Направи дарение на училище!

С Проф. Иван Марков на Кръгла маса, организирана от катедра Туризъм

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Венцислав Статев. Роден съм и израснах в град Велико Търново. Истинските търновци /точно тези със синята кръв/ са зевзеци и често стоят над нещата – широко скроени са. Традиционното за тях е непривлекателно, изказът им е многозначен, което често обърква, стъписва и отблъсква неподготвения и тесногръд събеседник. Освен спецификата на хората във Велико Търново, върху моето житие силно влияние оказа град Враца и регионът с „тврʹъдото“ и „сʹурово“ отношение към живота – там завърших средното си образование – езикова гимназия „Анри Барбюс“ с екзотичния за онези времена испански език. Спомням си основния ни преподавател по език в подготвителен клас – мексиканец, който знаеше точно толкова български, колкото и ние испански. Мексиканците се оказаха като нас – весели, отворени, приятелски настроени /през 90 години на XX век българите бяха по-различни от сегашните/ и така в шеги, закачки и весели истории дойде време за избор на висше образование. Избрах Велико Търново и бях приет в току-що открития Стопански факултет към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност „Стопанско управление“. Именно от този факултет 5 години по-късно започна моята научна кариера. Стопанският факултет бе създаден и дълги години развиван с водещото сътрудничество с Института за икономически изследвания към БАН. Именно на научните работници от този институт, и най-вече на проф. дн Никола Вълчев, аз дължа това, което успях да постигна като научно израстване. И ако днес имам самочувствие на учен, то е именно в резултат на това, че стартирах успешно от тази елитна за България научна среда.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Де юре съм част от преподавателския състав на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Заемам академична длъжност „доцент“ – научна специалност Икономика и управление /Туризъм/. Ръководител катедра „Туризъм“ съм, която е в структурата на Стопански факултет на ВТУ.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Интерес към туризма във ВТУ са проявили нашите далновидни предшественици – още от далечната 1983 година се предлага обучение по туризъм /макар акцентът да е бил към изпълнителския му сегмент/. Следват десетилетия еволюция на академичен и научен живот, през която туризмът е част от различни структурни звена във ВТУ. Днес аз съм един от хората в университета, чийто научен профил се фокусира върху икономическата същност на туризма в рамките на Стопански факултет. Във ВТУ има и други факултети с фокус туризъм, като например програма „Културен туризъм“ към Исторически факултет. Това е съвсем закономерно, с оглед създадените вече традиции в обучението по туризъм в университета.

Част съм от екип, изграден от разумно и прагматично мислещи колеги. Основната ни цел е да формираме у студентите широкопрофилна подготовка за работа в сектор туризъм, която се базира на научните ни постижения с фокус икономика, управление и география. Желаният резултат от работата ни е да изградим устойчива във времето привлекателна академична и научна микрообщност в рамките на програма „Туризъм“ в Стопанския факултет на ВТУ. Една от задачите е да повлияем положително и студентите да се включват активно и иновативно в научното поприще. Мисля, че има с какво да се похвалим… по-висок процент авторска и екипна наука, създадена в процеса на реално обучение – по-висок процент елитарност на предлаганото висше образование.

Де факто, освен като представител на ВТУ се чувствам и част от научната гилдия по туризъм в България. Основен принос за формирането ѝ имат колегите от Икономическия университет – Варна. Десетилетия на традиционни ежегодни срещи на разнородни научни туристически форуми, организирани от различни институции, дават възможност за директен научен обмен и спомогнаха за мултиплицирането на гилдията в количествено и качествено отношение. За по-малко от две десетилетия в различни висши училища в България, освен в традиционните ядра /Варна, София/ се формираха нови /Благоевград, Бургас, Велико Търново, Пловдив, Свищов, София и др./, които се занимават активно както с академична, така и с научна работа.

Разкажете накратко за изследователските проекти, с които сте се занимавал.

Винаги, когато съм заставал пред студенти или съм участвал в професионални дискусии, съм се стремил да илюстрирам сериозната теория с неща от практиката в България. Мое убеждение е, че българските учени трябва основно да работят с параметрите на българската действителност. Туризмът пряко кореспондира със субекта, а всеки един субект е една вселена. Да се открият закономерности и специфики при анализа на субекти и особено на „български“ субекти, си остава за мен предизвикателство. В течение на дългогодишните ми професионални наблюдения осъзнах, че практиката в туристическия сектор в България има много силно изразена специфика и за мен се оказа огромна трудност конвертирането на нашите реалности във формат, разбираем за чуждестранните научни форуми. СПА-то в България не е като СПА-то в Австрия, макар и двете да са с една и съща теоретична основа, но… хората са с различен манталитет. Виненият туризъм в България е по-скоро алкохолен туризъм, отколкото дегустация на по-елитни вина, т.е. ние се хвалим с отговора на въпроса: „Колко пи?“, а не „Какво пи /като качество/?“ и т.н.

На един научен форум в гр. Фаро – Португалия, колежка, занимаваща се също като мен с изучаването на съвременните видове туризъм, след като изслуша моя доклад, ми каза, цитирам: “…при вас всичко е много е по-различно от нас и не представлява интерес”… А бях положил толкова усилия – този доклад обобщаваше резултати от двугодишните ми теренни проучвания в т. нар. Смоленски туристически клъстер, финансирани от тогавашната Наредба № 9 на МОН. Случката не разколеба убеждението ми, че не трябва да изоставя явно безперспективното от гледна точка на международни изяви и публикации българско поприще. А човек има ли желание за нещо – намира начин.

Заемал сте различни работни позиции, при това перспективни, в областта на търговията и хотелиерството, защо решихте да останете в сферата на науката?

Заеманата позиция всъщност е една – ръководител снабдяване на Интерхотели Велико Търново – Арбанаси палас АД. Заемах тази длъжност за около година. Аз съм човек на действията. След като навлязох в спецификата на работата, видях колко много неефективно работещи точки има в системата на снабдяването, като причините за тяхното наличие може да се групират в две направления: едното е липса на активна управленска позиция и компетентност за реалното им решаване /а не временно туширане/ и второто – ограничеността и недоразвитостта на пазара на стоки и услуги, които са характерни за по-малките градове като Велико Търново в сравнение с големите. Макар оттогава нещата във второто направление да са еволюирали в положителна насока, като цяло възможността за оптимизиране на разходите за снабдяване в по-малките градове си остават по-ограничени. Основно става въпрос за случаите, в които има възможност за икономии от мащаба /масов туризъм/. Там, където мащабът липсва, започват съвременните видове туризъм /или още известни като алтернативни, специализирани/. При тях се изисква креативност, иновации – но не тези заимствани от чужбина, а наши родни. Може би това насочи вниманието и желанието ми да се занимавам с науката туризъм.

Всеки успяващ професионалист има свои предизвикателства, които го движат напред. Кое е Вашето предизвикателство в това, с което се занимавате професионално?

Разчленяване на цялото на съставните му части, анализът им и идеи за оптимизирането им, с оглед по-голяма полезност. Когато цялото е субект, на анализиращия са необходими задълбочени познания и богата обща култура, за да вникне в спецификата му. Един за мен интересен факт от „научното ми помъдряване“ – до сравнително скоро вярвах, че една народопсихология се мени с времето, като резултат от промяната на икономическите и социални реалности. Затова подчинявах изводите от икономическите си анализи при така възприетата от мен условност за промяна, но нещата не се получаваха реалистични. Един ден, в свободното си време, препрочетох Чудомир и още няколко български автора, чиито творби илюстрират българина след 90 г. на XIX век. Идеята ми беше да се посмея… Беше ми доста смешно, когато четях Чудомир на 25 г., но вече с повече житейски опит, вместо да се смея, видях, че след няколко генерации българи в народопсихологията ни няма никаква промяна …смених условността и анализите ми бяха доста по-реалистични.

Имал сте възможност за реализация в чужбина. Какво повече Ви даде България, за да изберете да останете?

Чужбина е идеална за реализация на чужденците, а за българите тя е страхотно място за туристически пътувания. Как само звучи въпросът Ви – човек остава с впечатлението, че нормалното е да се емигрира, а геройство е да се остане. И че България нещо дължи на мен, а не аз на нея.

България ми даде перфектно образование, подпомогна изграждането ми като човек и професионалист, прав съм, здрав съм, с акъла съм си – оттам нататък всичко е в мои ръце и ако нещо не ми харесва – на себе си, а не на България трябва да се сърдя… в противен случай, все някоя държава ще ми е виновна!

Близо 18 години сте в сферата на висшето образование. Кое е най-важното нещо, което бихте променили в българското образование днес, за да бъде то успешният избор на студентите?

Тук ще отговоря конкретно – всяко едно обучаващо звено много ясно да изпраща послания какъв тип студенти очаква – ако преобладават консервативни преподаватели, то при тях трябва да отиват консервативни студенти. Ако се търси „нещо по-различно“ – студентите рядко имат представа какво точно „различно“ искат – то звена, които експериментират нови обучителни практики са техните дестинации. Тогава всички ще са доволни и ще се чувстват на мястото си. Трябва пъстрота на предлаганото образование, което според мен на този етап не е постигнато. За мен няма точна формула, защото има различни типажи субекти и като преподаватели, и като студенти.

С колеги от катедрата на традиционната екскурзия със студенти

„Туризмът“ е от „младите“ сфери на науката. Какво според Вас я различава от всички останали?

На практика, като че ли туризмът е универсален приемник на идеи за дейности, с които хората могат да осмислят свободното си време. От икономическа гледна точка от всичко може да се прави туризъм. Това следва от факта, че по природа хората са много различни. Потребност, даваща импулс на една целева група, да предприеме туристическо пътуване, е напълно възможно въобще да не е активна за друга целева група. Не всеки би се порадвал на масаж със змии и не всеки би разглеждал гробището като място за посещение през едно цяло туристическо пътуване /пример гробищен туризъм/. Все по-масовият достъп до нови технологии подпомага процеса по асоцииране на нови и нови научни области към вече утвърдения туристически научен инструментариум, с които традиционно се извършва анализът на т. нар. „ваканционна почивка“. Този факт засилва значително интердисциплинарността на туризма, което, по мое мнение, го обрича за доста дълъг период от време да бъде определян като „млада сфера“. Опитите за системния му анализ ще изискват познания в не малко научни области. Пак мое мнение е, че това не би било по силите на отделен човек, което ще рече, че напълно възможно е двама учени да афишират принадлежността си към туризма като наука, но на практика техните научни области да нямат нищо общо помежду си. Например, медицински туризъм и космически туризъм. На пръв поглед двете области имат допирни точки, но на практика най-общо казано първият вид туризъм се фокусира върху различни медицински интервенции, а вторият върху физическата и психическата издръжливост на човека при липса на гравитация и неговата сигурност в открития космос.

Всички сме наясно за недостига на работна ръка в туризма. Смятате ли, че бизнесът подценява ролята на висшето образование и в частност в този бранш? Защо не бива?

Учебникарски постулат е, че пазарната икономика не е ефективен тип икономика. За съжаление човечеството все още не е измислило по-напредничав тип икономика. В този контекст на разсъждения, туристическият бизнес е нормално да преследва максимизиране на печалбата. Относителният дял на разходите за заплати са значително перо в бюджета им и е нормално те да го разглеждат като потенциал за увеличаването ѝ. Предприемачите в туризма мислят и действат прагматично – не може да ги виним за това – това е икономическата философия, на която дължим благоденствието си днес. Според мен, интерес от гледна точка на висшето образование са големите предприятия в туризма, поради две причини: първо – ако се замислим прагматично, бизнес план за малките и средни предприятия се разработва за 3 години минимум и 5 максимум. За големите предприятия диапазонът е 5-7 години. Една бакалавърска програма е с продължителност 4 години, т.е. евентуален интерес за активно участие в образователния процес, с оглед кадрите, които излизат на пазара на труда да отговарят на дадени изисквания, биха имали по-скоро големите туристически предприятия. Второ – фокусът на академичното образование по туризъм не е подготовка на изпълнителски кадри /те се подготвят в професионалните гимназии по туризъм/, а управленски кадри. В малките и средните предприятия управленският персонал е малочислен или въобще не съществува, докато в големите предприятия щатовете са повече и от кандидатите за заемането им се изисква по-широкопрофилно образование.

Не бих се наел да коментирам дали не бива предприемачите в туризма да омаловажават висшето образование по туризъм. Знам само, че ако системата „работодател-обучителна организация-обучаем“ работи, всеки извлича ползи. За това се изискват не малко усилия, а не на всеки му се полагат, при положение, че нещата така и така си вървят, някак от само себе си, а няма универсална формула за сътрудничество – нещата търпят индивидуална еволюция на терен.

Кое за Вас би било най-вълнуващото пътешествие?

Мечтата ми е Нова година в Лапландия…

Пожелайте нещо на младите хора, занимаващи се с туризъм

Младите хора имат заряд и разчитат по свой интуитивен начин спецификата на времето, в което живеят. В рамките на един човешки живот е възможно ценностите да се обърнат на 180 градуса и преимущества, които са давали положителни резултати, след време да не се ценят. За мен здравето и свободното време са две ценни неща, които човек, ако ги и има и знае как да използва, стига там, където иска. Пожелавам им ги от сърце!

Интервюто взе: Нaдежда Костадинова

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!