Икономика Общи 

Теоретични допълнения за кандидатстване за докторантура по Политическа икономия

Автор: Катя Еремиева

Резюме

Този материал допълва подготовката за докторантура по специалност „Политическа икономия“. Представям допълнителна информация по въпроси, съобразени с конспекта по политикономия за кандидат-докторанти. Акцентът е върху понятия, които са добили популярност в конспекта в последните години. Работата не е изследване на един конкретен въпрос, а е допълнителен поглед върху подготовката за докторантура с оглед на това кои понятия към коя обща тема се отнасят.

 

1. Поведение на домакинствата и потребителско търсене (Уравнение на размяната на У. Джевънс. Подход на Хикс и Слуцкий. Уравнение на Слуцки. Стоки на Гифън. Крива на Енгел. Ефект на Веблен и ефект на сноба).  

Уилям Стенли Джевънс предлага теорията за пределна полезност. Той доказва, че една стока ще се разменя срещу друга така, че съотношението между двете търгувани стоки ще е равно на съотношението между техните пределни полезности. Джевънс внася съществен принос в теорията за капитала. Той налага в класическата икономическа теория идеята, че капиталът трябва да се измерва от гледна точка на времето и количествата. Увеличението в инвестираното количество е същото като увеличението през периода от време, когато то се експлоатира. Производството може да се увеличи, като се удължи периодът, през който инвестирането е налице чрез реинвестиране на произведеното, вместо консумирането му в края на производствения период. При дадени нива на работната сила и капитала производството е единствено функция на времето. От тези разсъждения Джевънс извлича дефиниция за лихвения процент като съотношение между произведената продукция, получена от увеличението на времето, през което капиталът остава вложен, разпределен на инвестираното количество.

Ефект на замяната и ефект на дохода според Евгени Слуцки и Джон Хикс – сферата на потреблението обхваща съвкупност от дейности, насочени към задоволяването на човешките потребности. При всеобща ограниченост на ресурси и на блага, стои въпросът за тяхното разпределение така, че да се задоволят различните потребности възможно най-пълно. В същото време различните субекти имат различен достъп до разполагаемите възможности – тук в сила влизат и икономическите ограничения. Именно те определят как всеки потребител ще осъществи избора си и ще оптимизира резултатите от своята целенасочена дейност. Потребителското поведение се анализира при следните предположения:

  • Потребителят има разумно рационално поведение;
  • Пазарните цени на благата и доходът на потребителя са зададени;
  • Потребителят, съобразявайки се с цените, планира такова разпределение на дохода,че да постигне възможно най-голямо удовлетворение при потреблението;
  • Потребителят разполага с пълна информация за всички възможни блага на пазара, за техните цени и своя доход;
  • Потребителят, за да реализира своята цел, трябва да може да сравнява полезността на различните потребителски кошници, които може да закупи с наличния си доход.

Теорията за поведението на потребителя дава отговор на въпросите как той решава какво и колко да купи и кое мотивира неговия избор при зададените цени и потребителски доход. Съществуват два основни подхода за измерване на полезността:

1)   Кардинален – използва се за определяне на кардиналната полезност в условни мерни единици – ютили. При този подход обаче не може да се формира точна оценка за полезността, а скалата за нейното оценяване е в зависимост от субективните оценки и предпочитания. Тук се оценява всяко благо отделно.

2)   Ординален – използва се за определяне на ординалната полезност на основата на сравнителната оценка. Тук за оценяване на полезността са необходими най-малко две блага, по отношение на които се определят предпочитанията и съответно алтернативната им комбинация при организация на потреблението.

Полезността на последната част от едно делимо благо определя неговата пределна полезност (МU). С увеличаването на количеството от потребяваното благо полезността на всяка допълнителна негова част намалява. Тази зависимост е известна като закон за намаляващата пределна полезност. Пределната полезност е още допълнителната полезност от потреблението на една допълнителна единица от дадено благо. Въпреки че при потреблението полезността на всяка следваща част от благото намалява, полезността от всички части на това благо се увеличава. Общата полезност (TU) е съвкупният ефект от потреблението на всички части от едно благо. Може да се определи и средната полезност (AU), която се формира като отношение между TU и съответното й количество благо. Средната полезност е полезността от една единица, определена въз основа на общото количество потребявано благо.

MU=∆TU/∆Q

AU=TU/Q

Q=1=>MU=∆TU

MU<0->TU  започва да намалява

MU=TUn-TUn-1

Поведението на потребителя в процеса на търсенето се свежда в крайна сметка до това, каква максимална цена е готов да заплати за включване на определено количество от определена стока в потреблението. По принцип той се ръководи от това, каква е нейната полезност при дадена цена. Според принципа на максимизиращото поведение потребителят се стреми към пропорционалност между цената и пределната полезност. С това се предизвиква увеличаване на потребяваната обща полезност, а цената е в съответствие с пределната полезност на последната единица от благото, включена в потреблението. Получава се разлика между максималната цена, която потребителят е готов да плати за определена единица от благото, и действителната цена, която се определя от пределната полезност на неговата последна част. В такъв случай потребителският излишък е допълнителната изгода за потребителя, получена като разлика между потребената обща полезност и заплатената полезност за определено количество благо. Всеки потребител разполага с определен бюджет, който е ограничен. Когато целта е да се максимизира потреблението и да се постигне състояние на равновесие, доходът може да се изразходва между различни алтернативни комбинации от блага, като се съблюдава принципът на изравняване на цената и пределната полезност. Важно е всяка отделна стока да носи полезност, пропорционална на нейната цена, а отношението между пределната полезност на стоката и нейната цена се нарича претеглена пределна полезност. Когато в процеса на потреблението потребителят постигне изравняване на претеглените пределни полезности на стоките, той максимизира ефекта от потреблението и постига състояние на равновесие.

MUx/px = MUy/py

Ако MUx/px > MUy/py– пренасочване на парични единици от закупуване на У към закупуване на Х.

Изменението в дохода на потребителя или в цената на една от стоките съответно води до изместване на бюджетната линия:

1)  Ефект от изменение в дохода – изразява се в изместване на бюджетната линия надясно (ако доходът расте) или наляво (ако доходът намалява) при равни други условия;

2) Ефект от изменение в цената – изразява се в изместване (промяна на наклона) на бюджетната линия от страната на координатната ос, изразяваща количествата на стоката с изменяща се цена. Ако цената намалява, се купуват повече стоки, а бюджетната линия се измества надясно, и обратно.

За да определим до какво равнище на потребление може да достигне един потребител е необходимо да сравним картата на безразличие (съвкупност от криви на безразличие, всяка от които има по-високо равнище на обща полезност, ако е по-надясно от останалите) и бюджетната линия, изразяваща конкретните възможности на потребителския избор. Точката, в която бюджетната линия е допирателна към една от кривите на безразличието, дава информация за възможно най-високото равнище на потребление, до което може да се достигне с реалните бюджетни възможности на потребителя. Това означава, че в процеса на потребителския избор ефектът от потреблението е максимизиран, а потребителят е в състояние на равновесие. При постигане на равновесие наклонът на бюджетната линия и наклонът на кривата на безразличие са равни, следователно: MRS=dy/dx=MUx/MUy=Px/Py.

Уравнение на Слуцки – смисълът се състои в това, че изменението на някои стоки при повишаване или понижаване на цените се складират от влиянието на  непосредственото изменение и косвеното влияние в резултата на други стоки. Уравнението показва, че изменението на i-тата стока при изменение на цените на j-тата стока се явява резултат от два ефекта: ефект на заместването и ефект на дохода. Математически уравнението се извежда от диференцирането  на i-тата стока по цена на j-тата стока:

Кривата на Енгел се извежда въз основа на функционалната връзка между изменението на дохода и изменението на търсенето на една стока. Кривата на Енгел има различни форми в зависимост от това, дали стоката е нормална или нисша, както и от предпочитанията на потребителите.

Стока на Гифън  – стока, чието търсене се увеличава с повишаване на цените и спада с намаляване на цените. Тази странна особеност –  че покачванията на цените карат търсенето да нарасне е забелязана от сър Робърт  Гифън, по отношение на някои основни стоки в бюджетите на бедните. С вдигането на цената на хляба бедните, които винаги са разчитали на него като тяхна основна храна просто не могат вече да си позволят да купуват други сравнително по-луксозни хранителни стоки, които те са  принудени да заместят с увеличено купуване на хляб. По подобен начин, тъй като хлябът съставлява  огромна част от техните спестявания, при спадане на неговата цена тези хора ще се радват на такова голямо увеличение  в техните реални доходи, че те биха могли да си позволят да заместят хляба в храненето си с друга по-вкусна храна. „Парадоксът на Гифън” се обяснява в рамките на нормалната структура на анализа на търсенето и предлагането. Когато цената на една стока се покачи, това има два ефекта:  променя се сравнителната привлекателност на другите стоки, като нараства желанието на потребителите да купуват  повече от артикули, чиято цена не се е повдигнала – заместителния ефект. Вторият ефект е върху покупателната сила на купувачите, които могат да направят по-малко с парите си, отколкото преди покачването на цените, сякаш доходите им са спаднали и никакви цени не са се променили. Това се нарича ефект на доходите. Две особености обясняват характеристиките на стоката на Гифън.

Първо търсенето й се покачва с намаляване на доходите на потребителите /тя е винаги низша/.Второ, това, което всъщност обяснява нейното своенравно поведение е фактът, че този ефект на доходите върху търсенето на стоката на Гифън надделява над заместителния ефект, който при всички стоки и суровини кара потребителите да отклоняват покупките си от стоки с повишени цени. Стоката Гифън, разглеждана обикновено повече като приумица, за да бъде нещо повече от теоретичен интерес, не трябва да се бърка с неща, които се ползват със снобска ценност. Последиците също могат да имат едновременно покачване на цените и търсенето, което се обяснява с факта, че някои купувачи изпитват удоволствие, когато знаят, че стоките и вещите, които си купуват са скъпи. Обичайният начин за разглеждане на този снобски ефект е да се разисква една промяна в цената на стока, за която този ефект се отнася, като промяна във фундаментните характеристики на продавания продукт, правейки го напълно несравним със същия физически обект, продаван на различна цена, и следователно не като стока, за която може да се построи една единствена крива на търсенето.
Парадокс на Гифън – Изключение в нормалната обратнопропорционална връзка между цената на една стока и търсеното от нея количество, формулирано от Гифън. Той забелязал, че в случая на консумацията на хляб търсеното количество нараства с увеличаване на цената, което е изключение от общия закон за търсенето. Ако едно бедно семейство изразходва дохода си за хляб и месо, покачването на цената на хляба ще направи невъзможно това семейство да си позволи и малко количество месо. Оттук следва изводът, че при поддържане на едно и съ­що равнище на консумацията на хляб ще се полу­чи излишък на доход, с който може да се купи още хляб. Оттук произлиза и повишената консу­мация на хляб, въпреки увеличената му цена. Този парадокс се обяснява с теорията за дохода и за­местителния ефект: ефектът на дохода върху тър­сенето на стоката надделява ефекта на замества­нето и се получава смяна на знака на ефекта на дохода от положителен в отрицателен.

Ефект на Вебленефектен вид на хранителни товари, продадени на занижени цени, за да се повишат цените на по-ярките товари. Ефектът на еластичността се занимава американския икономист Торстейн Веблен, предсказал кризата през 1929 г.

Ефект на сноба – термин, който описва една от трите човешкото поведение при закупуване на стоки (другите две съединяващи този ефект и ефекта на Веблен). За сноб ефект човешкото поведение е обратен ефект от присъединяването на човешкото поведение, което е въплътено в усилието си да закупите продукт, който не купува друга. Целта на този ефект – да изтъкна индивидуалност, креативността или изолирането на лице, което купува стоки. Възможност, че този продукт ще бъдат закупени от по-малкия човек, по-голямата си популярност на пазара.

 

2. Производство и производствени решения на фирмата (Теорема на Модилиани – Милер).

Теоремата се основава на предположението, че пазарната стойност на една фирма не зависи от начина, който тя избира за финансиране на своите инвестиции. Ако една фирма иска да се развие тя може да избира между три метода за финансиране на своите инвестиции: получаване на заеми, издаване на акции и спестяване на печалби, вместо разпределянето им на акционерите под формата на дивиденти. Ф. Модилиани и М. Х. Милър доказват, че на един съвършено функциониращ капиталов пазар, методът, който една фирма избира за финансиране, в крайна сметка няма да повлияе върху цената на капитала. Не начинът, по който фирмата набира пари, а рискът и очакваната норма на възвращаемост на развиващата се фирма ще определят доколко привлекателна ще е тя за инвеститорите.

 

3. Разходи, приходи и печалба на фирмата (Лема на Шепърд (разходи). Лема на Хоутелинг (приходи)).

Лемата на Шепърд дава голям резултат в микроикономиката и кандидатства в теорията на фирмата и потребителския избор.  Лемата посочва, че ако кривата на безразличие на функцията за разходи или разходите са изпъкнали, а след точката на разходите си минимизира при дадена добра цена е уникално. Идеята е, че потребителят ще купи  идеалното количество на всеки елемент, за да се намали цената за получаване на определено ниво на полезност като се има предвид цената на стоките на пазара. Лемата е наречена на Роналд Шепърд, който даде доказателство, като се използва формулата разстояние в книгата си „Теория на разходите и производствени функции“. На теория на потребителите, лемата на Шепърд гласи, че търсенето на дадена стока и за дадено ниво на полезност u и предвид цените р, е равна на производната на функцията на разходите по отношение на цената на съответната стока:

където hi(p,u) е Хиксианското значение за стока , (p,u) е функция, и двете функции са срокове на цените (вектор p) и услуги . По същия начин, в теорията на фирмата, лемата дава подобна формулировка за условно търсенето на фактор за всеки входящ фактор: производната на функцията на разходите с (w, у) по отношение на цената на фактора:

където xi(w,y) е факторно условие и значение за вноса , c(w,y) което е стойностна функция където и двете функции са в срок от фактора цени (векторът w) и износа  . Въпреки първоначалното доказателство се използва за разстояние формула, съвременно доказателство за лема на Шепърд:

В развитието на теоремата е представено минимизирането  по отношение на параметъра  което може да бъде представено като:

където x1 е минимумът (т.e. Хиксианското значение за стока 1). С това завършва доказателството. Лемата на Шепърд дава взаимовръзките между разходната (или ценова) функция и значението според Хикс. Лемата може да бъде  е изразена като идентичност (тъждество) на Рой, което дава взаимовръзката между косвената функция на полезност и съответната функция на търсенето по Маршал.

Закон на Хоутелинг  – изказването на Х. Хоутелинг, че на много пазари за всички производители е по-разумно да създават продуктите си възможно най-близки до търсените от потребителя. Нека предположим, че на една улица има двама продавачи, като всеки се стреми да максимизира своя дял в местния бизнес, разполагайки със своя будка, така, че той да е по-близко да клиента, посещаващ улицата. При тази ситуация и двамата будкаджии ще се разположат в средата на улицата, осигурявайки си половината от пазара. От социална гледна точка желателно е да се разделят и всеки да заеме мястото на една трета разстояние от различните краища на улицата. За нещастие, ако един от продавачите направи това, другият би могъл така да се разположи, чеда завладее повече от половината от целия пазар. От този процес не следва особено разнообразие. Законът на Хоутелинг се проявява на различни пазари – например конкуриращи се шофьори на автобуси, които изготвят разписанието си така, че автобусите им да се движат в едни и същи часове.

Лемата на  Хоутелинг е резултат в микроикономиката, свързана със снабдяването с стоки и печалба на стоковия производител. Това беше показано от Харод  Хоутелинг  и използвано в теорията на фирмите. Лемата може да бъде представена по следния начин:

Нека y(p) да бъде нетната доставка в срок с определена стокова цена (p). Тогава:

за функцията на печалба на фирмата в срок на стоковата цена  приемайки p>0 и това е съществуваща производна.

Доказателството на теоремата е стълба от факти за максимална печалба на фирмата, максимумът на фирмената печалба  е някакъв изход  y*9(p) който дава минимума

 на самата цена, а именно

който притежава . По този начин достигаме до  

Доказателството е също така следствие от теоремата.

 

4. Монополистична конкуренция и олигопол (Модел на Бертранд с повече от двама играчи. Коунрод конкуренция).

Бертранд конкуренция – модел на конкуренцията използван в икономиката, на името на Жозеф Франсоа Луис Бертранд. Конкретно той е образец на ценовата конкуренция между фирмите на двуполюсен модел, който води цената, която би била начислена при съвършена конкуренция, известно като пределни разходи за ценообразуване. Моделът има следните предположения:

Има най-малко две фирми, произвеждащи еднородни продукти;

Фирмите не си сътрудничат;

Фирмите имат едни и същи пределни разходи /МС/;

Пределните разходи са постоянни;

Търсенето е линейно;

Фирмите се конкурират в цената;

Има стратегическо поведение и от двете фирми;

И двете фирми се конкурират единствено в цената и след това предоставят търсеното количество;

  • Потребителите купуват всичко по-евтино от посредник или половината на всеки, ако цената е равна;
  • Конкуренция на цена означава, че фирмите могат лесно да променят количеството, което доставят, но след като те са избрали определена цена;

Изчисляване на класическия модел на Бертранд:

МС – пределни разходи

Р1 – една фирма на ценовото равнище

Р2 – втора фирма на второ ниво

РМ – монополно равнище на цените

Коунрот конкуренцията е икономически модел, използван за описване на промишлеността структура, в която дружествата се конкурират за размера на продукцията те ще се произвеждат, която да вземе решение за независимо един от друг и в същото време. Той е наречен на Антоан Курно, който е бил вдъхновен от спазване на конкуренцията за изворна вода в дуопол. Тя е със следните характеристики:

  • Има повече от една фирма и всички фирми произвеждат хомогенен продукт, т.е. няма диференциация на продукти;
    • Фирмите не сътрудничат, т.е. не съществува тайно споразумение;
    • Фирмите имат пазарна мощ, т.е. решение за изход и всяка фирма се отразява в цената на стоката;
    • Броят на фирмите е фиксиран;
    • Фирмите се състезават в количества, както и да избират количества едновременно;
    • Фирмите са икономически рационални и действат стратегически, обикновено стремят да максимизират печалбата в дадени решения на своите конкуренти.

Съществено предположение на този модел е, че всяка фирма има за цел да максимизира печалбите, въз основа на очакването, че самостоятелно решение няма да има ефект върху решенията на своите съперници. Цена е намаляваща функция от общата продукция. Всички фирми знаят, че общият брой на фирмите на пазара могат да вземат продукцията на другите. Всяка фирма има функция на разходите. Обикновено функциите на разходите се третират като общи познания. Функциите на разходите могат да бъдат еднакви или различни сред фирмите. Пазарната цена се определя на ниво, така че търсенето е равна на общото количество, произведено от всички фирми. Всяка фирма отнема количеството, определено от неговите конкуренти като се има предвид, че оценява неговото остатъчно търсене, а след това се държи като монополист. Антоан Курно очертава за първи път своята теория за конкуренцията в неговия обем като начин за описване на конкурс на пазара за изворна вода, контролиран от двама доставчици (дуопол). Моделът е един от номер, който Коунрот урежда “изрично и с математическа точност” в обема. По-конкретно, Коунрот изработва функции на печалба за всяка фирма, и след това се използва частична диференциация за изграждане на функция, представляващ фирмата най-добър отговор за дадени (екзогенни) изходни нива на друга фирма на пазара. След това показва, че стабилно равновесие е налице, когато тези функции се пресичат (т.е. едновременно от най-добрите функции отговор на всяка фирма).
Последицата от това е, че в равновесие, очакванията всяка фирмата за това как други фирми ще действат са показали, че са правилно; когато всичко е открито, няма твърда промяна в решението относно продукцията.Тази идея за стабилност по – късно е заета и надграждана като описание на Неш.

 

5. Пазар на труда (Модел на Коб – Дъглас).

Този модел спада към т.нар. двуфакторни модели. Според него производството е функция само на  два фактора – труда и капитала.  Второ, че възвращаемостта на всяка единица труд и капитал е постоянна величина. Трето, че интензивността на използване на труда и капитала е константа. И на последна място е наличието на линейна зависимост между нарастването на производството и растежа на използваните производствени фактори. Предимството на този метод е сравнително елементарното му математическо построение:

Y  =  А . L   . Cb ²

Y – Обем на производството

L – Работна сила

 

6. Общо пазарно равновесие и икономикс на благосъстоянието (Х – ефективност).

Х – ефективностефективността на управленския апарат на фирмата при минимизиране н разходите за производство на дадена продукция от определен набор входни елементи. Често съществува противоречие между поведението на фирмата, което описва икономическата теория и тяхното поведение в практиката. В повечето случаи това е резултат от неотчитането на конкурентния натиск. Наречена е Х-ефективност от Х.Либенщайн през 1966г.

 

7. Въведение в макроикономиката (Модел на Солоу).

Моделът Солоу позволява да  се оценят различни варианти на икономическата политика на държавата, нейното влияние върху равнището на живота, да се прогнозира каква част от произведената продукция трябва да се потребява днес и каква негова част трябва да се запази за увеличеното потребление в бъдещето. В моделите са показани как ръстът на запасите на капитала, работната сила и каква част трябва да бъде запазена за потребление в бъдеще.В модела са показани как ръста на запасите на капитала, работната сила и подобряване на технологиите въздействат на обема на производство и следователно на темпа на икономическия ръст на националния доход във времето.

В своя модел  Солоу изхожда от класическата предпоставка за пазарно равновесие и въпросът се представя от страната на потребителите и инвеститорите.С други думи продукцията, произведена от всеки работник се дели на потреблението на един работник и  инвестициите в разчетите на един работник:

y = c + i.

Това уравнение е сходно с националното счетоводство. Моделът Солоу предполага, че функцията на потребление приема простата форма:

С = (1 – S) Y,

където      s приема стойности от 0 до 1. Тази функция означава, че потреблението е пропорционално на дохода. Всяка година част от дохода Y потребява (1 – s) и част се запазва (s).

Ролята на такава трактовка потребления се изяснява ако заменим в тъждеството националната счетоводна величина  c (потребление) с (1 – s) y, тогава то ще има следния вид:

Y = (1-S) Y + I.

След преобразуването се получава:

i = sy.

Това уравнение показва, че I (инвестиции), както и потреблението са  пропорционални на дохода. Ако инвестициите са равни на запазеното, то нормата на запазване  (s) показва, каква част произведена продукция се направлява за капитални вложения.

На рис. 3.1 е показано, как нормата на запазване определя разделението на продукта на потребление и инвестиции за всяко значение на k. За да се отдели в прогнозата факторът на амортизация ще предположим, че ежегодно се избира частта на капитала (q – норма на избор). Например, ако капиталът се експлоатира средно 25 години при норма на избор 5% в година, то q = 0,05. По такъв начин, количеството на капитала, което се избира всяка година, съставлява qk. Ежегодно изборът на определена фиксирана част на капитала, за това изборът е пропорционален на капитала. (Виж рис. 3.1.)

Влиянието на инвестициите и избора на запасен капитал може да се изрази с помощта на следното уравнение:

Изменение на запасния капитал = инвестиции –   потребление;

Dk = i – qk,

където Dk има изменение на запасния капитал, полагащ се на един работник за година. Доколкото инвестициите са равни изхвърляния изменението на запасния капитал може да бъде записан така:

Dk = sf(k) – qk.

На рисунката инвестициите и  изхвърляния са показани за различни равнища на капиталовъоражение k. (Виж рис.3.2.)

Колкото е по-голяма капиталовъоръжеността, толкова повече обема на производството и инвестициите, полагащи се на един работник. От една страна колкото е по-голям обема на капитала, толкова по-голяма е величината на избора. На рис.3.2 е показано, че съществува единствено равнище на капиталовъоръженост, при което инвестициите са равни на величината на износа. Ако в икономиката се достигне именно такова равнище, то той няма да се изменя във времето, доколкото две действащи върху него инвестиции  (инвестиции и избор) са точно балансирани.По такъв начин, при дадено равнище на капиталовъоражение Dk = 0. Ще наречем тази ситуация състояние на устойчиво капиталовъоражение и ще го означим с k*.

Устойчивото развитие на капиталовъоражението съответства на равновесието на икономиката в дългосрочен план. Независимо от първоначалния обем на капитала, с който икономиката започва да се развива – тя с това достига устойчиво състояние. Д предположим, че запасите от капитал са по-ниски от устойчивото равнище, което има място в точка k1 на рис. 3.2. В този случай инвестициите  надвишават избора. По такъв начин, капиталовъоражението се увеличава и ще расте заедно с производството докато не се приближи до устойчивото равнище k*.

Аналогично можем да предположим, че запасите от капитал в началното състояние превишават k*, например, в точка k2. В този случай инвестициите са по-малки от избора – капиталът нараства бързо. По този начин, капиталовъоръжеността ще се съкрати, отново приближавайки се към устойчивото равнище.

 

8. Общо равновесие на стоковия и паричния пазар (Модел на Мъндел – Флеминг).

Американските икономисти Мъндел и Флеминг прилагат модела IS-LM при анализа на отворената икономика. Те го обогатяват, добавяйки допълнителни уравнения (променливи) като описание на външно-икономическите отношения на страната. Това са променливите Размер на вноса /V/ и Размер на износа /Е/. Това прави модела по-подробен, но създава редица трудности с набирането на допълнителна икономическа информация и числовата интерпретация на тези данни. Предимството му е в това, че той е по-съвременен от модела на Дж. Хикс (създаден през 1962 – 1963г). Модела на Мъндел – Флеминг също се причислява към моделите на икономическото равновесие, но основния недостатък е, че разглежда останалата част от свето извън националната икономика като стотичен стопански агент:

C +  I  + G +  V  + E  = Y

Y – Размер на БВП

C –  Размер на потреблението

I – Размер на инвестициите

G – Размер на Държавните разходи

V – Размер на вноса

E – Размер на износа

 

9. Инфлация и очаквания (Сеньораж и инфлация).

Сеньоражът е печалбата, формирана от разликата между разходите за създаването на парична емисия и номиналната стойност на парите, получени от емисията.

Относно инфлацията, литературата изобилства от теории предлагащи множество класификации. Единствено Австрийската Школа дава теоретично обоснована теория, чиято достоверност се потвърждава от историята. Затова и в изложението си се придържаме към нея, като цитираме нейните класици, Лудвиг фон-Мизес и Мъри Ротбард. Всеобщото разбиране, че инфлацията представлява всеобщо покачване на цените е дълбоко погрешно. Правилната дефиниция за инфлация е “нарастване на паричното предлагане”. Тоест, увеличаването на парите и банковия кредит се нарича инфлация. Покачващите се цени са резултат от инфлацията. Правилния подход за определяне дали инфлацията е “ниска” или “висока” сравнява паричното предлагане с цените, тоест растежа на паричното предлагане с растежа на цените. Качествено разграничаваме три етапа на инфлационния процес: (1) ниска инфлация (2) висока инфлация (3) хиперинфлация.

Етап 1 – Ниска Инфлация – инфлацията е “ниска”, когато цените растат по-бавно от паричното предлагане. Казано по друг начин, дори паричното предлагане да нараства, общото ценово равнище расте по-бавно. Именно поради тази причина, някои икономисти я наричат “скрита” инфлация—инфлация има, но не се забелязва. Обяснението в това е съвсем просто: когато паричното предлагане започне да нараства, потребителските цени не се качват веднага нагоре, а с някакъв латентен период, който може да достигне до една-две години. Оптимистите наричат подобна инфлация “добра”, журналистите – “благоприятна”, лекарите – “доброкачествена”,  “политиците – “безобидна”, банкерите – “контролируема”, а за възпитаниците на австрийската школа тя представлява неизбежното встъпление към още повече инфлация. При наличие на инфлация правителството се финансира с печатане на пари. В популярната литература този доход е известен като “инфлационен данък”, а в учебната литература като “сеньораж”. От тук следва, ще докато инфлацията е ниска, правителството печели от инфлацията и ще продължава да нараства паричното предлагане, тоест да печата пари и да стимулира растежа в банковия кредит.

Етап 2 – Висока Инфлация – За съжаление, ниската инфлация не може да продължава вечно. Рано или късно, хората разбират, че инфлацията ще продължава и че текущите високи цени ще стават все по-високи. Става ясно, че те печелят купувайки “сега”, и те започват да ускоряват покупките си. Общото ценово равнище започва също да ускорено да нараства. В резултат, покупателната способност на приходите на правителството започва да намалява. Ако правителството ускори “печатницата”, потребителите от своя страна ускоряват покупките си. Потребителите вече започват да харчат не само новите си доходи, но и парите които те са натрупали до този момент. В този момент цените започват да растат по-бързо отколкото паричното предлагане. Животът поскъпва. Реалните доходи на населението падат и хората започват да усещат че обедняват. Лихвените проценти отразяват покачилите се инфлационни очаквания и от своя страна се покачват. В резултат на това, цените на акциите падат, цените на облигациите също, а с тях обикновено падат и цените на недвижимите имоти, понеже нарасналите лихвени проценти намаляват ипотечното търсене, а оттам и търсенето на жилища и недвижими имоти. Икономиката навлиза в стагнация. Всеобщото чувство за благоденствие се изпарява и потребителят свива разходите си.

Етап 3 – Хиперинфлация или дефлационен крах – Етап трети има два варианта: (1) хиперинфлация и (2) дефлационен крах. В първия вариант, гореописаното положението става неконтролируемо и едно некадърно правителство се поддава на всеобщия натиск за все повече и повече пари. Паричното предлагане ускорява значително, вече с почти експоненциално темпо. Настъпва “хиперинфлация”, третата и крайна фаза на инфлацията. Лудвиг фон Мизес я нарича “бягство в реални стоки”. Хиперинфлацията съсипва средната класа и опропастява тези с фиксирани доходи. Тя води в крайна сметка до катастрофална безработица и до болезнено понижаване на жизнените стандарти.

 

10. Икономически цикъл (Модел на Харод – Домар).

Моделът на Харод – Домар е теория на икономическия растеж, който предполага, че за една икономика  няма естествена тенденция за постигане на балансиран растеж. В модела, развит от Р.Ф.Харод през 1939 и малко след това самостоятелно от Е.Д.Домар има три концепции за растежа. Първият е гарантиран растеж: темповете на нарастване на производството, при които фирмите са убедени, че разполагат с подходящ капитал и не чувстват необходимост да увеличават или намаляват инвестициите, като се приемат техните очаквания за бъдещото търсене. Вторият е естественият темп на растеж, който съответства на увеличаване на работната сила: ако работната сила нарасне, растежът трябва да се увеличи, за да се поддържа пълна заетост. Третият е действителният растеж: промяната в съвкупното производство, която накрая се материализира. В модела се разглеждат два проблема, които възникват в структурата на растежа на една икономика. Първият се отнася до връзката между действителния и естествения растеж; втория касае връзката между действителния и гарантирания растеж. Първият се състои в това, че факторите,определящи действителния растеж въобще не зависят от факторите, определящи естествения растеж; и, значи няма причина, според която икономиката ще постигне ниво на растеж, необходимо за поддържане на пълна заетост. Естественият темп на растеж се определя от фактори като отношението към контрола върху раждаемостта и предпочитанията на населението във връзка с броя на членовете на семейството. Действителният растеж е повлиян от склонността  към спестяване /колкото повече спестявания, толкова повече инвестиции и толкова по-голям растеж/  и увеличението на производството, причинено от всяка единица фунта стерлинг инвестиция. Нито съотношението капитал – производство, нито склонността към спестяване, ще се нагласят така, че да посрещнат изискванията на пазара на работната сила. Вторият проблем е, че в модела, ако предприемачите очакват производството да нарасне, те ще увеличат своите инвестиции, за да отговорят на прогнозираното търсене. Ако увеличението в търсенето е предстоящо, аспирациите на фирмите ще бъдат задоволени, гарантираният растеж ще бъде равен на действителния и проблеми няма да се появят. Но ако действителният растеж надхвърли очакванията, тогава предприемачите ще открият, че не са инвестирали толкова, колкото биха искали, ако знаеха какво ще се случи.В отговор те ще увеличат инвестициите до равнището, гарантирано от действителния растеж; но това нарастване на инвестициите ще предизвика още по-голямо увеличение на действителния растеж. Когато действителния растеж спадне под гарантирания, може да се направи обратното логическо изложение: според модела предприемачите създават порочен кръг, чрез който всяко несъответствие между очаквания от тях растеж и действителния се засилва с опитите им да променят равнището на своите инвестиции до гарантираното ниво. Резултатът от това е нестабилност. Заключението на модела Харод – Домар – че икономиката не постига по естествен път  пълна заетост и стабилен темп на растеж – е аналогично на Кейнсианското схващане, че не е задължително да се стигне до равновесно ниво на производство при пълна заетост. Резултатите от модела търпят критика според строгите предположения, вградени в него. Предположеният от модела първи проблем – че няма основание растежът да е равен на нивото, необходимо за поддържане на пълна заетост – се дължи до голяма степен на допускането, че относителната цена на работната сила и капитала е точно определена и че те винаги се намират в еднакво съотношение. Напълно е вероятно увеличението на предлагането на труда да снижи заплатите и да доведе до нарастване на използваната работна сила, в сравнение с капитала. На второ място моделът наивно приема, че инвеститорите се влияят единствено от едно нещо: равнището на производството. Това е принципът на акселерацията.  Това обяснява начина, по който несъответствията между действителния и гарантирания растеж могат да доведат до спираловидно увеличение или намаление на растежа.

 

11. Международна търговия и външнотърговска политика (Теоремите на Хекшер-Олин и Столпер-Самуелсън).

Теорема на Стоплер – Сомуелсън е теория, разглеждаща влиянието на търговията между страните с различна отраслова структура на разпределение на дохода. Тя показва влиянието на търговията  в двупродуктови и двуфакторни модели с постоянни ефекти на мащаба и с непълна специализация. Теоремата доказва, че търговията увеличава реалния доход от производствения фактор, който  е в изобилие в дадена страна и се използва относително  интензивно експортни производства, но снижава реалния доход от ограничения производствен фактор, който се използва относително широко в отраслите, зависещи от вноса. Тази теорема се използва за обяснение на позицията на конкурентите в  свободната търговия. Моделът игнорира възможните ефекти на пълната специализация, търговията между страните със сходна отраслова структура и фискалните мерки по компенсации на различни части на търговията.

Принцип на Хекшер – Олин  – Законът за сравнителното предимство (Д.Рикардо) е установен от икономистите като обяснение за съществуването и структурата на международната търговия, базирана на сравнителните предимства в разходите между различните страни при производството на различни стоки. Принципът на Хекшер – Олин твърди, че това предимство се появява от различните съответни дадености с фактори на търгуващите страни. Една страна ще изнася онези стоки, в които е вложен факторът, с който тя най-много разполага. За пръв път принципът е предложен от Ели Ф.Хекшер в статия, публикувана през 1919г и повторно издадена в  „Тълкувания в теорията за межзународната търговия” /1949/. Той е усъвършенстван от Бертил Олин в книгата му „Междурегионална и международна търговия” /1933/. По-късно принципът е доразвит от професор Самюелсън в теоремата му – уравнение на факторните цени.

 

12. Платежен баланс (Критерии на Маршал – Лернър).

Критерии на Маршал – Лернър е правило, което формулира условията на еластичност, при която едно изменение на националния валутен курс би подобрило търговския баланс на страната. А.П.Лернър извежда съответната формула в своята книга „Икономикс на контрола” на базата на развитите от А.Маршал идеи за еластичността. В най-опростения си вид правилото твърди, че, за да се стигне до подобрения ценовите еластичности на търсенето на вносни и износни стоки трябва да имат общ сбор по-голям от единица. Обемът на износа се увеличава, а обемът на вноса намалява като отговор в спада на цените на износните стоки и покачването на цените на вносните стоки, когато валутата девалвира / приемаме за улеснение, че върху пазара не оказват влияние други фактори като ограничения върху предлагането/. Следователно ще има подобрение върху търговския баланс по отношение на обема, т.е. от гледна точка на цените, господстващи преди девалвацията. Важното за платежния баланс е влиянието на девалвацията върху стойността на търговията. Ако ценовата еластичност на износа и ценовата еластичност на вноса имат общ сбор  по-малък от единица, това означава, че нарасналият разход на вноса по отношение на националната валута превишава стойността на увеличението на износа. Или казано по друг начин подобрението в обема на търговския баланс не е достатъчно да компенсира спада в стойността на търговския баланс, причинен от девалвацията.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

Рис. 3.2. Взаимовръзка на инвестициите, амортизацията и равнището капиталовъоръжеността н националната икономика

Използвана литература:

  1. Микроикономика – проф. М.Кънчев, 2000г
  2. Световен речник по икономикс – Г.Банък, Р.Бакстър,Е.Дейвис 1992 г, 2 тома
  3. Английско – български учебен речник по икономика – Д.Ръдърфорд, 1997 г
  4. Fineconomy.com – блог за финанси и икономика 2013г
  5. www.invench.ru/lib/micro/micro-0032/ – статия на Г.С.Вечканов и Г.Р. Вечканова, (на руски език)

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close