Трагичната съдба на потомката на цар Йоан Асен II, на която Белини посвещава своята опера “Беатриче ди Тенда”

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Автор: Елена Страхилова

Днес ще ви разкажем за една от потомките на цар Йоан Асен II, за която в България почти нищо не е известно, но чиято драматична съдба вдъхновява италианския композитор Винченцо Белини през 1833 г. да напише операта си “Беатриче ди Тенда”, а английския писател Рафаел Сабатини да я включи като персонаж в историческата си новела “Белларион”.

(Снимка 1. Беатриче ди Тенда, гравюра от XV в. Credit: Wikimedia Commons. Свободни за споделяне изображения.)

Защо Беатриче Ласкарис де Вентимиля ди Тенда е пряка потомка на Йоан Асен II?

Както знаем от историята, неговата дъщеря Елена Асенина от брака му с унгарската принцеса Анна-Мария, се омъжва за Теодор II Дука Ласкарис и става императрица на Никейската империя. Раждат им се шест деца, от които ние ще спрем вниманието си по-специално върху четвъртото от тях – дъщеря им Евдокия Ласкарина Асенина. Скоро след смъртта на баща ѝ животът им придобива трагичен обрат, защото тронът е узурпиран от Михаил VIII Палеолог, който светкавично се разправя със законния наследник на Никея, нейния брат Йоан IV Дука Ласкарис. Едва 11-годишен, Йоан IV е вероломно ослепен навръх рождения си ден и затворен до края на живота си в манастир, а узурпаторът си разчиства сметките и с Евдокия и сестрите ѝ, които омъжва по най-бързия начин за чужденци и ги разпраща извън пределите на империята, за да предотврати бъдещи опити на техните наследници да предявят правата си върху престола.


РЕКЛАМА:

***

Така на 13-годишната Евдокия е намерен съпруг италианец, който по същото време по случайност се намира в Константинопол като част от свитата на новите съюзници на Михаил VIII Палеолог – генуезците. Граф Гулиелмо Пиетро ди Вентимиля, по това време 31-годишен, е васал на Генуа след като неговото графство Вентимиля на границата между Италия и Франция е погълнато от могъщата италианска република. През юли 1261 г. Евдокия и Гулиелмо се оженват и заминават за Вентимиля с богатата зестра на младоженката – 25 000 перпери, богати дарове и не на последно място правото да използва в семейния си герб двуглавия орел, доказателство за царствения ѝ произход.

(Снимка 2. Фамилният герб на рода Ласкарис Вентимиля с двуглавия орел. Credit: Wikimedia Commons. Свободни за споделяне изображения.)

Самата Евдокия също води интересен живот и след смъртта на съпруга си става дипломат на краля на Арагон, но за да не се отклоняваме много, се налага тази любопитна история да оставим за някой друг път.

И така, Евдокия и Гулиелмо имат седем деца, но връзка с нашата героиня Беатриче има най-големият им син Джовани Ласкарис де Вентимиля (1264-1323). Той неслучайно взема фамилията на майка си Евдокия, защото очевидно императорското име Ласкарис му носи повече престиж. Неговият син Гулиелмо Пиеро II Ласкарис (1305- 1369) на свой ред има син Пиетро Балбо ди Вентимиля Ласкарис (1360-1406) и на този именно Пиетро през 1372 г. се ражда дъщеря Беатриче Ласкарис ди Тенда.

В архивите не е запазена информация за ранните години от живота на Беатриче, но е отбелязано, че на 2 септември 1403 г. във фамилния замък на Ласкаридите в град Тенда се състояла пищната ѝ сватба. Тридесет и една годишна, тя се омъжва за италианския благородник Фачино Кане. По това време Фачино вече е натрупал значително състояние покрай военната си кариера на наемник (кондотиер) на миланския херцог Висконти, освен това разполага и с голямо политическо влияние. Фачино се отнася внимателно и нежно със своята съпруга и тя става вярна негова спътница – отлична ездачка, тя го съпровожда по време на неговите военни кампании и се отличава с боен дух и сърцатост. Но през 1412 г. Фачино умира и казват, че последната му воля на смъртния му одър била Беатриче да се омъжи повторно за новия херцог на Милано 20-годишния Филипо Мария Висконти, за чиято закрила Фачино отговарял приживе. Своята роля за решението на вдовицата изиграва и епископът на Милано, който я убеждава да приеме това брачно предложение.

Така още същата 1412 година Беатриче се омъжва за два пъти по-младия от нея Филипо. Този брак по сметка донася на Филипо Висконти огромното богатство на Беатриче, възлизащо на половин милион флорини, обширните имения, включващи градовете Верчели, Новара, Тортона, Александрия и езерото Лаго Маджоре, и няколкостотин войници, принадлежали на Фачино. Но животът на Беатриче с Филипо е съвсем различен – ревнувайки я от някогашната слава на покойния ѝ първи съпруг, дразнещ се от нейната образованост и начетеност, но и от популярността ѝ сред поданиците на Миланското херцогство, Филипо живее отделно от нея в замъка си Бинаско, отдаден на разгул и изневери. Няколко години след брака им той се влюбва в една от придворните дами на Беатриче – Аниезе (или Агнес) дел Майно.

(Снимка 3. Замъкът Бинаско. Credit: Wikimedia Commons. Свободни за споделяне изображения.)

За да се отърве от жена си, Филипо Висконти прибягва до едно обичайно за епохата средство – обвинява я в прелюбодейство. По негова заповед са арестувани трубадурът Мишел Оромбели, който често забавлявал Беатриче с лютнята и песните си, и две от прислужниците ѝ. Подложени на изтезания, те потвърждават фалшивите обвинения към господарката си и на 23 август 1418 г. Беатриче е задържана. Но за да бъде предотвратен евентуален опит за бунт в Милано в нейна защита, тя е затворена в тъмницата на замъка Бинаско, отдалечен на 15-тина км от града, а градските порти на Милано остават затворени до обяд на същия ден. Въпреки гаврите и двадесет и четирите удара с камшик, които изтърпява, херцогинята отрича обвиненията, но това не пречи да бъде призната за виновна. На 13 септември 1418 г. Беатриче заедно с трубадура и двете прислужници е обезглавена в двора на замъка Бинаско, след което е заровена в обща яма.

Така трагично завършва животът на тази потомка на Йоан Асен II, която не оставя наследници. Но нейната съдба успява да развълнува съвременниците ѝ и става сюжет в творбите на редица автори от онази далечна епоха, вълнува умовете дори и столетия по-късно.

Използвана литература:

Carlo Tedaldi Fores, Beatrice di Tenda Tragedia Istorica.1825.

De Carli, Edoardo, Chi era Costui – Scheda di Beatrice Lascaris di Tenda.