Автор: Цветомира Бeкриева

През 1999 г. астрономът Джон Гизис, заедно с екипа си от изследователи, открива изключителната звезда TRAPPIST-1, около която впоследствие се оказва, че има не една, не две, а цели седем екзопланети. Първоначално звездата е наименувана 2MASS J23062928-0502285, тъй като е открита от проекта Two Micron All-Sky Survey (2MASS) – съвместен проект между Масачузетски университет в Амхърст, IPAC и NASA. Звездата е разположена на около 39 светлинни години (12 парсека) от Земята по посока на съзвездието Водолей. Тя е звезда от тип хладно червено джудже с малко по-голям диаметър от Юпитер, но цели 84 пъти по-масивна от него. В сравнение със Слънцето обаче, TRAPPIST-1 е много по-маломасивна звезда – с маса едва 8% от тази на нашата звезда.

Съпоставка между диаметъра на Слънцето и на TRAPPIST-1. Източник: ESO

Впоследствие през май 2016 г. изследователи обявяват откритието на три планети около звездата, засечени чрез телескопа Transiting Planets and Planetesimals Small Telescope (TRAPPIST) в Чили. От него звездата получава модерното си име. 

По късно през същата година звездната система се изследва с космическия телескоп Hubble. Той установява, че двете най-близки до звездата планети TRAPPIST-1b и TRAPPIST-1c най-вероятно не притежават преобладаващо водородни атмосфери, както повечето газови гиганти, което насочва към извода, че планетите са скалисти. Резултатите от изследването са публикувани през юли 2016 г. 

На 22 февруари 2017 г. пък се публикува изследване, проведено с наскоро пенсионирания космически телескоп Spitzer на NASA и телескопа VLT в Атакама, което доказва, че планетите не са три, а цели седем. С това откритие системата TRAPPIST-1 се превръща в шампион по брой планети от всички открити звездни системи досега. 

Освен факта, че планетите в TRAPPIST 1 са толкова многобройни, тяхното разположение също е изключително голяма рядкост – те обикалят звездата си приблизително в една равнина – точно както планетите в Слънчевата система. Това откритие позволява да се изследва динамичната еволюция на системата, като така можем да получим по-точни модели и изводи за условията, които правят една планета потенциално обитаема.

 Изображението показва съпоставка между разстоянията до звездата и големините на скалните планети в системата TRAPPIST-1 и Слънчевата система. Източник: NASA/JPL-Caltech

И нещо повече – оказва се, че три от тях (e, f и g) попадат в обитаемата зона на звездата, тоест има възможност на повърхнистта им да съществува вода в течно агрегатно състояние. Според някои смели предполежения не три, а цели шест от планетите попадат във видимата обитаема зона на звездата. През ноември 2018 г. изследователите определят, че планетата TRAPPIST-1e е най-подобна на Земята, с Индекс на подобие на Земята1 от 0,95 (95% подобна на Земята). Това я превръща в обект на засилено изучаване. 

Цялата статия е в брой 130 на списание “Българска Наука” >>
Вижте всички статии от броя:

20 статии в брой 130 – вижте ги:

(отвори ДЕМО – първите 30 стр. )

СЪДЪРЖАНИЕ: 

• Какво се крие в архивите на БАН?
• Интервю с д-р Неделчо Иванов, Университетска болница „Александровска“
• Д-р Антоан Тонев (директор на СМГ) – Наистина “Съединението прави силата”
• Разговаряме с ректора на ТУ-Габрово проф. д-р инж. Илия Железаров

• Какво представляват подземните води?
• Как водата може да осигури достъпна енергия от възобновяеми източници

• TRAPPIST-1 и седемте планети
• Великият дебат или как Вселената „се разшири”
• Земната мантия, а не земното ядро, може да е генерирала ранното магнитно поле на планетата

• Най-древната човешка ДНК е открита в 800 000 годишен зъб на канибал

• Ендогенните ретровируси – проклятие или благословия
• Учени установиха, че грипните ваксини могат да бъдат използвани и като оръжие срещу рака
• Прилепите са основен източник на човешки вируси, но самите те не са важни
• Могат ли текстилните маски да възпрепятстват разпространението на коронавируса
• Нови клинични данни потвърждават хипотеза на учени от БАН за ролята на инфламазомата NLRP3 в патогенезата на усложненията при COVID-19

• Учени отчитат, че социалните умения започват да намаляват около 40-те
• Либерализъм и епидемии
• За саможертвата на героите и въстанието на обречените
• Втората Ботйова чета – от възторга до отчаянието

Вземи само този брой в PDF >>