Любомир Казаков, преподавател по математика в ПГМТ „Проф. Цветан Лазаров“ в гр. Пловдив.

Да преподаваш наука на учениците е особена привилегия и отговорност. От една страна имаш ключа към изключителни знания за света и живота, а от друга – от теб зависи да го предадеш на следващото поколение. Вероятно тук се сещате поне за един учител от училище, който е запалил искрата на любопитството ви към науката, за да я превърнете след това в основа на своя професионален път. Днес ви срещаме с един точно толкова вдъхновяващ учител, който избира да бъде полезен на учениците, които понякога губят вяра в себе си и възможностите си. Любомир Казаков е учител по математика в ПГМТ „Проф. Цветан Лазаров“ в гр. Пловдив, но пази голяма професионална страст към химията. В средата на житейския си път избира да стане учител с програма „Нов път в преподаването“ на фондация „Заедно в час“ и вече втора година не спира да провокира любопитството на своите гимназисти и да прави математиката и науката по-интересни, близки и полезни за тях. 

Последвайте примера на Любо и кандидатствайте за учител с програма „Нов път в преподаването“. Крайният срок за кандидатстване е 15 март на сайта https://zaednovchas.bg/participant/  

Какво ви мотивира да станете учител и какво ви донесе тази професия?

Станах учител, защото исках да работя нещо, което да ми доставя удоволствие и да не го чувствам като работа и като нещо уморително. Исках нещо, което ме кара да живея всеки един ден и като се събуждам да чакам с нетърпение да видя какво ще се случи през новия ден.

Всичко стана случайно. Първоначално преподавах частни уроци по математика на децата на мои приятели. Същевременно си търсех постоянна работа. Веднъж един приятел ми сподели, че имал познат, който участва в програмата “Заедно в час” и бил много доволен от нея. След това, малко на шега, реших да погледна за какво става въпрос. Влязох в сайта на организацията и видях какви са ценностите и идеалите, които търси в подходящите учители. Реших че се вписвам и изпратих моя отговор на технияте модули. Оказа се, че ме приеха.

След като вече бях приет започнах програмата за обучение. Беше много вълнуващо, въпреки че два месеца бяхме плътно пред компютрите, понеже хванахме пандемичните ограничения. Може би ако можехме да се видим на живо, щеше да бъде по-голямо приключение, но и така беше достатъчно вълнуващо. Това беше много динамично време, което изпита върха на нашите възможности като хора и като учители, които един ден следва да преподават в класната стая. 

Започнах работа в училище само 4-5 дни преди началото на учебната година. Бързо трябваше да вляза в час – кое, кога ще преподавам, да си набавя учебници, да разгледам материала, който ни предстои. Освен това още с първата година ми дадоха клас, на който да бъда класен ръководител. Това допълнително беше едно голямо предизвикателство за мен. Не съжалявам за това, защото динамичното време, в което бяхме заедно и голямата отговорност ми помогнаха да израсна като учител.

Разкажете повече за вашите идеи и похвати за преподаване на наука в училище?

Завършил съм за инженер хранително-вкусова промишленост в Университета по хранителни технологии в Пловдив, като специалността ми е Технология на напитките. Опитвал съм се да съчетавам този опит с начина, по който преподавам, с ясното съзнание, че няма всички да станат технолози като мен. Важно е да придобият разбиране какво от всичко това един ден може да им върши работа във висшето учебно заведение или дори ако искат самостоятелно да изучават нещо в свободното си време. 

Всичко, което съм работил преди, сега се опитвам да го вкарам по подходящия начин в средата ми с учениците и нашите уроци. Даже имаше един случай, когато им казах, че съм учил как се прави уиски, а те поискаха да им дам някаква рецепта за технологията. Случвало се е да им обяснявам подробности и за производството на торти – как да използват оптимално количествата на консумативи, с които разполагат. Обяснявам им неща и от химията, която съм учил преди – колко практична може да бъде в живота, как аз съм стигал до моменти, в които съм използвал химията в ежедневието си, например за илюминации или фойерверки и как мога да ги науча на тези неща. 

Независимо че преподавам математика, всички тези знания и похвати ми помагат в часовете да вкарвам учениците в темата. Това разбира се не е всеки ден, но понякога има моменти, в които мога да намеря такива ситуации и да ги използвам.

Как учителите могат да се борят с фалшивите научни новини?

Математиката е такъв предмет, че в повечето моменти е трудно да задържиш вниманието на учениците върху това, което ти искаш. В повечето случаи те се вълнуват от други неща, опитват се да влязат в ролята на жертви, че заради онлайн обучението не могат да трупат знания при такива условия. Затова си говорим за критично мислене и за това как могат да отсеят полезната и правилна информация, независимо от какви източници идва. Но за тези неща си говорим повече в междучасията или когато хапваме заедно някъде извън час, отколкото в самата класна стая. Работим в тази насока – да има повече комуникация и да се изговарят нещата, без значение от отправната точка.

Как “Заедно в час” ви помогна за вашия професионален път?

Първото, което “Заедно в час” ми даде като подготовка, беше да успея да самоорганизирам себе си. Аз по същество съм сангвиник и една от най-големите ми борби е като започна нещо да го довърша докрай. Беше ми много трудно, защото валяха задача след задача по време на обучението в “Заедно в час”. Там идеята е да намериш правилен подход, защото не всичко се дава на готово, а ти сам трябва да изведеш някои от знанията. 

Едно е учениците да очакват един учител просто да излезе на дъската и да напише всичко наготово, а те само да го препишат; друго е да им дадеш ресурси, от които те сами да извлекат информацията, да се опитат да я подредят по някакъв начин и да сглобят картината. Дори и да не е изцяло вярна, с малки корекции от твоя страна, с твоя помощ учениците могат сами да стигнат до генералните изводи за това, което искаш да ги научиш.

Другото, което успях да взема от “Заедно в час” е да реорганизирам себе си и своето свободно време, да приоритизирам живота си като учител и да свикна да жертвам повече отколкото в началото съм имал като желание.

Станах учител защото винаги във времето, когато съм имал комуникация с децата на моите приятели от различни възрастови групи, съм се чувствал комфортно. Явно това е една от дарбите, които ми е дадена, така че реших да я използвам докрай. А пък училището е едно много подходящо място където можеш да взаимодействаш с учениците и да ги водиш в посоката, която да предизвика не само техния академичен, но и поведенчески модел. Ние много си говорим за етика, говорим си за правилни неща от гледна точка на морални модели в живота и ги коментираме. Вярвам че дори и в началото те да не осъзнават всичко, ще дойде време, в което ще узреят. Всичко е до време, затова трябва да бъдем търпеливи и да поливаме тези семена, за да можем да ги видим след края на дадена година или випуск как разцъфват и дават плодове.
Това е, което ме накара да стана учител – искам да съм близо до тези деца и да им преподавам по един по-различен и по-красив начин математиката колкото и тя да е трудна за тях.

Какво бихте посъветвали другите учители и хората, които тепърва ще навлязат в тази професия?

Според мен има две много важни неща, на които човек трябва да си отговори, преди да поеме в тази посока. Няма как да претеглиш всички плюсове и минуси, за да знаеш кое е правилното в момента и кое не е. Основното нещо в избора на учителска професия е свързано с това дали обичаш да се занимаваш с деца и дали си достатъчно търпелив. Тук за мен е много важно за всеки един учител да не се стреми да се бори с клоните на дърветата, а да търси корена на проблема. Защото има ученици, които са умни, но имат проблеми в семействата си или примерно имат неправелна среда. Ако ти сметнеш, че това е достатъчно да се откажеш да работиш с даден ученик, ти не можеш да му дадеш възможност да намери пътя, по който да срещне себе си в съвсем друга перспектива на живота, там където той може да бъде успешен. За мен е много важно, ако един човек иска да става учител, да си отговори на въпроса дали е достатъчно търпелив с недостатъците на хората около себе си, обича ли децата, обича ли да се занимава с тях и може ли да намери общ език с тях. Тук идва и втората точка – отделянето на необходимото време, за да се подготвиш за всичко, което предстои в училище. През първите няколко години учителят трябва да инвестира по-голямата част от времето си, за да научи себе си как и по какъв начин да преподава своята материя, на език, който е достъпен и интересен за децата. Понякога може нещо въобще да не им е интересно, но все пак да намерят някаква допирна точка.
Затова трябват търпение и любов.

Станете учител със “Заедно в час” до 15 март и ще получите специализирано допълнително обучение, подкрепа от ментор, намиране на позиция в училище, учителска правоспособност (ако нямат такава), възможности за кариерно развитие, полезни ресурси, професионални контакти и силни приятелства. Всички обучения, включени в програмата, непрекъснато се адаптират за нуждите на новите учители, като от 2020 г. има и специални модули за ефективно преподаване в онлайн среда.

-50% на Абонамента (Годишен и Вечен) | Най-голямото намаление на БГ Наука за 2024 г.