Тероризъм – психологични, социални и религиозни измерения

Автор: Стефани Евгениева

 

Епохата, в която живеем, плаши със своя упадък и постепенното намаляване жизнената сила на държавите, които доскоро наричахме Велики сили. Последното столетие се оказа арена на необмислени и произволни опити за налагане на конкретни геополитически и геоикономически интереси, които се оказаха не просто неуспешни, ами толкова зле обмислени и размирни, че последиците от тях ще се усещат тепърва. Бавното излизане на преден план и подем на средните и най-нисшите световни съсловия (т.нар. общества от Третия свят) вече е очевидно и необратимо. Дори и без революция, информационното западно общество със своята непрестанна алчност и ламтене за повече само оформи негативните нагласи на онази афектирана и бедна прослойка. Направи най-жестоката грешка, поставяйки „стадото” над водачите. Опитвайки се да наложи своя демократичен и либерален модел там, където той е несъвместим с религията и разбиранията на местните граждани. Така наложеното отвън разбиране за „свобода” накара стадото да си избере нови пастири. Без лица и имена, без титли. Даде им територия и създаде държава- невидима. Купи си оръжия. Завъртя търговия. Започна поредното преселение на народите. И е видно как ни заливат… с хиляди. Обяви ни война, но невидима, защото тази война няма фронт, не е конвенционална и Западът не знае как да се защити и да се бори срещу нея.

 

Целта на настоящото есе е да се разгледат причините довели до тази безпомощност на Запада срещу заплаха, която не е нова, а посята и отгледана от него.


РЕКЛАМА:

***

До какво довеждат различията в ценностната система и дълбоката асиметрия в световен мащаб? Кога песимизмът се превръща в нихилизъм и защо това е предпоставка за самоубийствени атентати? Каква е концептуалната рамка за оценка ролята на религията като променлива, влияеща на самоубийствения избор? Защо европейската политика за сигурност е безрезултатна и неспособна да се защити от асиметричните заплахи.

 

Предпоставки за зараждане на самоубийствения тероризъм, нихилизъм, психологична изолираност и икономически фактор. Социалната общност като феномен, задвижващ радикализма.

 

От философията знаем, че песимизмът е предварителната форма на нихилизма. В какво се състои силата на песимизма? В енергията на неговата логика. Нихилистичното следствие, вярата в липсата на ценности като последица на моралната оценка, породена от наличието на тази дълбока асиметрия, която обезсмисля съществуването. А именно осъзнаването, че не е страшно да си беден, а че каквото и да направиш, колкото и да се бориш, никога няма да постигнеш чуждия, западен начин на живот. И когато този песимизъм достигне своето критично напрежение, а именно превръщането му в нихилизъм, то тогава крайностите излизат на преден план. Тогава се следва максимата: „Щом аз няма да живея в справедлив свят, то и вие няма да живеете. Щом моите деца ще тънат в бедност, то аз ще разруша света на вашите.”

Нашият свят, европейският, притежава висшите ценности, в служенето, на които човек би трябвало да живее, особено тогава, когато те му предявяват най-тежки и скъпоструващи изисквания. Тези социални ценности – за да се засили тяхното звучене, подобно на божите заповеди – са били издигнати над човека като реалност, като истинен свят, като надежда. И той гледа света през призмата на своите разбирания. А там, където ценностите са различни? Когато настана време, в което идеалите, проповядвани от Европа- свобода, равенство, толерантност, грижа за ближния, изясняват нищожния си произход и биват обезценени?

Където има живот, там има и воля за власт. Дори и волята на слугата да стане господар. Нека обясним модела на поведение на един бъдещ самоубиец. Какви са предпоставките и начините за въздействие от външната среда върху този индивид.

Според Шопенхауер, дори слабият, когато служи на по-силния, се успокоява с това, че има правото да властва над още по-слабите. Само от тази наслада той не е способен да се лиши.

Окото на съвършения нихилист, който би приел фатализма, идеализира по посока на грозното, твори предателство по отношение на собствените си спомени. Те не са му необходими, защото неговото минало няма бъдеще. И онова, което той не прави по отношение на самия себе си не го прави и по отношение на миналото на цялото човечество: той го оставя да пропадне заедно с него. Европа помни своето минало, но за да бъде единна й е необходим Авторитет. Някой, който да застане начело и да определи и разпредели отговорността. Някой, който да успее да обедини хората, да ги сплоти срещу надвисналата опасност. Но тя като че ли се опитва да избегне необходимостта, риска да си постави цел, защото тук врагът няма лице, няма ясно определена рамка на действие. За него не важат „правилата на играта”, създадени от Запада.

Омразата към йерархията и тоталитарното управление ражда противоположности и крайности, там където обществото не е „дорасло” за друг тип управление. Крайностите съответстват на епохата на господство на простолюдието, защото по-лесно се схващат. Липсата на образование и интелект тласкат към тези крайности. В условията на тоталитарна обстановка, маркирана от сравнително ниската степен на свобода и уважение към човешкото достойнство, хора, които вече имат предразположение към самоубийство, имат допълнителна причина да разглеждат живота като незначителен и да са склонни да го извършат. Наслоената аномия в тези общества, базирана на концепцията на човешкия род като носител на потенциално ненаситни желания, които могат да отидат отвъд възможното, като поставят по този начин хората в ситуация на разочарование и отчаяние. Тъй като, обаче човекът е социално животно, трудно оцелява сам, той търси общност, в която да „изиграе” своята жертвена роля и да получи подкрепа и признание (аплодисменти) от „публиката” си. Отношенията на социалната подкрепа предлагат непрекъснат обмен на идеи, чувства и емоции от индивида към другите и обратно, нещо като взаимна морална подкрепа, която не оставя отчаяния да разчита единствено на собствените си ресурси (материални и духовни) ами му дава възможност да се „храни” от колективната енергия и да поддържа своята собствена, дори когато тя е изчерпана. Наличието на подобен паразитизъм поражда подчинение, чувство на дълг към общността и страх от изпадането извън нея. Тогава човек прибягва към онзи модел на поведение, който е дълбоко интегриран в социалната група и е склонен да разглежда самоубийството като дълг, отколкото като нещо друго. Целта на самоубийството не е толкова да удовлетвори субекта, който го осъществява, колкото групата, към която принадлежи; собственият живот се възприема като нещо второстепенно по отношение интересите на колектива.  Така „колективът”, който е вербувал субекта, печели, защото самоубийствените операции са лесни и прости за осъществяване, имайки предвид факта, че липсва основният въпрос, определящ успеха на всяко въоръжено действие, а именно изтеглянето на извършителя. Поради това са и много по-евтини. Цената на операция с участието на един човек рядко надвишава 150 долара.

 

Връзка между насилие, религия и тероризъм

 

В научната литература съществуват много изследвания, анализиращи връзката между насилието, религията и тероризма. Защо религиозният фактор (като доктрина), замаскира политическите интереси?  Според Фокс и Сандлър конкретизация на влиянието на религията може да се търси в пет направления: първо, религията е пряко свързана и определяща идентичността; второ, религията включва система от убеждения, влияещи на поведението; трето, теологията или доктрината могат и оказват влияние върху поведението; четвърто, религията е източник на легитимност; и пето, религията се отъждествява с религиозните институции.

Трудно е да се даде дефиниция за понятието религиозен тероризъм. Определения от типа „свещен терор”, „терор в името на Бога” не са достатъчно изчерпателни, тъй като политическите и социални елементи остават замаскирани. Освен това все още стои въпросът кой определя какво точно е „тероризъм”- радикален терор или борба за свобода по единствения възможен начин срещу враг, който е в пъти по-могъщ? Поглеждайки назад във времето тероризмът, разбиран като терор, като инструмент за всяване на страх, ужас и роболепие, съществува още от зората на организираните общества като фактор за разубеждаване или наказание. Първата зародила се в Месопотамия империя, държавата Саргон, е изградена именно върху терора, използван от монголите с цел градовете сами да се предават, понякога дори без обсада. Иначе казано тероризмът, който представлява всяване на страх, е историческо явление, много по-обширно отколкото предполага съвременната употреба на това понятие (незаконното  използване на насилие за извършване на действия с терористичен характер). В съвременното общество тероризмът е почти единственото средство за борба на слабия срещу силния. Определян още като най-насилствената  форма на психологическа  война, която далеч надхвърля физическите си резултати, защото той често си служи със смешно скромни средства, за да сътвори сила, като се надява да постигне от долу онова, с което държавата разполага от горе.

 

Религиозният тероризъм и световните асиметрии- предпоставки за радикализиране

 

Явно е, че няма как феноменът „тероризъм”и в частност „ религиозният тероризъм”, да бъде разглеждан сам по себе си, защото той не е новопоявил се риск, а следствие от задълбочаващите се световни асиметрии, лоши политики, криворазбрани икономики и поставяне американските и европейските ценности на върха на световната пирамида.

Населението на страните от Третия свят, тези които „бълват” терористи, демографски е много по-различно от нас. Ако в България средната възраст на населението в години е 42, а за Европа- цифрата е 40, то в държави като Сирия възрастта е 22 години. Положението в Афганистан не е по-различно (17 г.), Нигерия (17 г.), Пакистан (21 г.), Либия (24 г.), Иран (27 г.). Това е голям брой младо и активно население, което няма как и с какво да се препитава. Обективно погледнато най-тежката последица от войната в Сирия, не е разрушената инфраструктура, а факта, че вече четири години училищата са затворени. Хората не се образоват, т.е. губят конкурентни предимства и тепърва ще се сблъскат с липсата на елементарен шанс за реализация. Това ще доведе до предразположението им към радикализма. Пред тези хората стоят три избора: 1.) да емигрират, което се случва и процесът е необратим; 2.) да направят революция в страната си, което те намират за безсмислено, поради наличието на непрекъснат информационен поток, идващ от Запада; и 3.) желанието за промяна на цялата световна асиметрия, т.нар. тероризъм. Трябва да се отбележи факта, че младото населението е по-радикално настроено, по- манипулируемо, поради липсата на опит и образование и не на последно място поради желаето да забогатее. Тук идва логичният въпрос: тогава защо се самоубиват, след като желаят по-добър живот? И отговорът е много прост. Идеята! Идеята, че ти дори да имаш нещо сега, утре децата ти пак няма да имат и ти никога няма да можеш да си позволиш онова, което притежават западняците. Когато една идея бъде възприета като висша ценност и се изпълнява не за конкретния човек и не за конкретното време, а за Промяната като цяло, тогава тя е неунищожима. Тероризмът не може да бъде преборен с икономически или социални способи. Той е като триглавата ламя от приказките. Режеш една глава и на нейно място се появяват още три. Ал Кайда беше унищожена, но от нейните останки се появи Ислямска държава. Ако тя бъде унищожена, ще се появи нова подобна организация. Борбата трябва да бъде срещу Идеята. Защото човешкият ресурс в тези страни е неизчерпаем. Той е млад, иска промяна, носи заряда на ощетения и угнетения. Ако тези умрат, ще дойдат нови и ще следват именно Идеята за нов световен ред.

 

Заключение

 

Разпадът на обществото, следователно и неопределеността, в която живеем, са насадени в нашето време и вече пускат дълбоки корени.  Няма нищо, което може да застане здраво на краката си. Светът е плашещо нестабилен. Всички мерки, които се взимат за налагане на превес и овладяване на несигурността, се пречупват през призмата на политическата угодност. Живее се ден за ден, от избори до избори, защото утрешният ден е съмнителен и опасен. Но този път е хлъзгав и се пропуква. Там, където все още стъпваме, скоро никой няма да може да мине.

 

 

 

 

Източници:

 

  1. Ницше, Фр. „Воля за власт”
  2. Дронзина, Татяна: „Женският самоубийствен тероризъм”
  3. Hoffman, Bruce: “The logic of Suiside Terrorsm”
  4. Fox, Jonathan and Chmuel Sandler, 2005, The quest of religion and world politics. Terrorism and Political Violence.
  5. S. Census Bureau, International Data Base

 

 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: