Направи дарение на училище!

Програмата Аполо 

Програмата Аполо на НАСА е едно от най-епохалните постижения на човечеството. Тази програма е серия от космически мисии, извършени от американците през 60-те и 70-те години на миналия век. Тя е създадена с цел да изпрати човек на Луната и се смята за едно от най-големите постижения на цивилизацията въобще.

Аполо стартира през 1961 г., след като президентът Джон Кенеди обявява амбициозната цел да изпрати американски астронавти на Луната и да ги върне живи до края на десетилетието. През следващите години са изпратени редица космически апарати и мисии за предварително изследване на Луната и тестване на различни технологии и системи.

Разбери повече за БГ Наука:

***

На 20 юли 1969 г., мисията Аполо 11 успешно приземи първите две човешки същества на Луната – космонавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Това историческо постижение е последвано от още пет успешни пилотирани мисии до Луната, като последната Аполо 17 се завърна на Земята на 19 декември 1972 г.

Програмата Аполо имаше огромен научен и технологичен принос, като се разработиха и тестваха нови системи за космически полети, комуникации и жизнена поддръжка, както и методи за връщане на астронавти от Луната. Освен това, програмата помогна за възникването на нови научни открития и обогати изключително много знанията ни за природата, произхода и формирането на Луната.

Телескопът Хъбъл

Хъбъл е телескоп, който се намира в открития космос и е известен със своите наблюдения на отдалечени космически обекти. Той беше изстрелян на 24 април 1990 г. от космическия кораб „Дискавъри“ и оттогава е един от най-важните и използвани инструменти от астрономите.

Той направи редица открития, които промениха нашето разбиране за Вселената. Използван е за изследването на различни области на астрономията – от планетите в Слънчевата система, до галактики, космически облаци и дори тайнствени феномени, като черните дупки.

Едно от най-големите постижения на телескопа Хъбъл е откриването на тъмната енергия през 1998 г. Тя е загадъчна форма на енергия, която има отрицателно въздействие върху гравитацията и влияе на разширяването на Вселената. Това откритие промени нашето разбиране за структурата и развитието на космоса.

Освен това, телескопът Хъбъл е бил използван за детайлни наблюдения на галактики и звезди от ранната Вселена. Това ни даде възможност да изследваме формирането и еволюцията на галактиките и да заснемем някои от най-далечните обекти във Вселената.

Вояджър 1 и 2

Вояджър 1 и Вояджър 2 са космически мисии, изпратени от НАСА през 1977 година с цел да изследват далечните планети на Слънчевата система. От изстрелването им насам те са дали много ценни данни на науката за газовите гиганти Астероидния пояс и техните луни.

Тези два космически апарата са първите обекти в историята на човечеството, които са преминали отвъд орбитата на Плутон и са излезли от Слънчевата система. През 2012 година Вояджър 1 стана първият обект, изпратен от човека, който е влязъл в междузвездното пространство. Тези мисии са продължили да изпращат сигнали обратно на Земята и да предоставят ценни данни за външните планети и междузвездното пространство.

Като част от техните научни изследвания, Вояджър 1 и 2 са изпратили обратно на Земята много важна информация за планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Мисиите разкриха много нови факти за външните планети, техните атмосферни условия и сателити.

Освен това, докато е около Сатурн, Вояджър 1 заснема емблематичната снимка, известна като „Бледата синя точка“, на Земята. Една от най-известните снимки на планетата ни, на която тя изглежда като малък, блед пиксел на фона на космоса.

Марсоходите на НАСА

Марсоходите (или още роувъри) са роботи, които се изпратени от НАСА на Марс с цел изучаване на място на повърхността и климата на планетата. Те са направени с цел да откриват възможности за живот и да събират информация за условията, които могат да бъдат подходящи за съществуване на живот там.

Марсоходът Spirit (работил от 2004 до 2010 г.) и Opportunity (2004 – 2018 г.) откриха доказателства за това, че на повърхността на Марс е имало течна вода в далечното минало. Като са били открити солни отлагания и геоложки образувания, които са оставени от изсъхнала дълбока вода. Това сочи към възможност някога да е имало форми на живот на Марс. Тези марсоходи също така откриха минерали и камъни, които показват абиотичното формиране на повърхността на Марс, свързано с водни събития. Изучаваха марсианската геология и климат за по-добро разбиране на процесите, които са формирали планетата.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 169 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!