Тихият свят на MP3-ката и шумът в нашия живот

Автор: Гергана Райжекова

 

Резюме:

Музиката е поредното средство, с което съвременният човек отделя себе си от останалия свят, използвайки слушалки и някое простичко преносимо устройство за пускане на музика било то IPod, MP3-ка, радио… Доколко, обаче, разбираме какво се случва с нас и нашите възприятия за света, когато сме оставени на сугестивните въздействия на песента? В тази статия ще отговорим на въпросите как музиката може да ни хипнотизира или сугестира и по-важно: вредни или полезни са шумните MP3-ки?

 


РЕКЛАМА:

***

Ключови думи: сугестия, автосугестия, хипноза, периферни перцепции, емоционален грозд, музикална стена.

 

Поредният световен конфликт се разразява, всички страни спорим, караме се, избрали сме страна в разразилата се дискусия.

 Само Швейцария си е сложила в ушите mp3-ката и, неутрална към случващото се наоколо, гледа през прозореца.

………………….

 

Къде са ми слушалките???

Всеки ден, излизайки от вкъщи първото нещо, което правя е да си сложа слушалките и да си пусна някоя от любимите ми песни или плейлисти, отивайки на работа. Знам текстовете на песните, но не си позволявам да пея. Вървя в унисон с ритъма, трудно изчаквам на светофара, защото искам да се движа заедно с ритъма на барабаните и съответно потропвам с крак. Ако не е нещо очевидно важно, рядко свалям слушалките от ушите си, ако някой непознат пристъпи към мен с въпрос. А и докато спра, намаля звука и прочие човекът трябва да зададе въпроса си поне три пъти. Влизам в препълнено с хора кафене и три пъти безуспешно преравям раницата си за слушалките, за да мога да свърша малко работа на компютъра без да ме разсейват разговорите и музиките в аквариума от звукове.

Снимка 1. Да слушаш или да не слушаш музика днес? 

В днешния ризоматичен свят на възможности музиката е поредното средство, своеобразна музикална стена, която използваме, за да отделим себе си от останалите хора.

С помощта на музикални канали и средства като YouTube, Vimeo, ITunes и многобройни други, които постоянно ни препращат към нови и нови музикални светове човек изгражда себе си като индивидуалист, избира си самоличност, субкултура или суперкултура, в която да пребивава, колкото време му се стори за добре. Съвременният човек живее в собствена капсула.

Той е сам. Независим. Незаинтересован. Устремен.

Музикално изнервен от музикални сугестии.

Музикално автосугестиран.

 

Какво е сугестия?

Като изследовател на алтернативната музикална сцена в България за мен се превърна в особен интерес откриването на корелации и съотношения между това колко положителна/негативна/агресивна една музика е и до каква степен самата музика сугестира общността, изгражда устойчиви повтаряеми образи и образци на подражание, налага модели на светоусещане, чиято деструктивност активно влияе върху успеха на нейните членове и нейните местни звезди.

 

Въпросът “Доколко музиката влияе на нашия живот?” започна да търси своя учен-изследовател.

В търсенето на световноизвестен учен, изследвал влиянието на музиката върху поведението на хората, техните възприятия и начин на живот, на една конференция получавам неочаквания отговор, че ученият, който търся, е всъщност българин, а неговият труд “Сугестопедия – десугестивно обучение. Комуникативен метод на скритите в нас резерви.”, 2005 г, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, се намира в библиотеката ми вкъщи. Става въпрос за проф. д-р Георги Лозанов, който е първият учен в света, изследвал как музиката влияе на човешкия организъм, мозъчна дейност и възприятия.

В дългогодишните му проучвания той още изследва функциите на мозъка и паметта, стигайки до следните заключения, които тук ще изброя накратко. Важно е да се отбележи, че всяко твърдение е експериментирано и научно доказан факт, а не хипотеза или мнение.

 

  • “Съхраняват се трайно не само съзнавани, но и несъзнаваните перцепции.” (стр. 21)
  • “…съзнанието ни не е пропуснало да отбележи и съвсем незначителни и неинтересуващи ни неща, особено ако ги срещаме често като например броя на стъпалата, които всеки ден изкачваме (…) и други..” (стр.21)
  • “Нищо не се губи от миналия житейски опит” (стр. 26)
  • “Репродуцирането на минали дейности се осъществява чрез емоционално асоцииране на цялостния комплекс от стереотипи на миналото ниво с аз-съзнанието за актуалното време и място. Това “изтеглено” към актуалното време глобално минало ниво носи в себе си огромен обем информация за отделните си съставки. Към тях вече вниманието може вторично да се насочи.” (стр. 21)
  • “В несъзнаваните форми на психическа дейност са заложени, както неподозирани “спомени”, така и многообразни варианти на модели за бъдещи нормални или патологични реакции и развития.” (стр. 27)

 

Относно сугестията и нейното присъствие в нашия живот проф. Лозанов твърди, че над 70% от това, което ни се случва тоест какво правим с нашия живот, е продукт именно на сугестия или автосугестия. Тоест и в двата случая човек сам допуска влияние, което впоследствие съзнателно или не да доведе до определени действия и нагласи. “Само един поглед стига”, казва проф. д-р Лозанов, за да ограничиш неограничените по рождение възможности на човек.

