Преминавайки през пустинята, Дейвид Стрейър е човек, който бихте искали да видите зад волана. Той никога не пише или говори по телефона, докато шофира. Дори не одобрява яденето в колата. Когнитивен психолог към университета в Юта, който специализира в областта на вниманието, Стрейър знае, че мозъците ни са склонни към правенето на грешки, особено когато вършим няколко неща наведнъж и отвличаме вниманието си. Наред с редица други неща, неговото изследване показва, че използването на телефон вреди на шофьорите почти толкова, колкото и алкохолът. Страйер е в уникална позиция да разбере как се отразява модерният живот върху градския човек. Запален турист, той е убеден, че знае най-добрия антидот: природата.

На третия ден от палатков преход в дивите каньони близо до Блъф, щата Юта, Стрейър приготвя в огромен железен котел пиле енчилада, докато обяснява това, което нарича „тридневния ефект” на 22ма студенти по психология. – „Нашите мозъци не са три киломграмови неуморими машини, напротив, те лесно могат да се  изтощят.” – когато забавим темпото, спрем за малко да работим усилено и излезем сред природата, не се само се чувстваме отпочинали и възстановени, но и нашата умствена дейност се подобрява. Ученият е доказвал това редица пъти с група участници от Outward Boundк, които показват 50 на 100 по-добри резултати при разрешаване на творчески задачи след тридневен туризъм сред природата. Според него тридневният ефект е един вид почистване на умственото „предно стъкло”, което се случва, след като човек прекара достатъчно време в неградска среда. На това пътуване той се надява да улови този процес в действие като запише мозъчните вълни на студентите си с преносимо EEG.

„На третия ден сетивата ми се възстановяват – чувам и надушвам неща, които не можех в началото на похода.” – споделя Стрейър. В началото на вечерта слънцето се плъзва по червените стени на каньона, групата е поизтощена и гладна по този удовлетворяващ, настъпващ след дълъг преход начин. Стрейър, в измачкана тениска и с лек загар определено изглежда релаксирал. – „Ако можете да изживеете преживяването да бъдете в тук, в момента, за два или три дни, ще усетите разлика в качеството на мисловната дейност.”

Хипотезата на психолога е, че прекарването на време сред природата позволява на главния мозък, командния център на мозъка, да набере сили и да отпочине, подобно на пренатоварен мускул. В случай, че е прав EEG би показал по-малко енергия, идваща от „предната линия тета вълни”-  мярка за концептуалното мислене и задържането на внимание. Стрейър ще сравни мозъчните вълни на къмпингуващите с тези на други доброволци, които се намират в лабораторията или се разхождат из центъра на Солт лейк сити. 

Докато енчиладата се готви, студенти на учения поставят нещо подобно на шапка за баня с 12 електрода, вградени в нея на един от тях. Още 6 електрода са поставени на лицето. Чрез тях проводници ще изпратят електрическите вълни на мозъка на рекордер за по-късен анализ. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

През 1865г прочутият ландшафтен архитект Фредерик Лоу Олмстед преценява, че долината Йосемити се заслужава да бъде запазена. Той призовава законодателя на Калифорния да го предпази от разрастващото се застрояване. Олмстед вече е проектирал Сентърл Парк в Ню Йорк – той е убеден, че красиви зелени площи трябва да съществуват, за да може всички хора да им се насладят. „Научен факт е, че съзерцаването от време на време на природни гледки въздейства благоприятно на характера.” – пише той. – „Отразява се добре на здравето и жизнеността на хората и особено на здравето и жизнеността на техния интелект.” 

Олмстед, разбира се, преувеличава, твърдението му се базира повече на интуицията, отколкото на научни факти. Тази интуиция, обаче, има дълга история. Връща се назад във времето поне до Кир II Велики, който преди около 2500 години построява за релаксация на своите поданици градини в оживената столица на Персия. Парацелз, немско – швейцарски учен от 16ти век дава отново гласност на същата тази интуиция, когато пише: „Изкуството на лечението идва от природата, не от лечителя.” През 1798г., докато седи на брега на река Уай Уилям Уърдсуърт се чуди на това как „нещо, направено тихо от от хармонията” дава облекчение от „треската на света”. Американски писатели като Ралф Уолдо Емерсън и Джон Мюир наследяват тази гледна точка. Заедно с Олмстед те оформят едно духовно и емоционално гледище относно това как природата притежава лечебна сила, което подпомага построяването на първия в света национален парк.

Тогава не е имало сигурни доказателства за тази теория, но сега има. Мотивиран от мащабна скала с обществени здравословни проблеми като затлъстяването, депресията и повсеместното късогледство, всички несъмнено свързани с времето, прекарано в затворени помещения, Стрейър и други учени проучват с подновен интерес как природата се отразява нашите мозъци и тела. Въз основа на напредъка в областта на неврологията и психологията, те са започнали да  определят количествено, което някога е  изглеждало божествено и загадъчно. Тези толков подробни измервания –  от стресовите хормони през сърдечната чистота, мозъчните вълни до протеиновите маркери показват, че когато прекарваме времето си сред зелени площи, „нещо дълбоко и неразбираемо се случва” – както обича да казва Стрейър. 

В Англия изследователи от Медицинския университет на Ексетър неотдавна анализират данни за психично здраве на 10,000 градски жители и използват картографиране с висока резолюция, за да проследят къде субектите са живели през последните 18 години. Те откриват, че хората, живеещи по-близо до зелени пространства съобщават за по-малко психичен стрес, дори и след отчитане на доходите, образованието и заетостта (всички от които също са взаимно свързани със здравето). През 2009г. екип от холандски учени откри ниска налична честота на 15 вида болести(включително депресия, безпокойство, сърдечни заболявания, диабет, астма, мигрена и) в хора, които са живели в рамките на около половин миля от зелени площи. Стигаме до 2015 г., през която международен екип анализира здравето на повече от 31,000 жители на Торонто с помощта на базирана на въпроси анкета върху карта на града, блок по блок. Тези, които живеят в блокове с повече дървета, показат метаболитно здраве и ритъм на сърцето, равностойно на това, което човек би изпитал при печалба и увеличаване на доходите с $20,000. Ниска смъртност и по-малко хормони на стреса, циркулиращи в кръвта, също са били характерни за живеещите в близост до зелени площи.

Трудно е на базата на тези изследвания да се направи заключение защо именно хората се чувстват по-добре.  Свежият въздух ли е причината? Дали определени цветове и форми задействат неврохимикали в нашия визуален кортекс? Или просто живеещите в по- озеленени квартали използват парковете, за да тренират повече? Това е, което Ричард Мичъл, епидемиолог в Университета в Глазгоу в Шотландия, мисли отначало: „Аз бях скептичен,“ – казва той. Но след това той извършва голямо проучване, което установява  по-малко смъртност и заболявания при хора, живеещи в близост до паркове и други зелени площи, дори ако те не ги използват. „Нашите собствени проучвания, плюс други, показват, че тези възстановителни ефекти, независимо от това дали сте отишли за разходки или не.“ 

Това, което той и други учени подозират е, че природата действа основно чрез намаляване на стреса. В сравнение с хората, които имат лоша гледка от прозореца, тези, които могат да гледат към дървета и трева през тях, показват в резултати, че се възстановяват по-бързо в болници, показват по-добри резултати в училище и дори се отчита  по-малко агресивно поведение в кварталите, където това е всеобщ признак.  Подобни резултати са в съгласие с експерименталните изследвания на централната нервна система. Измервания на хормоните на стреса, дишане, пулс, изпотяване предполагат, че „малки дози” природа или дори снимки на естествения свят, могат да успокоят хората и да подобрят тяхната работа.

В Швеция лекарят, Матилда ван ден Бош установява, че след решаването на сложна математическа задача, сърдечната честота на субектите, която се увеличава при стрес, се връща по-бързо до нормалното, когато те седят в продължение на 15 минути пред 3Д виртуална стая, пресъздаваща природни сцени и песен на птици, отколкото когато те седят в обикновена стая. В реалния живот подобен експеримент се осъществява в поправителния дом „Снейк” в източната част на Орегон. Служителите там съобщават за по-спокойно поведение при строго охранявани затворници, които тренират в продължение на 40 минути няколко дни в седмицата в „синя стая”, където са пускани филми с природни сцени, отколкото тези, които тренират в салон без подобни филми. „Отначало мислех,  че това е лудост.” – казва поправителния полицай Майкъл Лий. Той обаче е усетил лично разликата. Докато в стандартания фитнес обикновено се крещи, в „синия” подобно нещо не се сллучва. Те кават: „Чакайте, аз трябва да гледам видеото си.”

Дори 15 минути разходка в гората предизвиква малки промени във физиологията. Японски учени, водени от Йошифуми Миязаки към Чибийския университет  изпращат 84 субекта на разходка в седем различни гори, докато същия брой доброволци се разхождат в градска среда. Горските доброволци удрят „релаксиращия джакпот”. Те показват 16% намаление на стресовия хормон кортизол, 2 на 100 спад на кръвното налягане и 4% спад на сърдечната честота. Миязаки вярва, че нашите тела релаксират сред приятна, спокойна природа, защото те са еволюирали там. „Сетивата ни са приспособени да тълкуват информация за растения и потоци” – казва той. – „не трафик и високи сгради.”

Всички тези доказателства за ползите на природата се разпространяват точно във време, когато прекъсването на връзката с нея става все по-голям проблем. Зад подобно мнение стои Лиза Низбет, професор по психология в Университета „Трент”, Канада. Ние обичаме нашите щатски и национални паркове, но процентът им на посещаемост спада от зората на имейла насам. Спад се наблюдава дори и при прекарването на време в задния двор.  Едно неотдавнашно проучване на Nature Conservancy установява, че само около 10% от американските тийнейджъри прекарват времето си навън всеки ден. Според изследване на Харвардското училище за обществено здраве, възрастните американци прекарват по-малко време на открито, отколкото в колите си – по-малко от 5% на ден.

„Хората подценяват ефекта на щастието.” – кавза Низбет. – „Ние не мислим как да го повишим. Мислим, че други неща ще го направят като шопинга и телевизията. Еволюирали сме в природата, странно е, че сме толкова несвързани с нея.” Но някои хора започват да правят нещо по въпроса. 

Ноошин Разани от детска болница UCSF „Беньоф” в Оукланд, Калифорния, е един от няколкото лекари, които са забелязали връзката в данните между природата и здравето. Като част от пилотен проект, тя е обучава педиатри в поликлиниката да пишат като предписания на млади пациенти и техните семейства да посетят близките паркове. Това не е толкова просто, колкото да се вземе хапче. За да напътства лекари и пациенти в новата нагласа, тя казва: „Ние ще трансформираме клиничното пространство така, че природата да бъда навсякъде. Има карти на стената, така че да бъде по-лесно да се озбере къде да се отиде и снимки на местната дива природа, които са действат лечебно само като се разглеждат както за лекаря, така и за пациента. “ 

В някои държави правителствата насърчават преживяванията сред природата като държавна политика. Във Финландия, страна, която се бори с високите нива на депресия, алкохолизъм и самоубийства, финансирани от правителството изследователи карат хиляди хора да оценят техните настроения и нивата на стрес след посещение естествени и градските райони. В резултат на тези и други проучвания проф. Лиза Тервинен и нейният екип към Финландския природен институт препоръчват минимални дози сред природата от типа на 5 часа в месеца, няколко разходки в седмицата, за да се смекчи стреса. 

Може би никой не прегърнал идеята за „връщането към природата” по-ентусиазирано от севернокорейците. Мнозина от тях страдат от стрес в работата, зависимост от времето, интензивен академичен натиск. Според проучване на електронния гигант Самсунг  повече от 70% казват, че тяхната работа причинява стрес.  

В „лечебната гора” Сенюм, на изток от Сеул, „здравен рейнджър” предлага на новодошлите чай, след което ги отвежда на разходка из червени кленове, брястове и орехови дръвчета. Есен е и променящата се зеленина и свежият въздух са привлекли десетки градски бежанци в горите. Сред тях са и 40 пожарникари на сред възраст, диагностицирани с пост-тревматичен стрес и са тук като участници в три-дневна програма, спонсорирана от местното правителство. В Северна Америка група мъже вероятно биха били в горите, за да се отдадат на лов или рибарство, но тук, след сутрешното катерене, практикуват йога по двойки, разтриват лавандулово масло в ръцете на партньора си и правят деликатни колажи от сушен цветя. Сред тях е и Канг Бийонг, кален 46-годишен мъж от Сеул. Наскоро завърнал се от голям пожар във Филипините, той изглежда изтощен: „Стресиращ начин на живот е.” – казва той. – „Искам да живея тук за месец.” 

Сенюм е една от трите официални лечебни гори в Южна Корея, но още 34 са планирани за 2017, което означава, че всеки по-голям град ще бъде близо до една. Университетът в Чънгбук предлага специалността „горско лечение” и перспективите за работа за вишистите са добри. -очаква се Корейската горска служба да назначи 500 „здравни рейнджъра” през следващите няколко години. Програмите са разнообразни и включват всичко – от горска медитация и дърводелство за ракоболни до дори погребения. Спонсориран от правителството „влак на щастието” отвежда деца, които са били подложени на тормос, на двудневен къмпинг в горите. Лечебен комплекс на стойност 100 милиона долара в момента е в процес на изграждане в близост до Националния парк „Собаексан”.

Учени на Корейската горска служба дестилират масла от дървета като кипариса хиноки и изучават способностите им да намаляват хормона на стреса и симптомите на астма. Корейският министър на горите Шин Уон Соп, социолог, е изучавал влиянието на горската терапяи върху алкохолици. Според неговите думи благосъстоянието на хората е основна цел на плана за националните паркове. Благодарение на новата политика, посетителите на корейските гори са се увеличили от 9.4 мил. до 12.8 ми. през 2013г.

„Разбира се, ние все още използваме горите като ресурс за дървен материал.” – казва Шин. – „Но аз мисля, че мястото, предназначено за лечебни цели е с приоритет в момента.” Негова агенция извежда данните, че горското лечение намалява медицински разходи и действа в полза за подпомагане на местните икономики.  Според него е все още е необходимо да се изведат повече данни относно спецификите на отделни заболявания и как спрямо природните дадености на отделните гори те биха били третирани най-успешно.

Да се върнем пак на студентите на Стрейър. След триднвения поход сред цъфтящи кактуси и нощите пред лагерния огън, те изгеждат по-спокойни и общителни, отколкото в класната стая, казва той, и правят далеч по-добри презентации. Какво се случва в техните мозъци и кои са точно причините за тази промяна?

Съдейки по все повечето неврологични изследвания, причините са много. Корейски изследователи използват функционален магнитен резонанс MRI, за да наблюдават мозъчната акивност на хора, на които се показват различни изображения. Когато на участниците биват показвани градски сцени, се отчита по-голям приток на кръв в амигдалата, което предизвиква страх и безпокойство.  За разлика от това природните гледки влияят на предната сингларна област и инсулата – части, свързани с емпатията и алтруизма. Може би природата ни прави по-добри и спокойни.

Природата ни прави по-добри и към нас самите. Станфордският изследовател Грег Бартман и неговите колеги сканират мозъците на 38 доброволци преди и след розходка в продължение на 90 минути в голям парк или на оживена улица в центъра на Пало Алто. Разхождащите се сред природата, но не и тези, поставени в градска среда, показват занижена активност в субгенуалния префортален кортекс/част от мозъка, свързвана с депресивни преживявания/. Според техните доклади участващите в първата група показат по-малка склонност да се обезпокояват. Братман е на мнение, че прекарването на време навън, сред приятна обастановка ни отвежда извън себе си по добър начин. „Природата ни помага да разпределим по-добре вниманието си и да не се съсредоточаваме върху негативните емоции.” 

От своя страна, Стрейър е най-заинтересован как природата спомага разрешаването на разрешаването на проблеми от по-висок тип. Неговото изследване се базира на теорията за възстановеното внимание, предложена от екологичните психолози Стивън и Рейчъл Каплан от Мичиганския университет. Те твърдят, че именно визуалните елементи в естествената среда – залези, потоци, пеперуди за тези, са виновниците за редуцирането на стреса и умствената умора.  Пленителни, но не прекалено претенциозни, подобни стимули предизвикват нежен, мек фокус, който позволява на нашите мозъци да мечтаят, почиват и да се възстановяват от това, което Олмстед нарича „нервно дразнение” от градския начин на живот.  

Преди няколко години, например, в експеримент, подобен на Братман е, Стивън Каплан и колегите му установяват, че ходенето в продължение на 50 минути пеша в ботаническа градина подобрява изпълнителни умения, свързани с вниманието, като краткосрочната памет, докато вървене по градска улица не го направи. „Представете си терапия, която не предизвиква каквито и да било известни странични ефекти и може да подобри вашите когнитивни функции при нулев разход.” – пишат изследователите в докладите си. – „Тя съществува и се нарича взаимодействие с природата.” 

До момента резултатите потвърждават хипотезата на Страйер. Но дори и изследванията да са в съгласие с нея, те не дават нещо като подробно обяснение на преживяването „мозъка сред природата”. „Винаги ще остене нещо мистериозно.” –  споделя Стрейър – „И може би така трябва да бъде.” „В крайна сметка ние отиваме сред природата не защото науката ни кара да го правим, а поради начина, който тя ни кара да се чувстваме.”