Теоретични аспекти на понятието държава

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Автор: Стела Боянова КуртеваЮридически факултет, Русенски университет ”Ангел Кънчев” 

 

Резюме: Държавата е обвързана с правото, правния ред и правната норма. Те притежават неразривна връзка, която ни позволява да се очертае нейната структура, формата и да дадат възможност за поставяне на ред и подреденост в хаоса. 


РЕКЛАМА:

***

 

Ключови думи: държава, правен ред, правна норма

 

   Понятието за държава е проблем и обект на редица  дискусии, които датират още от античността. В исторически план може да се раздели на следните категории: 

  1. Гръцката античност, свързана с автархията и Аристотел
  2.  Римската държава и Цицерон, който доразвива теорията на Аристотел, който прави опит на придаде на държавата – res publica 
  3. Средновековие, което е свързано с политическа нестабилност и опит църквата да бъде единствена публична институция и носител на публична власт
  4. Ново време – XVI век и XVII век. Този период е свързан със стабилизирането на националните държави. Джон Ролс и Боден. Джон Ролс и неговата Теория за справедливостта 
  5. XIX век – Германия и бързото развитие на консервативните идеи и архаичен модел. Този модел е тясно свързан с патримониалните теории 
  6. Начало на XX век – Чисто учение за правото и теорията на Ханс Келзен

   Държавата е обвързана с правото и то с нея. Създава се причинно-следствена връзка помежду им, като обвързващият фактор е правната норма и ред. Държавата  може да се определи и от самата правна наука в частност. Тя придава нейният юридически облик. Понятието за държавата е обект на различни други науки, като политическите науки, социологията и философията и други. Те отразяват различни аспекти и части от нея, но не могат да я обследват в цялост. Държавата се основава на триединството – народ, територия, власт според традиционния позитивизъм. Неговото битие започва през втората половина на XIX век и началото на XX век. Българската правна наука се насочва към тази връзка. Пример за това е Любомир Владикин. Той приема, че държавата е обединено в народ общество, което помещава дадена територия и е  подчинено на една правнопринудителна власт. 

   Теорията на Келзен е популярна в своето заключение. Държавата приема той е предмет на науката за правото. Счита че, тя се слива с правния ред. Това означава, че държавата се разглежда от самия правен ред, като правен субект. Държавата може да се определи, като персонифицирано и облечено в конкретика право. 

   Келзен се различава от традиционния позитивизъм. Той основно се противопоставя на дуалистичната теорията на Йелинек, която разглежда правото от гл.т. на социалните науки и от гл.т. на правните науки. Според Йелинек от социологическа гледна точка държавата представлява обединение на населението, притежаващо господстваща власт. Келзен приема, че не трябва да се поставят факти в отношение с действащи норми, а да се поставят с други факти, които да имат своята причинно-следсвена връзка. От тук следва изводът, че в основата на правният метод са нормативните причинно-следствени връзки и йерархизирането на правните норми. Държавата се слива с конкретен правен ред, а не с правният ред в широкия смисъл на думата. Келзен счита, че няма определение за държавата, което да не е юридическо. 

   Държавата може да бъде разглеждана от нейната вътрешна страна, която е свързана с приложимият за нея правен ред, територия, власт и население. Но тя може да се разглежда и от външна страна, като обект на международното право. 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 

 

  • Владикин, Л. Общо учение за държавата. С., 1992 изд. НППФ
  • Келзен Х. Чисто учение за правото. С.1995 изд. Юриспрес
  • Йелинек, Г.Общо учение за държавата, под.ред. на Ст. Балмезов, С.,1993 Софи Р.
  • Вълчев Д. Обща теория на държавата С.2013 изд. Сиела Норма АД