 

“При всяка комуникация аз ви сугестирам.”, проф д-р Лозанов, 12 февр. 2011 г., град Сливен.

Какво остава тогава за сугестията, която носи една дума, изречение, действие или песен?

Лозанов добавя, че “човешката личност реагира на много деликатни сигнали”. Става въпрос за така наречените периферни перцепции или подпрагови сигнали, което на практика представлява всичко, което усещаме с 5-те си сетива и дори една идея отвъд.

 

Рекламата в днешно време използва именно сугестивни методи и подпрагови сигнали, за да постигне целта си, а именно да провокира действие от наша страна да посегнем и да купим рекламирания продукт. Как става това? Лесно, стига налице да са използвани редица добре изследвани и въведени от Лозанов сугестивни моменти. Без да се спираме много на тях такива са именно престижът на източника, който ни подава информация – дали рекламата ще използва високоценен атлет, звезда или учен. Друг фактор са периферните перцепции, които са именно рекламите, било то излъчвани по телевизия, радиа, на билбордове или по листовки. Тези дразнители, дори съзнателно пренебрегвани от нас, биват складирани в нашите паметови резерви, където постепенно формират емоционален грозд.

Най-лесният начин да научиш нещо е да го обвържеш с емоция и мелодия.

Снимка 2. Наско от БТР в ролята на Спасителя, гр. Каварна

В този ред на мисли рекламите с добре обмислена закачлива фраза или преследваща ни мелодия и съответно текст, съчетани с позитивно послание са идеалният пример за въздействието на сугестивните методи в нашия живот. Сугестия, която първоначално съзнателно отхвърляме, над която се надсмиваме, но която постепенно намира място и се материализира в нашата пазарска чанта без да имаме логическо обяснение защо предпочитаме един или друг продукт, а по-скоро имаме някакво смътно обяснение. Доброто усещане, което задейства в нас вече посадения емоционален грозд, ни обещава още добри усещания и спомени с единствен виновник за това самият продукт на масата или в гардероба, гаража и т.н. Тоест отмества се вниманието от болното място, за да се даде решение, което не решава проблема, но създава усещането за неговото разрешение и създава корелации, които не съществуват. Например, боядисваш си косата – срещаш любовта на живота си и много други примери от реклами.

 

Какво ни различава тогава от кучето на Павлов и наистина ли когато ни кажат да скочим от моста – скачаме и вярваме на всичко и всички?

 Отговорът е НЕ.

Дори пациенти поставени под хипноза – състояние, в което свободната воля на човек е подчинена пряко на тази на вещото лице, извършващо манипулацията – излизат от хипноза в момент, в който от тях се иска да направят нещо, което противоречи на тяхната ценностна система. В други случаи обаче ние ставаме жертва на хипнотични въздействия, част от които проф. Лозанов изброява по следния начин:

 

Те са: “направлявана релаксация” (хипнотизаторът ни казва какво да усещаме), “направлявани образи” (какво да виждаме и да си представяме), “объркващи внушения” (когато се внушават противоречиви състояния), “съноподобно дишане” (хипнотизаторът диша като при заспиване и хипнотизирваният несъзнателно имитира), “миръринг” (когато се търси емоцинален синхрон като се имитират действията огледално), “директна брутална сугестия за хипнотичен сън” (неочаквано се подава хипнотизираща заповед), “фиксация на вниманието” (върху предмет, усещане, идея и така отклоненото внимание се използва за хипнотични дейности), “ръководени и диктувани медитации” (съчетание между монотонна музика, тайнствен глас, който ти нарежда какво да усещаш и да си мислиш или представяш), наркохипноза (с използването на медикаменти за постигане на съноподобно състояние) и други (стр. 50-51).

 

Неслучайно в много от гореспоменатите случаи, както при въздействието на рекламата, така и в хипнотични сеанси, водена релаксация, фиксация или специални събития на wanna-be гурута се използва един от главните инструменти на въздействието, а именно –

 

МУЗИКАТА.

Често под ръка по време на различни събития се използват специални инструментали от източната култура или се повтаря една и съща поп песен по време на паузите, за да се създаде съответния емоционален грозд, който после да се експлоатира.

 

Средата, в която живее съвременното общество, е силно сугестивна до натрапчиво сугестивна.

 

Защо тогава човек избира, докато върви, пътува или шофира да се автосугестира, слушайки музика на своя MP3 плеър, добавяйки още един източник на внушение?

Снимка 3: Възход или падение избираме с музиката, която слушаме всеки ден?

 

Повдиганата дискусия относно как MP3-те влияят на нашия живот сред група от респонденти с разнообразни вкусови предпочитания, възраст и месторабота, предоставя разнообразни отговори:

  • “Когато си включа слушалките и ако съм напрегнат си пускам нещо успокояващо, ако пък съм много весел, ще си пусна нещо малко по-меланхолично, за да постигна баланс.” (Димитър)

 

  • “С колелото като бързам си пускам D&B и се изстрелвам, но след 30-тина минути съм видимо по-агресивен и нервен. С децата като им пуснеш джаз или класика са много по-спокойни. Мисля, че зависи както от силата на звука, така и от самата музика. Ако са само звуци и то успокояващи (класика, за медитация и т.н.) е полезно, но повечето хора си мътят мозъците с много послания. Скачай, обичай, мрази, агресирай и това лесно може да е в една песен. Да не говорим, ако е радио и ти пращат и платени послания. (Божидар)

 

  • “На 50 ще сме глухото поколение.” (Русана)

 

  • “Само като ми трябва да попитам някого за часа или посоката и изчаквам да минат 6-7 човека, докато попадна на някой с отпушени уши, който да изглежда да забележи като го заговориш.” (Румяна)

 

Сугестопедагогът Елена Стойчева допълва:

 

  • “Съвремието сугестира с всичко – билбордове, реклами, предложения, лекарства, текстове, клипове… То е личен избор и необходимост да си сложиш слушалките, защото всичките ни сетива ежедневно са обстрелвани от всякакви уморителни и нежизнеутвърждаващи обременености и съдържания и просто трябва някак да се самоизключиш.”

 

Този нов тренд се забелязва именно с все по-широкото използване на плеъри и слушането на музика по време на различни дейности – слушайки, четейки, ядейки, ходейки, возейки се в градския транспорт, както и повишеното ниво на раздразнение, когато човек се налага да пребивава в обществена среда (чакалня, летище, спирка и други), чиято звукова среда е крайно замърсена или се налага определен музикален избор.

 

В сугестивно замърсената среда, в която човек пребивава, се стига до парадокса на съвремието ни всеки сам да подбира своите сугестии.

 

Самовъвеждането в определено богатата емоционална среда на музиката или създаването на емоционален грозд в нашето си парасъзнание е чисто индивидуална нужда и съответно варира. Така отговорността за автосугестиите, които избираме и си причиняваме, е последица от нашия собствен избор.

 

Тази голяма отговорност попада в ръцете на всеки, който днес пренарежда плейлистата си и решава каква е автосугестията му за днешния ден.

Дали искам да оправя вкиснатата си физиономия с някоя песен-пародия, дали искам да си спомня онази раздяла на моста и докато преминавам отново да ми стане мъчно и така всеки път да слушам Tom Odell и дали искам за 30 минути в мен да преминат 5 емоционални състояния, докато с каменно лице се разминавам с околните?

 

До каква степен днес искам да участвам в сугестиите на деня или избирам да съм безразличен зад музикална стена от автосугестии, която аз сам построявам?

 

………..

 

По време на 5-тия Световен Младежки Конгрес, провел се през 2011 г. в град Истанбул, Турция присъстват над 2000 делегати, млади представители на държави и националности от цял свят.

 

Разделени в “семейства” от по 20 делегати всеки един от нас пее своя химн и разказва текста на песента и съответния контекст и внушението, което химна на страната носи. Всички пеем – България, Македония, Сърбия, Русия, Южна Корея, Индия, Турция, Албания, Мексико, Бразилия, Зимбабве. Всички оставаме изненадани, че Швейцария отказва да изпее химна си.

 

-Но защо?

– Швейцария е останала неутрална по време на Втората световна война и ние не се гордеем с това. – Целият автобус с делегати е изненадан.

 

По стечение на обстоятелствата представителите от Албания и Турция в нашето “семейство” встъпват в ожесточена словесна разпра, а всички останали се опитваме да помирим двете страни. Поредният световен конфликт се разразява, всички страни спорим, караме се, избрали сме страна в разразилата се дискусия.

 Само Швейцария си е сложила в ушите mp3-ката и, неутрална към случващото се наоколо, гледа през прозореца

Снимка 4: Различният графит, гр. Варна

*** За автора:
Гергана Райжекова е докторант в СУ “Св. Климент Охридски”, специалност Медийна музика, изследовател на алтернативната музикална сцена в България с множество научни публикации по темата. Тя е също така сред малкото ученици на проф. д-р Георги Лозанов, лично обучена от него през 2011 г. след завръщането му в България.


Европейска нощ на учените 2022 г.: