1806 г. — VIII
В Цариград сръбска делегация, начело е Петър Ичков води преговори с турското правителство, което е пред прага на война с Русия. Турското правителство признава автономията на Сърбия.

1807—1812 г.
Война с Русия. Във войната участват и сърбите, които се стремят да извоюват пълна независимост Подписана е руско-сръбска конвенция за сключване на военен съюз (1807 г.).

1812 г. — 28. V
В Букурещ е подписан мирен договор между Турция и Русия — край на войната. Белградският пашалък получава азтономия.

1813 г.
Турция отново поробва Сърбия.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1815 г.
Сръбско въстание против турците. В резултат на дипломагическата намеса на Гърция се водят мирни преговори и Турция признава Милош Обрснович за върховен княз на Сърбия.

1821 г.
Въстания срещу турците в Гърция и в румънските земи. Частите на Александър Ипсиланти навлизат в Молдова и Влашко.

1822 г. — 13. 1
Националното събрание в Епидавър провъзгласява независимостта на Гърция.

1824 г.
Египетският вицекрал Мохамед Али помага на Турция — превзема Крит и Пелопонес.

1826 г.
Създадена е турска редовна армия с европейски инструктори.

1828—1829 г.
Руско-турска война. Руските войски превземат Варна (1828 г.) и Одрин(1829 г.).

1829 г. — 14. IX
Мирен договор в Одрин. Отстъпки в полза на Русия — в делтата на Дунав и в Армения. Призната е и широка автономия на Гърция, разширява се автономията на Сърбия, на която се връщат и всички заграбени територии след първото въстание.

1831 г.
Основано е пьрвото турско списание — „Календар на събитията“.

1831 — 1832 г.
Война срещу египетския вицекрал Мохамед Али, който отказва занапред да бъде васал. Пред опасността от намеса на Русия в полза на Турция, Мохамед Али потвърждава хегемонията на турския султан.

1832 г.
Египетските войски, командвани от Ибрахим паша, нахлуват в Сирия, а после и в Анадола. Край Конпя те разгромяват турската армия.

1832—1891 г.
Ахмед Вефик паша, писател, политик. Автор на „Книга за произхода на турците“ (1864 г.).

1833 г.
Руско-турски отбранителен съюз. Взаимни гаранции за помощ и отбрана в продължение на осем години. Турция се задължава да не пропуска през Дарданелите кораби на враждебни към Русия държави.

1838 г.
Уеднаквяване на митническите разпоредби. Около Истанбул е създадена карантинна станция.

1839 г. — 3. XI
Прокламиран е манифест Хати-шериф, който предоставя равноправие на всички народности. (Застъпник на тази политика е Рашид паша, бивш посланик в Лондон. Той провежда и военна реформа: 5-годишна действителна военна служба, а след това години в запас).

1839 г.
В Турция се създават първите средни: светски училища за подготовка на чиновнически кадри.

1839—1841 г.
Нова война с Мохамед Али, който е принуден да се изтегли от Сирия и да признае хегемонията на Турция.

1839—1861 г.
Управление на султан Абдул Меджид.

1840 г.
Начало на постепенното, но все по-широко проникване на европейския капитал в икономическия живот на страна.

1841 г. — 13. VII
Лондонска конвенция по въпроса за турските проливи (Босфора и Дарданелите). Англия, Русия, Австрия, Прусия, Франция и Турция подписват договор за затваряне на проливите за военния флот на всички държави (освен Турция). По такъв начин проливите се оказват под контрола на европейските велики сили, а Русия е лишена от всички придобивки с договора от 1833 г. Загубва влиянието си в Близкия изток и Франция, която подкрепя Мохамед Али в конфликта му с Турция.

1848 г,
Руските войски навлизат в Молдова и Влашко, които са под турска зависимост.

1853 г. – II
Руска делегация настоява пред султана православната църква да получи привилегировано положение в светите места, а Русия да вземе под свое покровителство всички православни в Турция. Султанът отхвърля второто условие.

1853—1856 г.
Кримска война.

1855 г.
В Париж е основано учебно заведение, в което турците изучават европейски езици. Построени са първите телеграфни линии.

1856 г. — 18. II
Издаден е султански манифест Хатихумаюн — обещава реформи, които после са одобрени от Парижкия конгрес (разни права на всички поданици на Османската империя, равноправие на християни и мюсюлмани, съдебна реформа и др.). Не всички обещания са изпълнени (напр. равноправието между християни и мюсюлмани, съдебната реформа)

1856 г. — 30. III
Парижки мирен договор: взаимно се връщат завоюваните в Кримската война територии и градове. Турция получава гаранции от всички велики сили за независимостта и целостта на територията си; Черно море става неутрална територия (не се допущат военни флоти в него); султанът има върховна власт над Молдова, Сърбия и Влашко, опека на великите сили над християните в Турция, Босфорът и Дарданелнте се затварят за военни кораби.

1856 г.
Основана е Османската банка.

1857 г.
Създадено е Министерство на просветата.

1860 г.
Основан е в. „Коментатор на ситуацията.“

1860—1862 г.
Въстание на селяните в Босна и Херцеговина.

1861 г.
Основано е Османското научно дружество.
Ливан получава автономия, губернатор християнин. Ливанците са освободени от военна служба в полза на Турция.

1861 — 1876 г.
Управление на султан Абдул Азия.

1862 г.
Бунтове в Сърбия и Черна гора. (След 1867 г. турците напускат Белград и други сръбски крепости).

1864 г.
Държавата е разделена на вилаети; по френски образец. В Истанбул е основано училище за чужди езици.

1864—1944 г.
Хюсеин Рахми Гюрпинар, турски писател, представител на реализма.

1865 г.
Създадено е Османско лекарско дружество.

1866 г.
Въстание, на гърците в Крит. Островът получава самоуправление. Открита е първата жп линия, свързваща Измир е Айдин — през долината Мендерес.

1867 г. — 30. VIII
В Париж емигранти основават Дружество на младотурците.

1867 г.
Разкрит е заговор против султана. Повечето от младотурците избягват зад граница.

1869 г.
Образователна реформа. Училищата са разделени на основни, средни и висши; на частни и държавни. Създадени са и средни училища и за нетурското население.

1869—1944 г.
Мехмед Емин Тордакул, турски поет, предвестник на националната литература.

1870—1875 г.
Прокарана е жп линия от Мудания до Бурса.

1870—1912 г.
Построени са и се разширяват много жп линии — с участието на чуждестранни капитали.

1871 г.
Създадено е първого Дружество за защита на работниците, което скоро е разтурено от полицейските власти.

1871 — 1875 г.
Държавата е в критично финансово положение. Спира или се отлага изплащането на държавните дългове (1875 г.). До това положение се стига, въпреки жестоката експлоатация, на която е подложено населението, особено християнското.

1876 г. — IV—V
В България избухва народно въстание (известното Априлско въстание) против османското иго за национална независимост и ликвидиране на османската феодална система.

1876 г. — 30. V
Дворцов преврат, извършен от младотурците. Абдикация на Абдул Азиз.
(Неговият наследник Мурад V, племенник на Абдул Азиз, е убит след няколкомесечно управление — на 31. VIII).

1876 г. — 30. VI
Сърбия и Черна гора се включват във войната против Турция.

1876—1909 г.
Управление на султан Абдул Хамид II.

1876 г. — 23. XII
Прокламирана е конституция. Младотурците управляват от името на султана: те са привърженици на конституционния строй и на коренни реформи в султанската държава. Според тях редъг, стабилността и неотложните реформи могат да бъдат реализирани от самите турци, без да се чака помощта на западните страни. Министрите -стават отговорни пред парламента (двукамарен); свобода на печата и събранията, задължително основно образование, несменяемост на съдиите.
Европейските държави лансират концепция за реформи в провинциите, населени с християни, но парламентът категорично я отхвърля. Това довежда до избухване на руско-турската война.

1876—1924 г.
Зия Гюкалп, турски писател, изразител на пантуркизма в литературата.

1877—1878 г.
Война с Русия. Военните действия предвещават поражение на Турция. Пада младртурското правителство. След четиримесечна обсада (28. XI. 1877) руските войски завземат Плевен после преминават Балкана. Одрин пада без бой.

1878 — 19. I
В Одрин е сключено примирие.

1878 г. — 19. II
Мирен договор, сключен в Сан Стефано между Русия и Турция, с който се слага край на войната, подписан от граф Н. П. Игнатиев и А. И. Нелидов (от руска страна) и от Сафет паша и Садулах бей (от турска). Европейските велики сили, особено Англия, не одобряват твърде разширеното влияние на Русия и настояват да ревизират Санстефанския мирен договор, както и да се свика конфедерация на великите сили.

1878 г. —VI-VII
Берлински конгрес с участието на шест велики европейски сили и Турция. На Австрия се разрешава да окупира Босна и Херцеговина, които остават под номиналната власт на султана. Англия получава Кипър, а в Мала Азия се отказва от никои територии (Баязид и долината Алшкерт) в полза на Турция, както и от Персия (Котур). Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост и разширяват границите си. България е изолирана от Егейско море; страната е разделена на три части, Македония и част от Одринско се връщат на Турция.

1878 г.
Абдул Хамид обявява конституцията за невалидна и установява еднолично управление. (Турция си остава абсолютна монархия през следващите 30 години — т. е. до следвашия преврат).

1881 г.
Критично финансово положение, предизвикано от неизгодните икономически договори с европейските държави.

1882 г.
Започва завладяване на териториите, влизащи в състава на турската империя англичаните завземат Египет, а французите — Тунис.

1885 г. – 6. IX
Съединение на Източна Румелия с Княжество България.

1885—1913 г.
Разгръща се строителство на жп линии.

1888 г.
Германия получава концесия за строителство на първия участък от Багдадската жп линия – Измир—Анкара.

1889 г.
Във Военното-медицинско училище в Цариград е създаден таен кръжок, наречен „Османско единство“. Неговата цел е да ликвидира султанството и да възстанови конституцията.

1890 г.
Основан е в. „Съкровищница на знанията“, който воюва с обществената неправда и обскурантизма (враждебно отношение към науката и прогреса).

1890—1897 г.
Въстания в Армения и Сирия.
Планираната от европейските сили подялба на Турция не се осъществява, поради становището на Германия, за която Турция представлява важча база за експанзия на нейния капитал.

1892—1904 г.
Удължена е жп линията от Ескишехир до Кония (1896 г.) и Ерегли (1904 г.).

1894—1896 г.
Погроми срещу арменците в Турция. Загиватоколо 300 хил. души.

1895 г.
Създадено е Дружество на османските работници (ликвидирано след едногодишна дейност).

1896-1897 г.
Гръцко-турска война. Причини: граничните спорове между Турция и Гърция в Тесалия, както и критското въстание срещу турското господство. Въпреки поражението на гърците в Тесалия, Крит получава автономия под егидата на султана (1898 г.).

1897 г.
Турция и Гърция сключват мир. Гърция заплаша 4 млн. турски лири обезщетение и отстъпва на границата в Тесалия ивица площ около 55 кв. км, необходима на Турция за военни нужди.

1900 г.
Отново е открит университетът който има факултети по техника, теология и литература. Султанът иска да ограничи обучението в западните страни, чрез което се внасяли либерални идеи.

1902 г.
В Париж е проведен Първият конгрес на младотурците.

1904 г.
Основано е Революционно дружество.

1905 г.
Бурни демонстрации в много турски градове.

1906 г.
Заедно с няколко други офицери Мустафа Кемал основава тайната организация „Отечество и свобода“. Създадени са революционни ядра в армейските части.

1908 г. — 23. VII
Избухва младотурската революция. Общ бунт в армията. Султан Абдул Хамид II е принуден да възстанови конституцията от 1876 г. Прокламирана е свобода и равенство на всички граждани в цялата държава, без разлика във вярата и произхода. Създаден е парламент (двукамерен — Камара на депутатите и Сенат).

1908 г. — 5. X
Провъзгласена е независимостта на България. Фердинанд приема титлата цар на българите. Крит е присъединен към Гърция.

1908 г. — 7. X
Босна и Херцеговина са включени в границите на Австрия (от 1878 г. са под австрийска административна власт). В 1909 г. Турция признава анексията срещу финансово обезщетение.

1909 г. — 24. IV
Парламентът отстранява султан Абдул Хамид II, който се противопоставя на младотурците.

1909—1918 г.
Управление на султан Мехмед V. Запазва се конституционната форма на управление, което фактически е иззето от ръцете на султана. Правят се опити да се възстанови на Балканите политиката на турския национализъм.

1910 г.
В Цариград е създадена Турската социалистическа партия, която започва да издава вестниците: „Работник“. „Сътрудничество“ и „Човечество“.

1911 г. — 1. V
В Цариград, Солун и на други места се провеждат работнически манифестации по случай 1 май.

1911–1912 г.
В Северна Африка италианците завземат принадлежащите на Турция Триполитания и Киренайка, както и Додекапезките острови.

1911 —1913 г.
Пантуркизмът се превръща в националистическа турска програма. Идеята за „праотечаството от Анадол до Алтай“ трябва да компенсира пораженията, претърпени във войните.

1912 г.
Въстание в Албания, което завършва с успех. Младотурското правителство капитулира и подава оставка. Новият кабинет сключва договор с албанците, приемайки повечето от техните искания (военна реформа, строителство на пътища и училища и т. н.) и разпуща досегашния парламент.

1912—1913 г.
Първа война на балканските държави (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) против Турция. Турция претърпява поражение. Мирен договор в Лондон (30. V. 1913 г.). Турция се отказва от европейските си владения западно от линията Мидия—Енос.

1913 г. — 29. VI — 10. VIII
Междусъюзническа война (Втора балканска война). Турция си връща част от изгубената територия.

1913 г. — 23. IX
Нов закон за образованието. Задължително и безплатно основно образование. Създадени са нови средни училища, реорганизират се непълните средни училища.

1913 г.
Реорганизация на турската армия — изграден е военноморски флот.

1914 г.
Водачът на младотурците Енвер паша става военен министър.

1914 г. — 2. VIII
Подписано е тайно споразумение между Турция и Германия.

1914 г. — 29—30. X
Турският флот атакува черноморското крайбрежие на Русия.