Творчеството на българина в наименуването на растенията

Растенията oсвен латински имена, които са двойни – първата дума означава рода, а втората вида на растението – и се използват в научната литература, растенията имат и народни имена. Българският език е особено богат с имена на растения. Поради това, че нашият народ се е занимавал предимно със земеделие и скотовъдство, той ежедневно е общувал с природата и е наблюдавал заобикалящите го растения и животни. По броя на цветята и плевелите, растящи из полето и посевите, той се стремял да предсказва плодородието или недоимъка през годината, следял външния вид на растенията, техния живот, фазите на развитие, растеж, размножаване. Не малко растения са свързани и с неговия живот, вярвания, обичаи, лекуване на болести. Китни градини с различни цветя окръжавали дома на българина, където той с любов се грижел за тяхното размножаване и запазване. Ето защо нашият народ е дал много повече имена на растенията, отколкото други по-големи и културни народи.

Attached Image: bo1.jpg
Лайката (Matricaria chamomilla L.)

Attached Image: bo2.jpg
Полският мак (Papaver rhoeas L.)

Attached Image: bo3.jpg
Звъниката (Hypericum perforatum L.) (жълт кантарион)


РЕКЛАМА:

***

Attached Image: bo4.jpg
Лепка (Galium aparine L.)

Attached Image: bo5.jpg
Богородични свещи (Gentiana asclepiadea L.)

Attached Image: bo6.jpg
Овча опашка (Digitalis lanata Ehrh.)

Attached Image: bo7.jpg
Змийско мляко (Chelidonium majus L.)

Attached Image: bo8.jpg
Мъжки обичник (Saxifraga rotundifolia L.)

Attached Image: bo9.jpg
Повет (Clematis vitalba L.)

Attached Image: bo10.jpg
Горчивка (Gentiana cruciata L.)

Attached Image: bo11.jpg
Мартенче (Narcissus pseudonarcissus L.)

Attached Image: bo12.jpg
Гладница (Draba verna L.)

Attached Image: bo13.jpg
Коприва (Urtica dioica L.)

Attached Image: bo14.jpg
Гладница (Draba verna L.)

Така например лайката (Matricaria chamomilla L.) в различните краища на страната ни е позната със следните имена: подрумиче (Трънско, Банско), върти поп (Благоевградско), еньово цвете и кумич (Ловешко), лайкучка (Гоцеделчевско, Сливенско, Великотърновско, Кюстендилско, Ямболско), а също белиоч, амамила, болиочи, ръмон и др. Полският мак (Papaver rhoeas L.) се нарича още кадънка (Старозагорско, Великотърновско), пуплек (Панагюрско), лукъл (Плевенско, Хасковско), герино око (Костенец), а също така божанка, пламеница, була, падикос, плюсковец, тутенка, капикоса и др. Звъниката (Hypericum perforatum L.) е известна като жълт кантарион (Пазарджишко), сечено биле (Великотърновско, Тетевенско), твърдокуп (Софийско), а също така калъчево, порезниче, богородична трева, яневичка, яньовче и др. Може да се изредят стотици видове растения с множество имена, плод на богатото народно творчество. Самите наименования обаче не са дадени случайно, а най-често са свързани с годишните времена, цъфтежа, развитието на растенията, с характерните им  особености, с външния вид, миризмата, вкуса, географското им разпространение, с обичаите и вярванията на българина и др. Така в съответствие с някои характерни особености на растенията народният творец им дава и подходящи имена, например трепетлика (Populus tremulo L.), лепка (Galium aparine L.), подбел (Tussilago farfara L.) и др. Когато растението по външен вид прилича на някои митични същества, свързани с народните обичаи и вярвания, то получава и съответно име, например самодивска хурка (Equisetum telmateja Ehrh.), самодивска свила (Cuscuta epithymum L.), дяволска уста (Leonurus cardiaca L.), божо дърво (Artemisia abrotanum L.), богородични свещи (Gentiana asclepiadea L.), христови сълзи (Canna indica Ait. ), вилина метла (Asparagus officinalis L.) и др. Домашните и дивите животни, птиците, с които българинът е бил свързан във всекидневния си живот, техните характерни особености и навици също са му давали повод да назове някои растения, прилични по нещо на тях, със съответни имена: волски език (Phyllitis scolopen-drium (L.) Newm.), овча опашка (Digitalis lanata Ehrh.), вранско око (Paris quadrifolia L.), зайчи уши (Knautia arvensis Doul.), лисичи зъби (Cytisus nigricans L.), орлови нокти (Astragalus L.), кукувича опашка (Platanthera bifolia Rich), гарван (Vicia villosa Roth.), врана (Iris germanica.) и др.

Всичко, което заобикаляло българина, било предмет на неговото  наблюдение, размисъл, наблюдателност. Не били отминати и влечугите, земноводните и насекомите. С техните имена са наречени много растения, като например змийско мляко (Chelidonium majus L.), жабова нога (Rumex alpinus L.), гущерова опашка (Achilea millefolium L.), пчелник (Marrubium vulgare L.) и др. Човекът, неговият живот и преживявания са дали основание на народния творец да даде съответни подходящи наименования на много растения. Такива са например растенията дедови зъби (Digitalis viridiflora L.), бабини унуки (Sedum L.), момина сълза (Convallaria  majalis L.), момино сърце (Dicentra spectabilis  (L.) Zem.),  мъжки обичник (Saxifraga rotundifolia L.), венерин косъм (Adiantum capillusveneris L.) и др. Външният вид на растенията, начинът на растежа им, както и вътрешното им съдържание дават не малко идеи за тяхното наименуване. Такива са имената повет (Clematis vitalba L.), гърбач (Periploca graeca L.), жиловлек (Plantago major L.), шипка (Rosa L.), ленило (Viscaria atropurpurea Grsb.) и др. Външната окраска на цветовете, вкусът, видът на различните органи на растенията са станали причина да се дадат не малко народни имена на растителните  видове – черница  (Morus L.), киселец  (Rumex acetosella L.), сладун (Polypodium   vulgare L.), горчивка (Gentiana cruciata L.), лютиче (Polygonum L.), червенка (Delphinium consolida L.), жълтурче (Ranunculus ficaria L.) и др. Известни особености в мястото, където расте растението също са послужили като причина за назоваване на  редица растения – например подрумиче (Anthemis L.), пореч (Borrago officinalis L.), каменарче (Draba aizoides L.) и др. Произходът на различни културни растения, пренесени у нас от други страни, е дал възможност на народния творец да им постави подходящи имена, например татарка (Fagopyrum esculentum Moench.), стамболче (Dahlia variabilis (Willd) Desf.), турско цвете (Calendula arvensis L.), индийски коноп (Corchorus casularis L.) и др. Месеците или годишните времена, през които растенията цъфтят, са определили появяването на следните имена: мартенче (Narcissus   pseudonarcissus L.), гергьовче (Ajuga L.), еньовче (Galium verum L.) и др. Редица човешки чувства са определили имената на други – обичник (Saxifraga rotundifolia L.), омайниче (Geum coccineum S. S.), омразник (Cerinthe minor L.), любиче (Convallaria majalis L.), разгонка (Atropа belladonna L.) и др. Вярата на народа в лечебната сила на билките срещу болестите личи от имената на много растения, като живеница (Scrophularia alata Gilib.), охтивче (Agrimonia eupatoria L.), синапче (Herniaria glabra L.), трескавче (Centaurium umbellatum L.) и др. При масова поява на някои растения народът е гадаел каква ще бъде годината – сушава, плодородна, гладна и т.н. – като е давал на такива растения съответни имена, например мразовец или кърпикожух (Colchicum automnale L.), гладница (Draba verna L.), злолетница (Erigeron canadens L.) и др. Някои   растения, които си приличат по външен вид, получили имена, подобни на по-известното от тях, например растението бъзак (Sambucus ebulus L.) и бъз (S. nigra L.), копривка (Celtis australis L.) и коприва (Urtica dioica L.), лозина (Ampelopsis hederacea Mic.) и лоза (Vitis vinifera L.) и др. Има още редица растения, които не могат да се подредят на групи, но във всички случаи те са свързани с бита и наблюденията на нашия народ.


Европейска нощ на учените 2022 г.: