Тихомир Митев: необходимо е да изследваме новите измерения на категориите истина и убеждение

Доц. д-р Тихомир Митев е преподавател  по социология в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ на студенти от специалностите Социология на правото, икономиката и иновациите, Социология и науки за човека, Философия, Европеистика, Инженерна физика. Води както базови дисциплини, така и специални от областта на социалните изследвания на науката и технологиите.   Преподава на пълен щат от 2008 г. първо в катедра Социология, а понастоящем в катедра Приложна и институционална социология.

Кое Ви запали да се занимавате с наука? Ако днес бяхте отново кандидат-студент, бихте ли избрали същата специалност?

Това е много интересен въпрос, както се казва. Най-малкото, защото се почувствах на доста години, опитвайки се да се обърна назад (смее се). Ей сега ще кажа. Но първо само да вметна, че тъй като съм в университет, основната ми задача е преподаване. Слава Богу обаче, че се социализирах в социологията сред хора, за които научното изследване и преподаването са неразривно свързани. И то във времена, в които това не се изискваше. Сега се изисква. Уж. Та така, само с даскалуване не бих издържал, доскучава рано или късно. Кога съм се запалил? Може би, когато прочетох Махалото на Фуко на Умберто Еко. И си казах, че мечтата ми е и аз така: да работя в такова  издателство (или научен институт?), където да имам време и възможност да се занимавам с изследване на интересуващото ме. Да се събираме периодично с колегите, да си говорим, да формулираме теми, които в следващ период от време ще „чоплим“. (Очевидно става въпрос за времето преди интернет (смее се). Днес няма време за много „чоплене“, нито за събиране физически. Днес по-рядко се случва да се заровиш в покрити с прах хартиени книги и да не излизаш дълго от тях. Тогава така си го представях.) Очевидно тогава не съм знаел още, че работата в институтите е нещо такова. Това горе е официалната ми версия (смее се). Т.е. рационализация. Неофициалната може би била следната: стечение на обстоятелствата и късмет. В действителност не съм го планирал, нито съм се борил за това. Просто бях добър студент и ми беше интересно. И когато се отвори такава възможност, по естествен начин се насочих към продължаване на обучението – възможността да се занимавам с неща, които са ми интересни. А именно – станах докторант в Института по социология към БАН. Но нататък няма да продължавам подробно, за да не става скучно. Какъв беше другият въпрос..? Да…Вероятно, да. Стига да знаех какво е социологията (смее се). Кандидат-студентите не знаят какво е социология! Не само днешните, не само вчерашните. Както и да е. Мисля, че да. Мисля, че най-много ми пасва на интересите, личността и темперамента.

За социологията чуваме най-често по време на избори – статистики, представителни извадки и други подобни термини. Но какво всъщност е социологията и как би я обяснил разбираемо за всеки неспециалист?

Това може би в контекста на последните местни избори, когато пак имаше лек скандал с данните от екзитпола в Пловдив..? Наистина социологията най-често се асоциира с демоскопските изследвания, които са особено актуални в изборните години. В масовите представи социолозите са едни хора от телевизора, които говорят неразбираемо, жестикулират отривисто и отгоре на всичкото настояват, че всичко се обосновава от числата. Нещо повече, с годините, не без известни основания, се наложи представата, че социолозите не само външно приличат на политици, а много често са недопустимо близки с тях, техните поръчители. В крайна сметка в публичното пространство се затвърди мнението, че социологията е една скъпо платена куртизанка, обслужваща силните на деня. Естествено, тази представа е далеч от истината както за сериозната демоскопия, така и за социологията въобще. Без да подценявам ни най-малко трудът на  т.нар. социологически агенции, трябва да се знае, че социологията, която предлагат е твърде незначителна. Социологията, както специалистите знаят, е първо изключително сложна наука и второ методологически строга. Агенциите действително използват статистически и социологически методики, но тъй като целите и задачите им са доста ограничени, то дълбочината на техните резултати не бива да бъде определяна еднозначно и категорично като социологическа. От друга страна, има маса специфики в методиките на електоралните изследвания, които, въпреки че действително понякога престъпват строгите методологически изисквания на емпиричната социология, доставят достоверни данни. С едно изречение: не приравнявайте социологията с електоралните проучвания! Радващото е, че през последните няколко години социологическата общност, представлявана от Българската социологическа асоциация, и отговорните и компетентни журналисти работят за популяризирането на строгите професионални критерии, благодарение на което всеки, така да се каже, добре информиран гражданин би могъл да разумно да отсъди какъв е обхватът на демоскопските изследвания и при интерес би могъл също така да прецени доколко са надеждни и достоверни представените резултати от една или друга агенция.


РЕКЛАМА:

***

Въпросът обаче беше за социологията… Какво е социологията? Това е истински сложният въпрос. И е трудно да се отговори просто. Най-популярното и разбираемо от широката публика определение гласи, че социологията, това е наука за обществото. Едно нищо неозначаващо клише. Но, както ние социолозите обичаме да казваме, там, където съществува очевидност, всъщност се крие проблем. Т.е. първо трябва се запитаме какво е наука, после какво общество, а накрая възможна ли е наука за обществото. За да открием в социологията мощен инструмент за разбиране (т.е. разомагьосване и демистифициране) на социалната реалност, която като социални дейци, потопени в нея, преизграждаме непрестанно.

 

В коя област на социологията са Вашите професионални интереси?

В центъра на интересите ми е социологията на науката и технологиите, или това което на запад се нарича science and technology studies, а на български сме приели да назоваваме социални изследвания на науката и технологиите. Съвсем накратко това е интердисциплинарно направление, което си поставя за цел осмислянето на комплекса наука-технологии-общество-природа като хетерогенна, но единна, констелация. Що се отнася до моята работа през последните години, най-значима част от изследователските ми усилия бяха съсредоточени в изучаването на големите технически системи – в частност енергийната система на България. В поредица от публикации съм показал (самостоятелно и в съавторство с други колеги) сложните отношения, в които са вплетени инженери и политици, природна среда и технически съоръжения, нормативни текстове и научни статии и т.н. Интересувам се също от философия на науката и философия на техниката, както и от социология на образованието. На сърце са ми теоретическите проблеми в социалните науки и в частност теорията за дейците-мрежи, разработена от френската школа в социологията на науката.

Кои са личностите във Вашата научна област, които ви вдъхновяват?

Имах щастието да се социализирам в социологията и да уча от изключителни мислители – първо в Пловдивски университет, а след това и в Института по социология, – сред които Деян Деянов, проф. Кольо Коев, проф. Георги Фотев… Но що се отнася до вдъхновението… Не си даваме сметка, но вдъхновението всъщност представлява отговорност, отговорност по отношение на онова, което ни е хванало за гърлото и ни заставя да му се отдадем. (…Ако перифразирам големия философ Левинас.) Вдъхновението е нашият несъзнателен отговор към онази сила, привличане, което ни омагьосва. От моя научен ръководител, проф. Иван Чалъков, научих, че то се проявява чрез любопитството, смелостта и страстта да опиташ и отговорно да следваш обекта на своя интерес.

С какво заглавие беше последната Ви научна книга? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми монография е със заглавие Възли в мрежата и е част от един мой по-мащабен проект, който надявам се да имам сили да реализирам през следващите години. Това е историческо изследване. Тя изследва българската електрификация в периода 1878-1948 г. Изключително интересна история, в която оживяват малко известни инженери и предприемачи, политици и общественици от първата половина на 20 в. Разказва за периода от запалването на първата крушка у нас до национализирането на сектора в средата на същия век. От моя гледна точка през технологичното системно изграждане на страната читателят може не само да се запознае с индустриалното изграждане на България, но и да разпознае скритите кодове на специфичния модернизационен път, по който потегля страната.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

За мен науката е преди всичко индивидуално усилие, страст и любопитство. Има хора, които носят това желано бъдеще. Аз поне виждам все по-голямо присъствие на науката в медиите, в социалните мрежи, на площадите, на фестивали сред природата. Да не прибързваме да викаме свещеник за упокой. Макар че днес науката среща сериозното предизвикателство да работи в условия на ожесточена конкуренция с други много атрактивни и съблазнителни форми на знание, смятам, че й е рано за погребение.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, има. (С уговорката отново, че работя в университет.) От няколко години всяка година в нашата катедра приемаме по трима докторанти. Заедно с колегите от направлението Социология, антропология и науки за културата прави около 7-8 годишно. Което хич не е малко.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Само ако все още са деца бих им казал нещо. Т.е. не бих тръгнал да агитирам зрели хора. Какво значи да се колебаят? Наука се прави преди всичко с упорство и за лично удовлетворение, т.е. като лично усилие и амбиция, породени от страст и любов към знанието. А не със „за да…“ мотиви – били те стремеж за слава или финансово облагодетелстване. Ясно е, че заниманията с наука няма да ви донесат хайвер и трюфели на масата. И все пак, ако трябва да кажа нещо мотивиращо: науката ще ви донесе свобода. В много смисли.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Ако не съм успял досега, тук вече ще вляза в шаблона. Отношението трябва да се промени! Дори и нищо друго да не се промени, отношението трябва да се промени. Например: не може най-голямата в историята на България инвестиция в научна инфраструктура НАО Рожен да има перманентни проблеми от най-ниско битово естество. Това е меко казано обидно. Да напомним, че учените не се борят за пари, а преди всичко за признание. Т.е. учените искат (само елементарни) условия за работа, за да споделят с обществото своите търсения и открития.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Много малко и за кратко. Общо взето след студентската скамейка много бързо станах докторант в Института по социология, където се занимавах предимно с дисертацията си. А след защитата сравнително бързо постъпих в Пловдивски университет като асистент. Така че, поглеждайки назад, излиза, че съм силно отдаден на науката и образованието и животът ми дотук е посветен на тях.

Иначе в свободното си време обичам обичайните неща. Ако все пак трябва да отбележа нещо, обичам да прекарвам време в планината, в гората и над нея. А в последно време се опитвам да намеря достатъчно време и да просвиря на пиано. С надеждата някой ден да започна и да композирам.

И последен въпрос. Ако имахте необходимото финансиране, какъв голям научен проект бихте реализирал?

Не мисля, че има теми табу, които нямат шанс да бъдат финансирани. Да, във всеки период си има актуални и приоритетни направления, предпочитани пред други. Да, има и (изследователски) проблеми, които не са, така да се каже, политически коректни и трудно биха били подкрепени. Не е само мит, че има и задкулисия в разпределянето на финансирането. Но независимо от това, аз вярвам, че, ако изследователят има качества и умее да обоснове значимостта на темата и проблема, които го занимават, то ще намери финансовата подкрепа за реализация на идеята си. Така че мисля, че средства за наука има. Проблемът е в разпределението им, или, по-точно казано, в компетентния подбор и оценка на това, коя идея си струва.

Иначе, ако питате какво ми е интересно в момента, с какво се занимавам и какво според мен си струва да бъде изследвано, то това е битието на научното знание в съвремието. Интересува ме подриването на монопола на учените върху истината. Става дума за драматичната ситуация, в която научното знание, оперирайки в определяната от някои изследователи епоха на пост-истината, се намира в ожесточена конкуренция с множество други форми на познание, борейки се за вниманието и доверието на гражданите. Или: динамиката на отношенията наука-публика и усилията от страна на политиците на науката (формални и неформални комуникатори на науката) по отношение на тяхното предоговаряне. Интересува ме доколко кризата на доверието в доказателствената наука, основана на класическите принципи на научния метод, говори за нещо по-сериозно, което настъпва. Нима и науката отлита от клетката, ако перифразираме Вебер? Дали експанзията на формалната рационалност и последвалата от и чрез нея радикална либерализация на пазара на различни форми и продукти на знание не подрива самата себе си, разрушавайки с това собствените си стени? Необходимо е да изследваме как се променят границите на понятията ни за истина и убеждение, като внимателно проследим символните битки,  водени от лидерите на „достоверности“, така да се каже. За да очертаем възможно поле за публичното предоговаряне на тези така важни за обществото категории. В действителност тези категории са стълбът и ключовото условие за осъществяване на диалог, доверие и солидарност, а оттук и конституиране на всяка общност или колектив. Такива работи са ми интересни към тези дни. Струва ми се важно.

Автор: Мая Александрова


Европейска нощ на учените 2022 г.: