Три инициативи за развитието на хуманитарните специалности в България

Тази статия обобщава три интервюта на Българска Наука, взети от преподаватели в български университети и публикувани, заедно с още много други интересни материали, в новия Брой 148 на списанието (линк).

Диана Върголомова е главен асистент доктор в СУ “Св. Климент Охридски” и се занимава

основно с лингвистика и антропология. Нейната специалност е Италианска филология, където тя преподава историческа граматика на италиански език, история на италианския език, история и култура на Италия, както и различни избираеми курсове, свързани с научните ѝ търсения, които са въведение в антропологията, антропологическа лингвистика и др.

Тази година, заедно със своите студенти, тя ръководи една доста интересна инициатива, в резултат на която те превеждат стиховете на Данте Алигиери. Малко популярно е всъщност, че този иначе световноизвестен автор, освен Божествената комедия, е писал и стихове. Досега тези негови творби никога не са били превеждани на български, но с подкрепата и финансирането на Италианския културен институт, вече ги има издадени в специална книга, която можете да видите на този линк. Като това е заслуга изцяло на д-р Върголомова и девет нейни студентки – всичките момичета. Но трябва да се отбележи, че иде реч за една доста трудоемка задача, тъй като не става въпрос за обикновен дословен превод, а за превод, който да запазва ритъма, структурата, римата, броя срички и въобще особеностите на тогавашния изказ. Предизвикателство, изискващо перфектно познаване на италианския език, включително в средновековната му форма, цялостното творчество на Данте и въобще духа на епохата, в която е живял, както и усет към поезията като цяло.


РЕКЛАМА:

***

Специално за студентите си д-р Върголомова споделя, че с огромен ентусиазъм са се заели с тази нелека извънредна задача, без да се вълнуват от това дали тя ще им донесе някакви преки дивиденти, като повишаване на оценката например. Начинанието отнема почти цял семестър усърдна работа на екипа, но студентите вече питат каква ще бъде следващата им задача, очевидно увлечени от тази специфична специалност, която може да бъде наистина много вълнуваща и интересна за тях при подобен оригинален подход на преподаване и упражнения.

 


Петър Воденичаров е доцент по социолингвистика и психолингвистика в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. Освен университета и Катедрата по славистика той представлява Международния семинар за балканистични проучвания и специализации към Филологическия и Правно-историческия факултет. Семинарът е създаден през 1991 г. и от тогава до днес функционира главно чрез проекти към ЮНЕСКО, Европейския съюз, Отворено общество, Австрийския център и др. Чрез него се организират курсове по български език за чужденци, като курсът се провежда от Филологическия факултет с подкрепата на МОН.

Отделно съвместно с Института за Югоизточна Европа в Грац и Виенския университет се организират курсове по историческа антропология за студенти и докторанти от тези и от български университети.

От 30 години те издават списание „Балканистичен форум“, на което сега доц. Воденичаров е главен редактор. Списанието е индексирано в най-престижната база данни – SCOPUS/Q 2/ и WEB OF SCIENCE и е второто по-влияние, според индекса на цитиране, хуманитарно издание в България. То има интердисциплинарен характер, тематично е и предоставя свободен форум за дискусии на специалисти езиковеди, литературоведи, историци, архивисти, антрополози и социолози.
Подкрепата на фонда е важна за издаването на списанието и за неговата независимост. Тя дава самочувствие на авторите му, че това, което правят, е важно за българското общество. Политика на фонда е да насърчава интердисциплинарните изследвания и чуждестранните участия. Тя е признание и за издателската колегия на списанието, която включва редица изтъкнати специалисти от страната и чужбина.

 


Бойка Златева е главен асистент, доктор по аналитична химия и изследовател в Център за върхови постижения „Наследство Бг“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. 

Вече близо 25 години тя се занимава активно с археометрия, която се явява интердисциплинарна област между точните науки като физика, химия и биология от една страна и хуманитарните – като история и археология.

В Центъра по археометрия с лаборатория по реставрация и консервация като част от центъра за върхови постижения „Наследство Бг“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, нейната работа е да развива и прилага съвременни инструментални техники. Тези техники включват рентгенофлуоресцентен анализ, рентгенографски спектрометър, инфрачервена спектрометрия и др.

Благодарение на закупените специализирани апарати по проекта, Центъра по археометрия с лаборатория по реставрация и консервация се превърна в най-модерната и добре оборудвана лаборатория за анализ на археологически находки в България.

Към момента тя и екипът ѝ изследват находки от спасителните разкопки до село Стоян Михайловски от миналата година. Това са най-вече фибули от тракийски тип и други допълнителни находки, на които се прави комплексен анализ, целящ определянето на вида на използваните сплави и установяването на прилики/разлики въз основа тип на изделието и химически състав. Освен фибулите те са анализирали и върхове на стрели, железни шлаки, както и скален материал, взет в близост до разкопките. Въпросните находки са датирани на около 2500 години.

Допълнително се работи по още два подобни проекта в сътрудничество с НБУ, а по друг проект екипът анализира тракийско защитно въоръжение като шлемове, наколенници и брони от територията на днешна България, като въз основа на определения състав на

сплавта, от която са изработени и типа на артефакта могат да се проследят търговски пътища, да се определи техниката, използвана за изработка на изделието, наличието на различни преправки, правени в древността и т.н.

 

Подробности по тези и много други интересни новини от света на науката по света и у нас можете да прочетете в новия Брой 148 на списание Българска Наука – линк.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: