Превод: Цветелина Христова

Слънцето изгаря напуканата земя, трептящ мираж обърква окото, а сухият въздух и прахът изсмукват влагата от устата и очите ви. Депресията Данакил в Етиопия е едно от най-горещите, най-сухите и най-ниско разположените места на планетата.

Солници се простират из целия регион, тъй като цялата влага се изпарява и оставя само сол след себе си. Credit: Vivien Cumming

Местността се намира в района Афар в североизточна Етиопия близо до границата с Еритрея. Климатът тук може да се опише единствено като жесток. Но въпреки всичко има хора, които живеят тук.  Афарите наричат това място свой дом.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Депресията Данакил е претендент за най-горещо място на Земята, поне в случай, че се взема предвид средната годишна температурата (според сведенията 34.4 градуса по Целзий) вместо отделно регистрирани екстремни температури.

Още по-лошо, годишно валежите тук са от 100 до 200 mm, като това също е и едно от най-ниските места на планетата, разположено на 125 метра под морското равнище.

Комбинирани, тези фактори превръщат мястото в едно от най-негостоприемните в света.

Водата бързо се изпарява, оставяйки след себе си изпечена от слънцето пръст. Credit: VivienCumming

Ако климатът не е достатъчен, динамичната геологията на района го прави да изглежда като извънземен.

Езеро от лава в активния вулкан Ерта Але – едно от едва шестте езера от лава на Земята. Credit: VivienCumming

Разхождайки се из района, имате чувството, че сте на друга планета. Наоколо има вулкани с бълбукащи езера от лава, многоцветни хидротермални находища и големи солници, които заслепяват очите.

Хидротермалните находища на вулкана Далол създават пъстроцветен пейзаж  от солни наноси, горещи извори и миниатюрни гейзери. Credit: Vivien Cumming

Депресията Данакил е в северната част на триъгълника Афар – геоложка депресия, създадена от „тройния възел“ на Афар – място, където три тектонски плочи се свързват.

Депресията застъпва границата с Еритрея и Джибути и покрива целия регион Афар в Етиопия. Тя е част от голямата Източноафриканска рифтова долина.

Грапавата повърхност на охладен поток базалтова лава пред намиращ се в близост вулканичен конус. Credit: VivienCumming

Рифтова долина е място, където тектоничните плочи на Земята се раздалечават една от друга, създавайка нова кора. Тук плочите се раздалечават по продължителността на три дълбоки разлома със скорост 1-2 cm годишно.

Рифтовата долина е доминирана от вериги от малки вулкани. Езеро от лава осветява вътрешността на кратера Ерта Але. Credit: VivienCumming

Това е причината да се виждат езера от лава, които осветяват нощното небе, разломи и пукнатини в ландшафта и  изпускащи пара горещи извори и гейзери.

Много от горещите извори на Далол са разположени върху могили, образувани от надигаща се магма, която повдига плътните солни наноси. Credit: VivienCumming

Един ден, след милиони години, плочите ще се раздалечат толкова много, че солените води на Червено море ще ги залеят, създавайки нов океан, който ще потопи завинаги този странен пейзаж. Тогава на мястото на Депресията Данакил ще се роди нов океан.

Районът е осеян с врящи езера, пълни с химикали. Credit: VivienCumming

През 1974 г. Доналд Йохансон и неговите колеги откриват останките на знаменития австралопитек, известен в района като „Люси“.

Много други останки на древни хоминиди са открити тук, което кара някои палеонтолози да предполагат, че тази област е мястото, където нашият вид се е появил. В резултат на това районът често е наричан „люлката на човечеството“.

Подпочвените води, загрети от разтопената скала, пренасят разтворени соли на повърхността. От топлината влагата се изпарява и оставя след себе си тези пъстроцветни наноси. Credit: VivienCumming

Районът се използва и при проучвания относно това как може да се появи живот на други планети.

Горещите извори на депресията Данакил са дом на микроорганизми, наречени екстремофили, които, както подсказва и името им, живеят в екстремни условия.

Многото цветове са причинени от сяра и калиеви соли. Credit: Vivien Cumming

Микроби като тези представляват особен интерес за астробиолозите, тъй като те биха могли да помогнат да се обясни как може да възникне извънземен живот.

Тази гореща солена среда е идеалното място за изучаване на микробите „екстремофили“, които могат да живеят в екстремни условия. Credit: Vivien Cumming

Изследването на тази странна област означава шофиране в продължение на часове по неравни прашни черни пътища, като се започне от един град, наречен Мекеле. Преминавате през платата на Етиопия и стигате до тази ниско разположена пустинята.

Солните кристали създават необикновени скулптури с различни форми и размери. Прилича на разходка из извънземен пейзаж. Credit: VivienCumming

Едва ли бихте си помислили, че някой би могъл да живее тук, но афарите са превърнали мястото в свой дом. Докато ние се обливаме в пот на горещото слънце, копнеейки за вода, те изглеждат изключително свежи и спокойни.

Това е еволюция в действие. Телата им са привикнали към топлината и сушата, така че те се нуждаят от много по-малко храна и вода, отколкото повечето други хора.

Афарец води камилите си, натоварени със сол, към пазара

VivienCumming, която е посетила това чудновато място, разказва: „Когато спряхме за така необходима почивка, се виждаше самотна фигура, вървяща към нас през миража. Това беше млад афарец и щом се приближи, стана ясно, че не е сам. Миражът беше скрил дългата върволица камили зад него, всички носещи сол към пазара.”

За афарите солта е като парите. Те отсичат плочи сол от огромните солници и ги закарват на пазара в Мекеле, натоварени на гърбовете на камили и магарета. Преходът е дълъг около седмица, като те често разполагат само с малка питка хляб и бутилка вода.

Солните наноси са били създадени, когато вода от Червено море е наводнила района и след това се е изпарила. Най-скорошното наводнение е било преди около 30 000 години. Credit: Vivien Cumming

„Един ден наблюдавах как един афарец реже сол от коритото на езеро. Той забеляза колко ми е горещо и ми предложи малко хляб и вода. Борех се с жегата с големия си фотоапарат и няколко литра вода в раницата си, а той стоеше насреща почти само с дрехите на гърба си.

Приех хляба и след това допълних бутилката му от моята вода. Той беше много благодарен за водата и аз останах смирен пред един човек, който имаше толкова малко, но въпреки това ми беше предложил последната си храна и вода” – разказва Cumming.

Афарец дълбае плоча сол. Credit: Vivien Cumming

Животът на афарите е прост. Те са номади, живеят в подвижни дървени колиби и се грижат за малки стада едър рогат добитък, кози, магарета и камили.

Ауаш – единствената река в региона, е оградена от тесен плодороден пояс, който дава живот на афарите и техните стада.

Река Ауаш в основният водоизточник в района. Тя пресъхва по време на сухия сезон и се влива във верига солени езера. Credit: Vivien Cumming

Ауаш е една от най-уникалните реки в света, тъй като тя никога не достига морето, извира от етиопските планини и тече надолу към езерата в депресията Данакил. Поради голямата горещина там водата се изпарява, оставяйки след себе си големи солници.

Въпреки, че депресията е сухо и безплодно място, реката все пак дава живот, както чрез самата вода, така и чрез ценната сол, която носи…

Камили чакат да бъдат натоварени със сол. Добивът на сол е основен източник на доходи за много афари. Credit: Vivien Cumming

Източник: BBC