Направи дарение на училище!

Автор: Ася Георгиева, докторант в СУ „Св. Климент Охридски”, Факултет по журналистика и масова комуникация

Twitter е микроблогинг платформа, която често е критикувана поради факта, че налага ограничения в обема на съобщението в рамките на 140 символа и потребителите трябва да адаптират информацията си към тези лимити. Това обаче постави нови изисквания към комуникациите въобще, където писатели, поети, журналисти, комуникационни експерти, трябваше да адаптират начина си на писане към правилата на новите технологии и по-конкретно към т. нар. Twitter писане, станало популярно като „Twitterature”. Това се превърна в предизвикателство и за специалистите по публични комуникации и в частност – по кризисни комуникации.

Наскоро обаче микроблогинг социалната медия обяви, че планира да увеличи двойно позволените символи – една добра новина за ПР експертите, които ще разполагат с малко по-голям ресурс в този комуникационен канал.

Възможностите, които крие Twitter по отношение на кризисните комуникации, можем да търсим най-вече в силното влияние, което тази социална медия има в световен мащаб и факта, че постването на “tweet” в Twitter е аналогично на това да направиш новинарска конференция с целия свят.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Kortom (2011) концентрира анализа си върху използването на Twitter, както по време на криза, така и преди нейното възникване. Според него, поддържането на акаунт в тази социална медия в “спокойни времена” е от особена важност. Важен е не само броят на последователите, но и това кои са тези последователи. Поради тази причина, организациите трябва да правят мониторинг на комуникационните процеси предварително и да анализират факторите на влияние и лидерите на мнение. Тези потребители, които притежават такова влияние са от ключово значение по време на криза и могат да помогнат официалните съобщения да се разпространят бързо, като ги споделят (Kortom, 2011)

Twitter вече се е превърнал в световен фактор при новинарските събития, разпространяването и генерирането на новини (Kurtz, 2009). Пример за това е фактът, че само минути след инцидента със самолет от полет 1549, US Airlines, който потъва в река Хъдзън, гражданин пуска информация в Twitter, която се разпространява сред потребителите с изключителни темпове. Стига се до там, че хората вече са научили новината преди мейнстрийм медиите официално да обявят за това.

Така обикновените потребители се превръщат в много могъщ и значим фактор при отразяването на кризата и разпространението на информацията за нея. По този начин Twitter, както и останалите социални медии, променят статуквото, в което редакторите в медиите са „пазачи на входа” на информацията и така ролята на тези редактори постепенно отслабва.

Twitter на практика представлява „един огромен и продължителен разговор, който се провежда между милиони хора по света” (Bennet, 2009:9).

Това, което отличава Twitter от Facebook например, е характерът на тази социална медия. Тук факторът „актуалност” е много по-водещ, статусите много по-често са с новинарски характер и губят актуалност след определено време. Лидерството на мнение също е преобладаващо в Twitter, който много повече се доближава до смисъла на блоговете, където е важно кого следиш и какво мисли той по дадена тема.

През 2010 г. в Twitter масово започва да се използва функционалността „хаштаг”. От гледна точка на кризисните комуникации тази функционалност дава редица възможности, тъй като потребителите могат да обединят постовете си във връзка с дадена криза чрез единен хаштаг и по този начин по-лесно да проследят всички публикации на дадена тема. Освен това, опцията хаштаг излиза извън рамките на Twitter и вече е вградена и в други социални медии като Facebook, Google+, Flickr, Instragram и т.н., което дава още по-голям потенциал за обединяване на информацията, свързана с дадена тема.

Един добър пример за възможностите, които хаштагът дава по време на кризисна ситуация, е свързан с протестите срещу избора на Делян Пеевски за председател на Държавната агенция за национална сигурност през юни 2013 г. Само няколко часа след гласуването на въпросното назначение хаштагът #ДансWithMe вече е използван от хиляди потребители и се превръща в официален комуникационен код при търсене и публикуване на информация относно протестите. Над 25 000 потребители на Twitter са използвали хаштага за първите два дни от протестните действия (Smartnews, 2013).

Силната приложимост на Twitter при комуникацията по време на криза става повод платформата да обогатява своите функционалности и да добавя възможности. Например Twitter Alerts – възможност за публикуване на съобщения от публични агенции или кризисни служби по време на криза, които съдържат актуална информация, релевантна за дадена тема – предупреждения, инструкции за справяне с бедствени ситуации и т.н. Тези съобщения се появяват в „таймлайн” туитовете на потребителите, а също и като нотификации на мобилните им устройства.

Когато става дума за кризи, възникнали в следствие на бедствия или инциденти, хората, намиращи се в близост до мястото на събитието могат да подават актуална информация чрез Twitter Alerts от позицията на очевидци и по този начин да подпомогнат овладяването на ситуацията. Например, по време на атентатите в Мумбай през 2008 г. потребители на Twitter се превръщат в основен източник на информация (Beaumont, 2008). По този начин тази допълнителна опция на Twitter дава гласност на много хора, които са в непосредствена близост до инцидента, а организациите и институциите имат ясен поглед за степента на проблема и действията, които трябва да бъдат предприети спешно. (Scherp et al., 2009).

Тук е важно да отбележим, че приложимостта на дадена социална медия и влиянието и значението, което тя има по време на криза са обусловени и от друг фактор – това доколко тя е популярна и използвана в даден регион. В България например Twitter не е толкова популярна платформа, колкото в САЩ, където е използвана много по-масово. В този смисъл е от ключово значение специалистите по кризисни комуникации да се съобразят и с този фактор – каква е целевата публика на съответното съобщение и коя социална медия е приложима не само от гледна точка на тематиката, но и от гледна точка на географските особености и предпочитанията на аудиторията.

Библиография:

• Beaumont, C. (2008), Mumbai Attacks: Twitter and Flickr used to Break
• Bennett, J. (2009). Twitter: A guide to getting started. Strategic Communication Management, 13(5), 9.
• Kortom Guideline (2011), “Use of social media in crisis communication”, Brugge
• Kurtz, H. (2009, February 23). Anchors Oblige Public’s Craving for Tweets, Washington Post, p. C01. Retrieved March 20, 2009 http://www.washingtonpost.com/wpdyn/content/article/2009/02/22/AR2009022201921.html?nav=rss_opinion%2Fcolumns
• News, http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/india/3530640/Mumbai-attacks-Twitter-and-Flickr-used-to-break-news- Bombay-India.html (31 January 2010)
• Scherp, A., Web 2.0 Communities in Professional Organizations, W3C Workshop on the Future of Social Networking, Barcelona, Spain, http://www.w3.org/2008/09/msnws/papers/ScherpEtAl-LeveragingWeb2Communities.pdf (accessed 31 January 2010).
• Смартнюз (smartnewes 2013). “#ДАНСwithme е прецедент във Facebook” http://smartnews.bg/?p=13600

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!