Топли Атлантически води довеждат до ново застрашаване на Арктичния лед отдолу

Накратко: Топлите атлантически води проникват в Северния ледовит океан и разтопяват арктическия лед отдолу, ускорявайки неговото изчезване. Този процес, известен като „атлантификация“, е основен фактор за загубата на ледена покривка заедно с повишаването на температурите. Данните от сензори показват, че океанският басейн преживява мащабна промяна, която води до значително изтъняване на леда.

Нов враг подкопава плаващите ледове на Арктическия океан: топлина отдолу.

Сензори, които измерват дълбочините на Арктическите морета от 2002 година са открили топли течения, които идват от Атлантическия океан и помагат на драматичното движение на леда там от повече от десетилетие. Ново проучване показва, че тази „Атлантификация“ на Северния ледовит океан е ново и силно задвижващо средство на разтопяването, заедно със загубите на лед заради повишаването на температурата.

Статията посочва „масивна промяна“ в поведението на Северния ледовит океан за кратко време, казва Finlo Cottier, физик океанограф към Шотландската асоциация за морска наука в Оубън, който не е част от изследователския екип. „Тук виждаме как океанският басейн се променя с всяко поколение – или за по-кратко време“, добавя той.

Дълбоко под Северния полярен кръг се намира вододел, който разделя океана на две: Амеразийският басейн се намира от страната на Северна Америка, докато Евразийският басейн лежи в Северна Европа и по-голямата част от Азия. И двата басейна бързо губят ледовете си. През целия Северен ледовит океан изчезват значителните 13% лед за десетилетие откакто са възможни сателитните данни. От 1970 година ледът е изтънял с 1,7 метра.

Отдавна се знае, че топлите Атлантически води, предоставени от разклонение на Гълфстрийм, пречат на формирането на леда северно от Скандинавия, в западната част от Евразийския басейн. Данните от сателити показват, че изобщо морският лед е по-преобладаващ в източната част на басейна, северно от Сибир. Но през последното десетилетие ледът и тук е започнал да изчезва. Преди е устоявал през слънчевите лета, което позволявало ледът от няколко години да се натрупа. Сега той се топи през лятото, което покачва общото време, в което плава в района от един месец на повече от три.

За да разберат тази нова тенденция, през 2002 година учените започнали да инсталират сензори по линии, привързани към дъното на Евразийския басейн, наречени „места за акостиране“. Екипът разчитал на общо девет такива места, подсилени с данни от сателит и сензори, захванати под плаващия морски лед и по крайбрежния захванат лед. Когато получили данни от сензорите през 2015 година, те открили, че океанът е преживял драматична промяна по време на изминалото десетилетие, особено през зимите.

Между Норвегия и Гренландия в западния Евразийски басейн, атлантическите течения се вливат в Северния ледовит океан на дълбочина между 200 и 250 метра, около 4°C по-топли от водата на повърхността. През зимата студеният въздух изстудява повърхността на водата, докато тя не падне надолу и се слее с по-топлите води отдолу. Това създава цялостно по-топла и добре смесена вода на горните 250 метра, която е с малко лед.

В източната част на Евразийския басейн, обаче, топлите Атлантически води са били сдържани, поне до скоро. Теченията преминавали на дълбочина от 150 метра, но не се смесвали с по-горните слоеве заради бариера, наречена студен слой халоклин (CHL) – граница между солените дълбоки води и по-сладките на повърхността. Летният лед, докато се формира, отстранява солта, което води до създаването на плътни солени води точно под леда. Тези води са по-тежки и докато падат надолу, те създават високо разслоен океан. „Преди това чудовище, Атлантическите топли води, беше добре покрито от повърхността“ от CHL, казва Игор Поляков, физически океанограф в Университета на Аляска, Феърбанкс, който провел изследването. „Новите данни показват, че този слой е изчезнал през зимата.“

Резултатът, казва той, е повишена „Атлантификация“ на Северния ледовит океан, където източната страна на Евразийския басейн става все повече като западната, съобщава екипът за Science. Повърхността на атлантическите води, според сензорите, са се издигнали от дълбочина 140 метра през зимата на 2003-4 година до дълбочина 85 метра само десетилетие по-късно. Без формирането на лед през лятото, за да се създаде CHL, казва той, океанът ще се смесва все повече и ще се формира все по-малко лед.

В източната част от Евразийския басейн, казват Поляков и колегите му, температурите на въздуха били главният виновник за топенето на ледовете в първото десетилетие на 21 век. Сега обаче вярват, че температурите на въздуха и топлите води си поделят вината поравно. Поляков казва, че обратната връзка определено е в ход, при която по-малкото формиран лед през лятото ще доведе до по-топли води през зимата и дори още по-малко лед през последващите години. Не е ясно как добавянето на масивните течения от сладководните води на Сибир, подкрепени от размразяването на дълбоко замръзналата земя, могат да повлияят на системата, казва съавторът на изследването Eddy Carmack, океанограф към Fisheries and Oceans Canada в Сидни. Тази нова сладка вода може да съдейства за формирането на повече морски лед в басейна, освен ако ветровете не отнесат новата вода надалеч.

Превод: Никол Николова

Източник: Science

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.