Трябват търпение и любов, за да си добър учител


Безплатна доставка за Канчета с Научни картинки:

***

Любомир Казаков, преподавател по математика в ПГМТ „Проф. Цветан Лазаров“ в гр. Пловдив.

 

Да преподаваш наука на учениците е особена привилегия и отговорност. От една страна имаш ключа към изключителни знания за света и живота, а от друга – от теб зависи да го предадеш на следващото поколение. Вероятно тук се сещате поне за един учител от училище, който е запалил искрата на любопитството ви към науката, за да я превърнете след това в основа на своя професионален път. Днес ви срещаме с един точно толкова вдъхновяващ учител, който избира да бъде полезен на учениците, които понякога губят вяра в себе си и възможностите си. Любомир Казаков е учител по математика в ПГМТ „Проф. Цветан Лазаров“ в гр. Пловдив, но пази голяма професионална страст към химията. В средата на житейския си път избира да стане учител с програма „Нов път в преподаването“ на фондация „Заедно в час“ и вече втора година не спира да провокира любопитството на своите гимназисти и да прави математиката и науката по-интересни, близки и полезни за тях. 

 

Последвайте примера на Любо и кандидатствайте за учител с програма „Нов път в преподаването“. Крайният срок за кандидатстване е 15 март на сайта https://zaednovchas.bg/participant/  


Разбери повече за БГ Наука:

***

 

Какво ви мотивира да станете учител и какво ви донесе тази професия?

 

Станах учител, защото исках да работя нещо, което да ми доставя удоволствие и да не го чувствам като работа и като нещо уморително. Исках нещо, което ме кара да живея всеки един ден и като се събуждам да чакам с нетърпение да видя какво ще се случи през новия ден.

Всичко стана случайно. Първоначално преподавах частни уроци по математика на децата на мои приятели. Същевременно си търсех постоянна работа. Веднъж един приятел ми сподели, че имал познат, който участва в програмата “Заедно в час” и бил много доволен от нея. След това, малко на шега, реших да погледна за какво става въпрос. Влязох в сайта на организацията и видях какви са ценностите и идеалите, които търси в подходящите учители. Реших че се вписвам и изпратих моя отговор на технияте модули. Оказа се, че ме приеха.

След като вече бях приет започнах програмата за обучение. Беше много вълнуващо, въпреки че два месеца бяхме плътно пред компютрите, понеже хванахме пандемичните ограничения. Може би ако можехме да се видим на живо, щеше да бъде по-голямо приключение, но и така беше достатъчно вълнуващо. Това беше много динамично време, което изпита върха на нашите възможности като хора и като учители, които един ден следва да преподават в класната стая. 

Започнах работа в училище само 4-5 дни преди началото на учебната година. Бързо трябваше да вляза в час – кое, кога ще преподавам, да си набавя учебници, да разгледам материала, който ни предстои. Освен това още с първата година ми дадоха клас, на който да бъда класен ръководител. Това допълнително беше едно голямо предизвикателство за мен. Не съжалявам за това, защото динамичното време, в което бяхме заедно и голямата отговорност ми помогнаха да израсна като учител.

 

Разкажете повече за вашите идеи и похвати за преподаване на наука в училище?

 

Завършил съм за инженер хранително-вкусова промишленост в Университета по хранителни технологии в Пловдив, като специалността ми е Технология на напитките. Опитвал съм се да съчетавам този опит с начина, по който преподавам, с ясното съзнание, че няма всички да станат технолози като мен. Важно е да придобият разбиране какво от всичко това един ден може да им върши работа във висшето учебно заведение или дори ако искат самостоятелно да изучават нещо в свободното си време. 

Всичко, което съм работил преди, сега се опитвам да го вкарам по подходящия начин в средата ми с учениците и нашите уроци. Даже имаше един случай, когато им казах, че съм учил как се прави уиски, а те поискаха да им дам някаква рецепта за технологията. Случвало се е да им обяснявам подробности и за производството на торти – как да използват оптимално количествата на консумативи, с които разполагат. Обяснявам им неща и от химията, която съм учил преди – колко практична може да бъде в живота, как аз съм стигал до моменти, в които съм използвал химията в ежедневието си, например за илюминации или фойерверки и как мога да ги науча на тези неща. 

 

Цялата статия, както и много подобни, можете да прочетете в новия Брой 151 на списание Българска Наука.

Подаряваме ти първите 55 стр. от брой 151 тук>>


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.