно с главоноги, но и с другибезгръбначни, крил и риба. Размножава се през ноември-декември, акозината си сменя през януари. Малките се раждат на паковия лед. Ранитеи белезите, които се виждат по тялото на тюлена, може би са в резултатот борба срещу себеподобни. Предполага се, че тюленът на Рос живее всемейни групи. Не създава колонии при размножаване. Северният антиподна тюлена на Рос е ивичестият тюлен, който също се храни с главоноги.

    Морските слонове, както и един северен род и вид — качулатияттюлен, спадат към отделно подсемейство (Cystophorinae). Съществуват двавида от рода морски слон. Северният морски слон живее край островитеоколо Тихоокеанското крайбрежие на Мексико и Калифорния. Той беше почтиизтребен, а днес, след взимането на строги защитни мерки, наброява над47 000 екземпляра. Подобна беше съдбата и на южния морски слон(Mirounga leonina), разпространен в субантарктическата иморско-антарктическата зона. Някога редовен гост на субантарктическитеи морско-антарктическите острови, безпомощният на сушата гигантбезогледно беше преследван от ловците убийци на тюлени от края на XVIIIв. до началото на XX в. Видът беше пред изчезване. Убиваха го най-вечезаради мазнините — една трета от телесната маса са тлъстини. От 1910 г.до 1964 г. британското управление на о. Южна Джорджия използваикономически този вид животни, като прилага и разумни защитни мерки.Разрешено беше да се убиват само полово зрели мъжки с дължина над 3,5метра, като за една година (от 1952 г.) най-много по 6000. Крайбрежиетобеше разделено на четири района, в един от които всяка годинапериодично не се ловува. От ноември до февруари ловът беше забранен.Ловуваше се практически само през септември и октомври в еднаква степенв трите разрешени за лов района по крайбрежието. Забранено беше да сеубиват женски и малки. От един мъжки се добиваше средно 409 литратюленова мас, която заедно с растително масло днес се използва запроизводство на мазнина, предназначена за консумация от хората. В нашидни общият брой на вида отново е нараснал на 750 000, от които 370 000живеят на о. Южна Джорджия, 150 000 — на Кергеленския архипелаг, 110000 — на о. Макуори, 62 500 – на е, Хърт и около 30 000 – на ЮжнитеШетлъндски острови, Други области, където животните могат дасъществуват нормално и да се размножават, са островите Марион (6000),Крозе, Гоф, Южните Сандвичеви острови, о, Буве, Южните Оркнейскиострови, Фолклендските острови, о. Оклънд, о. Къмбел, Антиподовиострови и Огнена земя. Освен териториите за размножаване при смяна накозината стадата морски слонове търсят лежбища на о. Нови Амстердам, о.Тристан да Куня и в два района по крайбрежието на Източна Антарктида.Животни, които не се размножават, може да се срещнат край бреговете наЮжна Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Южна Америка и островитеМавриций и Родригес в Индийския океан. През 1956 г. броят им наКергеленския архипелаг бил 235 091 екземпляра, а през 1979 г. — 151209. Броят на животните там варира под влиянието на два фактора, През1958 г, поради прекомерен лов броят им спадна на 179 331, през 1970 г.отново се отбелязва максимум от 227 024 екземпляра, след коетоколичеството намалява с почти 80 000 броя поради усилен лов в шелфоватазона край Кергеленския архипелаг.

    Южните морски слонове са най-големите сред съществуващите днестюлени. Половият им диморфизъм е силно изразен. Мъжките израстват надължина до 4,5—6 метра и тежат 3,5 тона (в отделни случаи дори 4 тона),женските са дълги 2,5—3 метра и тежат 360—400 килограма. Мъжките иматнадуваща се носна торбичка — хобот, както при слона, откъдето произлизаи името им. Приликата със слона идва и от огромната маса на тюлена иподобния на тромпет вик, който мъжкият издава през брачния период.Най-често той „реве“. Функцията на този звук вероятно е опознавателна ислужи за преценка на врага. Във възбудено състояние мъжкият надувахобота си, който ловците на тюлени смятат за деликатес, Сухата козинасе състои от къси и твърди косми, оцветяването й варира отсиво-жълтокафеникаво до кафяво-сиво. Както при всички морски слоновеноктите на вътрешните три пръста на задните перки липсват, При женскитепреобладава кафявият, а при мъжките – предимно сивият цвят.

 

   За разлика от безухите тюлени морските слонове отиват на твърдаземя, когато се размножават и линеят (много рядко женските раждат върхунеподвижния морски лед). Хранят се предимно и в еднакво съотношение сглавоноги и риба. Храната си улавят на големи морски дълбочини. Взоологическата градина мъжки морски слон с дължина 4,5 метра и маса 4тона изяждаше всекидневно 50 килограма херинга. Морските слонове саактивни през нощта.

Периодът на размножаването им е от края на август до ноември, В края наавгуст — началото на септември мъжките първи пристигат на островнитебрегове, където са техните лежбища (освен на о. Южна Джорджия днесморските слонове се размножават най-вече на Кергеленския архипелаг, о,Макуори, о. Хърт, Южните Шетлъндски острови и Южните Оркнейскиострови), Когато през септември и октомври пристигнат женските тюлени впоследния стадий на бременността и образуват групи, по-възрастнитемъжки окупират „харем“ от няколко женски, а в определени случаи и отнеколкостотин. В зависимост от големината на женското стадо в такавагрупа има един или няколко мъжки, които водят остри и кървави боеве. Тесе изправят един срещу друг, надуват носната торбичка и тръбят. Наоколо осем (между пет и дванадесет) години мъжкият морски слон може даподдържа харем. На тази възраст хоботът е напълно оформен, Победилиятмъжки ревниво пази женските си, с които желае да се копулира. Половозрелите мъжки, които не могат да създадат харем, обикалят околограницата на харемната територия и се опитват да образуват двойка.Мъжкият на харема или допуска това, или започва бой. Понякога врезултат на такива стълкновения по-големите хареми се разделят. Единиятот няколкото мъжки в харема заема най-високо положение. Утвърдилият семъжки на харема показва агресивното си поведение на първо място чреззвуци. На този етап рядко се стига до физическа разправа. Мъжкиятморски слон може да изрази войнственото си поведение с шест различниположения на тялото:

1. Като вдига хобота си, който същевременно набъбва и се втвърдява.

2. Като се приближава фронтално (мъжкият се обръща към друг мъжки и се движи към него).

3. Чрез гонитба (един мъжки гони друг мъжки).

4. Като се изправя (предната част на тялото се вдига нагоре, предните перки не се допират до земята).

5. Като удря земята с гърди.

6. Като хапе.

Към това трябва да прибавим три вида звуци:

1, Нисък звук, който възниква при вдишване с отворена уста.

2, Нисък звук, който се издава най-често във вода при издишване през отпуснат или отчасти вдигнат хобот,

3, Рев — дълбок, силен и чуващ се надалеч звук, който винаги се издаваот определено положение (мъжкият изправя главата и тила си и надувахобота си).

На агресивното поведение съответстват прояви на подчинение от страна на победения мъжкар:

1. Прибира хобота си.

2. Отваря муцуната си.

3. Хапе, като щипе (по-слабият кротко захапва и щипва тила на по-старшия),

4. Оттегля се.

   Силният звук за подчинение прилича на зова на женската.

През октомври женската ражда едно малко, което вече е дълго 1,3—1,5метра и тежи около 50 килограма. Козината на новороденото е черна. Вразстояние на четири седмици след интензивно линеене израства късасребристосива козина. Кърменето продължава три седмици, след коетомалкото се отбива. През периода на кърмене женските не напускат сушатаи затова не се хранят. Тогава тюлените майки губят до 117 килограма отмасата си. В края на октомври — най-рано 18 дни след раждането намалкото — започва поредното заплождане. След това морските слоновенапускат лежбищата и отиват в морето, където могат да се хранят донасита и да се съвземат от напрежението. През ноември се връщат наостровните плажове. Там остават на по-големи или по-малки групи,лежейки плътно един до друг, до март, когато сменят козината си.Местата не са същите, където е бил установен харемът, някои стигат и допо-южни плажове, други дори до бреговете на Антарктида. През тозипериод старата козина се отделя на цели парчета заедно с горния слойкожа. В този момент животните са странно нашарени, по цялото им тяло севиждат петна с цвят на кожа. Те дремят като в полусън и явно не сечувстват много добре. По-рядко и за кратко време влизат в морето, за дасе нахранят. В края на март, когато са „облекли“ новата си козина, теотиват в открито море, където прекарват следващите пет месеца. Къде икак живеят през този период, не е напълно изяснено.

Единственият враг на южните морски слонове е косатката, Предполага се,че женските живеят дванадесет години, като през целия си живот раждатнай-много седем малки. Мъжките живеят максимум 20 години. Женските секопулират за първи път между две и шестгодишна възраст, а мъжките са всъстояние да поддържат харем между пет и дванадесет години. Интересное, че съществуват различия между отделните области. Във водите на о.Южна Джорджия, където има много храна, женските раждат за първи път натри години, а мъжките на седем години имат харем. На о. Хърт и на о.Макуори женските започват да раждат едва между четири и седемгодишнавъзраст, а мъжките образуват харема най-рано на дванадесет години, Акоживее в зоологическа градина в Северното полукълбо южният морски слонне променя ритъма си на размножаване, който в Южното полукълбо е презпролетта.

УШАТИ ТЮЛЕНИ

 

   Към семейството на ушатите тюлени или на морскителъвове (Otariidae) спадат и морските мечки. Нежните и мекикестенявокафяви пухкави косми под четинестата козина станаха причина затяхната зла участ в миналото. Животните бяха пред изтребване. Ценнататюленова кожа се получава от женските и младите мъжки екземпляри чрезотстраняване на четината.

    Както подсказва името, ушатите тюлени притежават ушни раковини,които стърчат над козината. Тестисите на мъжките се намират във външнаторбичка. Крайниците им са по-дълги, отколкото на безухите тюлени. Тесъставят повече от една четвърт от дължината на тялото. Подобните нагребло задни перки се подгъват напред под корема. Затова на сушатаушатите тюлени могат да куцат на четири крака и то доста бързо. Тестъпват на ставите на четирите си крака, а не на самото стъпало или надланта. Ушатите тюлени се размножават на твърда земя. Южните морскимечки (род Arctocephalus) се подразделят на осем различни вида. Теизбягват топлите морета, а по екватора или на север от него се срещатсамо в студените морски течения. Най-северният вид е силно намалялатагваделупска морска мечка ( Arctocephalus townsendi), която днес сесреща вече само край островите около Калифорнийското крайбрежие инаброява около 500 екземпляра. Хуан-Фернандесовата морска мечка(Arctocephalus philippii) също е почти изтребена. Тя обитава островитеХуан Фернандес и Южния Тихи океан край Чили (над 700 екземпляра).

   Южноамериканската морска мечка (Arctocephalus australis) живее наФолклендските острови (16 000 екземпляра), по бреговете на Чили, междуРио де Жанейро и Ла Плата, в аржентинската зона на островите Естадос иЕскондида (над 300 000 екземпляра по цялото южноамериканскокрайбрежие). Близкородствената галапогоска морска мечка (Arctocephalusgalapagoens), най-малкият от ушатите тюлени, наброява 5000 екземпляра.По бреговете на Южна Африка и Намибия живее южноафриканската морскамечка (Arctocephalus pusillus), най-големият вид морска мечка, койтосега наброява 870 000 екземпляра и е все още най-многобройният видушати тюлени в Южното полукълбо (има изгледи обаче антарктическатаморска мечка да го надмине по брой). Отделен подвид на A. pusillus етасманската морска мечка (A. pusillus dpriferus) (около 20 000екземпляра), която се среща край Тасмания и по югоизточното крайбрежиена Австралия. Зоната й на разпространение съвпада отчасти с тази нановозеландско-австралийската морска мечка. Родината на новозеландскатаморска мечка (Arctocephalus forsteri) е областта от южното крайбрежиена о. Южен остров в Нова Зеландия и о. Чатъм до о. Макуори (30 000—50000 екземпляра), както и южното и югозападното крайбрежие на Австралия,където живеят няколко хиляди броя.

Най-южният вид ушати тюлени е субантарктическата морскамечка или новоамстердамската морска мечка (Arctocephalus tropicalis),която се размножава на субантарктическите острови (Тристан да Куня,Гоф, Нови Амстердам, Сен Пол, Принц Едуард и Марион, островите Крозе) иантарктическата морска мечка ( Arctocephalus gazella), която раждамалките си на о. Южна Джорджия, на другите Южни Антилски острови, на,о. Буве, на островната група Хърт, Кергеленския архипелаг и сизключение на субантарктическата морска мечка на о. Марион. Известновреме не се правеше разлика между двата вида или те се приемаха катоподвидове на един вид (A. t. tropicalis и A. tropicalis gazella),известни с наименованието кергеленска морска мечка. Става въпрос обачеза A. gazella, описана първоначално от Кергелен и наречена кергеленскаморска мечка. Това наименование, употребявано за A. tropicalus (катообщ вид), е погрешно и би трябвало да се промени на субантарктическаморска мечка. Името gazella беше дадено в чест на германския кораб„Газела“, който през 1874 г. отпътувал в южната част на Индийскияокеан, за да наблюдава планетата Венера, и донесъл морска мечка отКергелен. Наименованието кергеленска морска мечка не е подходящо и заантарктическата морска мечка, тъй като то се употребява и за A.tropicalis.

Антарктическата морска мечка, която някога живееше в обширните морскипространства на Антарктика От Южните Шетлъндски острови и о. ЮжнаДжорджия до о. Хърт и на о. Кергелен, до 1930 г. беше почти изтребена.По онова време само на о. Южна Джорджия имаше неколкостотин екземпляра.След въвеждането на защитни мерки броят им се увеличи през 1957 г. на15 000, през 1967 г на 60 000, през 1977 г. на 240 000 и през 1982 г.на 480 000. Говори се за 17 на сто годишен прираст, което означаваудвояване на популацията за пет размножителни периода. От този центърна о. Южна Джорджия антарктическите тюлени с ценна кожа се възраждат иотново се разпространяват в по-раншните си ареали. Броят имнепрекъснато се увеличава. На Южните Сандвичеви острови през 70-тегодини бяха преброени 5000 броя, на Южните Шетлъндски острови и на о.Хърт — по 3000, а на Южните Оркнейски острови и о. Буве — по 1000 броя.Голям е броят им и на Кергеленския архипелаг. Скоро общият им брой,който сега възлиза на 600 000 екземпляра, ще се изравни с броя наюжноафриканската морска мечка. Предполага се, че видът, който напълно езабранено да се убива, още този век ще достигне предполагаемата сипо-раншна численост от 2—4 милиона броя. До 1822 г. само на о. ЮжнаДжорджия са били убити 1,2 милиона морски мечки заради ценната им кожа(на Южните Шетлъндски острови през 1921 г. броят им е бил 22 320 000).

 

 Както за всички морски мечки и за антарктическата морска мечка също ехарактерен половият диморфизъм. Мъжкият израства на височина до 1,71—2метра и тежи 197 килограма (средно 133,3 килограма), дължината наженските е само 1,17—1,40 метра, а масата й е 50 килограма (средно 34,1килограма). Малките ушни миди се подават от козината. При женскитекозината на гърба и отстрани е кафеникавосива и има червено-кафявоттенък. Гърдите са тъмнокремави. Отстрани по тялото се проточва светлаивица от, задната част до предните перки. По корема се виждачервено-кафяво или кестенявокафяво петно. През периода, когатоживотните пребивават на сушата, преобладава сивата окраска, а по-къснокафявата. Обагрените по подобен начин мъжки имат черна напречна ивицана гърба, която съединява основата на предните крайници, Рунтавите,неравномерно изправени косми на тила и рамената, са значителнопо-дълги, отколкото при женските. Космите на главата на мъжки екземплярнад пет години образуват сив гребен, който продължава в също такавасива грива по тила, раменете и гърдите, а космите около муцуната гладкоприлягат. Храната на антарктическите морски мечки се състои главно открил, но приемат и риба, и главоноги. Понякога те улавят морски птици ина сушата. Вероятно изяждат много повече пингвини, отколкото досега сепредполагаше. Във водата морските мечки се изключително подвижни и сапо-пъргави от другите тюлени. Под вода развиват скорост 4 метра 1секунда, но рядко се гмуркат повече от 70 метра дълбочина. Морскитемечки, както и морските слонове, се размножават на сушата. В местата епо-късен период на размножаване мъжките пристигат на камениститеостровни брегове, а края на октомври. Колкото повече мъжки се съберат,толкова повече са сраженията за територия. Мъжките, които сапристигнали първи, са най-едрите, най-силните, най-опитните — теспечелват най-много победи. Окупират териториите в близост до водата.Пристигналите по-късно мъжки заемат участъци от крайбрежието,разположени по-навътре от плажовете. Първоначално (според Макен на о.Южна Джорджия) териториите обхващат площ от 60 квадратни метра (всредата на ноември), а по-късно през декември се стесняват на 22квадратни метра. Териториалното си отношение спрямо съседите животнитеизразяват с ритуални заплашителни действия. Мъжките застават един срещудруг с високо вдигната глава, придружавайки движението си с „косовтренчване“. По-рядко посягат към противника или се нахвърлят върхунего, добавяйки кратки захапвания. Затова пък истински боеве стават, зада се защити и придобие или разшири дадена територия. Тогава мъжките сеприближават един към друг с вдигнати глави, втренчват се косо, хапят сеи се блъскат с изправен гръден кош. Между другото се опитват да ударятпротивника по чувствителната основа, на предните перки. Две-три седмиципо-късно, през ноември, женските също вече са пристигнали. В резултатна съперническите боеве между мъжките се образуват малки хареми ечетири до девет (две до единадесет) женски. Малкото се ражда презпървата половина на декември. При раждането тюленчето е дълго 46сантиметра и има пухкава черна козина, която през март се сменя съссива младежка козина. До този момент (почти четири месеца) то бозае.Скоро малките образуват неголеми групи. Поредното заплождане става едваосем дни след раждането. Мъжкият бурно защитава харема си ипринадлежащата му територия. Мъжките, които не са успели да се„вредят“, защото са се оказали по-слаби в борбата, или са твърде млади,или остарели, се събират на отделни групи встрани от харемите.Антарктическите морски мечки нападат хора на сушата, ако се прекрачи„критичното разстояние“ от няколко метра. Тогава те се впускат къмчовека с бърза клатеща се походка, развивайки завидна скорост.

 

    През март и април морските мечки напускатколониите и отиват в открито море. Мъжките узряват полово на три-четиригодини, но харем могат да имат едва на осем години. Женските раждат запърви път на три-четири години, по-рядко на петгодишна възраст.

    Броят на субантарктическата морска мечка също се увеличава. През1950 г, на о. Марион били забелязани само 500 броя, през 1976 г. обачеброят им се е увеличил на 7000. На о. Гоф през 1950 г. е имало 12 000екземпляра, а през 1976 г. в атлантическата част на океана около о.Гоф, където този вид тюлени живее и се размножава — дори 100 000.Предполага се, че в зоните на разпространение в Индийския океанобитават 10 000—15 000 екземпляра.

Мъжките и женските от този вид имат тъмносив гръб, коремната част екафеникава, Гърдите и лицето на двата пола варират от светлокремаво добяло. Вълнистите влакна са червеникавокафяви. При женските липсвасветлата ивица от задната част на тялото до предните перки, които сапо-тъмни. Мъжките нямат сива грива.


Европейска нощ на учените 2022 г.: