На 21 юли част от редакцията на „Българска Наука” беше в „Норвежката къща”(с. Момчиловци), където се проведе лятната школа по българистика. В нея взеха участие 11 студенти от Центъра по българистика на Славянския университет в Баку – столицата на Азербайджан. Проектът се организира и финансира от Института за докторантски и постдокторански изследвания „Диалог Европа” при Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Научен ръководител на школата от българска страна е доц. Костадин Грозев, а от азербайджанска – София Шигаева, директор на азерския център, открит през 2004 г. с подкрепата на българското посолство. (подробна информация за центъра публикувахме в предния 39-ти брой).
През 14-те дни, които прекараха в България, студентите – 7 момичета и 3 момчета ще усъвършенстват българския си език, ще слушат лекции от университетски преподаватели и докторанти към Института по съвременна политика, икономика и култура на България и страните от ЕС. „Българска Наука“ взе участие в програмата, като им представи дейността си и самото списание. Участие взе и Райчо Райчев от Сдружение „Циолковски“ представяйки програмата „Космически предизвикателства“. Като заедно отидохме и до Обсерваторията Рожен. Учени от БАН разказаха на участниците за това как работят телескопите и каква точно научна работа се извършва там. Част от запознаването им с българската култура е изучаването на народни танци и песни, с които ще се представят пред жителите на Момчиловци при получаването на дипломите си.
Българският език на студентите от Баку е на много високо ниво. Дори студенти изучаващи български от една година нямат проблем да общуват свободно на нашия език. Взехме интервю от няколко студенти и директорката на центъра в Баку София. Едно от интересните неща при взимането на интервютата беше, че една от студентките (Фатима) записваше отговорите на своите колеги на чист български език. Самото интервю се проведе в неформална обстановка и беше като разговор, в който всички се забавлявахме и обсъждахме както България, така и сътрудничеството между Азербайджан и България.
Ще предам в максимална степен автентичния стил, в който са записани отговорите на студентите. Целта е да се види доброто ниво на владеене на езика.
Фатима , 19 г.
– Какво учиш?
Уча Българско региознание от три години, сега ще съм четвърти курс. Изучаваме историята, културата, литературата…всичко за България. Ние сме осем човека в групата, които учим български език. Отделно има още десет, които учат за преводачи – те са десет. Първи курс също са десет студента.
– Защо записа тази специалност?
Много съм чувала за България и исках да науча повече, за това го уча.
Доволна ли си от образованието което получаваш?
Много е интересно, много български гости имаме – политици, учени и др. видни българи, които ни говорят за България.
– Каква е перспективата след завършване на университета с тази специалност и владеенето на български език?
Мечтая да стана посланик! Знам, че няма много места. Може във външно министерство, консулството, посолството или в българска фирма.
– Знаеш ли други езици и какви са те?
Знам английски, немски, руски, български и азерски.
Началното образование получих на руски, като азерския го знам от вкъщи. В Азербайджан всички говорят на руски и азерски.
– За първи път ли си в Българи и тук по-различно ли е от предварителната представа, която си имала? Искаш ли пак да се върнеш тук?
В България е по-добре отколкото очаквах. Най-много ми харесват хората и природата.
С най-хубави впечатления, ще похваля всичко.
Искам, много искам пак да дойда в България. ( няколко дена след взимането на интервюто в разговор ми каза „Не искам да се връщам в Баку. Много харесвам България.”)
– Какво мислиш за другите центрове в университета в Баку, къде има най-много перспектива?
Турския е най-перспективен. Намирането на работа е по-лесно.
Чешкия е най-зле, няма перспектива, няма контакти и няма развитие.
– Имаш ли любимо българско произведение?
„Бариерата” на Христо Христов по повестта „Бариерата“ на Павел Вежинов.
Обичам да чета български народни приказки.
Зулфия, 18 г.
– Какво учиш?
Завършила съм музикална гимназия с цигулка и пиано, а сега съм първи за втори курс Българско региознание.
– Защо записа тази специалност?
Обичам тази държава [България], езика прилича на руски и ми е по-лесно. (Обаждат се, че езика ни приличал на турски.) От една година го уча и много ми харесва. Много ми харесва и това, че нашата преподавателка ни дава много информация за България, за изкуството, природата и т.н.
– Каква е перспективата след завършване на университета с тази специалност и владеенето на български език?
Министерството на външните работи ми е целта – там да работя. Мисля да видя прекрасна природа. Една от моята цел е да науча български перфектно, да разговарям с българите свободно.
– За първи път ли си в Българи и тук по-различно ли е от предварителната представа, която си имала? Искаш ли пак да се върнеш тук?
Много се уморих от пътя на идване. Тук имаме готова програма за всеки ден и това много ми харесва, много нови хора срещаме и всички са доброжелателни и гостоприемни.
Нямаме много свободно време. Събота и неделя ще ходим на пикник в планината и нямам търпение вече.
Искам да се връщам още и още в България, като се надявам след една година пак да дойда.
– Какво мислиш за българския език и имаш ли любимо наше произведение?
В началото ми беше трудно и много грешах – нямаме много практика ми е трудно да го говоря.
Любимата ми книга е „Хитър Петър”, също така „Хаджи Димитър”, „Върви народе възродени” и др.
Улдуз, 20 г.
– Какво учиш?
Също студентка съм от трети за четвърти курс. Факултет международни отношения и българско регионознание в Бакинския Славянския Университет (БСУ)
– Защо записа тази специалност? Познаваш ли друг, който я е завършил?
Може би затова, че за последните 2-3 г. стана развива контакти между България и Азербайджан. Има малко специалисти в тази сфера.
За съжаление не познавам. Имам идна приятелка, тя работи като лаборантка в българския център (в БСУ) и организира различни мероприятия.
– Знаеш ли други езици? Българския не прилича ли на руския език?
Граматиката е най-трудна. Не прилича на руска граматика.
Знам азерски, турски, руски, английски, български и малко немски и френски.
Ходила съм в Русия, Турция, Грузия, Арабски емирства, Франция и България.
– За първи път ли си в Българи и тук по-различно ли е от предварителната представа, която си имала? Искаш ли пак да се върнеш тук?
Да, за първи път идвам. Чува само от преподаватели, колеги. Само добри неща, зная че в момента има криза.
Много е красива България, в нашата страна също има подобни села и климат.
Искам, много искам да видя София. Също Варна и Златни пясъци, моя леля беше във Варна и е много доволна.
Искам да се върна в Момчиловци през зимата.
– Какво мислиш за другите центрове в университета в Баку, къде има най-много перспектива?
Турския е най-перспективен. Намирането на работа е по-лесно.
Чешкия е най-зле, няма перспектива, няма контакти и няма развитие.
– Имаш ли любимо българско произведение?
Много обичам да чета на български. Пейо Яворов „Хубави очи”
София , 27 г.
– Какво образование имаш?
Аз съм завършила средно училище, после бакалавър и магистър в Славянския университет в Баку.
Магистратура завърших през 2006 г., а от 2007 г. работя в СУБ като директор на Център за български език и култура.
– Защо записа тази специалност?
Защо…така се случи просто. Исках да уча хуманитарни науки, международни отношения, а регионознание е част от международните отношения.
– Каква ти е основната дейност в центъра?
Основната ми работа е директор на центъра, а преподаването на български език е второ. Преподавам български език и външна политика на България.
– Колко човека работят по специалността след като завършат центъра с български език?
По принцим…практически малко хора си намират работа по специалността. Само още едно момиче, работеше тук, посолството на Азербайджан. Сега работи в нашето министерство на външните работи.
– Знаеш ли други езици и какви са те?
Руски, азерски, български, английски, разбирам турски и татарски. В Азербайджан има татара, аз самата съм татарка.
– Идвала ли си друг път в България и кое ти е правило най-силно впечатление? Плануваш ли следващо посещение в България?
Да, през 2002 г. дойдох за пръв път, тогава бях в Шумен. Тогава се разхождахме много, ходихме до Плиска, Преслав, Мадара, Побити камъни, Велико Търново.
През 2009 г. дойдох за три месеца на специализация в София по покана на Институт „Диалог Европа”. Тогава също посетих някои градове в България, Пловдив, Велико Търново, Балчик, Варна и др.
През 2010 г. бях на докторски семинар в Пампорово, а след това две седмици в София.
Сега (21.07.2011 г.) съм като ръководител на група студенти в лятна школа по българистика тук в Момчиловци, Родопите. Всеки път имам нови и хубави впечатления за България.
Искам да продължа обучението си тук в България, искам да взема докторска степен.
– Имаш ли любимо българско произведение?
„Бай Ганьо”, „Хитър Петър”, „Гераците”…, много са. Също така в центъра пеем много български песни и играем хора.
