Третата симулирана мисия до Марс се “връща” на Земята

Mars500_crew_at_press_conf_2,1.jpg

Приключи експериментът MARS500 – шестима астронавти оцеляха 520 дни в изолация

http://www.esa.int/images/P1060450_large,0.JPG

На 4-ти ноември в Москва за пръв път от 520 дни беше отворен люкът на експерименталната капсула, затворен херметически на 3-ти юни 2010 г. Трима руснаци, един китаец, един французин и един италианец прекараха заедно година и половина в обща площ от 550 кв.м., разпределена на три помещения. С това приключи третият етап на експеримента на име Mars500, целящ да установи възможностите и психологическите ефекти за продължително пребиваване на хора в затворено пространство е извършен в Института по биомедицински проблеми в Москва. Доброволците са:

първи етап (15 дни):
Антон Артамонов, р.1982 г., Русия, инженер, физик и програмист
Олег Артемиев, р.1970 г. космонавт
Александър Ковальов, р.1982 г., инженер в лабораторията по телемедицина на IBMP;
Дмитри Перфилов, р.1975 г., анестесиолог в лабораторията по телемедицина на IBMP;
Сергей Рязан, р.1974 г., командир на екипажа, психолог и космонавт;
Марина Тугушева, р.1983 г., биолог и изследовател от IBMP

втори етап (105 дни):
Олег Артемиев, Русия, космонавт
Алексей Баранов, Русия, лекар,
Сирил Фурние, пилот от френските авиолинии
Оливър Кникел, Германия, машинен инжинер от армията
Сергей Рязански, Русия, космонавт,
Алексей Шапков, Русия, спортен психолог


РЕКЛАМА:

***

трети етап, приключил на 4-ти ноември-  (520 дни  – от 03 юни до 4-ти ноември 2011 г.):
Ромен Шарл, 31 г., Франция, инженер;
Сухроб Рустамович Камолов, Русия, хирург,
Алексей Сергеевич Ситьов, Русия, инженер,
Александър Егорович Смолеевски, Русия, психолог,
Диего Урбина, 27 г., Италия, инженер
Уанг Юе (王跃), Китай, 27 г., инструктор в Китайския Център за космически изследвания и тренировки.

Всички са били обект на стотици физически и физиологични тестове,  хиляди пъти са им взимани проби урина и кръв, както и са изпитали до 20 минути закъсняване в комуникацията. Изпитано е комплексното биологическо и психологическо въздействие на евентуалният бъдещ продължителен полет. След края на експеримента доброволците са видимо бледи и по всяка вероятност с леки медицински проблеми, като понижен имунитет, например, но здравето им явно е във съвсем задоволително състояние.

Изследванията са дали важна информация за това как хората се справят с клаустрофобия, скука и дълготрайното и неизменно присъствие на ограничен кръг от едни и същи хора в малко пространство за много дълго време.
„Научихме, че можеш да сложиш шест човека в изолация за година и половина и те да се представят добре“  – казва д-р Арне Кристер Фуглесанг, шведски астронавт от ESA и ръководител на отдел по приложни науки към Европейската космическа агенция, който е ръководил проекта.

Разбира се, експериментът е далеч от реалните условия на истинска мисия до Марс. Въпреки че са били изолирани и са подлежали на симулирани  спешни ситуации, като прекъсване на електричеството, екипажът не е бил изправяни пред истински рискове. Всеки един е можел по всяко време да напусн.  „Това показва разликата с истинската мисия“ – казва д-р Джейсън Кринг  , психолог от отдел  Човешки фактори и системи към  „Университета по ареновавтика Ембри-Ридл „в Дейтона Бийч, Флорида.

Шерил Бишъп, биостатистик и психолог от медицинския клон на Тексаския университет в Галвестън, смята, че вероятно по-добро място за провеждане на подобен експеримент е отдалечено място, като Антарктика. „Съжалявам за пропуснатата възможност“  – казва тя – „Можеха да проведат същия експеримент  в среда, която е наистина отдалечена и зимните месеци са наистина опасни.“

От своя страна, д-р Фуглесанг признава, че няма как да имитират напълно факторът „опасност”. Няма как и да осъществят насилие над свободната воля на всеки участник да напусне (показателно е, обаче, че такъв случай няма и при шестимата!).
„Това, заради което е било по трудно (на екипажа) е че са си стояли на едно място, а не са отивали наистина към Марс.“ –добавя д-р Фуглесанг. „Беше невъзможно да създадем налягането и мотивацията, които истинското пътуване до Марс би причинило, въпреки че екипажа симулира разходка по повърхността на Марс по средата на експеримента”.

Симулираното  забавяне в комуникацията обаче, както и на някои технически „проблеми”, са доближили експеримента до евентуалната истинска мисия.

Учените смятат също, че на борда на следващата капсула би следвало да има смесен екипаж, както в първия етап. Присъствието на жени като цяло се отразява благоприятно на културното и поведенческо ниво на групата в ситуации като тази, при която е проведен експериментът.
На 8-ми ноември в Москва, в Президентската зала на Агенция „РИА – новости“ ще се състои пресконференция на екипажа.

Виртуален поглед отвътре – http://www.pano360.ru/vtours/mars-500/station/tour.html

 

http://www.esa.int/SPECIALS/Mars500/
http://mars500.imbp.ru/en/index_e.html
http://www.nature.com/news/2011/111104/full/news.2011.629.html


Европейска нощ на учените 2022 г.: