Ние вече сме правили няколко интервюта с вас, така че нашата аудитория вероятно вече ви познава. За последно говорихме миналата година горе-долу по същото време, за това как ТУ-Габрово се справи с извънредната пандемична ситуация. Какво се случва сега, една година по-късно, кое е най-новото в университета?
Наистина преди година и няколко дни започна извънредната епидемична обстановка. Тогава се събрахме и много бързо направихме концепция как да изглежда университета в тези тогава съвсем неясни времена. Сега всичко сякаш е било преди 100 години, но ние успяхме много бързо да изградим дигитален двойник на нашия университет, поради това че бяхме по-малки или пък както си мисля аз, че бяхме по-добре организирани. Все пак габровският дух си е габровски дух, макар че не всеки го вижда, той си обикаля около нас и помогна да изградим една работеща конструкция, с която без някакви съществени корекции успяваме и досега да се справяме в тази сложна обстановка.
Обучението върви, към момента сме, бих казал, леко хибридни, защото част от лабораторните упражнения се правят на място, част се провеждат дори и в новооткрития ни технопарк. Това е атрактивно и за студентите, те имат нужда от живия контакт понякога, все пак ние сме инженерен университет. Трябва да се докоснат нещата, да се видят на живо, да се настроят. Но – справяме се.
А студентите как го приемат, особено тези, на които сега им е първа година и едва ли са си го представяли, че ще бъде по този начин?
Никой не е имал фантазии животът му да се развива по този начин и в най-лошите сценарии, но ето че се случи. Хубавото е, че учениците, които бяха 12 клас все пак имаха и малко онлайн обучение и това, което при нас се случва е продължение на техния курс на обучение от средното училище. Младите хора са по-адаптивни, при тях преходът от онлайн средата към реалната среда е по-плавен и бърз. Донякъде проблемът по-скоро беше при част университетските преподаватели, защото наистина за една година направиха страшно много.Целият материал да се дигитализира, да се качи в онлайн среда, да започнат да се водят тези лекции, семинарни упражнения, а понякога и лабораторни упражнения, защото бяхме тотално затворени в един период. Оказа се обаче, че има дисциплини, при които дали е онлайн или е присъствено, ефектът и полезността на упражнението са едни и същи. Там се стремим да пазим здравето и на хората – преподаватели, студенти. По-малкото движение на хора при всяко положение е позитивно.
Тази дигитализация помага ли това да е в плюс и за в бъдеще или е временна мярка?
Стана както в аксиомата – всяко временно нещо става постоянно. Още повече че ние сме в Габрово, така че щом нещо е направено веднъж то няма да бъде изхвърлено, но аз искрено се надявам да го използваме по-рядко. Но се оказа, че лекциите понякога са много удобни и онлайн. Даже така посещаемостта на лекциите е по-висока. Студентите разбира се има случаи, в които не винаги са съвсем концентрирани, защото онлайн губят концентрация. Това е един от основните проблеми, но иначе ползите са много добри, защото всичко се записва и след това ако някой нещо е изпуснал може да си го изгледа на спокойствие. На практика цялата информация до момента като презентации, лекционни курсове, демонстрации, филмчета, си остава в средата, в която се обучават студентите. И те могат да я ползват и в бъдеще при правене на дипломни работи или някакви по-сериозни проекти. За преподавателите също е добре, постоянно нещо се подобрява. Извърташ един цикъл лекции, виждаш че това може да стане и по-добре и няма как – предизвикателството е пред тебе – правиш го за да стане по-добре, така че следващият лекционен курс да бъде по-добър и по-полезен на студентите.
Това е доста полезно наистина, аз когато бях студент когато пропуснеш нещо беше необходимо да се ровиш и да изчетеш доста неща за да го наваксаш, докато сега с онлайн записани видео лекции и доста по-удобно да си попълниш пропуските и опресниш знанията в удобно за теб време.
Така е, да. И каналите за консултация са отворени денонощно. Дори ако студентът чете лекцията в 1:00 часа през нощта, защото тогава е намерил време и има някакъв въпрос – пише го, аз го чета на сутринта и отговарям. Наистина така се получава по-пълноценно, има ги и ползите. Нищо не може да замени живия контакт във всеки един аспект, но ползите си ги има и трябва да се възползваме от тях.
С кое най-ново може да се похвали университетът в Габрово?
В края на ноември отвори врати новия Технологичен парк на ТУ-Габрово, в който влязоха 4 от големите ни центрове по оперативната програма Наука и образование за интелигентен растеж. Тези лабораторни комплекси вече функционират и се правят и изследвания, но по-важното е, че студентите вече могат да влизат вътре и го правят. Не мога да опиша колко по-доволни са хората и колко по-интересно им е когато влезнат в една такава уникална среда. Такава инвестиция в инфраструктура не е имало в България сред всички висши училища, свързани с такива проекти. Това че ние успяхме, въпреки изключително сложната обстановка, да направим и ремонтите в строителството, машините са инсталирани, средата е уникална. Това е много важен елемент от образователния процес когато наистина обучаващите се могат да докоснат нещо, което е наистина уникално и те знаят, че няма къде другаде да го видят освен на това място. Имаме такива системи и лабораторни установки, каквито другаде у нас не могат да се видят.
Да, университет в малък град с такова оборудване би имал много плюсове и би представлявал огромен интерес за младежите, включително и от околните населени места. Вие ще кажете повече.
Това е безспорен факт и между другото тук идва ролята и на местните власти в провинциалните градове, които по всякакъв начин се опитват да създадат подходящите предпоставки за развитието на инфраструктурата и среда, в която да се случват всички тези процеси. Защото това наистина е сложен процес, това означава да се осигури не само къде да се работи, къде да се живее, къде да учат децата примерно. Смятам че Габрово е едно отлично място – град в средата на България, изключително спокоен, много чист. Всички тези предпоставки ги има. Пък и Габрово не е чак толкова далече от столицата – два часа и половина, колкото от Люлин до Младост в трафик, нещо от тоя род.
Може ли да разкажете по-подробно за специалностите в университета, какви са новоприетите студенти, колко са?
Университетът ни е структуриран в три факултета. Основният дял разбира се са инженерни специалности, свързани с профила ни – технически университет сме. В областта на техническите науки смятам, че сме лидер за България в отделни области. Да кажем в единия ни факултет по Електротехника и електроника, освен класическата електроника, която вече се профилира с автомобилната електроника, нещо изключително актуално към момента. Имаме много сериозни разработки в момента в областта на силовата електроника, в това нещо Габрово е лидер от дълги години. Имаме изключително добри позиции в областта на електроснабдяването, на електрообзавеждането, имаме в Техно Парка и най-добрата лаборатория по светлотехнически измервания. В същия този факултет са позиционирани и специалностите ни по автоматика, тука идва и роботиката, също една изключително съвременна област. Следващата стъпка е изкуственият интелект, виждаме че на места естественият започва да приключва, трябва да се борим и за изкуствения. В същия факултет са и компютърните специалности, говорим за хардуер, софтуерно инженерство, в което също имаме традиции от години.
В областта на машиностроенето и уредостроенето, т. нар. мехатроника е родена в Габрово, световната може и някъде в Япония да е родена, но българската е родена тук. Тя е този хибрид, който обединява машинните с електро и компютърните специалности от много време. Тук имаме и много сериозно присъствие на индустрията. Габрово е лидер и в машиностроителното и инструменталното производство в България като регион, а и голяма част от индустрията от другата страна на Балкана се обслужва до голяма степен от инженери, завършили Техническия университет в Габрово. Като тук говорим и за машини с цифрово-програмно управление, технология на машиностроенето, но вече в едни по-нови форми.
ТУ-Габрово развива и своите специалности в областта на хидравликата, пневматиката, климатичната и газовата техника, всички тези нови системи за отопление, охлаждане – готвим студенти във всички тези направления.
Между другото в областта на т. нар. топла обработка (коване, леене, щамповане) Габрово също е един от лидерите. В един момент се оказа, че сме единственият ВУЗ, в който инженерни специалисти могат да получат образователната и научна степен доктор в тази област – материали и материалознание.
Третият ни факултет е стопански, в него имаме класически дисциплини като стопанско управление и индустриален мениджмънт.
Сега много се говори за СТЕМ науки, може би наистина има липса на завършващи с такъв тип профил?
Имаше години, в които се говореше, че инженерното образование е изключително трудно – учиш, учиш и накрая нямаш и работа. Сега обаче вече не е така. Аз мога да ви кажа, че всеки който е учил както трябва и се е подготвял ще си намери работа като инженер и то добре платена. Наистина гладът за инженери ще става все по-голям. Но един инженер не се става за месец-два, трябват ти години. И е хубаво този млад инженер да работи в една среда каквато университетът ни например предлага. Досегът до тези нови технологии, работата с тях, подготовката на различни проекти с тази апаратура, всичко това обогатява и един ден този човек може да тръгне да развива собствен бизнес. Ще трябва да се вложат повече усилия в началото, но тази инвестиция после се възвръща многократно.
Какво се случва с по-голямата част от студентите, остават ли в България или по-скоро заминават в чужбина?
Нашите наблюдения са, че специално студентите, учещи в Техническия университет в града, по-голямата част от тях остават в България, а много голяма част от тях се и реализират.
Как университетът в Габрово комуникира с бизнеса, имате ли такива разговори за това какви специалисти точно се търсят и какви длъжности трябва да се запълнят?
Габрово и районът му е уникален от гледна точка на индустриалния си профил. Това мисля е областта, в която делът на брутният продукт от индустриално производство е най-голям, над 50%. Тук не се разчита толкова на туризъм или на някакви други производства или дейности и нуждата от такива специалисти е наистина много голяма. Ако е имало някакви проблеми между университета и това какво предлага като специалисти за местната индустрия, всичко това вече е изчистено. Имаме отлични отношения с бизнеса в Габрово и региона. Комуникацията е много добра на ниво университет – бизнес – местна власт – представители на държавната власт – училища.
Какво ще кажете на бъдещите студенти, които се колебаят дали да учат в България или в чужбина? И кое е причината, която трябва да ги убеди, въпреки че всичко, което засегнахме дотук никак не е малко, като причина, ако все пак нещо сме пропуснали – да ги доубедим?
Аз съм със свободни и либерални възгледи, свободата е нещо много важно. Но младите хора трябва да знаят, че освен свободни, в един момент те трябва да бъдат и отговорни. Няма проблем да отидат да учат в чужбина. Ще видят и научат много интересни неща, ще видят различни технологии, различна култура и това ще ги обогати. Няма да имат обаче ограничение да учат в ТУ-Габрово и да видят всичко това. Ние имаме отлични партньорски отношения с много университети в Европа, че даже и в Китай и в Япония. Всеки, който поиска по програмите Еразъм или по други програми може да отиде за един-два семестъра в чужбина, да усети този дух на другата култура, да види тяхното образование, техните възможности за развитие на науката. И ако реши да остане там или пък да се върне при нас. Като университет ние имаме двойни дипломи с немски университети повече от 8 години. Наши студенти учат 3 години в България, 1 година да кажем в Германия и накрая след завършване на бакалавърската си степен този човек, защитил дипломна работа в Габрово, получава една българска държавна диплома със стикер и една немска диплома.
Как може българската държава да подобри висшето образование, освен това, което всички научни организации искат от държавата, има ли нещо друго, което може да се направи?
Аз смятам, че държавата последните години успя да направи много в една сложна обстановка и още повече с година пандемия. Инвестираха се доста сериозни средства в областта и на образованието и на науката. Държавата не може обаче да направи всичко. Много важна е и ролята на хората, стоящи в образователните и научни институции. Те да успеят да изградят предпоставките, с които да докажат на младите хора, че това е важно за тях, че е важно да започнат да учат в България, че има перспектива от това, което те работят. Нещо изключително важно – че ако продължат да работят в областта на висшето образование, да бъдат преподаватели, да предават своя опит на следващите, това ще бъде една наистина възвърната инвестиция. Много е важно да имаме млади хора, които да имат мотивацията. Те са достатъчно и талантливи, достатъчно умни за да поемат щафетата. Трябва им още малко за да приемат, че това ще бъде важно за обществото като цяло. И това се случва, няма как винаги се е случвало и ще продължи да се случва.
