Трагичната съдба на потомката на цар Йоан Асен II, на която Белини посвещава своята опера “Беатриче ди Тенда”

Накратко: Статията разказва за Евдокия Ласкарина Асенина, потомка на цар Йоан Асен II, чийто живот е преобразен от политическата узурпация в Никейската империя. След принудителното омъжване на наследниците на династията Ласкари, нейният драматичен съюз с италиански граф става вдъхновение за операта „Беатриче ди Тенда“ на Винченцо Белини.

Автор: Елена Страхилова

Днес ще ви разкажем за една от потомките на цар Йоан Асен II, за която в България почти нищо не е известно, но чиято драматична съдба вдъхновява италианския композитор Винченцо Белини през 1833 г. да напише операта си “Беатриче ди Тенда”, а английския писател Рафаел Сабатини да я включи като персонаж в историческата си новела “Белларион”.

(Снимка 1. Беатриче ди Тенда, гравюра от XV в. Credit: Wikimedia Commons. Свободни за споделяне изображения.)

Защо Беатриче Ласкарис де Вентимиля ди Тенда е пряка потомка на Йоан Асен II?

Както знаем от историята, неговата дъщеря Елена Асенина от брака му с унгарската принцеса Анна-Мария, се омъжва за Теодор II Дука Ласкарис и става императрица на Никейската империя. Раждат им се шест деца, от които ние ще спрем вниманието си по-специално върху четвъртото от тях – дъщеря им Евдокия Ласкарина Асенина. Скоро след смъртта на баща ѝ животът им придобива трагичен обрат, защото тронът е узурпиран от Михаил VIII Палеолог, който светкавично се разправя със законния наследник на Никея, нейния брат Йоан IV Дука Ласкарис. Едва 11-годишен, Йоан IV е вероломно ослепен навръх рождения си ден и затворен до края на живота си в манастир, а узурпаторът си разчиства сметките и с Евдокия и сестрите ѝ, които омъжва по най-бързия начин за чужденци и ги разпраща извън пределите на империята, за да предотврати бъдещи опити на техните наследници да предявят правата си върху престола.

Така на 13-годишната Евдокия е намерен съпруг италианец, който по същото време по случайност се намира в Константинопол като част от свитата на новите съюзници на Михаил VIII Палеолог – генуезците. Граф Гулиелмо Пиетро ди Вентимиля, по това време 31-годишен, е васал на Генуа след като неговото графство Вентимиля на границата между Италия и Франция е погълнато от могъщата италианска република. През юли 1261 г. Евдокия и Гулиелмо се оженват и заминават за Вентимиля с богатата зестра на младоженката – 25 000 перпери, богати дарове и не на последно място правото да използва в семейния си герб двуглавия орел, доказателство за царствения ѝ произход.

(Снимка 2. Фамилният герб на рода Ласкарис Вентимиля с двуглавия орел. Credit: Wikimedia Commons. Свободни за споделяне изображения.)

Самата Евдокия също води интересен живот и след смъртта на съпруга си става дипломат на краля на Арагон, но за да не се отклоняваме много, се налага тази любопитна история да оставим за някой друг път.

И така, Евдокия и Гулиелмо имат седем деца, но връзка с нашата героиня Беатриче има най-големият им син Джовани Ласкарис де Вентимиля (1264-1323). Той неслучайно взема фамилията на майка си Евдокия, защото очевидно императорското име Ласкарис му носи повече престиж. Неговият син Гулиелмо Пиеро II Ласкарис (1305- 1369) на свой ред има син Пиетро Балбо ди Вентимиля Ласкарис (1360-1406) и на този именно Пиетро през 1372 г. се ражда дъщеря Беатриче Ласкарис ди Тенда.

В архивите не е запазена информация за ранните години от живота на Беатриче, но е отбелязано, че на 2 септември 1403 г. във фамилния замък на Ласкаридите в град Тенда се състояла пищната ѝ сватба. Тридесет и една годишна, тя се омъжва за италианския благородник Фачино Кане. По това време Фачино вече е натрупал значително състояние покрай военната си кариера на наемник (кондотиер) на миланския херцог Висконти, освен това разполага и с голямо политическо влияние. Фачино се отнася внимателно и нежно със своята съпруга и тя става вярна негова спътница – отлична ездачка, тя го съпровожда по време на неговите военни кампании и се отличава с боен дух и сърцатост. Но през 1412 г. Фачино умира и казват, че последната му воля на смъртния му одър била Беатриче да се омъжи повторно за новия херцог на Милано 20-годишния Филипо Мария Висконти, за чиято закрила Фачино отговарял приживе. Своята роля за решението на вдовицата изиграва и епископът на Милано, който я убеждава да приеме това брачно предложение.

Така още същата 1412 година Беатриче се омъжва за два пъти по-младия от нея Филипо. Този брак по сметка донася на Филипо Висконти огромното богатство на Беатриче, възлизащо на половин милион флорини, обширните имения, включващи градовете Верчели, Новара, Тортона, Александрия и езерото Лаго Маджоре, и няколкостотин войници, принадлежали на Фачино. Но животът на Беатриче с Филипо е съвсем различен – ревнувайки я от някогашната слава на покойния ѝ първи съпруг, дразнещ се от нейната образованост и начетеност, но и от популярността ѝ сред поданиците на Миланското херцогство, Филипо живее отделно от нея в замъка си Бинаско, отдаден на разгул и изневери. Няколко години след брака им той се влюбва в една от придворните дами на Беатриче – Аниезе (или Агнес) дел Майно.

(Снимка 3. Замъкът Бинаско. Credit: Wikimedia Commons. Свободни за споделяне изображения.)

За да се отърве от жена си, Филипо Висконти прибягва до едно обичайно за епохата средство – обвинява я в прелюбодейство. По негова заповед са арестувани трубадурът Мишел Оромбели, който често забавлявал Беатриче с лютнята и песните си, и две от прислужниците ѝ. Подложени на изтезания, те потвърждават фалшивите обвинения към господарката си и на 23 август 1418 г. Беатриче е задържана. Но за да бъде предотвратен евентуален опит за бунт в Милано в нейна защита, тя е затворена в тъмницата на замъка Бинаско, отдалечен на 15-тина км от града, а градските порти на Милано остават затворени до обяд на същия ден. Въпреки гаврите и двадесет и четирите удара с камшик, които изтърпява, херцогинята отрича обвиненията, но това не пречи да бъде призната за виновна. На 13 септември 1418 г. Беатриче заедно с трубадура и двете прислужници е обезглавена в двора на замъка Бинаско, след което е заровена в обща яма.

Така трагично завършва животът на тази потомка на Йоан Асен II, която не оставя наследници. Но нейната съдба успява да развълнува съвременниците ѝ и става сюжет в творбите на редица автори от онази далечна епоха, вълнува умовете дори и столетия по-късно.

Използвана литература:

Carlo Tedaldi Fores, Beatrice di Tenda Tragedia Istorica.1825.

De Carli, Edoardo, Chi era Costui – Scheda di Beatrice Lascaris di Tenda.

 

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.