Автор: Христо Каменов, Професионална гимназия „Васил Димитров“, град Мадан

 

Резюме:

В съвременното общество и реформирана образователна система се наблюдава трансформация на образователния модел чрез навлизането на нови технологии, но съществени остават водещите класически теории на обучението. В статията се разглеждат едни от фундаменталните теории, които проправят пътя на образованието и традициите в учебно-образователния процес. Теорията за бихевиоризма, когнитивната теория, теорията за коннективизма, теорията за колаборативизма, теорията за конструктивизма и една сравнително нова теория – тази за мултимедийното учене на Ричард Майер оказват дълбоко въздействие спрямо процесите в учебно-образователната среда. Теорията на бихевиоризма олицетворява два от ключовите принципи на позитивизма: познанието за света като естествен еволютивен процес и наблюдението като подход за разкриване на факторите и променливите на средата. Когнитивната теория се съсредоточава върху таксономията на Блуум и резултатите от всяко обучение, като се разглежда съзнанието като компютър. Бихевиоризмът, когнитивизмът и конструктивизмът са трите най-често използвани теории за обучение, използвани при създаването на учебни среди. Тези теории обаче са разработени по време, когато обучението не е било повлияно от технологиите. Теорията за мултимедийното учене спомага за по-задълбоченото осмисляне на учебния материал и за усъвършенстване на интерактивността и презентационните умения. XXI век е епохата на знанието, в която образованието има ключова социална и икономическа стойност и в която принципът за учене заради самото учене спомага за развиването на умения – комуникативни, социални, психоемоционални.

Ключови думи: бихевиоризъм, когнитивизъм, конструктивизъм, мултимедийно учене, колаборативизъм

 

ВЪВЕДЕНИЕ

XX век е период на разцвет и подем на различните педагогически и психологически школи, на теориите за учене, като образованието процъфтява и се завръща в своя, метафорично казано, век на Просвещението, където знанието е фундаментална предпоставка за развитието на индивида. Позитивизмът и възходът на научния метод оказват значително влияние върху нововъзникващите области на образованието. По-специално, отношението на психологията има приоритетно въздействие върху образованието, защото тази научна дисциплина изучава човешкото поведение и реакции и допринася за разгръщането на образователната психология в класните стаи.

В началото на XX век с възхода на съвременната наука и новите комуникационни технологии, скоростта на промяната се увеличава: идеите по-лесно се комуникират, разпространяват и обсъждат. Фройд, заедно със своите колеги, допринасят за възхода на психологията като емпирично поле и дисциплина. Нещо повече, до известна степен Фройдистката теория оказва влияние и довежда до първата теория на обучението – бихевиоризъм. Бихевиоризмът се появява като реакция срещу фройдисткия акцент върху несъзнателния ум и фройдистката употреба на интроспективен анализ и саморефлексии за изучаване на съзнанието. Бихевиоризмът застава като контрааргумент на тази позиция (Harasim, 2017, p. 33). 

 

ПЕДАГОГИЧЕСКИ И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТЕОРИИ НА УЧЕНЕТО

Теорията на бихевиористкото учене се фокусира върху това, което се наблюдава: как се държат хората и особено как да се промени или да се предизвика определено поведение. В началото на века бихевиоризмът въвежда теория на обучението, която е емпирична, наблюдаема и измерима. Тази най-ранна теория на ученето подчертава явно действие: онова, което е най-лесно очевидно и достъпно за изучаване поведение. Терминът „явно действие“ (ibidem) означава поведение и действие, което влияе върху и променя начина на действие. Въз основа на клинични експерименти с животни бихевиористите откриват, че реакцията на определени стимули ще се повтаря и може да бъде наблюдавана, контролирана и количествено определяна. Бихевиористката теория не може да обясни субективността ú, предвид нейния исторически контекст. Ранният възход на научната теория е поставен в контекста на позитивизма, тъй като за да се ​​счита за наука, бихевиоризмът трябва да се придържа към строгите позитивистки принципи, които се основават на строга обективност и отхвърлена субективност, и каквото и да е свързано със самоанализ или психични състояния (наричани по това време ментализъм). 

Теорията на бихевиоризма олицетворява два от ключовите принципи на позитивизма:

• познанието за света може да еволюира само от наблюдението на обективни факти и явления от действителността;
• теорията може да бъде изградена само чрез прилагане на това наблюдение в експерименти, които да варират в зависимост от други фактори и променливи на средата (Winn, 1996, pp. 112 – 142).

Една от забележителните теории на бихевиористите е рефлекторна теория на ученето на Павлов, която представлява тип класическо кондициониране, което е форма на асоциативно обучение, според която неутрален стимул придобива способността да произвежда специфична реакция поради системната си връзка с друг независим, безусловен стимул, който предизвиква същата или подобна реакция. Стандартната процедура за установяване на класическото кондициониране включва представяне на неутрален стимул заедно със значителен стимул. Един стимул е неутрален, когато не предизвиква очевидна реакция на поведение, и се нарича условен. Безусловният стимул е значителен стимул, който непременно води до естествена рефлексивна реакция. Създава се ново отражение. Начинът на взаимосвързаност (алюзия) между два стимула се нарича условен рефлекс и се постига чрез процеса на класическото кондициониране и настъпва значителна промяна в поведението. Непрекъснатото повторение на последователността „стимул-реакция“ създава връзка, която води до автоматично определено поведение. Иван Павлов е първият, който въвежда класическото кондициониране като комбинация от стимули, които съпътстват действие и повторението им е последвано от това действие (свързване на операция с конкретни желани резултати и след това повторение на акта с нетърпение за същите резултати), като извършва експеримент с кучета (когато дава храна на кучетата, те слюноотделят  нормално, започва да звъни на звънец всеки път, когато им дава храна, така че те свързват звука на звънеца с храната и всеки път, когато кучетата чуят звъна, разбират за поредното хранене). Според бихевиористките при класическото обуславяне условните реакции (мисли, чувства, поведение) са ефекти, които възникват чрез първоначално научаване на автоматични рефлекси, а след това на действително придобитите условни рефлекси. Механизмът на кондиционирането е, че всички поведения са реакции на стимули. Има биологична тенденция за кондициониране, при която някои стимули са по-склонни да се комбинират от други. Класическото кондициониране е доказано при няколко вида, използвайки различни методики. Използва се до голяма степен в обучението на животни, клиничната психология (поведенческа терапия), образованието, дизайна, рекламата. Употребата му може да бъде пряка и непряка (Pavlov, 2003). Експериментът куче-храна-камбана доказва рефлексите на автоматичното поведение, причинено от някакъв стимул в околната среда.

Едуард Торндайк (1874 – 1949) провежда експеримент, които наименува „Кутия за пъзели“. Отново са включени животни, като експериментът цели да измери времето, в което животното задейства резето на кутията и може да избяга. Идеята е, че колкото повече животното се връща в кутията, за да се нахрани, толкова по-бързо е времето му за бягство, тъй като в него е задействан импулсът за бягство. Чрез този експеримент учените стигат до извода, че процесът на учене и обучение е резултат от асоциации, които се образуват между дразнители, стимули (S) и отговори, реакции (R). Асоциациите, наричани още навици, се засилват или отслабват от честотата на стимулите и реакциите. Торндайк стига до извода, че в процеса на обучение определени реакции идват, когато над тях има доминация на награди (Gates, 1949, pp. 241 – 243).

Американският психолог Скинър (1904 – 1990) се фокусира върху доброволното, или също наречено – оперантно поведенческо обуславяне, което го отличава от предшественика му Павлов, който се придържа към класическите асоциации. Скинър представя алтернатива на класическото кондициониране на Павлов и на това, как директният стимул води до положителен отговор, който създава ефикасна поведенческа промяна. Ученият стига до извода, че поведението се обуславя чрез използване на положително и отрицателно подсилване. Пример за това е експериментът с плъховете, които трябва да намерят сиренето в лабиринт. Положителният импулс е, че плъхът чрез последователни движения трябва да намери края на лабиринта Първо, плъхът се поставя в лабиринт със сиренето, разположено наблизо. Възнаграждава се със сиренето, когато достигне първия завой. След като първият тип поведение се вкоренява, плъхът не се възнаграждава, докато не направи втория завой. След много пъти през лабиринта плъхът трябва да стигне до края на лабиринта, за да го получи като награда. Изследванията на Скинър за оперантно кондициониране го довеждат до заключението, че при възнаграждаване на простите малки действия, се обуславят сложни форми на поведение. Сиренето в случая е подсилващ стимул, който се отнася към процеса на действие върху околната среда (McLeod, 2018).

 

Фигура 1. Експериментът на Скинър за доказване на оперантно поведение. Източник: Адаптирано от McLeod, S.

 

Изследванията на Скинър установяват, че подобни промени в поведението отнемат значително много време и изискват преди всичко последователни приближения на поведението. Другояче, това означава, че за да бъдат направени някакви промени в поведението, трябва да има множество повторения с цел заучаване. Голямата промяна води до по-малки действия. Скинър акцентира върху промените при наблюдаемото поведение, като пренебрегва възможността за каквито и да било процеси в съзнанието (McLeod, 2018; Sobel, 2015).

Бихевиористката педагогика има за цел да насърчава и модифицира наблюдаемото поведение у хората. Ученето е счита за поведение, което показва придобиване на знания или умения. За да се разбере този тип педагогика, се разглеждат следните три техники и модели: 

• награда и наказание; 
• поведенческо намерение с учебна цел; 
• таксономии на обучението (Harasim, 2017, p. 39).

Когнитивната теория е реакция на теорията на бихевиоризма и по-конкретно – върху поставения твърд акцент и пряка връзка между стимул – реакция. Когнитивистките психолози твърдят, че връзката между стимула и реакцията не е ясна и че има редица други фактори, които се намесват за смекчаване или намаляване на „предвидимостта“ на отговор на стимул (Winn, 1996). Въпреки това когнитивизмът не отхвърля бихевиористичната наука, но измества акцента от външното поведение към фокуса на вътрешнопсихичните процеси.

Елементи от бихевиористката традиция са преработени и включени в когнитивисткия модел на учене: стимулите се превръщат във вход, а поведението – в резултат. Ако бихевиористите третират ума като черна кутия, то когнитивистите признават важността на менталните и психическите процеси. Те се интересуват от моделирането на менталните структури, който въздействат на ума и поведението. Възходът на теорията за когнитивното обучение в средата на XX век е повлиян от развитието в области като лингвистика, неврология, психология, образование и зараждащата се област на компютъра наука.

Представата на мозъка като компютър е повлияна от епохата и това се нарича когнитивна обработка на информация.

Теорията за обучението на Робърт Гагне (1916 – 2002) е теория на еволюцията на бихевиоризма и насочване към когнитивисткото оформяне на информацията и моделът на обработването ú. Неговият труд „Условията на обучение“ е принос към теорията на учебния дизайн. Работата му се съсредоточава върху предписването на дидактическа педагогика, основана на индивидуализирано обучение (Gagne, 1996).

 

Фигура 2. Теория на обучението на Робърт Гагне

 

Таксономията на Гагне има прилики с когнитивната таксономия на Блуум – афективни и психомоторни резултати, като и двете се фокусират върху резултатите от обучението. Таксономията е систематична класификация, която спомага да се изведат принципните постановки за ефективното обучение. При таксономията на обучение на Гагне на входа присъстват вербалната информация, интелектуалните умения, когнитивните стратегии, атитюдите и двигателните умения. Специфични условия за изучаване на всеки резултат са следствие на гореизброените показатели. 

Гагне изрежда девет учебни събития, които оказват влияние в процеса на учене (Gagne, 1985):

• привличане на внимание;
• информиране на обучаемия за целта;
• стимулиращо припомняне на предварително обучение;
• представяне на стимула;
• предоставяне на насоки за учене;
• предизвикване на изпълнение;
• предоставяне на обратна връзка;
• оценка на изпълнението;
• подобряване на уменията.

Когнитивисткият учебен дизайн изхожда от предпоставката за предсказуемостта на човешкото поведение, подобно на бихевиористката перспектива.

Професорът по психология Ричард Майер е Университета в Калифорния е създател на Мултимедийното обучение, като неговата презумпция е, че учениците учат много по-добре и по-задълбочено, когато идеите са изразени в картини, изображения. Неговият резултат е изведен в Когнитивната теория за мултимедийното обучение, която доразработва чрез Наръчник за мултимедийно обучение в Кеймбридж (Mayer, 2012, p. i).

Мултимедийното обучение се отнася до презентация на думи и изображения, предназначени да улесняват обучителния процес на учениците. В продължение на стотици години словесни послания – като лекции и печатни уроци – са били основното средство за обяснение на идеите пред учащи. Въпреки че словесното обучение предлага мощен инструмент за хората, то във века на дигиталните технологии и на глобализацията мултимедията се превръща в един от основните ресурси на класните стаи. Мултимедийните инструкции се отнасят до материали, които спомагат за насърчаване на ученето и създават предпоставка обучаемите по-добре да разберат обяснението, когато то е представено с изображения и думи (ibidem). Значимите резултати от обучението зависят от когнитивната активност на обучаемия по време на процеса на учене, а не на обучаемата поведенческа активност по време на обучение (ibidem). Целта на основните изследвания е да допринесе за теория на ученето (т.е. наука за ученето), докато целта на приложните изследвания е да  се извлекат принципи на учебния дизайн (т.е. науката на обучение); обединяването на тези цели води до основни изследвания върху приложни ситуации, при които целта е да се извлекат принципите на мултимедийния дизайн които са едновременно основани на когнитивната теория и подкрепени от емпирични доказателства (ibidem). Майер е на мнение, че хората учат много по-добре от думи и изображения, отколкото само писмено, чрез думи. Определя мултимедийните инструкции като представяне на материали, използващи както думи, така и картини, с цел да се насърчи ученето. От думи, има предвид, че материалът е представен в словесна форма – използван например отпечатан или говорим текст.

В учебника думите могат да бъдат представени като отпечатан текст и снимките като илюстрации (или други видове графики) (Ibidem, p. 5). Норман споделя мнението си, че „днес ние обслужваме технологиите. Трябва да обърнем машинно центрираната гледна точка и да я превърнем в личностно центрирана гледна точка: технологиите трябва да ни служат“ (Norman, 1993, p. xi). Те разширяват когнитивните възможности на хората и спомагат за по-бързото запаметяване и осмисляне на различните видове информация в глобалния информационен поток. Норман счита, че голяма част от технологиите заемат машинно-центриран поглед, а е предназначена да подпомогне човешкото познание, но най-често се намесва и обърква, затова е важно визията на технологиите да е ориентирана към обучаващия се и технологията да допълва човешките способности, да подпомага дейностите и да насърчава човешкото познание (Ibidem, p. 9; 12).

 

Фигура 3. Когнитивна теория на мултимедийното обучение на Ричард Майер.

 

Бихевиоризмът, когнитивизмът и конструктивизмът са трите най-често използвани теории за обучение, използвани при създаването на учебни среди. Тези теории обаче са разработени по време, когато обучението не е било повлияно от технологиите. През последните двадесет години технологията се реорганизира до това как живеем, как общуваме и как се учим. Потребностите и теориите за обучение, които описват принципите и процесите на обучение, трябва да отразяват основните социални среди. Вейл подчертава, че „ученето трябва да бъде начин на съществуване – непрекъснат набор от нагласи и действия от лица и групи, които те използват, за да се опитват да бъдат в крак с изненадващите, нови, разхвърляни, натрапчиви, повтарящи се събития“ (Vaill, 1996, p. 42).

Съществуват две концепции за онлайн обучение – коннективизъм и колаборативизъм, които отразяват два различни подходи за изграждане на теория. Коннективизмът представлява дедуктивен подход, чиято хипотезата първо се поставя като идея, а след това се тества чрез събиране на данни. Това неофициално се нарича „от горе на долу“ подход, при който следват подкрепящи доказателства. Дедуктивните разсъжденията работят от по-общото (теория) към по-конкретното (неговите приложения) и търси доказателства за потвърждаване или опровержение на хипотезата. Джордж Сименс предлага коннективизъм като теория на обучението за дигиталната ера. Стивън Даунс, съосновател на коннективизма, подкрепя теорията, като коннективизмът се основава на концепция за самоорганизация на ученето, но с течение на времето се превръща в акцент върху организираната от мрежата учене: идеята е че мрежовата среда без инструктори и структура на курса може да улесни процеса и да постигне учене сред участниците. От гледна точка на свързването, обучението се основава на представата на мрежовата интелигентност, в която компютърната мрежа (а не учител или връстник) се идентифицира и организира връзките за всеки обучаем. Коннективизмът е обявен за теория от неговите поддръжници, но повече от десетилетие теорията не е била емпирично потвърдено от неговите основатели или от други. Обикновено дедуктивните процеси включват клинични или контролирани изследвания, в които се представя определена тема, след което се стеснява в по-специфична хипотеза, която може да бъде тествана. След това се събират наблюдения в дедуктивния подход, за да се провери хипотезата с конкретни данни – за потвърждаване или опровержение на първоначалната теория. Коннективизмът е теоретична рамка за разбиране на ученето в дигитална епоха. Той подчертава как интернет технологиите като уеббраузъри, търсачки, уикита, онлайн дискусионни форуми и социални мрежи допринасят за нови възможности за обучение.

Теорията на колаборативизма представлява фокус върху възникналите мрежи за обучение с появата на компютърните технологии. Компютърни учени и инженери създават основната инфраструктура на компютърните мрежи през 1969 г . Електронната поща е измислена през 1971 г., а компютърните конференции през 1972 г. Почти веднага, последват образователни проучвания и приложения. Онлайн комуникацията тогава е напълно нова и безпрецедентен. Академиците проучват начини за подобряване на личната и социална комуникация чрез компютърна мрежа и по този начин допринасят за трансформирането на компютърните комуникации от мрежи, първоначално проектирани за прехвърляне на файлове в среди, които поддържат творческа комуникация и сътрудничество между преподаватели, ученици и студенти (Harasim, 1996, p. 106). 

Това развитие поставя началото на свързани класни стаи и курсове, предлагани изцяло онлайн, като учениците си сътрудничат асинхронно в семинари, дискусии и групови проекти. Основателите на онлайн образованието преформулират педагогиката в класната стая или все повече изобретяват нови педагогики, които да се възползват от възможностите на компютърните мрежи, даващи възможност на учащите да работят заедно през границите на времето и мястото и да си сътрудничат в иновативни решения за решаване на проблеми, споделяне на знания и дейности за критично мислене. Компютърните мрежи отварят безпрецедентно възможности за споделяне на множество гледни точки по проблемите, за насърчаване на размишляващи и аналитични мисловни умения и за изграждане на по-дълбоки многомерни и мултидисциплинарни отговори.

Теоретичната рамка за обяснение на онлайн обучението е призната за необходима при формиране на педагогически разработки, за изясняване на ролите на учителя и обучаемия и за идентифициране на рубрики и методи, които биха подпомогнали изследванията на онлайн преподаването и ученето. 

Изобретяването на интернет и последвалата поява на множество образователни приложения насърчава иновациите, но в същото време също подчертава, а не отхвърля нуждата от нови стратегически подходи, информирани от образователната теория и изследвания. Докато интернет предлага примамлив потенциал за повишено ученическо взаимодействие и активно обучение, предизвикателството е да се разберат напълно потенциалните възможности и ефективно да се трансформира педагогиката, за да се отрази това разбиране (Ibidem, p. 107).

Конструктивизмът се отнася както до теорията за обучение (как хората учат), така и до епистемологията на учене (каква е природата на знанието). Поради това е важно да се има предвид, че терминът конструктивизъм се използва в две различни области. Конструктивистката теория твърди, че хората сами изграждат своето разбиране и познание за света чрез преживяване на света и размисъл върху тези преживявания (Ibidem). 

Дъфи и Кънингам (1996) изясняват основата на конструктивизма, като отбелязват, че въпреки разнообразието на възгледите, обхванати в концепцията за конструктивистката теория на обучение, изглежда има общ консенсус, че „ученето е активен процес на конструиране, а не придобиване на знания”, и че „обучението е процес на подпомагане на тази конструкция, а не просто предаване на знания” (p. 177).

Жан Пиаже – професор по психология, посвещава живота си на въпроса за когнитивното развитие и по-специално – към класифицирането на етапите на човешко развитие. Пиаже твърди, че хората се учат чрез постепенно изграждане на сложни логически структури, от ранна детска възраст до зряла възраст. Според него хората се учат чрез изграждането на една логическа структура след друга (Piaget, 1969). В своите изследвания върху детското развитие стига до заключението, че логиката на децата и техните начини на мислене първоначално са напълно различни от тези на възрастните, и това последователно натрупване на знания посредством дейностите увеличава в дълбочина и сложност конструкциите на мисловния процес. Учене чрез развитие – това се случва според възрастта и етапа на развитие на детето. Развитието спира, тъй като детето достига ранна зряла възраст, според четирите етапа на развитие на Пиаже. 

Още преди да осъзнае езика, детето го използва като средство за комуникация, научно е доказано, че овладява по-бързо речевите си умения, когато получи подкрепление от своите родители. Подражавайки на речта на родителите си, детето научава съвкупност от думи и по този начин моделира своя изказ. Ноам Чомски счита, че процесът на развитие на езика не се влияе толкова от научаването като механизъм, а от вътрешноприсъщи унаследени доминанти, докато Пиаже е на мнение, че върхов показател в овладяването на езика е когнитивното развитие. Негов аргумент в това становище е, че сензомоторният интелект се появява на много по-ранен етап от езика. Научаването е споходено винаги с определена ситуация, което извежда и твърдението, че детето има вродена предразположеност към езика. Безспорен аргумент в развитието на речевите умения е семейството, „овладяването на езика е свързано иманентно с диалогичните отношения между родителя и детето“ (Stamatov, 2000, p. 189), а също така „успешното развитие на детето е възможно само чрез неговото активно уравновесяване с околната среда.“ (Paynov, 2016, p. 5).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

XXI век е епохата на знанието, в която образованието има ключова социална и икономическа стойност. Съществуват силни предпоставки да се мисли, че ролята на дигиталните технологии във века на знанието създават услужливо общество, в което технологиите все повече изземват ролята и функциите на учителя и заместват човешкия капитал. Създава се една нова реалност, като учените и преподавателите са изправени пред предизвикателството да прилагат нови комуникационни технологии и в това поле на обучение да използват специфични онлайн инструменти за теоретично-практически дейности, но и да съчетават традиционните методи и теории на обучение, за да имат ефективен резултат при своите възпитаници.

Педагогиката и педагогическите технологии са призвани да използват възможностите, предоставени от новите технологии за променящата се социално-икономическа действителност. В контекста на века всеобща тенденция на учителите е да се адаптират към новата среда на преподаване и да използват традиционните начини на обучение в една развиваща се технологична и дигитализирана среда. 

 

ЦИТИРАНИ ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ

Паунов, В. Игри с пръсти за деца от предучилищна възраст, 2016

Стаматов, Румен. Детска психология. София, Хермес, 2000

Duffy, T., Cunningham, D. Constructivism: Implications for the design and delivery of instruction. Handbook for research for educational communications and technology. New York, Simon & Schuster Macmillan, 1996

Gagne, R. The conditions of learning and theory of instruction. New York, CBS College Publishing, 1

Gagne, R., Medsker, K. The conditions of learning: Training applications. New York, Harcourt Brace and Company, 1996

Gates, A. Edward L. Thorndike: 1874 – 1949. Psychological Review, 56(5) <https://doi.org/10.1037/h0062782> 14.10.2021

Harasim, L. Learning Theory and Online Technologies. New York, Taylor&Francis, Routledge, 2017

Mayer, R. Multi-Media Learning. Cambridge, Cambridge University Press, 2012

McLeod, S. What Is Operant Conditioning and How Does It Work? SimplyPsychology <https://www.simplypsychology.org/operant-conditioning.html> 14.10.2021

Norman, D. Things that make us smart. Reading, MA, Addison-Wesley, 1993

Pavlov, I. Conditioned Reflexes. G.V. Anper, Dover Publications, 2003

Piaget, J. Science of education and the psychology of the child. New York, Viking, 1969

Sobel, D. B. F. Skinner, the Champion Of Behaviorism, Is Dead at 86. The New York Times, 30, 2015

Vaill, P. Learning as a Way of Being. San Francisco, CA, Jossey-Blass Inc, 1996

Winn, W., Snyder, D. Cognitive perspectives in psychology. Handbook of research for educational communications and technology. New York, Macmillan, 1996

Христо Каменов, (доктор), град Мадан, ул. „Перелик“ 3, hkamenov@abv.bg